Инвестиции и риск: Двойната грешка
Изтегляне 417.62 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Размер на държавата
- Свободна търговия
- Фрий-райдъри 6 , паразити и хищници
- Фискален федерализъм и данъчна конкуренция
- Толерантност
Пряка демокрация и ЕСПряката демокрация е основната институционална причина, поради която Швейцария не може да се присъедини към ЕС: всяка европейска директива би била подложена на референдум с много малки шансове за успех. Факт е, че двустранните спогодби, които Швейцария толкова трудно е успяла да договори със съседите си, са перманентно заплашени от отхвърляне. След месец, на 25 септември 2005 г. ние ще гласуваме дали да разширим свободното придвижване на работна ръка и към новите членове на ЕС или не.2 Ако кажем “не”, всички предишни спогодби стават “нищожни” и ние ще се върнем в 1972 г.- свободна търговия само за индустриалните стоки. Според предварителните изследвания ще е доста оспорван вот. Политическата класа е луда: иска ние да се присъединим към ЕС и да премахнем пряката демокрация... Размер на държаватаВие може би си мислите, че с такава “спирачка” пред държавната власт, в Швейцария процентът на публичните разходи би бил много малък – по-скоро не. В това отношение Швейцария е “на висота”, наравно с останалите страни-членки на ОИСР7, след забележителния бум в ръста на социалните разходи от началото на 1980 г. Това на практика ясно показва, че не съществува закон срещу икономическото самоубийство и, че днес повечето демократични страни в света могат свободно да решат да разрушат икономиката си. В интерес на истината Швейцария не е стигнала чак дотам и все още има надежда, че традицията на смело упование в собствените й сили постепенно ще замени неясните доброжелатели, на пръв поглед безобидните “меки” социалисти, които искат единствено светът да бъде по-добър, по-мил и да загладят острите ръбове на капитализма... С други думи Швейцария не е избягала от общата “тенденция на времето”, преобладаваща в Западна Европа след 1945 г., която тепърва сега започва да се отдръпва, сблъсквайки се с нулев икономически растеж и висока безработица. Свободна търговияТова, с което Швейцария се отличава от много други европейски страни, е, че тя не е обърнала гръб на свободната търговия. С известното ни изключение – селското стопанство – към което ще се върна след момент, Швейцария не покровителства сектора на търгуемите си стоки и винаги ми е правила впечатление със своята откритост по отношение на повечето услуги – правни, застрахователни, банкиране. Причината за това, вярвам, доста лесно може да бъде открита. Във всички други парламентарни демокрации, както Бюкянън и Тълок са ни учили, политическите партии винаги се опитват да получат подкрепа от периферни избиратели, предлагайки на различни групи тази или онази привилегия (гарантирана чрез протекционистични мерки – бел. пр.), докато останалите биват щастливо игнорирани. Това просто не работи в Швейцария, където всяко едно предложение за повишаване на налозите върху някоя вносна стока, веднага разделя страната на многобройни комунални фракции: религиозни, етнически, езикови, професионални, географски и т.н. Печелещите и губещите могат да бъдат идентифицирани незабавно, вторите протестират бурно и изискват отделен референдум. Избирателите в Швейцария не са невежи по отношение на рационалния избор – те не подлежат на ирационално управление от държавната власт. Това е нещо като на теорията за обществения избор, само че на обратно: когато политическите промени неминуемо създават губещи, се прибягва до инструментите на пряката демокрация. Дори само преговори са често достатъчни да спрат предложения, мъртви от самото им начало. Крайността тук представлява краен консерватизъм. Нужно е много дълго време да се промени, каквото и да било, дори, когато е ясно на почти всички, че промени спешно трябва да бъдат направени. Въпреки, че Швейцария номинално е нормална, мажоритарна, федерална демокрация с всички присъщи институции (горна и долна камара на федерално, а често и на кантонално ниво), швейцарските политици знаят, че трябва до постигнат много широк консенсус ако искат да избегнат провал в своята политика “пред народа”. И двамата, Норт8 и де Жасе5 убедително доказват, че в нормалните парламентарни демокрации, когато икономически промени заплашват съществуващия модел на разпределение, за който е постигнато съгласие с управляваните, тези, чиито доходи намаляват ще изискват и често ще получават закрила от държавата, поради същата причина, която изтъкват Бюкянън и Тълок. Както видяхме Швейцария е защитена от този процес благодарение на комплексния си, многокултурен състав, както и заради институциите на пряката демокрация. Фрий-райдъри6, паразити и хищнициФрий-райдърите в Швейцария общо взето са наследили привилегированата си позиция от миналото. Това се отнася за фермери, които са облагодетелствани от 60-годишното следвоенно “благодаря” за това, че спасихте страната от глад по време на Втората световна война. Това е вярно също така и за многото паразитни картели, които оцеляват по-скоро по анахронистичен начин в сектора на нетъргуемите стоки, особено сделки с имоти, медицински услуги и търговия на дребно, допринасяйки за всеизвестните високи ценови равнища там. Тези привилегии постепенно отстъпват на конкуренцията в сектора на услугите, наложена на Швейцария от СТО7 и/или ЕС. Без помощта на тези два външни източника на натиск, страната несъмнено би била хваната в мрежата на консервативната си немобилност, но както казахме нещата постепенно се променят. В интерес на истината, силата на селскостопанското лоби отслабва с избледняването на спомените от военните години и ускоряването на урбанизацията. Хищници общо взето не съществуват: няма големи обществени монополни доставчици на услуги, няма субсидирани “национални шампиони” (не беше попречено на Суисеър да банкрутира); индустриална политика изобщо не съществува, а по линия на вътрешно-кантоналните трансфери тя е много ограничена. Фискален федерализъм и данъчна конкуренцияТрябва да има по-голяма фискална конкуренция между кантоните, отколкото е в момента. Кантоните в общи линии успяха да образуват невидими фискални картели и фискалната конкуренция е по-скоро изключение, отколкото правило. Все пак това не включва хармонизация на кантоналните данъчни ставки, които остават и до сега много различни. Освен това политиците (и обществото) на кантонално ниво желаят да запазят власт в тази област – в крайна сметка властта да се облага с данъци остава важен инструмент на суверенитета. Различните ставки на кантоналните данъци трябва да се разглеждат като установяващи равновесие, запазващи относителната позиция на различните кантони с не еднакъв данъчен “потенциал”, по-малко или повече стабилен. Богатите и икономически динамични кантони са по-скоро привърженици на високите данъчни ставки, докато по-бедните, доминирани от селскостопански производства се стремят към по-ниски такива и заради това получават различни федерални субсидии. Автомобилът и добрата пътна мрежа може и да пречи до някаква степен на традиционното равновесие, имайки предвид, че все повече хора избират да живеят в кантони с ниски данъци и да работят в такива с високи ставки, създавайки огромни задръствания по пътищата в пиковите часове. Фискалният федерализъм се разпростира чак до най-ниско ниво – комуните, които наброяват над 3 000. Границите между две местни данъчни юрисдикции понастоящем са много близки. Хората са много бдителни. Те търсят фискални нарушения като ястреб - не се опитвайте да си изхвърляте боклука в кофи за смет на друга комуна... Ако във вашата комуна няма детски ясли - лош късмет – съседната ви комуна ще ви сложи сред последните в листата на чакащите. Споменавано е, но аз не съм срещала нито едно изследване, което да подкрепя хипотезата, че регулаторната и фискална конкуренция е много по-жива и активна на ниво комуни, отколкото на ниво кантони. Ако това е вярно, помислете: 3 000 единици, взимащи автономно своите решения в страна с население от 7,2 млн. Това прави средно по само 2 400 жители, от които вероятно само две трети имат право на глас. Този факт в комбинация с пряката демокрация осигурява на хората удивителна възможност да управляват политическата си съдба (средна тежест на гласа: 1/1 800, сравнено с например 1/40 000 000 в Обединеното Кралство). И въпреки това ... съществува апатия сред избирателите. Нараства въздържанието. Хората са приятно съгласни през по-голямата част от времето. ТолерантностСега ние можем да обясним как комплексна в културно отношение страна като Швейцария на практика функционира. Институцията е работеща, защото федерализмът е приложен в неговата екстремна форма. Принципът на субсидиарността е издигнат до почти религиозно ниво. Оказва се, че публичните разходи са разделени по равно: 1/3+1/3+1/3 между три различни нива на управление. Само федералната 1/3 изисква широки обществени преговори, остатъкът е разпределен на местно равнище, между до голяма степен хомогенни групи. Така никой не принуждава малцинства, говорещи френски или италиански да правят същото, което прави германското мнозинство. През по голямата част от времето те вървят по собствени пътища. По този повод има и история. Като част от Виенския конгрес от 1815 г., кантонът Берн придобива някои нови територии в планините Юра, на границата с Франция. Жителите на новата провинция са смесица от французи и германци, от католици и протестанти, но ясни граници няма. Дълъг период от време френските и германските протестанти може да се каже пренебрегват френските и германските католици, без да възникне сепаратиско движение. Но след Втората световна война езиковото разделение започва да надделява над религиозното и се появява движението “Юра либре”8. След 20-годишна борба и една насилствена смърт, през 1975 г. е създаден френскоговорящият кантон Юра. Този факт сам по себе си е забележителен, но още по-впечатляващо е нивото, на което се взема решението, както и това, че процесът по създаването на кантона започва и свършва през 1975 г. – не завършва за нови 20 години. “Загадъчният пъзел на комуналния суверенитет” резултира в “назъбени и неправилни кантонални граници” и някои анклави (или ексклави, в зависимост от гледната точка). Ето защо и до днес съществуват малки късчета Женева в кантон Во, както и няколко части от Берн, останали в новия кантон Юра (и обратното). Процесът на създаване на кантона Юра фактически приключва през 1995 г., когато откъснатата община Велерат (70 гласоподаватели, болшинството от които френскоговорящи) избира да премине от Берн към Юра. Според Щайнберг, “разделянето на политически единици по този начин спомага за намаляване на търкането, или поне то да се съдържа в най-малкия елемент на приемливо недоволство... системата работи, защото нейните части могат да се движат. Частите са подвижни ако “суверенът” казва, че са такива. Заключение Историята на Швейцария от пакта Грютли през 1291 г. до създаването на кантона Юра през 1995 г. е една и съща, а именно на хора, имащи малко общо, които обаче са запазили представата си за независимост и любов към свободата. В пълно съответствие с това те имат и малко желание да се намесват в делата на другите. Кантонът Берн, някога френскоговорящо малцинство от Юра ясно показва, че няма никакви империалистически желания да управлява и решава от името на някое враждебно малцинство. Разделянето на политически единици на миниатюрни елементи вероятно съдържа разходи по линия на пропуснати икономии от мащаба в предлагането на някои обществени блага (но дори това може да се оспори), но за сметка на това, то със сигурност е от голяма полза за легитимността на държавата. Антони де Жасе ни напомня, че една държава постига подчинение по един от трите начина: репресиране, подкуп или съгласие.9 Повечето модерни демократични държави рано или късно използват и злоупотребяват с втория от изброените (политическата класа подкупва периферни гласоподаватели, за да поддържа властта си). Населението се обезкуражава от безкрайното преразпределяне на доходи и от правителствените разходи, а управниците трябва да се справят с нарастващото недоволство и потиснатост на електората. Изкуството на демократичното правителство е в постигането на нужното съгласие от управляваните чрез легитимност. В един такъв случай не е необходимо оскъдните ресурси да се прахосват за репресии, или да бъдат неправилно насочени и така похабени. Те остават сред гражданското общество, чиито членове могат да преследват целите си в мирен просперитет. Историята на Швейцария показва освен всичко това на колко грешен път е Европейският съюз, стремейки се да регулира все повече и повече области от федералната си централа, в името на “изграждането на Европа”. На това стратосферно управленско ниво, ЕС не може да се радва на, каквато и да е легитимност (и как би могъл, след като детайлните регулации трябва да се прилагат еднакво към 25 нации?), и въпреки, че използва пълния си бюджет за постигането на подчинение чрез подкупничество, това също така не работи (бюджетът е твърде малък...). Следователно можем ли да очакваме в даден момент, че ЕС, ще е изправен пред избора между репресия (невъзможно и неприемливо) или просто затваряне на очи, когато директивите му все повече биват игнорирани?
Уважаеми читатели на материалите на ИПИ, Ако желаете да сте част от разпространението на стопанската свобода в България и в света и да подпомогнете търсенето на пазарни решения за предизвикателствата пред българските граждани и бизнес, може да подкрепите Института за пазарна икономика, като финансирате с дарение:
Ако сте данъкоплатец в България, 83% от дарението се признават за разход. За да направите дарение, пишете на г-жа Красимира Стоименова (krassi@ime.bg). Ако изберете първите две възможности Вие ставате Приятел на Института за пазарна икономика, а ако изборът Ви подкрепа на бюлетините, страниците в Интернет и работата ИПИ Вие ставате Спомоществовател на ИПИ. И в двата случая името ви ще се появи в Интернет списъка на приятелите и спомоществователите (ако не пожелаете друго). С уважение, Красен Станчев
Институт за пазарна икономика (www.ime.bg) Георги Ангелов, Светла Костадинова, Красен Станчев, Димитър Чобанов, Адриана Младенова, Велико Димитров, Ясен Халачлийски, Виктория Кързън Прайс © Коментарните материали от Прегледа на стопанската политика са обект на авторско право. От 1 февруари 2003 г. Институтът за пазарна икономика въведе абонамент за правото да се препечатват коментарни материали от бюлетина, за да покрие частично разходите по издаването му. За връзка и въпроси: Светла Костадинова 943 33 52, 943 49 75; svetlak@ime.bg 1 Виж: http://www.doingbusiness.org/Main/TopReformer2006.aspx 2Виж: www.regulatoryreform.com; и още доклада “Модернизиране на търговската регистрация в България: Опции за реформа” (http://ime-bg.org/pdf_docs/papers/Options_Paper_Revised_BG.rtf) 3 Вилфредо Парето 4 Източник: БНБ и Българска агенция за инвестиции 5 Плосък данък например е въведен в Естония, Латвия, Русия, Сърбия, Украйна, Латвия и Грузия. В Румъния кметът на Букурещ печели президентски избори, подкрепяйки такъв данък и не изоставя обещанието си. 6 Фактите, които са изложени по-нататък, са взети от великолепната и много известна история на Швейцария: William Martin, Histoire de la Suisse: essai sur la formation d’une confederation d’etats, Payot, Lausanne, 1966 2 Решението на референдума е в полза на свободното движение на работната сила – б.р. 73 Организация за икономическо сътрудничество и развитие 84 Douglass C. North, Structure and Change in Economic History, Norton & co., New York, 1981, pp.201-209, по-късно в детайл в Institutions, Institutional Change and Economic Performance, Cambridge University Press, Cambridge, 1990. 5 Antony de Jasey, The State, Liberty Fund, Indianapolis, 1998 6 Други названия на този термин в икономическата теория е "свободен ездач" или "пътник без билет " и означава субект, който ползва дадено публично благо без да заплаща за това. 7 Световна търговска организация 8 “Jura libre” 9 de Jasay, Op. cit. p. 76
Каталог: pdf docs -> weekly weekly -> Седмичник ипи weekly -> Седмичник ипи weekly -> Седмичник ипи weekly -> Законопроектът за изменение и допълнение на конституцията Относно консолидацията на дружествата в енергийния сектор weekly -> Реглед на стопанската политика weekly -> Седмичник ипи weekly -> Седмичник ипи weekly -> Реглед на стопанската политика weekly -> Покана за пресконференция: Алтернативен държавен бюджет с ниски данъци за 2007 година Ние препоръчваме Изтегляне 417.62 Kb. Сподели с приятели:
|