“Изграждане на кариера за добив на варовици в концесионна площ „Кофалджа“, землище на гр. Главиница, община Главиница, област Силистра”

От екологична гледна точка, във връзка с експлоатацията на обекта, важно влияние оказват следните негови параметри: посока и скорост на вятъра и случай на тихо време. При провеждане на масови взривявания да се съобразява посоката на вятъра, която към момента да не е насочена към близките населени места.

Общата оценка на влиянието върху слоевете на тропосферата се извършва по следните критерии: териториален обхват (локално); степен на въздействие (незначително); продължителност на въздействие (краткотрайно); честота (периодично с ниска честота); възможност за възстановяване (реална) и кумулативен ефект (няма). Общата оценка е липсващо или незначително въздействие върху тропосферата.

Води

Те ще изпитат вероятни отрицателни въздействия от: замърсяване на извори и течащи води с производствени и битови отпадъци; дрениране на подземни води от по ниски стратиграфски нива на по високи; хидрохимични промени на дренираните подземни води. В хидрогеоложко отношение площта попада в Долнодунавска артезианска област, Северобългарски артезиански басейн, Силистренски подрайон.

Варовиците от находището са напукани, слабо шуплести и с повърхностен карст. Част от падналите валежни води се оттичат към по-ниските части на терена, а друга преминава в дълбочина. По този начин във варовиците се акумулират значителни количества води, които имат пукнатинно – карстов характер. По тази причина съществува възможност за циркулиране и акумулиране на пластово – пукнатинни води в долната част на варовиковия пласт. Оттокът по р. Далакдермене е незначителен и няма да създава опасност от наводняване на кариерното поле, което ще се разработва на изток от нея.

Проучените запаси и ресурси от варовици са над хоризонтите на подземните води. Поява на водоносен хоризонт не е наблюдавана в нито една от прокараните сондажни изработки. При сондирането не е установена загуба на промивна течност.

Отводняването е по р. Далакдермене разположена до западната граница на концесионната площ. За отвеждането на повърхностните води (от валежи) ще се изгради хидравлична връзка за бързо оттичане на валежните води в реката.

Факторите, които да замърсяват подземните и повърхностните води липсват. Естеството на работните процеси и възприетата технология на работа с епизодични пробивно – взривни работи не предполагат замърсяване на повърхностните и подземните води в района на находището и кариерата, тъй като при добива няма да се разкриват водоносните хоризонти, тъй като количество запаси е изчислено много над хоризонтите на подземните води, освен това се спазват следните правила:

- да се предвиди изграждането на маслоуловител за задържане на нефтопродукти в дъждовните води на промишлената площадка, формирани на нейната територия, както и пречиствателни съоръжения за отпадъчните битово – фекални води;

- в случай на замърсяване на полезното изкопаемо с тежки метали, нефтопродукти и опасни химически вещества, своевременно се пристъпва към изгребване и отстраняване на замърсените варовици;

- да се предвиди периодично геодезично замерване на наклона на дъното на кариерата за гравитачния отток на валежите в реката;

- да се предвиди изграждане на отводнителни канавки и хидравличната връзка с реката за бързо оттичане на валежните води в него;

- да не се допуска изтичане на горивни и смазочни материали.

Общата оценка на влиянието върху водите се извършва по следните критерии: териториален обхват (локално); степен на въздействие (незначително); продължителност на въздействие (краткотрайно); честота (периодично с ниска честота); възможност за възстановяване (реална) и кумулативен ефект (няма). Общата оценка е липсващо въздействие върху водите.

Почви

Почвената покривка в района е сравнително еднообразна. В района са разпространени сивите горски почви и излужени черноземни почви. Тези почви се характеризират с липса на генетични почвени хоризонти, разнороден механичен състав (от дребночастичен до едрочастичен), с общо малко хумусно съдържание до 5%.

Откривката е изградена от песъчливоглинести почви и льосови глини. Хумусното съдържание е слабо, но напълно задоволително за тревна растителност. Предвидено е черноземите и сивите горски почви да се изземват разделно от глините и антропогенните насипи, за събиране и съхраняване на хумусната маса.

Нивите в находището са неизползваеми и необработваеми от години. Ниската им категория и ниското хумусно съдържание ги прави неефективни. Пашува се само в по-влажните месеци от годината, когато тревата не е изгоряла.

Прилежащите земи са също с ниска категория и са необработваеми, част от тях са заети с гори и трайни насаждения.

Факторите, които да замърсяват откривката с бедното хумусно съдържание липсват. Естеството на работните процеси и възприетата технология на работа с епизодични пробивно-взривни работи не предполагат замърсяване на повърхността на находището, освен това се спазват следните правила:

- да не се допуска разхвърляне на битови отпадъци;

- да не се допуска разхвърляне на скални късове;

- да се използват само съществуващите вътрешнотранспортни пътища и да не се създават нови, в случай, че няма належаща нужда от тях;

- в случай на замърсяване на полезното изкопаемо с тежки метали, нефтопродукти и опасни химически вещества, своевременно се пристъпва към изгребване и отстраняване на замърсените варовици;

- да се работи с технически изправни машини и съоръжения при спазване работната и технологичната дисциплина;

- необходимите ремонти на машините и съоръженията да се извършват извън кариерата, на специализирани места;

- да не се допуска изтичане на горивни и смазочни материали.

Общата оценка на влиянието върху повърхността се извършва по следните критерии: териториален обхват (локално); степен на въздействие (незначително); продължителност на въздействие (краткотрайно); честота (периодично с ниска честота); възможност за възстановяване (реална) и кумулативен ефект (няма). Общата оценка е липсващо въздействие върху почвите.

В земните недра, под откривката, се разполага полезното изкопаемо в находище „Кофалджа”, което е изградено от пластови варовици с ясни повърхнини на слоистост, хоризонтално залягане, с незакономерни пукнатини с различни посоки и наклон. Варовиковият масив в находището има дължина до 680 м и ширина до 230 м. Средната дебелина на варовиците при запасите е 13.4 м, а при ресурсите е 10.0 м. Долното ниво на запасите е до кота 95.0 м, а на ресурсите е кота 85.0 м. Бордовете и сондажите показват практически установена дебелина на полезното изкопаемо е до 31.0 м. Подложката на варовиците не е достигната. В кариерният борд на второ стъпало е засечен тектонски разлом с наклон 202º/77º, а в кариерния борд на първо стъпало са установени 5 броя разломи: с наклони 175º/81º; 275º/85º; 279º/86º; 259º/81º. В зоната на разломите, варовиците са силно напукани, с наличие на тектонска глина и харниши. Средното обемно тегло на варовиците в плътна скална маса е 2.4 g/cm³.

Откривката е изградена от песъчливоглинести почви и льосови глини. Средната дебелина на откривката на запасите е 2.6 м, ресурсите са подвесени под запасите и имат откривка 0.0 м.

В резултат на добива ще бъдат нарушени земните недра в обсега на контура на запасите и ресурсите. Ще бъдат иззети количества варовици до кота дъно на запасите и ресурсите.

Факторите, които да замърсяват земните недра липсват. Естеството на работните процеси и възприетата технология на работа с епизодични пробивно-взривни работи не предполагат замърсяване на земните недра, освен това се спазват следните правила:

- да не се допуска разхвърляне на битови отпадъци;

- да не се допуска разхвърляне на скални късове;

- да се използват само съществуващите вътрешнотранспортни пътища и да не се създават нови, в случай, че няма належаща нужда от тях;

- в случай на замърсяване на полезното изкопаемо с тежки метали, нефтопродукти и опасни химически вещества, своевременно се пристъпва към изгребване и отстраняване на замърсените варовици;

- да се работи с технически изправни машини и съоръжения при спазване работната и технологичната дисциплина;

- необходимите ремонти на машините и съоръженията да се извършват извън кариерата, на специализирани места;

- да не се допуска изтичане на горивни и смазочни материали.

Общата оценка на влиянието върху земните недра се извършва по следните критерии: териториален обхват (локално, само в добивното поле); степен на въздействие (значително); продължителност на въздействие (дълготрайно); честота (периодично с ниска честота); възможност за възстановяване (няма такава) и кумулативен ефект (има). Общата оценка е значително въздействие върху земните недра.

Ландшафт

Вследствие на откривните и добивни работи в контура на запасите през концесионния период, ландшафта в находището ще се измени и ще стане от клас „Природен” на клас „Антропогенен”, тип „Ландшафт с нарушено екологично равновесие”, подтип „Технически ландшафт” (Техногенен), вид „Терени с разработени нерудни изкопаеми”.

Факторите, които да придават грозен изглед на ландшафта липсват. Бъдещият добив ще развие стъпаловидния релеф на ландшафта, такъв е започнат от изградените кариерни терени в площта. Стъпаловидния релеф на площта лесно ще бъде затревен и залесен. Естеството на работните процеси и възприетата технология на работа с епизодични пробивно-взривни работи не предполагат загрозяване на ландшафта, освен това се спазват следните правила:

- да не се допуска разхвърляне на битови отпадъци;

- да не се допуска разхвърляне на скални късове;

- да се използват само съществуващите вътрешнотранспортни пътища и да не се създават нови, в случай, че няма належаща нужда от тях;

- в случай на замърсяване на полезното изкопаемо с тежки метали, нефтопродукти и опасни химически вещества, своевременно се пристъпва към изгребване и отстраняване на замърсените варовици;

- да се работи с технически изправни машини и съоръжения при спазване работната и технологичната дисциплина;

- необходимите ремонти на машините и съоръженията да се извършват извън кариерата, на специализирани места;

- да не се допуска изтичане на горивни и смазочни материали.

Едва след пълното приключване на рекултивационните работи ландшафта на находището ще има значителни подобрения, но ще остане завинаги клас „Антропогенен”, като типа може да стане „Ландшафт със сравнително екологично равновесие”. Нарушенията в микроландшафта (в границите на усвояваните запаси) ще се възстановят с плануваната рекултивация. Новообразуваният ландшафт, получен в резултат на добивните работи се изгражда така, че да се получи възможно най-природосъобразно функциониране след завършването им. За тази цел е избрана и специална схема за оформяне на крайните бордове на кариерата. В проекта за рекултивация се предвижда връщане на откривните маси в обсега на иззетите площи, връщане на откривка и възстаноявяване на площите до степен залесени и затревени, с възможност да се ползват за пасища.

Вследствие на бъдещите рекултивационни работи ще настъпи частично подобрение на релефните форми с намаляването на откосите и ландшафтното им оформяне.

Промяна в характеристиките на ландшафта на района на находището в резултат от настъпили антропогенни изменения при провеждане на добива не се очаква.

Общата оценка на влиянието върху ландшафта се извършва по критериите: териториален обхват (локално); степен на въздействие (значително); продължителност на въздействие (дълготрайно); честота (периодично с ниска честота); възможност за възстановяване (няма такава) и кумулативен ефект (има). Общата оценка е значително въздействие върху ландшафта.

В границите на находището и в непосредствена близост до него няма обявени елементи на националната екологична мрежа – защитени природни територии (национални и природни паркове, резервати и поддържани резервати, защитени местности и природни забележителности по Закона за защитените територии) и защитени зони.

В находището и района му не са установени други минерални видове и разновидности, освен калцит. Няма литературни данни за установени в миналото находки на полускъпоценни минерали във варовиците. При регистриране на минерални находки, различни от калцит по време на бъдещия добив, своевременно ще бъде уведомено Министерството на енергетиката.

Поради липсата на находки с минералогично значение, не се третира въпроса с факторите за увреждането им и правилата за предпазването им.

Биологично разнообразие и неговите елементи

Растителни ресурси. По голямата част от концесионната площ е заета от горска растителност и горски поляни, останалата част от пасище, обработваеми и изоставени ниви. Поляните са запустели, затревени, с рядка храстова и дървесна растителност, нискостеблени и издънкови фиданки, наблюдават се стари изкопи. Централната част на концесионната площ е заета от стара кариера с дължина до 730 м и ширина до 250 м с две кариерни стъпала, от кариерата са добивани варовици от общински фирми и е извършвана обработката на добитата суровина в кариерата. Растителната сфера около находището е предимно храсталаци, дървесна и тревиста растителност. Концесионна площ „Кофалджа“ е разположена на десния бряг на р. Далакдермене, която отводнява площта. В течение на годините е започнала вторична сукцесия и в момента площите около реката обрастват с ниска тревиста растителност. Храстовидната растителност е оскъдна. Налице са единични дървета и храсти от самонастанили се пионерни видове – акация (Robinia pseudoacacia L), Червен глог (Crataegus monogyna), топола (Populus sp.), Драка (Paliurus spina – christi), Джанка (Prunus cerasifera), Шипка (Rosa canina).

Няма находища на билки със стопанско значение и такива, поставени под специален режим на опазване и ползване.

Сред установените растителни видове няма защитени от Закона за биологичното разнообразие видове. Няма находища на билки със стопанско значение и такива, поставени под специален режим на опазване и ползване.

Факторите, които увреждат растителните ресурси са откривните работи, изграждане на нови вътрешнотранспортни пътища и потенциална опасност от възникване на пожари при реализация на добива.

Едва след пълното приключване на рекултивационните работи за растителните ресурси ще има значителни подобрения. В проекта за рекултивация се предвижда връщане на откривните маси в обсега на иззетите площи, връщане на откривка и възстаноявяване на площите до степен залесени и затревени, с възможност да се ползват за пасища.

Общата оценка на влиянието върху растителните ресурси се извършва по следните критерии: териториален обхват (локално); степен на въздействие (значително); продължителност на въздействие (дълготрайно); честота (периодично с ниска честота); възможност за възстановяване (има такава) и кумулативен ефект (има). Общата оценка е значително въздействие върху растителните ресурси.

Животински свят. Находището е в антропогенно силно въздействана територия, поради което той и съседните му площи са много слабо заселени – не представляват постоянно обитание за представители на дивата фауна.

Зооценозата е бедна, предвид описаният характер на местообитанието по отношение на фитоценозата.

Вероятни са някои дребни гризачи – полска мишка (Apodemus agrarius), домашна мишка (Mus musculus), черен плъх (Rattus rattus), сив плъх (Rattus norvegicus); сива полевка (Microtus arvalis). Липсата обаче на достатъчна по количество и качество хранителна база лимитира почти пълната им липса на терена. Това го прави неподходящ и непривлекателен за дневните и нощни грабливи птици, както и за едрите хищни бозайници.

В района на находището няма защитени със закон животински видове. Дивечът е дребен. Охраната на дивите животни не ограничава нормалната експлоатация на кариерата, а е приоритет на ловното стопанство.

Характерни за подрайона са големият брой топлолюбиви земноводни, влечуги, птици и обитаващи откритите пространства ровещи и други бозайници, като гюнтеровата полевка. От гръбначните животни единствен ендемит е рибата маришка бабушка, а от безгръбначните някои сухоземни охлюви, многоножки, полутвърдокрили, водни бръмбари и мухи.

Херпетофауната включва вероятно някои гущери – Ливаден гущер (Lacerta agilis) и Зелен гущер (Lacerta viridis).

Птиците са предимно от видове, свързани с открити терени. Гнездящите видове са сива врана (Corvus corоne) и сврака (Pica pica). Установените и описани птици от орнитокомплекса на защитената зона, разположена на север, са преминаващи или скитащи за концесионната площ.

Вероятни са някои дребни гризачи – полска мишка (Apodemus agrarius), домашна мишка (Mus musculus), черен плъх (Rattus rattus), сив плъх (Rattus norvegicus); сива полевка (Microtus arvalis). Липсата обаче на достатъчна по количество и качество хранителна база лимитира почти пълната им липса на терена. Това го прави неподходящ и непривлекателен за дневните и нощни грабливи птици, както и за едрите хищни бозайници.

Факторите, които увреждат животинските ресурси са откривните и добивните работи, изграждане на нови вътрешнотранспортни пътища и потенциална опасност от възникване на пожари при реализация на добива.

Разработката на кариерата няма да засегне по никакъв начин и да въздейства върху екостойността на района.

Добивни работи ще бъдат ограничени по обем или ще бъдат прекъснати в зимния сезон.

Отстоянието е достатъчно да се тушира влиянието върху постоянните видове в защитената зона през размножителния период.

Общата оценка на влиянието върху животинските ресурси се извършва по следните критерии: териториален обхват (локално); степен на въздействие (незначително); продължителност на въздействие (дълготрайно); честота (периодично с ниска честота); възможност за възстановяване (има такава) и кумулативен ефект (има). Общата оценка е незначително въздействие върху животинските ресурси.

Няма доказани археологични паметници в находището. При провеждане на добивните, разкривните, транспортните и рекултивационни работи, ако бъдат открити паметници или обекти, представляващи историческо, археологическо или архитектурно наследство на българския народ, добива ще се прекратява и своевременно ще бъде уведомявани Историческия музей, гр. Силистра.

2. 
   Въздействие върху елементите на Националната екологична мрежа, включително на разположените в близост до обекта на инвестиционното предложение (ИП)
   

Реализацията на ИП няма да доведе до засилване на антропогенния натиск върху зоната, защото концесионната площ е силно увредена от добива в миналото, затова няма да има пряко увреждане и/или унищожаване на местообитания на животински видове, предмет на опазване в зоната, или косвено, оказващо им временно безпокойство от увеличеното човешкото присъствие в и около зоната, няма да има въздействие върху биоразнообразието в зоната.

След рекултивацията, засегнатите терени ще се възстановят почти до първоначалните екологични условия.

3. 
   Вид на въздействието (пряко, непряко, вторично, кумулативно, краткотрайно, средно и дълготрайно, постоянно и временно, положително и отрицателно)
   

• 
  преки от: добива и застрояването на временните съоръжения, допринасящи за запрашването, вредните емисии от механизацията и пробивно-взривните работи, и от завишените нива на шума. Поради състоянието на концесионната площ, която е силно увредена от добива в миналото, прякото въздействие ще бъде локално и незначително;
  
• 
  косвени от: пътищата, изхвърляне на отпадъци и др. По интензивното им използване увеличават риска от пожари, от умъртвяване на единични екземпляри, от безпокоене на животните. Поради състоянието на концесионната площ, която е силно увредена от добива в миналото, косвеното въздействие ще бъде локално и незначително;
  
• 
  кумулативни от: наличието на други инвестиционни предложения в района, а такива в близост, не са известни на фирмата, затова не се отчита общ кумулативен ефект от реализацията на ИП върху отдалечената зона. Затова допринася и обстоятелството, че голяма част от обекта обхваща вече компрометирани терени. Поради състоянието на концесионната площ, която е силно увредена от добива в миналото, кумулативното въздействие ще бъде локално и незначително.
  

4. 
   Обхват на въздействието – географски район, засегнато население, населени места
   

Концесионната площ е разположена на 2500 м югозападно от гр. Главиница, на 2300 м северозападно от с. Подлес и на 3200 м източно от с. Осен. Отстоянието на площта от останалите селища е на по голямо разстояние. По този начин няма да се засегне населението на селищата около площта.

5. 
   Вероятност от проява на въздействието
   

Другото обстоятелство е, че инвестиционното предложение ще се реализира в земи, които не са естествени местообитания, и това ще намали прякото отрицателно въздействие върху биоразнообразието, предписани са и мерки за ограничаване на неблагоприятното въздействие.

6. 
   
   Каталог: ovos
   
   
   
   Изтегляне 5.17 Mb.
   
   Сподели с приятели: