Божието благоразположение

Това е ключовият момент в спора между тези, които потвърждават, и тези, които отричат съществуването на общата благодат. Бих желал да спестя време, ако не и затруднения, затова нека още от самото начало да кажа, че формулировката на първата точка от Християнската Реформистка Църква от 1924 е погрешна. Библията не показва, че Бог по някакъв начин е благоразположен към неновородените. Точно обратното се твърди: “Който вярва в Сина, има вечен живот; а който не слуша Сина, няма да види живот, но Божият гняв остава върху него” (Йоан 3:36). Молитвата на Христос, описана в Йоана 17 разкрива Неговото благоразположение към изкупените и само към тях. Има фундаментално етично разделение между спасените и изгубените. Бог намрази Исав и възлюби Яков, преди кой да е от двамата да беше роден (Римляни 9:10-13).

Но вие обичайте неприятелите си, правете добро, и заемайте, без да очаквате да приемате назад; и наградата ви ще бъде голяма, и ще бъдете деца на Всевишния; защото Той е добър към неблагодарните и злите. Бъдете милосърдни, както и вашият Баща е милосърден.

1 Тимотей 4:10 използва ясен език: “Понеже за това се трудим и подвизаваме, защото се надяваме на живия Бог, който е Спасител на всички хора, а най-вече на вярващите.” Гръцката дума, преведена тук като “Спасител,” е soter: който спасява, изцелява, закриля или възстановява. Бог спасява (изцелява) всеки, особено вярващите. Безспорно, спасението, за което се говори, е универсално – не в смисъла на специална благодат, следователно в смисъл на обща благодат. Това вероятно е най-трудния стих в Библията за онези, които отричат универсалното спасение от ада и които също отричат общата благодат.⁷⁶⁷

Но Аз ви казвам, обичайте неприятелите си, и молете се за тия, които ви гонят; за да бъдете деца на вашия Баща, който е на небесата; защото Той прави слънцето Си да изгрява на злите и на добрите, и дава дъжд на праведните и на неправедните.

Разбираемо е как такива стихове, в отсъствието на други стихове, които по-пълно обясняват естеството и намерението на Божиите дарове, могат да подведат хората да приравняват Божието благоразположение и Божиите дарове. Със сигурност е вярно, че Бог закриля, лекува, награждава и се грижи за неновородените. Но никой от тези стихове не показва отношение на благоразположение към неновородените ползватели на Неговите дарове. Само при използването на думата “благоразположение” (favor) в нейната жаргонна форма “направи ми услуга” (“do me a favor”) можем да твърдим, че Божият дар е същото като Божието благоразположение. В жаргонната употреба на английски “благоразположение” (favor) просто означава дар – незаслужен подарък от дарител. Но ако благоразположение се разбира като добро отношение към неновородените или емоционално посвещение от страна на Бога към неновородените заради самите тях, тогава трябва да кажем, че Бог не показва благоразположение към неправедните.