Изложение на книгата Откровение Дейвид Чилтън
Изтегляне 3.87 Mb.
|
Свързани:
If-You-Meet-Buddha Kill-Him Iliyan-Kuzmanov BG Gift, Неделята-като-белег-на-звяра, the church that is left behind1, Gotov li si, 26 Enz faktor, Smisalat-na-Jiviota, Вавилон Велики, Danail-Krushkin, vazstanoveniat rai
| Заключение
Невярващите изглеждат обществено доминиращи днес. Вярващите са се оттеглили в антиномистки пиетизъм и песимизъм, защото са изоставили вярата в двете характеристики на християнската обществена философия, които правят възможен прогреса: 1) динамиката на есхатологичния оптимизъм и 2) средството на завета за господството, библейския закон. Следователно трябва да заключим, че ни предстои или разпадане на обществото (защото общата благодат за неновородените не може дълго да бъде поддържана без ръководство в обществото от новородените), или новородените трябва да възстановят своето видение за своите изгубени истини: постмилениализма и библейския закон. За да може общата благодат да продължава и за да бъде външното сътрудничество между вярващите и невярващите плодотворно или дори възможно, християните трябва да върнат видимите основи на обществото към Божия закон. Те трябва отново да придобият ръководството, което са изгубили поради спекулациите на самопровъзгласените “разумни” отстъпници. Ако това не стане, тогава ще продължим да пропадаме, докато невярващите заприличат на племето Ик и християните могат отново да започнат процеса на обществено господство. За да може общата благодат да продължи да нараства, тя трябва да бъде поддържана от специална благодат. Или невярващите ще повярват, или ръководството ще се върне при християните. Ако нито едното не стане, в крайна сметка ще се върнем към варварството. Разбира се, аз се моля за новорождението на невярващите и за възстановяването на библейския закон и правилната библейска есхатология от страна на настоящите християни и бъдещите повярвали. Не знам дали ще видим такова съживление в наши дни. Има причини да вярвам, че то може и ще се случи. Има също причини да се съмнявам в такъв оптимизъм. Господ знае. Трябва да изоставим антиномизма и есхатологиите, които са антиномистки по своята същност. Трябва да призовем хората отново към вяра в Бога на цялата Библия. Трябва да потвърдим, че в Божия план ще дойде ден на увеличена самоосъзнатост, когато хората ще наричат подлите подли, и великодушните великодушни (Исая 32). Това ще бъде ден на големи видими благословения – най-големите в историята. Пред нас се разкриват дълги векове на такава самоосъзнатост. И в края на времето идва поколение от бунтовници, които умеят да различават подлите от великодушните и се разбунтуват против праведните. Те ще изгубят войната. Следователно, общата благодат е по своето естество бъдеща благодат. Има приливи и отливи в историята, но по естество това е бъдеща благодат. Тя не трябва да се счита за предварителна или по-ранна благодат. Само амилениалистите могат да се придържат към такава позиция – при това само антиномистките амилениалисти. Крайният съд се явява в края на времето на фона на общата благодат. Общото проклятие ще бъде в своята най-ниска точка, като прелюдия към специално проклятие с вечна продължителност. Крайният съд идва, точно както големия потоп, на основата на Божиите видими блага за човечеството въобще. Нечестието на аморейците най-после ще бъде пълно. Дали постмилениалистът вярва, че като цяло на земята ще има вяра, когато Христос се върне? Не и ако разбира следствията от учението за общата благодат. Дали той очаква цялата земя да бъде унищожена от невярващите бунтовници преди Христос да ги унищожи – да станат двойно мъртви? Не. Съдът идва преди те да успеят да извършат своето дело. Общата благодат бива увеличена, за да позволи на невярващите да изпълнят чашата на гнева. Те са съдове за гняв. Следователно, изпълнението на условията на завета чрез общата благодат е крайната стъпка в процеса на изпълването на тези съдове на гнева. Съдовете на благодатта, вярващите, също ще бъдат изпълнени. Всичко е пълно. Дали Бог ще унищожи Своята предплата на Новото Небе и Новата Земя? Ще изтрие ли Бог белегът, че Неговото слово е било спазено, че заветът на господството е бил изпълнен? Ще има ли Сатана, големият разрушител, радостта да види Божието слово осуетено, делото на ръцете му съборено от личните орди на Сатана? Амилениалистът отговаря да. Постмилениалистът трябва да го отрича с цялата си сила. Въпреки прекъсванията, в живота има продължителност. Богатството на грешника се пази за праведния. Сатана би желал да изгори Божията нива, но не може. Плевелите и житото растат до зрялост и тогава жътварите излизат да пожънат житото, отрязвайки плявата и изхвърляйки я в огъня. Сатана би искал да обърне съдния час, да се върне в самото начало, в Едемската градина, когато заветът за господството беше даден за първи път. Изпълнението на завета за господството е последното действие на Сатана, което е позитивно – увеличаване на общата благодат. След това общата благодат става предназначена за зло – абсолютно предназначена за зло – когато Сатана използва последното си време и последната си сила да атакува Божиите хора. Когато той използва своите дарби, за да стане окончателно, напълно деструктивен, той бива отсечен чрез намеса отгоре. Тази последна кулминация на общата благодат е съдният час за Сатана. А кротките – кротките пред Бога, активни към Неговото създание – най-после ще наследят земята. Обновената земя и обновеното небе е окончателното плащане от Бога Баща към Неговия Син и към онези, които Той е дал на Своя Син. Това е постмилениалната надежда. Изтегляне 3.87 Mb. Сподели с приятели:
|