Изложение на книгата Откровение Дейвид Чилтън
Изтегляне 3.87 Mb.
|
Свързани:
If-You-Meet-Buddha Kill-Him Iliyan-Kuzmanov BG Gift, Неделята-като-белег-на-звяра, the church that is left behind1, Gotov li si, 26 Enz faktor, Smisalat-na-Jiviota, Вавилон Велики, Danail-Krushkin, vazstanoveniat rai
| Сътрудничество
Как, тогава, можем да си сътрудничим с такива хора? Само на основата на общата благодат. Общата благодат не е още напълно развита. Но това сътрудничество трябва да бъде за интересите на Божието царство. Дали дадена конкретна ситуация е полезна трябва да се реши на основата на стандартите, изложени в библейския закон. Общата благодат не е обща основа; няма обща основа, която да обединява хората, освен Божия образ във всеки човек. Тъй като външната съобразеност с условията на Божия закон наистина произвежда видимо добри резултати – обратно на теорията на проф. Клайн за Божията тайнствена воля в историята – за известно време невярващите са съгласни да възприемат тези принципи, тъй като търсят плодовете на християнското общество. Накратко, някои етични сатанисти реагират на познанието за Божия закон, написано в сърцата им. Те имат голяма степен на познание за Божието създание, но все още не желаят да атакуват този свят. Те имат познание чрез обща благодат, но още не виждат какво означава това за техните действия. (До известна степен комунистите го виждат, но още не действуват съобразно с него; не са започнали последна офанзива срещу Запада.) Естеството на бунта на Адам не беше интелектуално; то беше етично. Никой не показва това по-изразително от Ван Тил. Простото натрупване на познание в неновородения човек не променя неговото положение пред Бога. Той все още е бунтовник, но може да притежава познание. Познанието може да се прилага към Божието създание и да произвежда полезни резултати. Познанието може също да произведе и холокост. Въпросът е в етиката, а не в познанието. Следователно, хората могат да си сътрудничат на основата на общо познание; в крайна сметка, те не могат да си сътрудничат на основата на обща етика. Какво ще кажем за специалното проклятие? Какво е етичното отношение на етичния бунтовник пред Бога? Общата благодат увеличава специалното проклятие на неновородения човек. Когато общата благодат нарастне до своя максимум, открива се специалното Божие проклятие: пълен бунт на човека срещу Божията истина и на основата на общата благодат – познание, власт, богатство, престиж и т.н. – на Бога, водещ до крайния съд. В самия край Бог наистина отнема част от Своето възпиране: възпиране върху самоубийственото унищожение. Той им позволява да постигнат смъртта, която обичат (Притчи 8:36). Но те все още имат власт и богатство, както във Вавилонската империя в нощта, когато тя падна. Езичниците могат да ни учат на физика, математика, химия и много други предмети. Как е възможно това? Защото общата благодат нараства. Те са имали няколко века ръководство от християните, както и ръководителите от Просвещението, които са възприели философия на свързаност, която поне е приличала на християнското учение за провидението. Те не могат да запазят едно общество цяло на основата на тяхната философия на хаоса – официалната гледна точка на Сатана – но все още могат да правят важни открития. Те използват отраднат капитал, във всякакъв смисъл на думата. Християните трябва да водят Когато има християнско съживление и проповядване на цялото Божие учение, тогава християните могат отново да застанат на истински ръководни позиции. Невярващите също могат да допринасят за покоряването на земята, защото ще бъдат призовани обратно към действието на закона, написано в сърцата им. Общата благодат ще се увеличава по целия свят. Но християните трябва да бъдат изключително внимателни да следят за белези на етично отклонение в онези, които изглеждат като полезни съработници в царството. Може да има сътрудничество за външни цели – изпълнението на завета за господството, даден на всички хора – но не и в областта на етиката. Ние трябва да следим Съветите, за да видим как не трябва да се изгражда едно общество. Трябва да предприемаме контрамерки срещу техните военни предизвикателства. Не трябва да възприемаме техния възглед за пролетарската етика, дори и техните шахматисти или математици да са много изявени. Божият закон, разкрит в Библията, трябва да господствува, а не действието на закона, написано в сърцата на неправедните. Начинът за сътрудничество е на основата на библейския закон. Законът ни казва за ограниченията на хората. Той ни държи смирени пред Бога и господствуващи над природата. Ние ще определим правилността и полезността на делата на неновородените хора, които упражняват своите дадени от Бога таланти, изработвайки своето проклятие със страх и трепет. Чужденците във вратите имаха много от ползите на общата благодат – Божият отговор на вярата на евреите. Те получаваха пълна правна закрила в еврейските съдилища (Изход 22:21; 23:9; Второзаконие 24:17). Не им е било разрешено да ядат специалната свята храна (Изход 29:33; Левит 22:10) което е било забрана за достъп до религиозните празници в храма. Но те са били част от яденето на десятъка, празник пред Господа (Второзаконие 14:22-29). Следователно, те са били облагодетелствувани от гражданския ред, който Бог е установил за Своите хора. Те също са можели да произвеждат стоки и услуги с увереност, че плодовете на техния труд няма да им бъдат конфискувани от една беззаконна държавна власт. Това е правело всеки по-богат, защото всички хора в общността са можели да изработват условията на завета за господството. Казва ни се, че естественият човек не разбира нещата от Духа (1 Коринтяни 2:14-16). Казва ни се, че неновородените считат Божията мъдрост за глупост (1 Коринтяни 1:18-21). Казва ни се да внимаваме, “да не ви заплени някой с философията си, с празната си измама, по човешко предание, по първоначалните учения на света, а не по Христа” (Колосяни 2:8). Философски съществува непреодолимо разделяне между невярващите и вярващите. Те започват с различни отправни точки: хаос срещу сътворение, Бог срещу човека. Само общата благодат може да намали конфликта в приложенията между езическата и християнската философия. Етичният бунт на неновородения лежи под повърхността, тлеещ, готов да избухне в гняв, но е възпиран от Бога и Божия закон. Той се нуждае от властта, която законът дава. Затова той се съгласява с някои от принципите на приложния библейски закон и се съобразява с част от действието на закона, написано в сърцето му. Но той не може да се съгласи относно първите принципи. И дори към края, когато хората може и да изповядат съществуването на един Бог и да треперят при тази мисъл, те няма да подчинят своето его на Бога. Ще се бият до смърт – до втората смърт – за да отрекат претенциите, които Богът на Библията има над всяка част от тяхното съществуване. Следователно, може да има сътрудничество в покоряването на земята. Но християните трябва да поставят стратегията и тактиката. Неновороденият човек ще бъде като платен консултант; той ще дава своите таланти, но Господ ще изгражда обществото. Изтегляне 3.87 Mb. Сподели с приятели:
|