Извлечени от лекции и беседи, изнесени от Учителя Беинса Дуно
СИЛАТА НА ДОБРОТО ЕСТЕСТВО
Изтегляне 289.92 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- ИСТИНСКО ЗНАНИЕ
СИЛАТА НА ДОБРОТО ЕСТЕСТВОЩе ви приведа един пример, да видите на какви изпитания може да бъде поставен човек в живота си. Един млад, 19-годишен момък се влюбил в една богата англичанка, по-възрастна от него. Той бил готов да се ожени за нея, но тя отхвърлила любовта му, предпочела да се ожени за установен човек, с добро материално положение. И наистина, тя се оженила за граф. Силно обиден и огорчен, младият момък, наречен Мелби, решил да си отмъсти по някакъв начин, ако не на нея, поне на някой от семейството й. Но как? Добър момък по природа, той не прибегнал веднага до отмъщение, но започнал да търси начин, как да си отмъсти. Найпосле си казал: Ще свърша по медицина, дано тук намеря някакъв особен начин за отмъщение. Свършил медицина и понеже бил способен, той станал виден лекар. В скоро време се прочул в града, като един от добрите и способни лекари. В това време неговата възлюбена имала вече дъщеря, 15-годишно момиче. Случило се, че момичето заболяло сериозно. Майката решила да изпрати дъщеря си на лечение при видния доктор Мелби. Щом видял момичето, той разбрал, че е дъщеря на неговата възлюбена. Казал си: Ето един добър случай да си отмъстя. Вместо на майката, ще отмъстя на момичето. Обаче, в този момент в него се зародила гляма вътрешна борба, и той започнал да размишлява: Какво е виновно детето? Ако съм обиден от майката, защо трябва да страда момичето? В тази борба надделяло доброто му естество, и той се отказал от желанието си да отмъщава. Такава борба се явява във всеки човек. Тя е резултат на две противоположни чувства в човека: от една страна неговото благородство, от друга – желание за отмъщение. Често ме питат: Как ще се оправи светът? – Като дадем място на Бога, да живее в нашите сърца и умове. Ако на обидите не отговаряш с обиди, Бог е в тебе. Ако на всяка обида отговаряш с усмивка, Бог живее в тебе. И валя дъждът, НБ, 1 юни, 1924 г. София. ИСТИНСКО ЗНАНИЕСъбрали се няколко души и започнали да спорят, има ли Господ, има ли друг свят и т.н. Между тях бил един от старите светии. Той слушал и мълчал. Те поглеждали на него отвисоко, считали го невежа, глупав човек. Разисквали по различни научни въпроси, изказвали различни мнения. – Ти какво ще кажеш? – запитвали светията. – Аз съм на друго мнение. – Да, защото нямаш знания. По едно време всички тръгнали на път. И светията тръгнал с тях. Стигнали до едно място, решили да си починат. Понеже ожаднели, започнали да търсят вода. Тук-там, никъде не намерили вода. Какво да се прави? – Нали сте учени, нали имате знания? Защо не си доставите сами вода? – Няма откъде. Тогава светията взел един камък, стиснал го, и от него потекла вода. Елате всички да се напиете! Питам: Кое знание е истинско? Можете ли с вашето знание да стиснете камъка, и да потече от него вода? Ако можете, вашето знание е истинско. Важно е онова знание, което помага на човека при всички условия на живота му. Трябва ли да се обиждаш, че те считат невежа? Истински ученият не се обижда! И Бога за свой Отец казваше, НБ, 1 ноември, 1925 г. В. Търново. НОВОТО ЧОВЕЧЕСТВО – избрани беседи Изтегляне 289.92 Kb. Сподели с приятели:
|