Глава I Развитие на либидото от раждането до

Бременност
Би трябвало като начало да се изследват предобектните човешки отношения на момичето „в утробата“ на майка му. Но такова изследване на структуриращия се нарцисизъм прекалено би удължило настоящия труд. Нееднократно съм споменавала този въображаем фундамент на отношението към себе си и към другия, дължащ се на дородовите основи на личността, както и на нейните орални и анални предсадистични основи.
Наблюденията показват, че от самото зараждане на живота на човешкото същество либидото започва да действа в нарцистичната диалектика. Още в т.нар. пасивен период на предгениталното либидо
(когато гениталната ерогенна зона още не преобладава), либидото като че ли вече вдъхва живот на символната функция; това ясно личи у възрастния индивид и в междусубектния характер на нарцистичната и интеррелационна диалектична материя.
Несъмнено именно тази неделимост на съзнателния и несъзнателния живот нарушава законите на онова, което сме мислили за наука — наблюдението на неутрален свидетел, който, не влияе върху наблюдавания. Нарушаването на научния статут се извърши в рамките на една техника — между впрочем много точна — на ненамеса:
техниката на психоанализата. Пак гениталното либидо задвижва процесите на азовата човешка интелигентност, чието огромно поле остава все пак в нарцистичния, т.е. личния регистър.
Наблюдаемото в този регистър генитално либидо позволява на изследователя да разбере безличното. Тук освободената от тежестта на въображаемата символика също като че ли играе своята креативна роля
(оценима само във фалическите си последствия) — и това е неопровержимо доказателство, че либидото се е изтръгнало от ограничителния контрол, налаган, от наблюдението над личното съществуване. Отвъд телесните контакти либидото е креативно чрез символичните плодове на проявите си, произлизащи от човешката интелигентност. Отсам доловимите контакти то е креативно чрез прякото наблюдение и чрез съзнанието за личностите-посредни-ци през структуриращи или деструктуриращи символични дадености.

След зачатието, което за пръв път кара субекта в зародиш да участва в символичния смисъл на либидната двойка на родителите си,
детето — в случая женският зародиш — расте и се формира тайно от всички, като все пак вече е силно белязано от влиянието —
успокояващо или тревожещо — на либидните афекти на майката. Това са афекти, които могат да засягат от една страна бременността и бъдещото човешко същество, което се подготвя в нея, от друга —
бащата, все едно дали той заема или не заема в емоционалния живот на майката мястото на избран обект на желанието й. В случая, когато родителят не е обект на желанието й, вълненията на женския зародиш,
съответстващи на символичния фализъм на майката, се раздвояват.
Психоаналитиците на възрастни индивиди неведнъж са забелязвали, че вътреутробният етап от живота продължава да действа и че следите му, укрепващи или отслабващи жизнеността, се наблюдават в по-сетнешните изпитания, преживявани в контакта между човешките същества. Детските психоаналитици непрекъснато лекуват психотични деца, чиято душевна болест като че ли се дължи на жизнена или сексуална несгода, причинена от много тежка емоционална и символична травма през вътреутробния им живот.
Може да се каже, че истинските психогенни травми са тези, които изживява майката поради обекта на желанието си: или желанието й е скрито, или личността й е отхвърлена вследствие на бременността.
При това не винаги става дума за травми, нанесени от бащата на детето; те могат да дойдат й от всеки друг обект на сексуалното желание на майката — любовен, едипов, остатъчен или преносен.
Трябва обаче да се подчертае, че травмите, причинени от бащата или от по-възрастните представители на двата рода, които не одобряват плодовитостта на майката, са особено болезнени за зараждащото се дете. Най-тежкият отказ е несъмнено отказът на родителя, който не желае да признае детето в символен и законен план, като по този начин символично отхвърля неговото социално очовечаване.
Непризнатото от баща си дете се превръща в символ на тайния инцест, извършен от майката; непризнатото от майка си дете — в символ на тайния инцест, извършен от бащата. Колкото до изоставеното дете, отхвърлено в емоционалната си стойност,
преценена като недостатъчна, за да задържи афективния интерес на

майката, то може да се почувства като символ на екскремент за двамата си родители.
Има и деца, които са озаконени в кметството, но не са съзнателно желани, нито приети с любов. Говорим за любов, установявана клинично чрез фантазмите на родителите по време на бременността; за предварителна обич към порасналата личност на детето, върху която двамата проецират, какъвто й да е полът й, бъдещ органичен и социален успех като продължение на двата рода, майчин и бащин, от които произлиза. Когато тази обич липсва, изживяната без радост виталност на детето го превръща в символ на натрапник, понасян като животински паразит. По-сетнешното инвестиране, предназначено да го опитоми, може да прикрие тази характеристика и тя да проличи единствено по време на психоанализа. В качеството си на структурираща диалектика процесът на идентификация не следва критериите за ценност на човешкия индивид. Психоаналитичната клинична картина на свръхранните неврози у деца видимо здрави по рождение показва, че почти винаги става дума за смущения в структурирането на представата за тялото, символизираща Аза, през периода на първичния нарцисизъм в процес на вътреутробна и следователно дородова организация. Тук се касае за предобектно либидо, но и за либидо във фройдисткия, сексуалния смисъл на думата. Това наистина е една символична функция на плодовитост на междуемоционалнйте и органични отношения, функция все още изключително автохтонна, но вече подготвяща субективните източници на обектното либидо — орален, анален, генитален.
Остатъчните следи от фиксацията й са установими при всяка достатъчно дълбочинна психоанализа.
Именно вследствие на либидните травми от този период, когато организмът на детето е в симбиоза с майчиния, нарцистичните изпитания по време на еволюцията в по-сетнешните стадии
(изтласкване в резултат от загубата на избрания обект или от органичното накърняване на зоната на ерогенно предимство) могат да доведат до емоционални психози, до душевни разстройства или до органни психози — истински физически разстройства, придружени с дълбоки нарцистични рани.
Нещата се развиват така, сякаш органичният телесен обмен на плода като следствие от емоционалните витални прояви, наречени

инстинктни, моделира тенденциите на То. Сякаш бременността е колкото органично, толкова и афективно въплъщение, сякаш зародишът се изгражда според органично-емоционален регистър,
разпростиращ се от чувството за благополучие, изпитвано при подуването, до архаичното страдание, до злополучието. Това злополучие предварително формира стила на страховете от изнасилване или кастрация, според това кое от споменатите две крайни възприятия преобладава.
В случаите, които оставят нараняващи следи, представени органично, не става дума за обикновени смущения. За майката и бащата тези смущения се дължат на морално оспорване с привкус на виновност на символичната им плодовитост, появило се в съзнанието им поради съществуването на плода. Няколко са причините за това:
било че желанията им са били на едипово или предедипово ниво на либидна организация
(нарцистична ендогенна вина); било обстоятелствата в живота им са такива, че законността на плодовитостта им се оспорва от неспособността им да поемат материалната и морална отговорност за нея (азова, прагматико- социална вина); било че роднините им по възходяща или низходяща линия символично се опълчват срещу плодовитостта им, фантазмено схващана като морално противопоставяща им се (свръхазова генетична вина).
Ясно е, че нарцистичното инвестиране в сексуалността на детето,
в случая на момичето, предназначено да стане фалически пасивно, е наследство от свръхизоби-лието от енергия и емоции (любовта като взаимен дар)по време на символичната среща между две личности,
които, забравили собствените си нарцистични вложения, разменят либидото в гениталната връзка със зачеването на детето,
Свръхизобилието от емоции или липсата на емоционален дар от страна на единия от партньорите или на двамата символично зачева същество, способно или не да управлява съдбата си. Неговата наченка се намира в архаичната му предличност, която от своя страна представлява фалическото възшествие на зародиша при раждането —
зародиш органично и либидно цял и богат, или осакатен и обеднен, що се отнася до инстинктния капитал, необходим му, за да понесе средната доза изпитания, падащи се на човешкия род.

Изтегляне 1.37 Mb.

Сподели с приятели: