Живот и политика
Изтегляне 5.86 Mb. Pdf просмотр
|
| www.spiralata.net Благодарение на Д.К. - 31 - Съвсем не омаловажавам политическото си ограмотяване от филмите. Собствените ми възгледи за Френската революция намериха славно потвърждение в Аленото цвете с Лесли Хауърд и очарователната Мърл Оберон. Кредото на баща мида отстояваш принципите си, бе превъплътено от Джеймс Стюард в Мистър Смит тръгва за Вашингтон. Удоволствие ми достави насмешката над съветския комунизъм във филма „Ниночка”, където суровата ко- мисарка (Гарбо) бе съблазнена седна дамска шапка. Познанията ми по история не пострадаха от това, че Робърт Донат играеше Уилям Пит младши или пък че в Мария Валевска” ролята на Наполеон се изпълняваше от чаровника на френското кино Шарл Боайе. Често съм си мислела, че съм имала късмет да се родя в 1925 годишна, а не десет години преди това. През те години беше немислимо младо момиче от малко английско провинциално градче да се докосне до тази изумителна гама от талант, драматично изкуство, човешки чувства, сексапил, зре- лищност и изискан стил. Докато за момичето, родено двайсет години по-късно, всички тези неща са банално всекидневие и те се приемат за нещо най- обикновено. Грантъм беше едно малко градче, ала чрез филмите въображението ми се скиташе на воля из един приказен свят, което затвърди умен решимостта един ден да се скитам така и в реалния свят. За родителите ми имаше значение действителността, и то тук и сега, а неромантичното. Това отношение обаче не се определяше от ненавист към удоволствията. За тях съществуваше много съществена разлика между масовото развлечение и развлечението, което си създаваш сам това важи на- www.spiralata.net Благодарение на Д.К. - 32 - пълно и за днешния век насапунени опери и игри спектакли. Според майка ми и баща ми развлечението, което изисква активното ти участие, изисква да вложиш нещо от себе си, е за предпочитане пред пасивното съзерцание. Това понякога ми се струваше досадно, макар че разбирах вложения в него смисъл. Когато мама, сестра ми и аз отивахме на почивка, най-често в Скегнес, основното изискване беше да бъдем активни, а не да седим и мечтаем по цял ден. Обикновено отсядахме в дом със стаи за гости, което излизаше по-евтино от хотели първото нещо сутрин беда отида с другите деца на организираните физкултурни упражнения в парка. Занимавахме се с какво ли не, което ангажираше времето ни напълно, а на плажа, разбира се, предпочитахме кофичките и лопатките. Вечер посещавахме разни спектакли – твърде невинни развлечения от съвременна гледна точка – с комедианти, жонгльори, акробати, старомодни певци, вентрилоквисти и всичко това с дейното участие на публиката, особено в последния хит на Хенри Хол, песента Нощна гости, където всички пригласяха. Родителите ми приемаха и одобряваха тези спектакли, а това показва как възгледите се променят, защото никога не бихме си позволили подобно развлечение, докато баба Стивънсън беше жива, а тя живя с нас до десетгодишната ми възраст. Подобна волност би накарала баба ми неприятно да ни смъмри. А може би нямаше. Тя присъстваше по най-мил начин в живота ни – моя и на сестра ми. Облечена в типичния за времето стил за възрастни жени, с дълга черна сатенена рокля с мъниста, тя обичаше да идва в спалните ни в топлите www.spiralata.net Благодарение на Д.К. - 33 - летни вечери ида ни разказва случки от своето детство. Често ни караше да настръхваме от разни бабини деветини, като това, как стоножки можели да пропълзят под кожата ти ида образуват подутини. Времето бе оставило своите белези върху ръцете й, но тя все още имаше време за нас. Помина сена осемдесети шест години и това бе първата ми среща със смъртта. Както си беше обичаят, веднага ме изпратиха за няколко дни при приятелско семейство, докато мине погребението и изнесат вещите на баба от къщи. Всъщност заедно дете животът е низ от случки, ден след дени аз скоро се съвзех. Когато магазинът работеше до обяд, следобедите отивахме с мама да се грижим за бабиния гроб. Не познавах никого от дядовците си и двамата са починали, преди да се родя баба Робъртс бях видяла само два пъти, когато гостувахме в Рингстед, Нор- тъмшър. Без да е така величествена като баба Сти- вънсън, тя бе жизнена и пъргава стара дама и поддържаше фантастична градина. Спомням си много добре, че една стая нагорния етаж беше пълна със сочни жълти ябълки и баба извика мени сестра мида си изберем най-хубавите. Баща ми беше страстен играч на кегли и страстен пушач (което беше ужасно заради болните му дробове. Иначе всичките му развлечения сякаш прерастваха в задължения. В къщата не се внасяше алкохол, докато не стана кмет в края на войната, пък и тогава черпехме гостите си само с шери или с шери бренди, което по неразгадаеми причини се смяташе за по-изискано от чистото бренди. (Годините на предизборни кампании ме научиха, че шери брендито добре смазва гърлото) |