Живот и политика
Изтегляне 5.86 Mb. Pdf просмотр
|
| www.spiralata.net Благодарение на Д.К. - 38 - стие; спомням си въпросите на подполковника от военновъздушните сили Милингтън, който по-късно в частични местни избори към края на войната успя да откъсне от коалицията на Чърчил Хелмфордската партия на Британската общност – лява политическа формация, изразяваща протеста на средната класа. Родителите ми следяха отблизо и с интерес как вървях в училище. Домашните ми винаги трябваше да бъдат старателно подготвени дори ако се налагаше да ги правя в неделя вечер. Когато момичетата от Камден бяха евакуирани при нас по времена войната, учехме в училище насмени. Поради това трябваше да отделям повече часове за учене през почивните дни, което аз оползотворявах с набожно усърдие. Баща ми, който четеше все по- настървено и се самообразоваше, редовно обсъждаше с мен всичко, което учехме в училище. Веднъж откри, чене познавам поезията на Уолт Уитман. Пропускът мина часа бе поправени Уитман стана един от любимите ми поети. Татко ме насърчаваше да чета класиците – сестрите Бронте, Джейн Остин и естествено Дикенс. Най-много ми харесваше неговата Приказка за два града заради силния си политически заряд. По настояване на баща ми се абонирах за Хибърт Джърнъл – философско списание. То обаче се оказа труднопроходимо за мен, колкото ида се стараех. Домът, църквата и училището определяха моето общество, а това бе самият Грантъм. Всички ние се гордеехме с нашия град. Познавахме неговата история и традиции радвахме сече сме част от неговия живот. Грантъм е бил основан още в саксонски времена, но всъщност датчаните са го издигнали до важен регионален център. През XII век шо- www.spiralata.net Благодарение на Д.К. - 39 - сето Грейт Норт Роуд било преместено и минавало през самото селище, като по този начин Грантъм влязъл в географските карти. Открай време комуникациите са били кръвоносната система награда. През XVIII век бил прокопан канал, по който в Грантъм се доставяли кокс, въглища и чакъла се изнасяли жито, малц, брашно и вълна. Ала истинският разцвет настъпил с прокарването на железопътната линия през 1850 година. Вече споменах за най-внушителната постройка в нашия град. Това е кулата на църквата Сейнт Улфрам”, която се виждаше отвсякъде. Ала според нас най-голямата забележителност беше красивата викторианска сграда на Гилдхол, пред която се издигаше статуята на най-прочутия син на Грантъм, сър Исак Нютон. Те бяха разположени на хълма Сейнт Питър и оттук започваха парадите по случай Деня в паметна загиналите във войната и стигаха до църквата Сейнт Улфрам”. От прозорците на балната зала в Гилдхол наблюдавах първо изпълненията на оркестъра на Армията на спасението и после оркестъра на локомотивния завод „Ръстън и Хорн- сби. После гледах как дефилират кметът, градските управници и съветници в робии регалии, последвани от клубове, юношески бригади, скаутски организации, девически съюзи, масони, ротарианци, търговската палата, работнически клубове, профсъюзи, Британския легион, войници, летци, Червения кръст, службата на Бърза помощи представители на всички възможни организации. На зелената морава на хълма в деня след Коледа всички се събирахме да видим ловната дружинка „Бивър” с техните коне и хрътки (по традиция се изпиваше по www.spiralata.net Благодарение на Д.К. - 40 - чашка) ида ги приветстваме с възторжени възгласи, докато се отправят на лов. 1935 година беше изключителна и незабравима година за нашия град. Чествахме Сребърният юбилейна крал Джордж V, както и стогодишнината, откакто Грантъм получава самоуправление. Кмет стана лорд Браунлоу, чиято фамилия Къст заедно със семейство Манър (херцози на Рътланд) бяха най-изтъкнатите аристократи, патрони на нашия град. По главните улици на Грантъм се вееха синьо- златни знамена – това бяха цветовете награда. Улиците се съревноваваха в пищността на украсата. Спомням си, че една улица в най-бедняшкия квартал Виър Корт бе най-добре украсена. Всички се стараеха. Духовият оркестър не спря целия дена грантъмският карнавален оркестър – под американско влияние бяха се нарекли доста дръзко „Гран- тъмски кифлички – придаде допълнителен колоритна радостното честване. Учениците подготвиха голяма програма на открито, дефилирахме в безупречен строй под зоркото око на директора на мъжката гимназия и изписахме с редиците си името награда Г-Р-А-Н-Т-Ъ-М. Аз, както ми се полага, бях частица от буквичката М. Естествено, заради положението на баща ми като градски съветник, председател на градската комисия по финанси, а по-късно помощник-кмет 4 и накрая кмет през 1945–1946 година, аз знаех доста Градските съветници или олдермани бяха непряко избрани членове на съвета те служеха точно определен период време и се избираха от пряко избраните в съвета. Това бе високоуважавана длъжност, която впоследствие беше премахната. – Бела Благодарение на Д.К. - 41 - за деловата активност в града и участващите в нея. Политиката е въпросна граждански дълга партията е от второстепенна важност. Градските съветници от Лейбъристката партия, които познавахме, бяха уважавани и добронамерени, независимо от лютите битки по времена избори посещаваха магазина ни и нямаше място за партизански страсти. Баща ми разбираше, че политиката има свои граници – това прозрение се среща все по-рядко сред политиците. Политическата му позиция може би отговаря най точно на определението старомоден либерал. Личната отговорност беше негов девиз, солидните финанси – негова страст. Възхищаваше се от За свободата на Джон Стюарт Мил. Като много други хора на бизнеса, той беше разочарован от идеята за колективизма, прегърната от Либералната партия. Бе издигнат като кандидат на данъкоплатците за градския съвет. По онова време, още преди общото настъпление на лейбъристката политика в местното управление и преди да бъде повдигнат въпросът за общообразователните училища, в работата на местните общини нямаше никаква партизанщина. Но аз познавам баща си винаги като твърд консерватори нищо друго. С огорчение си спомням онзи ден на 1952 година, когато лейбъристите спечелиха местните избори и гласуваха за освобождаването на баща ми от поста помощник-кмет. Заради тази постъпка бяха сурово порицани и обвинени, че поставят партията над обществото. Няма да забравя и достойнството, с което баща ми прие случилото се. След гласуването в съвета той се изправил с думите Вече девет години с чест нося тази мантия на съветник и сега вярвам, че също с (чест се разделям с нея. Той по- |