www.spiralata.net Благодарение на Д.К. - 93 - разходи. Но относително мекият тон на документа,
който ясно подчертаваше, че консерваторите се ангажират с осигурителна мрежа, гарантирайки определен жизнен стандарт, под който никой не биваше да падне, както и идеята на Антъни Идън за засилване на слабите, а не отслабване на силните – всичко това говореше за дефанзивно мислене иде- фанзивни намерения. Нашият съюзник е промяната бе далеч по- вълнуващ документ. Когато го прочетох отново през те години,
установих, че анализите в него са твърде сходни с онези, които направихме, след като станах лидер на партията. Започваше се с проследяване на процеса на колективизация в британската икономика между двете войни. После смело атакуваше идеята, че планирането на икономиката, въведено по времена Втората световна война, може да продължи и в мирно време.
Дори се изтъкваше, че военната система на планирана икономика бе неефективна, прахосническа и бюрократична (това се знаеше от всички, но години наред не се споменаваше, макари необходима за извънредното положение на страната във военните години. Глупостите и абсурдите на икономическия планина неговите детайлни прогнози и преследвани количествени показатели лъсваха още повече при сравнение между предвижданията на лорд Бевъридж в неофициалното му изследване Пълната заетост на работната сила в свободното общество, издадено през
1944 година, иреалната ситуация десетилетие по- късно. Възхитително
здрава логика Ала онова, което не направиха авторите на Промяната е наш съюзник и на програмата на партията следващата година (мисля, че и небе нужно да го направят воня Благодарение на Д.К.
- 94 - момент, беше, чене предложиха изкореняване на колективизма в индустрията из основи или фундаментална реформа в социалната държава. Нов средата на те години Консервативната партия поне разполагаше с последователен анализ на свободния пазар, който можеше да доведе до политикана свободен пазар след време, разбира се, и при добри възможности отстрана на правителството. Ала не по този начин се развиха събитията. През април 1955 година Чърчил се оттегли от министър-председателския пост,
който бе зает от Антъни Идън; скоро след това се проведоха нови парламентарни избори, дойде ново консервативно правителство, после Суецката криза и на Даунинг
Стрийт стъпи Харълд Макмилън
10
, магьосникът на промяната. По времена кампанията за изборите през
1955 година говорих пред избиратели в много райони. Но това не ме удовлетворяваше.
Щом веднъж си бил кандидат, всичко друго бледнее. Още повече нямаше съмнения за изхода от борбата. И наистина консерваторите спечелиха с мнозинство от 58 места. Но политическият меден месец на Идъновата администрация се оказа кратък. Скоро стана ясно, че предизборният бюджетна Раб Бътлър е твърде разпуснати се наложи приемане на по-рестрик- тивен извънреден бюджет през октомври това бе
10
Морис Харълд Макмилън, граф Стоктън (1894–1986) – британски държавник, министър–председател (1957–1963), консерватор, собственик на едноименно издателство. Получава поста от Антъни Идън (на поста 1955–1957, заел го непосредствено след Чърчил), приемник Александър Дългас Хюм (на поста 1963–1964). – Бел.ред.