Ако сте чели предишните ми случаи за това как душата се слива с развиващия се човешки мозък на плода, ще видите, че това е бавен и деликатен процес. Добър пример е случаят с Нанси, който описвам в този текст. Първите опити на душата са внимателни, тя проследява полекичка невротрансмитерите на мозъка, същевременно изравнявайки вибрациите си с ума на бебето. Представете си само какъв шок би било за ума на зрелия човек, ако душата смени безсмъртната си енергия по средата на живота му. Според мен това би довело до лудост или смърт.
Сливането на душата с човешкия мозък е един от най-сложните елементи на духовната регресия. Обсъждам множеството аспекти на партньорството между душа и мозък в примерите, изложени в моите книги. Общо взето, повечето хора се чувстват съвсем удобно с двойствеността, породена от наличието на душа и мозък в телата им. Има обаче и такива, които са умерено или силно разстроени от тази връзка. ЖМП терапевтът трябва да бъде внимателен с ваденето на заключения относно произхода на подобни разстройства.
Например често са ме питали дали причината за раздвоението на личността не е в проявяването на
личностите, които човекът е бил в миналите си пре-раждания. Смятам, че раздвоението на личността представлява потискане на единствената настояща личност, травматизирана от ранни събития в този й живот. Човекът, страдащ от такова психично заболяване, желае да се дистанцира от болезнени спомени, често свързани с насилие в детството. Той търси изход в други личности, които не са от минало прераждане, за да се отърве от реалността на своята личност. Според мен при обикновения човек подривната двойственост на душата и мозъка е много по-вероятно да създаде объркване в това кои сме всъщност, но не и да предизвика симптоми на това психично разстройство.
В съображение относно умствените разстройства идва и фактът, че някои тела имат предразположеност към хормонален дисбаланс и отклонения в химичните реакции на мозъка. Комбинирайте това с физическо или емоционално насилие в детството и ще получите формулата за предизвикване на психични заболявания. Аз лично смятам, ча ако подобно съзнание е съчетано с млада, неопитна душа, тя е по-неспособна да се справи с положението и се замърсява, а може и да попадне в капана на болния биологичен ум. Тогава не е в състояние да функционира нормално.
Душата притежава безсмъртен характер, който, съчетан с човешкия мозък и централната нервна система, създава определен емоционален темперамент. Сливането между душата и мозъка оформя една личност, която ще съществува само в този живот. Наричам това Принцип на егото. Тази самоличност включва в себе си и съзнателни, и несъзнателни спомени, така че откриването на истинската ни същ-
ност е доста илюзорна вьзможност. формирайки представата за себе си, хората твърде много разчитат на своята сетивна и емоционална реакция на информацията, идваща от мозъка, физическият ум може да ни подведе да вярваме, че сме такива, каквито мислим, че сме, основавайки се на влиянията от околната среда на планетата и емоционалните ни реакции към тях.
Егото най-общо може да се определи като мислите, спомените и възприемането на живота от безсмъртното съзнание, нашата душа. Поглеждаме се 8 огледалото и се питаме: „Защо аз съм аз?" За да засили това объркване, нашата личност (душевният аз и биологичният аз) се развива и се променя неравномерно през целия ни живот — докато биологичният аз се изменя рязко, еволюцията на душата е много по-дълга. Истинският аз дава основата на истинската ни същност, която влияе върху емоционалния темперамент и характера. Всички тези елементи са свързани в едно човешко същество и според мен, когато тази деликатна връзка се наруши, това води до психични заболявания и може би престъпно поведение.
Когато достигнем аза на душата си, ние сме в състояние да схванем вътрешните белези на безсмъртния си характер. Това дава дълбоко усещане за истинската ни индивидуалност и цялостната ни личност. По тази причина ЖМП терапията се стреми да помогне на клиента да осъзнае кой е, като възстановява несъзнателните спомени за сливането на ума с тялото. ЖМП терапията всъщност е духовно търсене с цел по-дълбоко самоосъзнаване.
Душата на клиента може да се окаже подобна или съвсем различна от емоционалния темперамент на
тялото-приемник. Душите разчитат на плановиците от духовния свят да им намерят най-добрите кандидати за партньорство в съответствие със силните страни и слабостите им. Изборът на дадено тяло има за цел да комбинира дефектите и силните страни в характера на душата с даден човешки темперамент, така че да са си от взаимна полза. Биологичното съзнание на човешкото същество се свързва с душа, която му дава въображение, интуиция, прозрения и съвест. С това обединяване ние ставаме една личност, която цял живот се справя с двата аза в себе си. Именно тази комбинация причинява двойствеността между ума и духа в телата ни.
Двата аза може да се слеят напълно или пък да показват признаци на конфликт, водещ до прояви на невротична тревожност. В някои случаи са в опозиция, в други — в съюз. Това, че двата ви аза са в опозиция, не означава автоматично липса на хармония и равновесие. Примерът, който обикновено давам, е, че нискоенергийната, пасивна душа може би е поискала да се съчетае с неспокоен, агресивен мозък, за да преодолее естествената си нерешителност. От друга страна, ако силната, властна душа, контролираща другите, влезе в агресивно тяло, комбинацията може да се окаже взривоопасна.
ЖМП терапията не може да гарантира, че разпознаването на истинската същност ще реши автоматично противоречивите емоции и нагласи на клиента. Все пак тя постига много в полагането на по-уравновесена психологическа основа на самооценката посредством самонаблюдения. Това би трябвало да предизвика осъзнаване и личностно изцеление в живота на клиента. За вас като терапевти главната
цел на ЖМП сеансите е да изследвате двойствения аз на всеки обект на хипноза.
Имам един случай, който илюстрира конфликта между двата аза. Когато го включвам в лекциите си, моите слушатели обикновено го наричат „случаят с динамичното дуо". Следният откъс е от сеанса ми с тридесет и пет годишна неомъжена жена на име Лоуис, търговски директор на голяма международна компания. Лоуис е доста млада душа с безсмъртно име Моуана, която идва на Земята само от около петстотин години. Във всичките си предишни пре-раждания е била мъж. Досега е избирала телата си само въз основа на съвместимост с тях. Но в този живот нещата са по-различни. Сцената по-долу се случи, когато отведох обекта на мястото за избор на живот преди сегашното й прераждане:
Д-р Н.: Между колко тела имаш избор?
Моуана: Две, едното мъжко, а другото женско. Имам вьзможност да избера мъжкото, както съм правила винаги досега. Но се спирам на женското, защото трябва да започна с разширяването на хоризонтите си.
Д-р Н.: Добре, Моуана, как ти се струва Лоуис на пръв поглед?
Моуана: Лмии... кльощава, много окосмена, напрегната, нервозна... Господи, тя е направо... луда. Ще е адски трудно да се работи с нея... Май че този път ще си свия голям номер...
Д-р Н.: Искаш да кажеш, че с досегашните ти тела сливането не е било трудно, но този избор ще е промяна за теб?
Моуана: Да, нали разбираш, аз съм спокойна, анали-
тична душа. Внимателно обмислям всичко, преди да взема решение.
Д-р Н.: И защо имаш нужда от промяна?
Моуана: Защото, след като разглеждах всички възможности на всички ситуации, аз избягвах всякакви рискове в живота си.
Д-р Н.: Искаш да кажеш, че си нерешителна душа?
Моуана: О... не мисля... просто съм предпазлива.
Д-р Н.: А тялото на Лоуис с какъв темперамент е?
Моуана: Бомба, която всеки момент ще избухне! Истинска откачена... винаги предприема неща, които водят до емоционални каши.
Д-р Н.: Моуана, ако това е главният контраст между твоя характер и темперамента на тялото-приемник, какво ще спечелиш от сливането си с него, което да ти е липсвало в другите тела?
Моуана: (след дълга пауза) Трудно ми е да си го призная, но се чувствах удобно в емоционално хладни приемници. Толкова ми е лесно да съм просто наб-людател, да не се ангажирам изцяло с нищо... особено във връзките си. Не бях... открита с хората.
Д-р Н.: Разбирам. И какъв е животът ти в тялото на Лоуис?
Моуана: Като в пътуване със скоростно влакче! Тя е толкова... сложна... набърква се в разни неща, без дори да помисли. Винаги е готова да даде всичко от себе си. Аз избягвам тревогите, тя — никога. Аз винаги залагам на сигурното, докато тя кипи от идеи.
Д-р Н.: Изразява се директно, докато ти си по-индиректна?
Моуана: Меко казано. Опитвам се да я озаптя, но тя е почти безразсъдна... (плачливо) особено с мъжете. Наистина, понякога така се развихря, че ни причинява адски много емоционална болка.
Д-р Н.: И това как те кара да се чувстваш, Моуана?
Моуана: Като в капан.
Забележка: Тук спирам за малко, за да успокоя клиентката и да я накарам отново да се съсредоточи в избора си на тяло и поуките, които може да извлече от него.
Д-р Н.: Кажи ми какво е общото между вас.
Моуана: (след като се е посъвзела) И двете сме обичливи посвоему. Аз съм по-нерешителна в това отношение. Лоуис внася в характера ми топлотата, която ми беше трудно да изразявам в миналото. Двете сме много горди и нямаме склонността да се гневим или да отмъщаваме на онези, които са ни наранили.
Д-р Н.: Така, и този аспект от двойствения ви аз всъщност е хармоничен?
Моуана: (някак неохотно) Мм, да... в тези неща си пасваме...
Д-р Н.: Добре, от коя нейна черта си извлякла най-голяма полза?
Моуана: Тя винаги е готова да се довери, защото обича хората. Не се чувствам отегчена или самотна както в предишните си животи. Тя постоянно ме тласка напред.
Д-р Н.: А ти с какво й помагаш най-много?
Моуана: Много време ми трябваше, но най-сетне започна да забавя темпото и мисли, преди да скочи.
Разгледахме разликите между телата на мъжете и жените и научих, че като мъж Моуана се е държала доста себично с жените. Мисля, че тази душа, несъмнено в резултат на сериозни обсъждания с нейния наставник в духовния свят, е променила посоката, защото й е дошло до гуша от емоционално бедни връзки, причинени от неспособността й да се обвързва като мъж. Вярвам, че нашият сеанс помогна на Лоуис и Моуана да се видят по-ясно една друга.
След дългата поредица от емоционално съсипващи Връзки Лоуис започна да се вслушва повече във вътрешния си аз. Месеци след сеанса ми писа, че сега съзнава, че двата й аза се учат един от друг, и се стреми да внесе равновесие в своята „цялостна личност", както се изрази. Очевидно двата аза най-сетне започваха да постигат симбиотична връзка.
Когато поведението на един човек има слаба или никаква връзка с аза, това за мен е вътрешна борба за откриване на душата. Един клиент ми каза: „Аз съм кротка душа с афинитет към непредубедени, отворени човешки съзнания. С тях се свързвам най-лесно". Друг пък беше на точно обратното мнение: „Искам да чувствам съпротивата на мозъка от самото начало, защото това е по-голямо предизвикателство. И той, и аз искаме да спечелим от сьюза си". В ЖМП терапията няма вълшебни формули и всеки случай трябва да бъде преценяван индивидуално.
Когато разговарям с клиент за двойствеността между тялото и душата му, си задавам три въпроса:
А. Първоначалната цел на душата осуетена ли е от различните интереси и подбуди на настоящото тяло? Кои дейности предизвикват у него задоволство и кои — тревожност?
Б. Двойствеността между тялото и душата на моя клиент в противоречие ли ги поставя или в съюз и кое от тези две положения е предвидено да донесе напредък?
В. Моят клиент има ли добри отношения със своята среда и обществото като цяло, или се чувства деперсонализиран, може би поради това, че Земята му се струва чужда?
В общи линии, душите срещат по-голяма съпротива от някои тела, отколкото от други в дългата поредица от физически прераждания. Регресионистът, който работи с разтревожен клиент в транс, може да реши, че с тази борба душата полага усилия да се справи с неврозата в човешкия организъм. Духът е способен да излекува тялото, докато тялото е в състояние да изолира душата с примитивни защитни механизми. Основна цел на ЖМП терапевта е да помогне на обекта в неговото търсене на вътрешна хармония, като разбере по-добре себе си и своя произход. И новата му самооценка трябва да се запази у него дълго след приключването на сеанса.
Когато изнасям лекции, често ме питат: „Ами душите в тела на инвалиди? Защо някой ще избере такъв ограничаващ и мъчителен живот?" Член от мо-ята аудитория смята, че душите, които обитават тела на инвалиди, са били изпратени там, без да са били уведомени предварително, защото никоя друга душа не ги иска. Доколкото мога да съдя от опита си, това не е вярно. Тези души сами са решили да живеят трудно и в залата за избор са били подтиквани да видят какво ги очаква. Наставниците не се опитват да ни заблудят. Душите знаят предварително с какви кармични уроци ще се сблъскат и как-ва ще е ползата от тежкия им живот.
Една моя клиентка беше учителка на деца-инвалиди. Сред учениците й имаше приковано на количка момче на име Джош. Инвалидността му бе толкова тежка, че едва можеше да се движи или говори. Клиентката ми каза, че Джош „говори" с очи и изражения и има чудна усмивка. Когато я приведох в дълбока хипноза, тя видя, че момчето е част от силно напредналата духовна група, в която членува и тя. Научихме, че душата му е агресивна, властна и действена, с толкова силни вибрации, че е изтощавала напълно тихите, ишпровертно настроени тела, които е избирала. По-екстровертните и напрегнати пък изваждала от релси. Клиентката ми каза, че е било постигнато взаимно съгласие, че душата на Джош се нуждае от тяло, с което да е принудена да стои неподвижно и да размишлява повече. Явно този замисъл действа.
Естествено, екстровертните и интровертните души се учат от всички сливания с хилядите тела, в които пребивават по време на преражданията. На всеки от нас се дава тялото, което му е необходимо, за да преодолее големи препятствия в живота. Казано е, че никога не ни се изпращат изпитания, с които да не можем да се справим, и това в голяма степен изглежда вярно. Ние сме такива, каквито сме и това не е случайно. Ето един въпрос, който задавам на клиентите и който често ги води към просветление:
Кое от всичките тела, които си обитавал, ти е най-любимото и защо?
ТЕРАПЕВТИЧНА ПОЛЗА
ОТ ДУХОВНАТА РЕГРЕСИЯ
КАТО ЖМП ТЕРАПЕВТИ, ВАШИТЕ предпочитания може да клонят към психоанализата, поведенческата психология, гещалт-терапията, ориентирането към прозрения, метода на свободните асоциации или други някакви терапии. Наистина съм виждал голямо различие във философските ориентации на моите ученици по ЖМП. Вероятно това се дължи на факта, че много хипнотерапевти са еклектични хуманисти. Тази книга отразява собствения ми стил, но смятам, че няма всеобщо „валиден" начин да се практикува ЖМП терапия. Много психологически подходи могат да бъдат вградени успешно в духовната регресия. От време на време някой потенциален клиент, особено ако е бил подлаган на по-традиционна психотерапия, ще ви пита за психологическите и клиничните аспекти на ЖМП хипнотерапията — неща, които обикновено не се дискутират на встъпителното събеседване.
Мисля, че в началото е добре да избягвате дългите психологически обяснения дори и да имате такава склонност, защото не това иска да знае клиентът. Установил съм, че краткото общо обсъждане на хипнотерапията и терапевтичната й полза в разкриването на душата привлича най-силно вниманието.
Подчертавам колко важна е енергийната хармония между душата и човешкото тяло. По възможност се изразявам простичко, като избягвам да тревожа хората, особено онези, които се страхуват от каквито и да било интервенции. Разумно е да поясните, че макар ЖМП хипнозата да е мощно средство за възстановяване на духовните спомени и решаване на конфликти, сама по себе си тя не е психотерапия.
На клиенти, които настояват да им обясня повече за терапията, казвам, че връщането в несъзнателното за възстановяване на спомени от минали прераж-дания и живота между тях лекува, когато човек стигне до по-дълбоки прозрения за истинската си същност. Добавям, че този процес води до по-голямо просветление за съзнанието, особено чрез осбобождаването от натрупаната отрицателна енергия. Честно казано, предпочитам да не се Впускам в повече подробности за терапията преди сеанса, защото това може да доведе до погрешни схващания. Искам клиентът да започне сеанса непредубедено. Терапевтичните обяснения накрая обаче са съвсем друго нещо.
Когато премине в свръхсъзнателно състояние, клиентът така добре ще знае кое възпрепятства психически потенциала му, че просто ще ви изненада. С напредването на сеанса това самопознание се засилва още повече. По мое мнение разликата между връщането в минали прераждания и духовната регресия е 8 това, че ЖМП терапията позволява по-лесна трансформация на възприятията. В първото клиентът се вижда в различни животи, където е имал различен характер, а във второто осъзнава истинската си същност.
Към края на сеанса се интересувам да разбера след-
ното:
А. На този етап клиентът в състояние ли е да идентифицира желанията и стремежите на душата си?
Б. Способен ли е да тълкува духовните послания, които са му били отправени?
В. Ще може ли в сегашния си живот да действа в съответствие с новата си осъзнатост, като използва градивно негативните отпечатъци от минали прераждания?
Въпреки че вече са се подлагали на психотерапия, много клиенти ще дойдат при вас с отрицателни поведенчески модели и лоша нагласа. Хипнотичната регресия позволява на терапевтите да преценят бързо корените на емоционалните рани. И все пак травмите не изчезват единствено с припомняне на източника им. Клиентът трябва да разбере значението на събитията и как преживяванията влияят върху душата. ЖМП терапията намалява заблудите и объркването от настоящи емоционални дилеми и дава на клиента възможност да дръпне завесата, скриваща истинското му аз и да погледне цялата си същност в по-обективна светлина.
Работата с клиенти в състоянието им на души не се свежда само до видения от живота между преражданията. В травмиращи сцени, свързани с моментното прераждане на определени обекти, е вьзможно ефективно да се използва разграничението на ума от духа, за да се извлече информация директно от душата. Тази техника е подобна на разговора между хипнотизатора, обекта и духовния наставник, който описвам в случай тринадесети от „Пътят на душите". Комуникацията, включваща трима, може да е също толкова ефективна между хипнотизатора, обекта и душата. Гласът на клиента може да се промени, когато говори от името на душата си, точно както ако говори от името на духовния наставник.
По време на моя собствен ЖМП, хипнотизирай от опитен и умел терапевт, видях един епизод от настоящия ми живот — когато на седем години ме оставиха в пансион. Изглежда, душата ми кръжеше над тялото. По-късно, когато слушах записа на тази част от сеанса, осъзнах, че гласът ми бе по-различен, когато душата ми описваше съвсем обективно нуждата от решителност и окуражаване, изникнала в съзнанието на едно малко момче, потиснато от самота и тъга по родителска ласка. Силата на този терапевтичен подход е доста явна.
С годините практика установих, че когато се види като безсмъртно същество и открие, че не е тук по някаква биологична случайност, клиентът започва да осъзнава Вътрешните си истини. Когато преценява конфликтите от своето минало и ги разрешава, той добива ново съзнание за себе си. Това го подтиква да продължи напред. Клиентите са по-способни да свикнат с мястото си в големия план на нещата, когато разберат, че са безсмъртни. След ЖМП сеанс те знаят, че във всичко има ред и цел и те са част от плана. Това прозрение им позволява да преструктурират своето виждане за света и да действат така, че да постигнат целите си.
Макар че ЖМП терапията е краткотрайна, аз далеч не твърдя, че представлява бързо решение на проблемите на индивида. Бивши клиенти са ми писали години след сеансите си с мен, за да ми кажат, че продължават да асимилират получената тогава информация. С времето те разбират по-добре реал-
ността и своето място в този объркващ свят. Чувстват се по-съсредоточени и не отминават без внимание болката на другите.
Духовната регресия кара клиента да осъзнае, че не е сам дори когато се чувства самотен в живота. Той успява да види непод властните на смъртта връзки с една общност от сродни души, които обитават — или са обитавали — телата на негови роднини, любими хора, приятели или познати. Да разбереш със сигурност, че въпреки обстоятелствата в настоящия ти живот си ценен за други Във Вселената е крайно Вдъхновяващо. Препоръчвам на клиентите си всеки ден да прекарват по малко време в усамотение, за да укрепват връзките си със силите, които бдят над тях. С новопридобитите знания това става по-лесно и способства за вътрешно спокойствие. Усамотението, отдалечаването от разсейващите фактори на ежедневието отпушва каналите на вътрешния интуитивен глас.
Когато запитам клиент в свръхсъзнателно състояние какво прави в духовния свят, за да изостри възприятията си, той ми казва, че се усамотява и се съсредоточава върху същността си. Разбира се, за безплътните това е лесно, защото не им пречат сетивната и емоционалната информация от физическото тяло и разсейващите фактори от материалния свят. Но и за въплътената душа идеята е същата. Една от ползите, които добивате от редовното възстановяване на връзката с духовния свят след ЖМП сеанса, е общуването с духовния ви наставник.
Видяхме какъв е ефектът от духовната регресия, когато клиентите се срещнат с личните си духовни наставници. Когато работя с клиент, аз
усещам присъствието както на неговия, така и на моя наставник. Не се съмнявам, че те ми помагат да разкрия някои психологически елементи, които може би спират напредъка на клиента. Никога не забравяйте, че не вие, а наставникът на въплътената душа срещу вас е истинският терапевт. След като напусне офиса ви, човекът ще започне да се обръща за утеха към своя учител, не към вас. Духовните наставници са истинските лични терапевти.
Въпреки намеренията на Всеки клиент и спънките, на които ще се натъкнете по бреме на работата, към всички обекти трябва да се отнасяте почтително и с разбиране. Аз лично вярвам в ползата от отправянето на предизвикателства, но по време на тези финални обобщения ЖМП хипнотизаторът трябва да внимава да не постави клиента в отбранителна позиция или да го накара да се почувства застрашен от откровенията, които сте му помогнали да разкрие. Тъй като е мощен инструмент в работата с ЖМП, хипнотерапията може да изкуши терапевта да превърне сеанса в пътуване с цел укрепване на властта си върху обекта.
Тайната на добрия лечител е в смирението, защото ви ръководи сила, която е по-висша от вас. Далеч по-добре е да упражнявате загриженост и съпричастност, а не власт. Тук всичко е въпрос на самооценка, умения в изразяването и опит. Духовната регресия, включваща опознаването на собствената душа, е акт на свято доверие и ние трябва да го почитаме.
ЧАСТ ШЕСТА
ЗАВЪРШВАНЕ НА СЕАНСА
ПОДГОТОВКА ЗА ОТПЪТУВАНЕ
КОГАГО ПРИВЪРШИТЕ С ПРЕГЛЕДА НА последното посещение на клиента в мястото за избор на живот, трябва да се ориентирате към приключва-не. Що се отнася до прегледите, четиринадесета глава от „Пътят на душите" е посветена изцяло на подготовката на душата за отпътуване. Моите курсисти често ме питат: „Всички ли души се подготвят за отпътуването по един и същи начин?" Отговорът ми е отрицателен. Разлики има не само в начина, по който се подготвят за следващото си прераждане, но и в подготовката на една и съща душа за различните й животи. На този етап от сеанса питам клиента:
Искам да ми обясниш какво правиш, преди да напуснеш духовния свят, за да се преродиш в настоящия си живот.
Ще получавате най-разнообразни отговори в зависимост от естеството на предстоящия живот и напредъка на душата. Ето кратък списък на причините, които се крият зад различните отговори:
Сподели с приятели: |