К р ъ г л а м а с а „оценка на здравните технологии при редки заболявания”

Следващият лектор е господин Владимир Томов, председател на Конфедерация „Защита на здравето”. Той ще ни представи темата „Оценка на здравните технологии – полза за пациентите в България”.

Заповядайте, господин Томов.

ВЛАДИМИР ТОМОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Първо, бих искал като начало да представя организацията, която представлявам. Това е Конфедерация „Защита на здравето”.

Конфедерация „Защита на здравето” е първата национално призната пациентска организация. Тя е основана през 2005 г., обединява 137 пациентски организации и пациентски обединения и има за приоритети защитата на пациентите без оглед на отделните заболявания, стимулира инициативи и активни действия на гражданите за отстояване на тяхното право за по-добро здравеопазване, доказва необходимостта от ефективни и модерни средства за диагностика, лечение и превенция, дългосрочна колаборация със здравните институции за подобряване на законодателната, здравната и лекарствената политика.

Бих искал да започна с един поглед върху тези нормативни актове, които по един или друг начин влияят на ситуацията по отношение на оценката на здравните технологии в момента. Естествено това е един поглед през гледната точка на пациента. Той не е толкова тясно специализиран, тъй като ние не сме участвали пряко в изготвянето на тези актове, нито бихме могли да дадем реално тяхната професионална оценка така, както биха го направили тези, които ги създават и оценяват институционално, така да се каже.

Първият закон е Законът за здравето. Той определя области и методи за здравеопазване на населението, фиксира начините за извършване на дейности с цел здравеопазване, както и оценка и контрол при тяхното изпълнение. Това е един основен закон, който влияе върху здравната система на България.

Закона за здравното осигуряване регламентира правата на гражданите в сферата на здравеопазването и определя начина на взаимодействие между изпълнителите на здравни грижи и получаващите здравни грижи.

Законът за здравното осигуряване има една много специфична, важна част, която е Националният рамков договор. При него всъщност се регламентира чрез пряко договаряне начина, по който се извършват здравните грижи и се оценява между изпълнителите и между тези, които плащат.

Това, което на нас в този случай ни прави впечатление като пациенти, е, че по един или друг начин това договаряне стартира и привършва пряко свързано с бюджета на Националната здравноосигурителна каса, който се приема в края на годината и между периода на приемането на бюджета на Националната здравноосигурителна каса в окончателния вариант и началото на следващата година се извършва това договаряне.

Също така методиката за остойностяване на прогнозни обеми и цени се извършва от Министерството на финансите. Взимат се предвид становищата на национални консултанти и специалисти, обсъждат се в консултативния съвет към Министерството на финансите.

Тук в случая ни прави впечатление, че всъщност последната дума, така, както е систематизиран и структуриран начинът, по който се извършва оценката на дадена клинична пътека, защото тук става дума всъщност за цените на клиничните пътеки, е от лекарите-специалисти, каквито са националните и републиканските консултанти, така също и научните дружества и е насочен в крайна сметка към окончателно решение и крайна фаза от финансовите институции, които по един или друг начин стабилизират и държат бюджета на нашата държава, не само сектор здравеопазване.

Това, което ние имаме като информация, свързана с агенциите, които се занимават с оценката на здравните технологии, е, че всъщност при тях от особено значение е последната дума да имат медицинските специалисти при окончателния вариант на една такава процедура.

Особено Законът за здравното осигуряване съдържа едни нормативни уредби – така наречените наредби – които може да се каже, че към момента пряко влияят върху оценка на здравните технологии. Една от тях е Наредба № 38, която на практика представлява само един списък от заболявания, за които Националната здравноосигурителна каса по един или друг начин заплаща за дадено лечение или медицинско изделие.

Тук в случая това, което на нас ни прави впечатление – особено от миналата година – е, че всъщност, за да започне дадена процедура за регистрация на дадено лекарствено средство за заболявания, които до момента не са били лекувани, първата стъпка е регистрирането на това заболяване и то с Наредба № 38. Тя по един или друг начин е регламентирана със следното ограничение. Тези обновявания на наредбата и включване на нови заболявания се извършва веднъж годишно.

Естествено е да считаме, че това се прави с цел да се постигне стабилност на бюджета за здравеопазване, но виждаме, че в този случай всъщност може и тези регламентирани процедури, които оценяват, да кажем, дадена лекарствена терапия, не са започнали и не биха могли да започнат преди включване на заболяването. Един вид се получава едно предварително за нас забавяне, а всъщност на практика едно предварително оценяване на това лекарствено средство чрез това ограничение.

Имаме също така и Наредба № 10. Тя регламентира начина, по който Националната здравноосигурителна каса заплаща дадено лекарствено средство. В нея също са фиксирани срокове. Тези срокове са свързани с началото на терапията или по-точно с началото на заплащането на дадено лекарствено средство. До предишната година обновяванията на правилата, по които Националната здравноосигурителна каса извършва това заплащане, бяха на три месеца, на своя сайт. Сега вече този срок е увеличен на шест месеца. Имаше даже предложение да бъде увеличен на една година, което пак навежда на мисълта, че всички тези регулации са насочени към стабилизиране на бюджетната рамка, която се утвърждава и приема в началото на всяка година.

Следва Законът за бюджета. За нас най-важната част в него е Законът за бюджета на Националната здравноосигурителна каса и бюджетът на Министерството на здравеопазването. Виждаме, че през последните години тенденцията е да се търси възможно най-стабилен, най-безрисков вариант. Това естествено е обусловено от икономическата ситуация към момента, но рефлектира пряко върху лечението на пациентите и то особено върху лечението на пациентите с редки болести в България.

Наредбата за цени и реимбурсиране регулира целия този процес, като в нея са включени приложенията, в които трябва да постъпят дадени лекарства, регламентирани са процедури, които по един или друг начин дават оценка на лекарствената терапия. Но, както споменах при предишния слайд, всички тези стъпки, които трябва да бъдат направени, са след включване в съответните нормативни предварителни уредби, каквато е Наредба № 38.

Имаме и един – може да се каже за нас – светъл лъч, който е Наредба № 10 – за неразрешени за употреба лекарствени продукти. По този начин ние виждаме, че се получава една тенденция към съкращаване на процедурите и съобразяване по-скоро с етичните норми, а не с финансовите, при определяне достъпа до дадена лекарствена терапия. Но това, което видяхме през времето, в което имаше възможност да действа тази наредба, е, че все още не оправдава очакванията и причините са свързани с начина, по който е структурирана. Няма регламентиране на начина, по който се заплаща дадена лекарствена терапия, няма и определен дистрибутор, който в повечето случаи извършва една дейност без достатъчна финансова обезпеченост. Оттам и би трябвало според нас да бъде вменено едно задължение на даден дистрибутор да извършва тази дейност, от друга страна, пък би трябвало да бъде регламентиран и начинът, по който тези лекарствени средства, които се определят от лекарска комисия към съответната болница, достигат до пациентите и особено, когато става дума за извънболнична помощ, тъй като по начина, по който действа наредбата, всъщност това може да става само в болнични условия. Закупуването на лекарствата става от болничната аптека.

Всички тези неща ограничават спектъра на действие на тази наредба, която според нас е една крачка към по-добър достъп до лекарствени продукти.

Като обобщение можем да кажем, че в резултат на действителната нормативна уредба има значително забавяне на достъпа до лечебни средства, особено когато имаме терапия на заболяване, което до момента не е било обхванато от нашата система и имаме ново лекарствено средство, то е навлязло съответно в страните от Европейския съюз, даден е път на лекарството за редките заболявания оттам и регистрацията по централизирана процедура, която е направена по такъв начин, че лекарството да влезе директно в нашата здравна система, виждаме, че след това с няколко нормативни акта този процес се забавя и се проточва в годините. Оттам и шансът да оцелеят пациентите с дадено рядко заболяване, което в някои случаи е диагностицирано за първи път, има случаи, при които са открити и големи групи пациенти с дадено заболяване. Виждаме, че всъщност е застрашен действително в голяма степен техният живот.

От друга страна, искаме по един или друг начин да бъде обхванат като цяло лечебният процес, а това би могло да стане само, ако се обърне внимание на рехабилитацията, социалната адаптация, психологическата подкрепа на населението.

Може да се каже, че много може да се желае все още по отношение на профилактиката, тъй като в момента тя по един или друг начин – и по-специално за редките заболявания – е ограничена в регулаторната дейност и там има редица пропуски, ако я отнесем и сравним с профилактиката, извършвана в останалите европейски страни-членове на Европейския съюз.

Надяваме се със съответните промени да настъпи и една промяна в нашата здравна система. До голяма степен това ще ни задължат директивите на Европейския съюз. Една от тях е Директивата за свободно движение на пациенти. Тя дава възможност на българските пациенти да получат адекватна медицинска помощ в друга страна-член на Европейския съюз, като по този начин се осигурява дадена терапия, дадено лекарствено средство, което не е достъпно в нашата здравна система или качеството на предлаганата терапия не е на достатъчно добро ниво, за да убеди даден пациент или лекаря-специалист, че действително би могло да помогне.

Освен това директивата инициира създаването на мрежа от експертни центрове, които да осигурят движението на информация относно дадено заболяване, а в някои случаи – и движението на специалисти в дадена област на медицината с цел подобряване здравното обслужване на пациентите в рамките на Европейския съюз.

Това също е изключително важно, защото в този случай пациентът не е принуден по един или друг начин да потърси лечение в друга страна, а просто информацията, необходимите специалисти чрез изграждането на мрежата ще са от референтни, експертни центрове, които да бъдат в свързана мрежа с останалите експерти, които са на ниво Европейски съюз, да обменят информация и да достигнат до дадено решение при сложен алгоритъм. По-специално това се случва най-вече при редките заболявания.

Интересно за тази директива е, че всъщност тя е инициирана въз основа на случай на български пациент, който през 2007 г. е принуден да отиде в друга държава, съответно да му бъде направена операция, тази операция е успешна, той я заплаща, след което тръгва да търси своите права чрез българския съд. В течение на процедурата случаят се изпраща към Европейския съд, съответно становището на Европейския съд до голяма степен влиза в основата на Директивата за свободно движение на пациенти.

Така че се надяваме, че до срока на нейната имплементация, който изтича през месец октомври 2013 г., ще бъдат направени необходимите промени и изградени необходимите структури в България, с които да може да не се стига до такива възможности, дадени от директивата, които ще натоварят държавния бюджет, тъй като тенденцията след случая е чрез тази директива да се даде възможност на хората, без да стигат до такива крайности, какъвто е един съдебен процес, да получават необходимите грижи, необходимата терапия.

Друга интересна директива, която е създадена още през 1989 г., е Директивата за прозрачност при регистрация на фармацевтичните продукти. Изменението, което му предстои, е един срок на приемане от страните-членки на Европейския съюз. В момента всъщност препоръката на Европейската комисия е относно регистрирането на даден лекарствен продукт с цел да се ускори процедурата, да се изравнят критериите. Съответно са предвидени и санкции при положение, че по един или друг начин това нещо трябва да се спазва – не е спазен даден срок, предвиден в тази директива.

Надяваме се, че до нейното действително влизане в нашата здравна система ние ще намерим възможности действително да съкратим процедурите така че по един или друг начин да не се стига чак до този срок, който е даден – 2015 г. – за резолюция от страните-членки, и след това вече съответният срок за имплементация.

В Директивата за клинични проучвания, която регулира процесите при провеждане на клинични проучвания, с последните изменения се допуска съкращаване на сроковете за провеждане на клинично проучване в случай, че има положителни резултати. Тя дава възможност за улеснени процедури с цел ускоряване достъпа на пациентите до дадена лекарствена терапия.

Това означава, че в последните стадии на клиничното проучване – трети стадий – биха могли да бъдат съкратени сроковете. Всичко това пак се прави с цел даден лекарствен продукт, дадена лекарствена терапия, дадена медицинска процедура за здравна грижа да достигне възможно най-бързо до пациентите.

Надяваме се, че тя също ще рефлектира върху нашата здравна система по най-добрия начин.

Също така и Директивата за клиничната безопасност, която дава възможност за включване на пациента в процеса за наблюдение на даден вид медикамент, възможността за докладване на странични ефекти от страна на пациентите, както е дадена в последното изменение на директивата, е директно към Лекарствената агенция, която е Европейската лекарствена агенция, и оттам за възможно най-бърза реакция.

Презумпцията е, че пациентът е най-безпристрастната страна в лечебния процес и след като по силата на останалите директиви са съкратени сроковете за достигане на определено лекарство до пациента, рискът от поява на неочаквани реакции е повишен и това дава основание за постоянно наблюдение от всички заинтересовани страни. Също така ни дава кураж фактът, че пациентите са поставени в една доста приоритетна позиция при наблюдението, при участието в този процес.

Какво е тревожното към момента? С оглед на изложеното виждаме, че съществуващата регулация на национално ниво е насочена към създаване на благоприятна среда за опазване стабилността на бюджета в сектор здравеопазване.

Този процес е оправдан с оглед на ограничените възможности, които дава държавният бюджет, сравнен с бюджетите на останалите европейски страни-членки.

Но, от наша гледна точка се получава противоположното усещане, че опазването на финансовата стабилност е риск за здравето на населението и по-специално на засегнатите от дадено хронично заболяване с фатална прогноза.

Най-вече бих казал пак, че за пациентите с редки болести, при които самото поставяне на диагноза е изключително затруднено, минава един много голям период от време. Много заболявания, които до момента нямаха представени пациенти в нашата здравна система, са новооткрити и съответно ние знаем, че терапията за тези заболявания дава своята ефективност, има резултати, но те не могат да достигнат до пациентите в нашата страна.

С оглед на гореизложеното това, което очакваме и което се надяваме да стане във възможно най-кратки срокове, особено за тези пациенти, които са диагностицирани със заболяване, което има доказана, оценена терапия и което, обхванато от здравните системи в останалите европейски страни, може да се каже, че бихме приели нещо като компромис между финансовата стабилност и европейското здравеопазване, което всъщност е постепенно навлизане на общоевропейските правила, основно от които е оценка на здравните технологии чрез независима агенция, в която последната дума да имат медицинските специалисти. Към момента последната дума ние виждаме, че има всъщност финансовата рамка, която се определя и която всъщност поддържа стабилността по отношение на финансите, а не на здравето на населението.

В първоначален вариант може да се използват и съществуващите европейски агенции, които вече са изградени структури. Това, което ние сме почерпили като опит от начина, по който са изградени тези агенции, виждаме, че и там се изисква един продължителен процес, който съвсем не е лек, изисква се съответното обучение, структуриране на екипи и т.н.

Затова може би ще е много по-целесъобразно да се използват тези агенции с перспектива за създаване на съответните нормативни актове, гарантиращи независимост и устойчивост на национална структура, която да поеме тази функция в бъдеще.

Благодаря за вниманието.

МОДЕРАТОР ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Благодаря Ви, господин Томов.

Последният лектор ще бъде проф. д-р Румен Стефанов от Факултета по обществено здраве към Медицинския университет – Пловдив. Той ще ни представи темата „Изграждане на капацитет и организация за оценка на здравните технологии в България”.

Заповядайте, проф. Стефанов. Имате думата.

РУМЕН СТЕФАНОВ: Благодаря Ви, госпожо председател! Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми колеги! Присъединявам се към проф. Петрова. Бих искал да ви поздравя с Деня на народните будители. Това е един хубав празник и искрено се надявам, че днешната кръгла маса ще бъде началото на една хубава инициатива и дай, Боже, да намери своето успешно решение в най-скоро време.

Моята презентация няма да бъде много дълга. Опитал съм се да синтезирам това, което съм научил и това, което съм работил през изминалите 15 години в областта на редките болести и иновативните терапии. Моят опит е по-скоро на европейско ниво, тъй като бях активно включен във всички проекти на Европейската комисия по отношение на редките болести и иновативните терапии, а също и в новите инициативи между Европейската комисия и САЩ – така нареченият Международен консорциум за научни изследвания в областта на редките болести, за който ще стане въпрос малко по-дълго.

Накратко може би въпросът, който всички си задаваме, е защо говорим за оценка на здравните технологии? Какви са тези агенции, какви са тези комисии, за какво е цялата тази работа?

Отговорът е прост. Отговорът е в това, че здравните власти във всяка една държава в момента, в който се намираме глобално, са изправени пред една дилема. Имат ограничени ресурси. Тези ограничени ресурси трябва да бъдат разпределени на все повече и годишно увеличаващи се нужди. Говоря в областта на здравеопазването.

В крайна сметка здравните власти трябва да вземат решение този краен брой ресурси как да бъдат разпределени при от година на година увеличаващите се нужди. И това решение трябва да бъде обективно, трябва да бъде прозрачно и трябва да бъде справедливо. В крайна сметка да се опита максимално да удовлетвори растящите нужди.

Именно оценката на здравните технологии е метод, който на първия етап на развитието на общественото здравеопазване би могъл да ни даде възможност и на нас като специалисти в областта на общественото здраве, и на здравните власти да взимат правилните решения, така че в рамките на ограничен бюджет да направим така, че да извлечем максимална полза от ресурсите, с които разполагаме в здравната система.

И пак повтарям, това не е въпрос, който касае България. Стана въпроси и при предишните лектори, че бюджетът за здравеопазване в България е малък. Той е малък, но колкото и да е малък, изключително важно е това как ще изразходваме този бюджет и тези ресурси.

Защо коментираме тази тематика?

По отношение на здравните технологии на първо място ние се нуждаем от механизъм, с който ефективно да управляваме разходите в здравеопазването, без да пренебрегваме специалните аспекти. То в крайна сметка здравеопазването е наполовина медицински, наполовина социален проблем и не без значение е подкрепата на научно-технологическите иновации така, както са заложени в Лисабонския протокол.

Тази теза за оценката на здравните технологии еволюира много бързо. Ако примерно през 1971 г. – знаете, тогава има един огромен бум в медицината в областта на генетиката, на новите медикаменти, на новите технологии – и тогава проф. Арчибалд Кокрейн, шотландски епидемиолог, има едно изказване, че всички ефективни терапии трябва да са достъпни за населението. Значи, медицината произвежда нови технологии, нови терапии. След като е доказана тяхната ефективност, ние трябва да ги осигурим на населението.

Това естествено и съвсем логично е довело до рязко увеличаване на разходите на общественото здравеопазване и 90-те години започват здравни политики, насочени към реформа с цел свиване на разходите за здравеопазване.

Да, но механичното свиване на разходите, поставени на икономическа оценка, не е възможно. В крайна сметка здравеопазването не е търговия и нямаме продукт, на който не можем да дадем оценка и да го изтъргуваме за една стойност така, както е в икономиката.

Много бързо, в рамките на десетина – петнадесет години, тази идея към редуциране и свиване на разходите се допълни със стратегията за управление на качеството и риска при взимане на решенията. Така че в момента идеята, която стои пред властите, е как да подкрепим всички ефективни и икономически изгодни терапии. Тоест, да намерим някакъв баланс между ефективност и разход в полза.

Оценката на здравните технологии много бързо намира свои поддръжници. На практика в почти всички континенти има създадени агенции и институции, които работят в тази насока. Изградена е международна мрежа на Агенциите по оценка на здравните технологии, а също и в Европейския съюз има проект EUnetHTA. Проф. Петрова е представител на България в този проект и е много тясно ангажирана с дейностите по този проект.

Така че всички тези доказателства би трябвало да ни накарат да помислим по-сериозно къде се намира България и дали не изоставаме значително от общата тенденция.

Опитал съм се да систематизирам съществуващите практики в Европа, тъй като най-логично е България да приеме някой модел от европейска страна. Условно бихме могли да ги разделим на четири практики, на четири модела: интегриран модел с две разновидности, в който Агенциите по оценка на здравните технологии са задължителен елемент или нямат изрично обвързване с процеса на взимане на решенията. Задължителният елемент, тоест, агенциите, чието решение се изпълнява от здравните власти има във Великобритания, Франция, Германия, Дания, Швеция, докато агенциите, където работят на национално ниво, но нямат изрично обвързване с процеса на взимане на решения, са в Норвегия, Холандия, Белгия, Финландия, съответно Испания, Италия, знаете, са държави със силно регионално и федерално разделение. При тях моделът е по-скоро независимост на отделните региони. Но все пак опит за някаква съгласуваност има, така че да не се получи огромна разлика в количеството и качеството на здравните услуги, които получат пациентите в един регион на една и съща държава спрямо друг регион на същата държава.

За да илюстрирам по-добре съществуващите практики, съм подбрал два модела на консервативен модел – такъв, какъвто има във Великобритания, и на, условно казано, свръхлиберален модел, такъв, какъвто има във Франция. И двете агенции – във Великобритания и във Франция са независими специализирани органи към тяхната здравна система, като целта е сходна и на двете агенции – да се намалят вариациите в количеството и качеството на здравните услуги, а и да се повиши собствената ефективност на здравната система.

Има известни разлики между двете агенции. Бих искал да се концентрирам основно върху тях. Една от първите разлики, които прави впечатление, е разликата в бюджета, с който разполагат тези две агенции. Докато във Великобритания основно функционира на базата на държавна субсидия, то във Франция държавната субсидия е сведена до един минимален праг, който да позволи на агенцията да функционира, като двете агенции имат постоянни служители и имат допълнителна банка или допълнителна възможност да привличат експерти при необходимост.

По отношение на дейността на тези агенции също има известна разлика. Докато във Великобритания Агенцията за оценка на здравните технологии е насочена основно към приемането на препоръки за използване на здравни технологии, тоест, има някакъв нов медикамент или съществуващ медикамент, по какъв начин да бъде направена оценката и дали той спрямо друга съществуваща терапия или нова би допринесъл в по-голяма полза за пациентите и за обществото, основният акцент на Агенцията във Великобритания също е международното сътрудничество, докато Агенцията във Франция има малко по-разширени правомощия, включително акредитация и сертификация – това, което в момента се изпълнява от нашето Министерството на здравеопазването – и също ангажимент със създаването на терапевтични ръководства за хронични заболявания. Това са тези насоки, които подпомагат личните лекари, специалистите в осигуряването на адекватна терапия за всички региони на страната.

Също голяма разлика е характерът на препоръките, които дават тези две агенции. Във Великобритания решенията и препоръките на Агенцията по оценка на здравните технологии имат задължителен характер, докато във Франция те нямат задължителен характер, но са изключително прозрачно и обективно направени, по ясно дефинирани критерии и в по-голямата си част те се взимат предвид от съответните институции, тогава, когато трябва да бъдат използвани.

Къде са редките болести в целия този процес? Условно казано, трудностите при процеса на оценка на здравните технологии за редките болести се крият в самото естество на тези заболявания. Нямаме достатъчно клинични данни в момента, в който новите терапии и технологии излизат на пазара и това е една сериозна пречка за тяхната предварителна оценка на тяхната ефективност.

Другият момент е, че при редките болести априори по начина, по който са дефинирани, ние не можем да очакваме някакъв добър срок на критерия разход-ефективност, тъй като самото условие за идентификация на лекарство-сирак, предполага, че априори този медикамент няма да има икономическата възвращаемост, следователно не бихме могли да приложим същите критерии, които прилагаме в някои от здравните технологии за нередките заболявания върху лекарствената-сираци.

Все още ни е непозната социалната тежест на редките болести, въпреки че в момента на територията на Европейския съюз се провежда един мащабен проект, който именно в рамките на следващата година ще публикува първите резултати от много подробна оценка на социално-икономическата тежест на редките болести на територията на Европейския съюз.

Има два много важни фактора, с които ние на този етап трябва да се съобразим. Това е Европейската директива за трансгранично здравеопазване, за което господин Томов преди малко каза. Къде е ключът? Ключът е там, че тази директива – знаете – претърпя много труден път. През 2010 г. беше гласувана от Европейския парламент негативно, тоест, не беше приета, след което имаше преработване и едва 2011 г. беше приета и то, след като на практика почти всички пациентски организации в Европа се обединиха и твърдо застанаха зад приемането на тази директива.

Противниците на тази директива бяха много. Говоря така, защото лично участвах в подготовката на част от текстовете, касаещи редките болести. В крайна сметка страхът от това какво ще се случи след месец октомври 2013 г., не касае само България или по-малките държави, касае също и големите европейски държави, защото никой не знае какво ще се случи, след като тази директива влезе в действие.

Дали тази директива няма да стане препъни камък пред политическото развитие на големите европейски държави или пред самия Европейски съюз - това наистина са въпроси, които в момента активно вълнуват политиците и здравните специалисти.

Вторият фактор, който би трябвало да имаме предвид, това е инициативата на Европейския съюз, САЩ и Австралия – така наречения Международен консорциум за научни изследвания за редки болести. Защо това е важен фактор? Защото този консорциум беше създаден през миналата година и за много кратко време обедини един огромен ресурс – финансов и експертен, като консорциумът си постави за цел нещо, което е изключително амбициозно – до края на 2020 г. да бъдат създадени 200 нови терапии за редки болести, които са иновативни терапии, и да се създадат диагностични инструменти за по-голяма част от шестте хиляди редки болести.

Може да звучи утопично, но имайки предвид наистина ресурса и потенциала, който е обединен в този консорциум, това ни кара да се замислим за тези 200 терапии, които ще се появят през следващите седем – осем години. Те ще се появят и на пазара. Това означава, че пациентите биха могли да получат полза от тези терапии и здравните системи през следващите осем години едва ли прогнозират какъв трябва да бъде ръстът на финансиране, за да може да посрещне тези нужди, тъй като за кратко време, за изключително кратък период от време тези 200 иновативни терапии би трябвало да намерят своето място в съществуващата здравна система.

Какво бихме могли да направим за България на този етап?

Бихме могли да помислим за създаването на агенция по оценка на здравните технологии, базирана на трите основни принципа: независимост, научен подход и мултидисциплинарност съобразно общоприетите към този момент дефиниции. Но същевременно има няколко основни неща, които би трябвало да обсъдим и да вземем някакво решение. Това е как да бъде променена регулацията за оценка на здравните технологии в България, каква да бъде институционалната рамка и откъде да намерим експертите, които да работят в тази агенция или точно в този процес.

Бих искал да отворя една скоба. По отношение на факултетите по обществено здраве смятам, че на този етап факултетите по обществено здраве не се използват достатъчно пълноценно от здравната система, тъй като те в крайна сметка концентрират един нелош, дори бих казал, добър експертен потенциал и много ми се иска факултетът по обществено здраве да заеме по-активно място и да установи по-тясна връзка с Комисията по здравеопазването, с Министерството на здравеопазването, с Националната здравноосигурителна каса, тъй като на практика това са звената, които биха могли както да подготвят кадри, добре подготвени кадри, управленски кадри в системата на здравеопазването, така и да бъдат един добър партньор на здравните институции в процеса на взимането на решения

Благодаря ви за вниманието и ще се радвам, ако в следващата дискусия бихме могли да обсъдим малко повече и тази тема.