Стопанството на големите европейски държави и сащ след индустриалния преврат до 70-те години на 19 век

Индустриалния преврат (индустриалната революция) означава процес на изнамиране и внедряване на машините в производството , т.е. манифактуризиране производството при използване на ръчен труд се заменя от фабричното производство . В разглежданите държави този процес протича през разглежданите исторически периоди . Една същност – най-рано започва в Великобритания приблизително към (1785-90г.) и приключва към 1830г. В САЩ и Франция индустриалния преврат започва по-късно (1790-1800г.) и приключва към средата на 19 век (САЩ-1840г.)

В Балканските страни е с началото на 19 век и приключва до първата Световна война .

Според някои Европа започва да става по привлекателна след индустриалната революция . Дотогава по-развитите страни са Китай и Османската Империя .

* Типичната за Англия аграрна революция , която спомага за завършване процеса на „огражденията” (в началото на 17 век).

„огражденията” – аристокрацията освобождават от зависимост селяните , част от продукцията е за замевладелците . Те получават откуп и ограждат своите имения и се занимават с живодновъдство , отделни селяни остават безработни . Отиват в града и има евтина работа ръка .

* натрупване на капитали – от екплотация (Англия , Испания)

Други важни технологически открития са : откриване на процес на топене на желязо в специални пещи . Откриване на метод за получаване на стомане чрез смесване на каменни въглища и стъкло . Машини за очистване на памука и други .

СТОПАНСКИ ОТРАСЛИ

(Дармингтъни и ) . През 1826г. се свързват Манчестър и Ливъпул.

За кратко време размерите на железопътната линия нарастват до 1870г. Тя вече достига до 25000км .
ВЪНШНА ТЪРГОВИЯ
Във външната търговия се очертават два етапа :

• 
  до 40-те години на 19 век , когато се води стопанска политика на протекционизъм , тоест закрила на местните производители чрез високи вносни мита .
  
• 
  през 1860г. е сключен договор между Англия и Франция , наречен „обдеров” договор , с който се ликвидират високите вносни мита и се слага край на политиката на протекционизъм , ликвидирайки се привилегийте за местните производители.Скоро Англия сключва подбни договори и с други европейски държави .
  

2. Стопанството на Франция (1800-1870г.)

След буржоазната революция (1789-1794г.) започва период на бързо развитие и утвърждаване на капитализма . За разлика от Англия , където този процес се осъществевя по пътя на компромисите , то във Франция неколкократно се сменя формата на държавно управление ( република – монархия ) и за това този процес е по-продължителен . Характерното е , че при всички политически режими се води стопанска политика в интерес на буржоазията или на някои от нейните прослойки . След ИП Френското селското стопанство остава основен острасъл . Само за Франция е характерно , че по време на революцията се извъшва национализация на земята в резултат милиони селяни стават собственици на малки парчета земя. До 1872г. по пътя на наследствените делби земята още повече се раздробява и през 60-те години ¾ от всички собственици притежават по-малко от 20дка . Тази преобладаваща дребна собственост не дава възможност да се въвеждат в практиката машини , затова по основни показатели френското земеделие значително изостава от това на останалите развити страни в света .
ИНДУСТРИЯ
Причините , които задържат промишленото развитие се запазват и след революцията. Селяните запазват връзката си със земята , като малка част от тях се разоряват и се преместват в града . Това от една страна ограничава броят на работната сила , а от друга страна селяните употребяват ограничено количество промошлени стоки , тъй като селското стопанство преди всичко е натурално – заменяа се стока срещу стока . Необходимостта от облекло , обувки се осигурява от занаятчиите , а не от фабричните производители . Франция се специализира в произдоството на модни , луксозни стоки , а при тях не е възможно механизирането на производството и това забавя индустриализацията . Освен това пречка са и особенностите на френския капитализъм , който още през този период се оформя като лихварско-банкерски . Поради тези причини индустриализацията във франция протича бавно . Първо се индустриализира памуко-текстилната след това вълно-текстилната , а след 1860г. се индустриализира и машиностроенето .

Особеност на Франция е подчертано ниската степен на концентрация на производството ( осигуреност на производството с персонал и машини). Към 1870 г. – в промишленото предприятие ( работилница) работят средно около два човека.

ЗНАЧИМИ ОТКРИТИЯ СА:

• 
  Мартен – Откритие в областта на металургията (мартенови пещи за стомана). За около 40 г. период от 1812 - 1850г. обемът на продукцията нараства два пъти, а през следващите 50г. още три пъти. Тези сравнително ниски темпове на индустриализация довеждат до изместване на Франция от 2 до 4 място по обем на промишлената продукция през 1870г., като съответно Англия е на първо място с 32%, САЩ – 20%, Германия-17%, Франция - 7%.
  

ВЪНШНА ТЪРГОВИЯ НА ФРАНЦИЯ:

• 
  До 40-те години – период на меркантилизъм /стопанска политика на държавата за закрила на местната индустрия. /
  
• 
  През 50-те години се снижават вносните мита след сключването на “обдеровия “ договор. Франция сключва редица подобни договори с другите европейски страни, включително и Турция.
  

3.Стопанството на Германия (1800-1870):

След Виенския конгрес (1815, така наречения “Танцуващ конгрес”) след управлението на Наполеон се създава Германския съюз, в който влизат 34 монархии и 4 свободни града (части от Австрия и малки германски държави). Той представлява слабо свързана конфедерация на самостоятелни държави, без обща армия, без общи финанси, дипломатически представители, липсват обща парична система. Отделно от тях съществува Прусия, която е една от най–развитите в Европа държави. Като цяло Германия си остава типично аграрна земя. Развитието на капитал в селското стопанство се извършва по еволюционен начин.

В действително до 50-те години на века селяните получават свобода срещу високи ренти (откупи), но същественото е, че феодалите (юнкерите) сами осъществяват прехода от феодализъм към капитализъм в селското стопанство. Това се осъществява в няколко направления:

- Използва се наемния труд на селяните срещу заплащане с пари;

- Постепенното въвеждане на машините в обработването на земята.

Началото на 19 век ИП в Германия още не е започнал. Чак през 20 – те години започва частично оживление в производителността. Същинското начало е към 30-те години на 19 век, но досега ИП засяга само текстилната промишленост. До средата на века преврата не е излязъл още от първоначалния си стадии, т.е. преобладава занаятчийското производство.
Причини за забавяне на ИП:

• 
  Териториална и политическа раздробеност;
  
• 
  Германия остава встрани от световните търговски пътища;
  

Налице са някои особености в индустрията. Докато в други страни този процес започва в леката промишленост, то В Германия той започва в тежката промишленост - военно производство, въгледобив, машиностроене.

Обяснението е, че главните стимули за развитието на промишлеността са строителство на железопътни линии и военни потребности (цел е обединението на германските държави). Германия е страна на т.н. “млад капитализъм” и оборудването (машините) е най-съвременното поради настъпването на по-късна индустриализация.
ЗНАЧИМИ ОТКРИТИЯ СА:

Германските учени стават откриватели в сферите на:

• 
  Машиностроенето;
  
• 
  Химията (метод за получаване на изкуствени анилинови бои, в резултат на тези предпоставки германската продукция е по-евтина и качествена в сравнение с английската.
  

ИП започва в края на 18 век, но се осъществява в особени условия свързани с постоянния приток на емигранти от Европа. Ако това обстоятелство не беше на лице, в американската промишленост би се чувствал остър недостиг на работна ръка, т. к. селяните не се обезземляват като в Англия. От друга страна емигрантите пренасят в САЩ техническия опит от своите страни. Същевременно много машини като на пример: памуко-чистачната машина, парахода, шевната машина са открити в САЩ. И тук ИП започва в текстилната промишленост. САЩ вече се нарежда на второ място в света след Англия. Машините навлизат във вълно - текстилната и обувна промишленост.