Как Индексът за приобщаване може да Ви помогне да развиете Вашето училище?

Същността на Индекса се състои от стотици въпроси, всеки от които може да положи началото на мащабна рефлексия, да провокира последващи въпроси и отговори. Затова материалите в Индекса не съдържат предписания или рецепти за това какво да правят или мислят хората; те провокират и стимулират общуване, диалог. Когато двама или повече човека са въвлечени в разговор, той води до взаимно изучаване на мнения и позиции въз основа на равнопоставеност, честност и доверие. Слушането става по-важно от говоренето. Привързаността към предишни затвърдени позиции отслабва – поне временно – така, че съвместното дело се преживява като уникално от всички участници в него. Важното движение в един разговор се договаря и това движение се превръща в обща отговорност. Диалогът е представен като контрапункт на дискусията, която може да доведе до „сблъсък“ и „разтърсване“.² Макар и „дискусията“ понякога да има по-деликатно изражение, контрастът може да се отчита като потенциална възможност.

И така, приобщаването в Индекса се разглежда като основополагащ подход към развитието на образованието и обществото. То се свързва с демократичното участие в и извън рамките на образованието. Приобщаването не е просто един от аспектите на образованието, свързан с определена група деца. То се разглежда като факторът, който допринася за повече системност и вътрешна логика на работата по развитие в различни области, така че да се насърчава научаването и участието на всички: на децата и техните семейства, на учителите и директорите, на други хора от общността.

Идеите на приобщаването се разбират поврат заради използваното понятие „социално включване“, което по-скоро изразява „преодоляване на социалните неравенства“ като бедност, неподходящо жилище, макар понякога да е насочено и към преодоляване на определени предразсъдъци, свързани с някаква уязвимост, а несъс самата уязвимост като такава. Социалното включване като понятие се използва в политическите документи и от учителите, за да обозначи „преодоляване на поведенчески затруднения“. Един учител, участник в проучвателен проект³, представил себе си и своя колега със следните думи: „Аз работя за приобщаване – специални потребности, тя работи за социално включване – непослушни деца“. Самото допускане, че „приобщаването“ се отнася за една група деца, а „социалното включване“ – за друга, е изключително непродуктивна. Тъй като приобщаването се асоциира – най-често – с увреждания, то може да насърчи убеждението, че хората с увреждания са обекти на не-социално изключване, което по естествен начин е резултат от техния недъг. Всички форми на включване и изключване са социални по своя характер и възникват в резултат на взаимодействие между индивида и средата.

Равнопоставеността и свързаните с нея концепции за безпристрастност, честност и справедливост представляват ядрото на приобщаващите ценности. Неравенството, пристрастното отношение, несправедливостта и липсата на честност са форми на социално изключване. Равнопоставеността не предполага всички да бъдем еднакви и да получаваме еднакво отношение, а всички да бъдем смятани за еднакво ценни. Концепцията за равнопоставеност определя начина, по който училищата ще бъдат управлявани и възрастните и децата ще се отнасят един към друг в училище, както и начина, по който децата са групирани в различни училища и класове, без едни деца да бъдат смятани за по-ценни от други.

Фокусът върху правата надгражда върху идеята за равнопоставеност. Концепцията за човешките права е начин да се изрази еднаквата ценност на всички хора. По силата на своите равни човешки права всички имаме еднакво право на живот, обезпечен с храна, подслон, закрила и грижа и равни права на свобода на действието и на гражданско участие. Там, където човешките действия водят до неравнопоставеност, не остава възможност за реализиране на равни човешки права. Ако са налице действия, които ограничават правата на другите, се обезсмислят идеите зад правото на избор и правото на собственост.

Активното и свободно участие в образованието от страна на училищния персонал, учениците и техните семейства в повечето случаи не е нещо, което целенасочено се търси и развива. За да се каже, че един човек участва пълноценно в нещо не е достатъчно просто да бъде въвлечен в общи дейности с други хора, а да се чувства приобщен и приет. Участието предполага взаимодействие с останалите и активно въвличане в процеса на преподаване и учене. Активното и свободно участие е тясно свързано с взимането на жизнено важни решения, в това число и по отношение на образованието, които трябва да са базирани на демократичен и свободен избор.

Уважението базирано на приобщаващите ценности включва позитивно отношение към останалите членове на общността и цененето им заради тяхната индивидуалност и положителните им действия. Уважението обаче не трябва да се бърка с отстъпването пред някого заради статуса или властта му.

Идеята за създаването на общност включва признаването на факта, че всички живеем във взаимовръзка помежду си и, че приятелските отношения са в основата на нашето щастливо съществуване. Създаването на общности винаги се базира на култури, които насърчават сътрудничеството. Общността от гледната точка на приобщаването разширява концепциите за привързаност и дълг отвъд семейството и приятелството, стигайки до едно по-широко разбиране за взаимосвързаност. То включва чувство за отговорност към другите, както и идеите за служба в полза на обществото, за гражданство, за глобално гражданство и за признаване на глобалната взаимозависимост.

Най-фундаменталната цел на образованието е да подготви децата и младите хора за устойчив начин на живот в устойчиви общности и околна среда на местно и глобално равнище. Ангажиментът към спазването на приобщаващите ценности следва да съдържа в себе си ангажимент за осигуряване на добър живот на бъдещите поколения.

Ненасилието изисква изслушване и разбиране на гледната точка на другите и претегляне на собствените и чуждите аргументи. Изисква децата и възрастните да овладеят умения за водене на преговори, за медиация и разрешаване на конфликти. В общности, в които хората са равни, споровете се разрешават чрез диалог, а не чрез принудата на по-висшия статус или физическата сила. Това не означава, че хората избягват влизането в спорове или, че отричат чуждото мнение, а че използват спора за размисъл и за прилагането на нови подходи. Тормозът се появява там, където хората злоупотребяват с властта си, за да накарат някого да се чувства физически или психически уязвим. Тормозът и измъчването на хора на база техния етнос, пол, увреждане, възраст, сексуална ориентация, вярвания и религия са форми на насилие. Ангажиментът за ненасилие, например, може да включва противопоставянето на съществуващи начини за разрешаване на конфликти свързани с мъжествеността, ето защо е необходимо да се потърсят алтернативни пътища за упражняване на мъжката идентичност.

Доверието допринася за активното и ангажирано участие и създаването на отношения и идентичности, вдъхващи доверие. То е необходимо за процеса на независимо и непредубедено учене и за установяването на диалог. Образованието може да помогне за изграждането на доверие у децата и младите хора извън техните семейства и може да провокира дебат за безопасността при взаимодействието с околните. Това може да бъде от особено значение за онези, които се чувстват уязвими у дома или са мнителни заради преживяна дискриминация в миналото.

Честността не включва само открито споделяне на истината. Липсата на честност има повече общо с премълчаването на информация отколкото с директната лъжа. Умишленото прикриване на информация от околните или подвеждането им възпрепятства тяхното активно участие. Понякога това може да е подход на хората с повече власт, за да контролират подчинените си. Честността изисква избягване на лицемерието и действие в синхрон със заявените ценности и принципи и включва спазването на поетите обещания. Честността изисква почтеност и откровеност, но също така е и тясно свързана с ценности като кураж и доверие. По-трудно е да си честен, когато това изисква известна доза смелост и е по-лесно, когато можеш да се довериш на останалите и вярваш, че ще те подкрепят. Честността в образованието включва споделяне на знание с младите хора за местната и глобалната реалност, окуражаването им да знаят какво се случва в света, така че да могат да взимат информирани решения сега и в бъдеще; включва също окуражаването им да задават трудни въпроси и да са подготвени да приемат границите на нечие знание.

Често се изисква кураж, за да се изправиш срещу установената практика, властта или срещу гледната точка и културата на собствената си група, както и да изкажеш открито мнението си. Необходима е голяма смелост, за да отстояваш себе си или другите там, където липсва култура на взаимна подкрепа. Това, което се нарича „да биеш камбаната” и да изразиш открито мнението си за някаква порочна практика в една организация, рискувайки по този начин да изгубиш заплатата, работата или да развалиш приятелските си отношения, обикновено изисква кураж. Властимащите в организацията могат да видят в това действие нелоялно поведение, но трябва да помним, че лоялността според приобщаващите ценности се дължи на общността в по-общ смисъл и на най-уязвимите й членове. Борбата с дискриминацията също изисква кураж – първо, за да бъде идентифицирани случаите на дискриминация, след това проблемът да бъде адресиран и накрая да бъдат взети необходимите мерки.

Приобщаващите ценности са тясно свързани с общото развитие на хората включително на техните чувства и емоции; с развитието на човешкия дух; с радостта от ученето, преподаването и човешките взаимоотношения. Радостта в образованието включва учене чрез игра, желание за игра и споделено чувство за хумор. Този тип образование насърчава и приветства удовлетвореността и удоволствието от придобиването на нови знания и умения, смятайки ги за най-добрата мотивация за поддържането и развитието на тези интереси. Образователните институции, които се фокусират само върху тесен кръг от постижения или върху ролята на образованието за осигуряването на личен статус и икономически облаги са места, където радостта и хуморът отсъстват. Подобна атмосфера влияе негативно на участващите деца и възрастни, ограничава самоизявата им и може да доведе до загуба на интерес от тяхна страна.

Състраданието включва осъзнаване страданието на другите и желание това страдание да бъде облекчено. Изисква съзнателно насочване на вниманието към случаите на дискриминация и страдание на местно и глобално равнище и осъзнаване на техните мащаби. Изисква ангажираност към чувствата и гледните точки на останалите хора. Състраданието означава, че личното щастие се свързва тясно с желанието всички да са щастливи и да живеят добре, но не и до степен, в която се оставяме на черните мисли да ни владеят, докато всички не станат щастливи.

Състраданието е тясно свързано с две други ценности - обичта и грижовността. Много от хората, работещи в сферата на образованието имат усещане за професионално призвание и са мотивирани да работят именно заради безкористното си желание да се грижат за останалите. Обичта означава да помогнеш на другите да се реализират и да бъдат себе си като им гласуваш доверие. Това допринася за чувството им за принадлежност и желанието им да участват. Желанието да се грижиш за другите и да бъдеш обгрижван на свой ред от тях стои в основата на изграждането на общности, базирани на приятелство и общи дейности. Въпреки че понякога учителите не получават в замяна приятелско отношение и благодарност от своите ученици или не виждат резултат от работата си, техен професионален дълг е да се отнасят с еднаква грижа към всички ученици.