Стремежкъм власт Според еволюционното равнище и средата, потребността от власт приема различни форми: домашна тирания, политическа власт, владение над умовете, власт над природата, саообладание /в широкия смисъл на думата/. Трябва да различаваме стремежа към получаване на власт от стремежа към реализация на властта. Главната потребност от власт е желание на духа да изяви своя волеви аспект, тоест онова, което в религиозните текстове се нарича всемогъщество. Този термин не означава, че Бог може всичко, а че всяка сила Му принадлежи. На човек наистина му е необходимо да усети тази сила. Проблемът за нейното правилно приложение е една от главните духовни задачи на човека.
Потребност от общуване Тази потребност има твърде сложни корени. Освен стремежа към самоизразяване и познание, потребността от общуване в голяма степен е обусловена от груповата човешка карма. За преживяване на груповата карма се изискват съгласувани действия на група хора. Тази потребност е дадена за успешното обединение на човечеството. Проблемът за самотата е кармичен възел, възникнал от нежеланието на човек да се вслуша в груповите /семейни, национални и прочие/ проблеми. Задоволяването на потребността от общуване настъпва само тогава, когато резултатите от общуването са работа за благото на еволюцията, а не за взаимно удоволствие между общуващите! Общуването с цел получаване на удоволствие може да донесе търсеното удоволствие, но недостигът на общуване, тоест камшикът на съответната потребност, ще остане да плющи над този тип хора.
Инстинктът за смърт Това е много мощна и древна програма, чиято цел е да облекчи умирането и разпадането на физическото тяло в края на живота. Съвременната химиотерапия и реанимацията могат да се противопоставят на тази програма, успешно разтягайки предсмъртните мъки. Отблясъци от инстинкта за смърт можем да забележим и в обикновения живот: това са депресиите, лошите настроения, пониженият тонус - все състояния с ниска енергетика. Същността на инстинкта за смърт се състои именно в това, че съответната програма блокира някои чакри и на първо място - муладхара, като прекъсва енергийния поток, идващ от нея. Опитвайки се да намери изход, подсъзнанието отваря висшите чакри и на човек му идват в главата неочаквани мисли от философски порядък - за Бог, за съдбата, за смисъла на живота. Понякога в подобни ситуации настъпва обновление, появяват се дори откровения или локални просветления, но често нищо подобно не се случва. Тук трябва да се вземе предвид, че "тихото" самоубийство, тоест съзнателното повикване на инстинкта за смърт, което постепенно унищожава физическото тяло, от кармична гледна точка с нищо не е по-добро от обикновеното самоубийство. Тъй като и в двата случая човек не приключва своите кармични задачи и завързва нови кармични възли. Според учители-йоги самоубийството представлява убийство.