Проблемът за неискреността Колкото е по-диференциран и изтънчен вътрешният живот на човека, толкова по-широко е неговото съзнание и толкова по-трудно е той да бъде определен. Едно събитие често предизвиква много и понякога противоречиви чувства, мисли и реакции. Но каква точно ще бъде реакцията на човек, зависи от неговия избор. Той ще избере една от множеството възможни реакции и ще подтисне останалите. С мислите и чувствата е същото. Възможно ли е в подобна ситуация човек да бъде искрен и честен?
Но това е в реда на нещата. Всяка от големите религии има своя езотерична част, която внимателно се пази от простите вярващи и често противоречи по смисъл на катехизиса / езотеричната част/. И това не е поради користта на свещениците. Истината е толкова сложна, нейните енергийни потоци са толкова високи, че паството не би могло да я възприеме. Затова се налага да му бъде предлаган неин груб вариант, близък до равнището на средно вярващ. И в една или друга форма тази лъжа е неизбежна. Според степента на духовния ръст на народа катехизисът постепенно се усложнява. Често това става въпреки силната съпротива на църковните отци. И в един момент истината бива откривана в цялата й пълнота и сложност.
Така че положението у духовно развития човек е безизходно - той е принуден да бъде не-искрен в тесния смисъл на думата. Той трябва да говори само онова, което може да бъде разбрано. Нарушаването на това правило води до лъжа и отравяне на тънкото тяло.
Цензура.С развитие на еволюционния ръст на човека се повишава и способността му да влияе върху своята и световната карма. В окултизма това се нарича реализационна власт.Влиянието става както с непосредствените му действия, така и с мислите и желанията му. Повишава се съответно неговата отговорност за действията му и се появява специална подсъзнателна програма, контролираща тези действия, независимо физически или психически. Именно това се нарича вътрешна цензура или съвест в широкия смисъл на понятието. Засилва се вътрешният контрол, формира се вътрешна лична етика, в голямата си част по-твърда от обществения морал, тъй като е приспособена към средното еволюционно равнище на обществото.
Риск. Човек не може да преживее живота си в безопасност, това не е в реда на нещата.
Висшите сили създават индивидуалната карма така, че даденият човек винаги живее в определено ниво на безопасност. И опитите да бъде повишено това ниво на безопасност не водят доникъде. Известни са онзи тип майки, които пазят децата си като зеницата на окото от болести и нещастни случаи, но техните деца боледуват не по-малко от останалите. Според степента на еволюционното си равнище човек осъзнава отговорността за своите постъпки и съответната степен на риск. И у него възникват съмнения и задръжки в решителните мигове. Тези задръжки също са в природата на нещата и тяхното преодоляване е пореден етап от еволюционното развитие.