Карма и подсъзнание
Изтегляне 0.52 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- За възпитанието
| Обществено подсъзнание. Духовните импулси не трябва да бъдат смесвани с импулсите, идващи от общественото подсъзнание. Изразът "какво ще кажат хората" е не особено сполучлива рационализация на това, че човек не желае да тръгне против общественото подсъзнание. Социалната адаптация е свързана не със знанието на писаните и неписани закони на обществото, и не със способността за емпатия /непосредствено-чувствено възприятие/, а в много по-голяма степен с това, доколко у човека е открит каналът за връзка между общественото и личното му подсъзнание.
Точно такива хора се харесват на екипа и на началниците. У човек, попаднал под прякото въздействие на общественото подсъзнание, се появяват характерни съчетания: блокиране от всякакви доводи и упоритост. "Не знам защо върша това, но не мога иначе!" Ето защо е толкова важно да различаваме в себе си импулсите на общественото и личното подсъзнание. Ако човек може да промени своето подсъзнание, то общественото не се поддава на промяна. Единственото, което може да му се противопостави, е осъзнаването на идващите от него импулси. Но това е много трудно. Ето няколко примера. За възпитанието. Един от моментите, намиращи се под строг контрол на общественото подсъзнание това е възпитанието на децата: обществото е длъжно да се грижи за собственото си бъдеще. И първото, за което то се замисля, е запазване на живота на децата. През хилядолетната човешка история, изпълнена с глад и студ, са били изработени две представи : детето трябва да бъде дебело и топло облечено. Дебело - за да преживее благополучно периода на глад. А топло облечено - за да не замръзне. Разбираемо е, че подобни фундаментални нагласи не могат да се променят за кратките времена на ситост и разцвет у дадени народи. И днес, когато ситуацията е коренно различна, когато от обществена гледна точка детето трябва да бъде слабо и леко облечено, а затлъстяването и изнежеността заплашват физическото му здраве, общественото подсъзнание си стои на предишните позиции. А хората, които уж всичко разбират, не осъзнават импулсите на своето подсъзнание, изпращащи сигнали към общественото подсъзнание. Те не могат да се преборят с него. Всички знаем какви сцени се разиграват около масата: хайде още една лъжичка за мама, сега за тате, а сега за баба... Другият момент, който общественото подсъзнание внимателно наблюдава, е авторитетът на родителите. Нашият праотец е бил твърде буен и не е бил склонен да се подчинява на законите. Но е било необходимо да се създаде и поддържа определен ред в обществото. За тази цел започнали да възпитават децата така, че у тях да се разкрият канали, по които в случай на нужда да бъдат предавани заповеди, които задължително ще бъдат изпълнени. Такава функция е изпълнявал нерушимият авторитет на бащата, който след това се трансформира в относително подчинение на властите. В съвременното семейство липсва необходимост от вяра в непогрешимостта на майката или бащата. И въпреки това е много трудно да кажем на детето по важен повод: " Извинявай, аз бях несправедлив към теб!" Или пък да се посъветваме сериозно с него по някой важен семеен проблем. Съзнанието може да твърди, че това е необходимо, важно и полезно, но общественото подсъзнание много точно знае, че това води до подриване на родителския авторитет! И проблемът се усложнява от това, че в личното подсъзнание на детето липсва убеждението, че родителите трябва да бъдат непогрешими всевластни богове. Но в подобни случаи през личното подсъзнание преминават мощни импулси, идващи от общественото подсъзнание. Изтегляне 0.52 Mb. Сподели с приятели:
|