Максима на милиардера №11
Утрешният ден не ви се полага по право, той е награда.
Не отлагайте нито героизма, нито времето за отдих. Животът ви може да се разпадне само за час. Аз съм оптимист и истински продавач на надежда. Но все пак съм и реалист. Нещастни случаи, болести, загуби и смърт са неща, които се случват всеки ден. В човешката природа е да си мислим, че те никога няма да настъпят. Въпреки това всички мъдри философи ни учат, че съществуването ни е преходно.
Въоръжени е това прозрение, помислете за вашата смъртност. Разберете, че дните ви са преброени. И че с изминаването на всяко прекрасно утро се приближавате все повече към края си.
Не отлагайте проявяването на дарбите и талантите си. И непременно се забавлявайте в това пътуване. Наслаждавайте се на издигането си към величието. Много тъжно е, че повечето хора отлагат красивия, забавен и магически живот, докато станат прекалено стари, за да го вкусят докрай.
Животът е прекрасно пътуване. Да, всички преминаваме през изпитания – и мъки. Но повечето неща са главно добри. Във всяка приказка за герой трябва да има и злодей, както и малко сочна трагедия наред с триумфите и крайната победа, за да си струва да бъде разказана.
Затова дръжте факта, че животът е кратък в центъра на вниманието си. Не отлагайте щастието си за в бъдеще, когато ще имате повече време, ще получите повишение или ще разполагате с повече пари в банката. Това са извинения, породени от чувството, че не заслужавате да сте щастливи. Разпознайте ги и после ги извадете от орбитата си, за да може да продължите да се изкачвате към най-високите си цели.
Утрешният ден е обещание, а не факт. Радвайте се на всяко утро и бъдете благодарни за всеки ден на тази земя. Поемайте смели рискове, но го правете със здрав разум. Намерете баланса между това да живеете сякаш няма утре и това сякаш ще живеете завинаги. Така че когато дойде краят, да знаете, че сте изживели живота си като прекрасно свидетелство за способността да се превърнете в легенда, която всеки човек носи в себе си.
После милиардерът целуна учениците си.
– Да знаете, че ви обичам. Наистина ще ми липсвате.
След тези думи той изчезна сред лозята, като остави след себе си само планинския велосипед.
Сподели с приятели: |