Книга 1 Е. Блаватска пред завесата „Джоан, изнесете нашите развяващи се

Когато извършва свещенослужене, браминът призовава Ади-ти, която по своя космичен характер е богиня-слънце; така той по същество заповядва на тази мощ (олицетворена от някакъв бог), която, според неговите твърдения, „пребивава в мантрата като свещен Вак". Тези божествени сили алегорично са разглеж­дани като божествени хотари на Върховния Единен, докато в същото време свещенослужителят (брамин) се явява човешки хотар, който свещенодейства на земята и бидейки представител на една или друга определена сила, става нещо като посланик, надарен с мощта, която всъщност олицетворява.

В „Манава-Дхарма-Шастра" те са наречени лунни предци.

Древните считали, че астралната душа на човека, или неговото самосъзнание, са разположени в областта на пъпа. Брамините споделяли това вярване (подобно на Платон и други философи). В IV стих на втория Набханедишта-химн намираме следните думи: ,;Слушайте, о, синове на боговете (духове), човека, гово­рещ чрез своя пъп, защото той ви приветства във вашите обители!"

Много от санскритските учени споделят мнението, че това вярване е едно от най-древните в Индия. Факирите, потапяйки се в съзерцание, се съединявали със своя Атман и Божество чрез оставане в неподвижност и съсредоточено внимание върху пъпа. Както и при съвременните сомнамбулни феномени, пъпът се разглеждал като „кръг на слънцето", местопребиваване на вът­решната божествена светлина.³⁵ Трябва ли фактът, че много съвременни сомнамбули притежават способността да четат не-разпечатани писма, да чуват, да помирисват и да виждат неви­димото чрез същата част от тялото (т.е. чрез пъпа), отново да бъде разглеждано като обикновено „съвпадение", или е по-ра­зумно да допуснем, че древните мъдреци са знаели за физиологичните и психологичните тайни нещо повече от това, което знаят съвременните академици? В съвременна Персия при случаи на кражба и при други неясни ситуации се обръщат към някой маг (често просто месмеризатор) за съвет. Той извършва манипулации над своя пъп, чрез което влиза в състояние на ясновидство. „Сред съвременните парси - казва преводачът на Риг-Веда - все още е съхранено вярването, че техните адепти притежават пламък в областта на пъпа, който осветява тъмнината пред тях и им разкрива както духовния свят, така и всичко, което е невидимо или се намира на голямо разстояние. Те го наричат лампа на върховния жрец, а също - лампа на Дештур (посветения) и с още много други имена."

Самотраки - обозначение на храмовете на боговете, на които са се кланяли в самотракийските мистерии. Считат ги за иден­тични с Кабирите, Диоскурите и Корибантите. Те са носели мистични имена, символизиращи Плутон, Церес или Прозерпина, Вакх, Ескулап и Хермес.

Шамани - будистки орден сред татарите, \главно в Сибир. Възможно е те да са близки до древните брахмани. Всички те са магове, или по-скоро - сензитиви и изкуствено развити медиуми. Сега сред татарите те имат статут на жреци, твърде невежи и значително отстъпващи на факирите по знания. Шамани могат да бъдат както мъжете, така и жените.

Сома - тази индийска свещена напитка съответства на гръц­ката амброзия или нектар, който пият боговете на Олимп. Мистите при Елевзинските посвещения също наведнъж изпивали чаша кикеон. Този, който го пие, бързо достига Брадхна, или мястото на сиянието и блясъка. Известното на европейците питие сома не е истинското, а негов заместител, тъй като само посветеният свещенослужител може да вкуси истинска сома; даже кралете и раджите при жертвоприношения са получавали само заместител. Хог потвърждава това с признанието си в „Атарея Брахмана", че неприятното питие, което е опитал, не е било сома, а сок от корените на някакво растение или храст Ниаградха, растящ по хълмовете на Пуна. Ние имаме достоверна информа­ция, че мнозинството жреци, извършващи жертвоприношения, са загубили тайната на истинската сома. Нейната рецепта не може да се намери нито в ритуалните книги, нито в устните предания. Истинските последователи на примитивната ведическа религия са останали твърде малко; вярва се, че те произхождат от Ришите, истинските посветени във Великите Мистерии. Напит­ката Сома присъства в индийския пантеон под името Крал-Сома. Този, които я пие, споделя властта на небесния властелин, тъй като се изпълва с него (с краля-сома), както християнските апостоли и техните последователи се изпълвали със Светия Дух и се очиствали от греховете си. Сома прави от посветения нов човек, той се преражда и преобразява и духовната му природа започва да преобладава над физическата; тази напитка (Сома) дава божествената сила на вдъхновението и изключително раз­вива способността за ясновидство. Според езотеричните обясне­ния сома е растение и в същото време - ангел. Тя съединява вътрешния висш човешки „дух", който е ангелоподобен (както и мистичната сома), с неговата „неразумна душа", или астрално тяло; и така обединени от властта на магическото питие, те заедно се възнасят над физическата природа и вземат участие (в течение на земния живот) в блаженството и неизразимата слава на небесата.

Следователно индийската сома (мистически и във всяко друго отношение) е същото, което е за християните Евхаристия - аналог на идеята за причастието. Чрез жертвена молитва (мантра) течността на питието се счита за мигновено превърната в истин­ска сома, или в ангел, и даже в самия Брама.

Някои мисионери с голямо възмущение са се изказвали по повод на това, че брамините употребяват като заместител на истинската сома някаква спиртна напитка. А нима християните по-малко ще вярват по време на причастие в превръщането на виното в Христова кръв, ако в него спиртът е повече или по-малко? Нима символичната идея не е една и съща? Мисионе­рите обаче твърдят, че с изпиването на Сома настъпва златният час на Сатаната, таящ се на дъното на свещената индуска чаша.³⁶

Дух. Отсъствието на каквото и да е съгласие между авторите относно използването на тази дума, доведе до голямо объркване. Най-често този термин е използван като синоним на „душа" и съставителите на речници по същество узаконяват подобно тъл­куване. Това е естествен резултат от непознаването на други думи и отхвърлянето на класификацията, приета от древните. По-на-татък ще се опитаме да разясним разликата между термините „дух" и „душа". Това ще бъдат най-важните страници от пред­лагания труд. Засега само ще добавим, че „духът" на Платон -това е безсмъртният, нематериален и чисто божествен принцип в човека, венецът на човешката Триада.

Душата е НЕФЕШ на Библията, жизнен принцип или жизнено дихание, което притежават всеки човек и всяко животно, вклю­чително до инфузориите. В преведената Библия то фигурира едновременно като живот, като кръв и като душа. „Няма да убиваме неговия НЕФЕШ" — е казано в оригиналния текст. „Няма да Го убиваме" - са превели християните (Битие 37, 21) и т.н.

По-късно това Общество реши да разпространява сред „бед­ните, потънали в мрак" езичници доказателства, отнасящи се до практическите резултати на християнството, за да може то да бъде осветено от различни страни. С тази цел Теософското общество установи връзки с общности и отделни лица, на които то предоставя достоверни материали за престъпленията на духо­венството, за грешките, схизмите, ересите, споровете и съдебните процеси, разминаването по въпросите на учението, критиката на Библията, както и за преразглеждането и тълкуванията, с които е пълна пресата на християнска Европа и Америка. Християнст­вото, в течение на дълго време и с най-малки подробности, е информирало съвременното общество за упадъка и животинското състояние, до които будизмът, браманизмът и конфуцианството са довели своите излъгани последователи. Много милиони щедро се изсипаха в задграничните мисии за подобно лъжливо осведо­мяване. Теософското общество, което всеки ден получава приме­ри за това състояние на нещата, смята, че елементарната спра­ведливост изисква тези факти да станат известни в Палестина, Индия, Цейлон, Кашмир, Татария, Тибет, Китай и .Япония - т.е. във всички страни, където то има влиятелни кореспонденти. С течение на времето Теософското общество ще може да разкаже много неща за поведението на мисионерите пред хората, които дават своите пожертвувания за тях.

Теург произлиза от думите „Бог" и „работа". Първата школа по практическа теургия в християнската епоха е основана от Ямблих сред александрийските платоници. Свещенослужители­те, прикрепени към храмовете на Египет, Асирия и Вавилон, както и тези, които вземали активно участие в призоваването на боговете по време на свещените мистерии, били известни от най-дълбока древност с това име. Целта на такива призовавания била да се направят духовете видими за очите на простосмъртните. Теургьт е познавач на езотеричното учение в светилищата на всички велики страни. Неоплатониците от школата на Ямблих били наричани теурзи, защото извършвали „церемониална магия" и призовавали „духовете" на мъртви герои, „богове" и „демони" (божествени духовни същества). В редките случаи, когато се е изисквало появяване на осезаеми и видими духове, на теурга му се е налагало да даде на пророкуващите призраци част от собственото си тяло и кръв, т.е. трябвало е да извърши теопейя, или „сътворяване на богове", чрез тайнствен процес, добре известен на съвременните факири и посветените брамини в Индия. Това е същото, за което се говори в „Книгите на Призоваването", съхранявани в индийските пагоди.

В тях откриваме пълна идентичност между обредите и ритуа­лите на древната браманска теургия и на теургията на алексан­дрийските платоници.

„Браминът Грихаста (призоваващият) е длъжен да потъне в състояние на съвършена чистота, преди да се осмели да призове Питрисите." След като приготви запалена лампа, известно коли­чество сандалово дърво, благовонна и други (и начертае магичес­ки кръгове, за да не допусне лошите духове), той „престава да диша и започва да моли ОГЪНЯ да му помогне да раздели тялото си". Той повтаря свещените думи определен брой пъти и „душата му излиза от тялото, а извиканият дух се спуска в него и го оживява". След това „Неговата (на Грихаста) душа се връща в тялото и фините частици отново се събират заедно, след като от техните еманации е било образувано въздушно тяло за духа, който той е повикал".

Едва след като е образувал за Питриса тяло от най-чистите и духовни частици на своето същество, на Грихаста се позволява (след края на церемониалното жертвоприношение) „да беседва с душите на предците и на Питрисите и да им задава въпроси за тайните на Битието и за трансформациите на това, което е неразрушимо".

„След като е загасил лампата си, той е длъжен да я запали отново и да пусне на свобода лошите духове, задържани от неговите магически кръгове, и едва тогава да напусне светили­щето на Питрисите."³⁷

Школата на Ямблих се различавала от тези на Плотин и Порфирий, защото посочените двама изтъкнати философи, макар непоколебимо да вярвали в церемониалната магия и практичес­ката теургия, били против тях, оценявайки ги като опасни. „Теургията, или благотворната магия, както и черната и лоша некромантия, са се ползвали с еднакво доверие през първия век от християнската ера."³⁸ Никой обаче от тези високонравствени и благочестиви философи, чиято слава е достигнала до нас неопетнена дори от едно единствено злодеяние, никога не са прибягвали към друг вид магия, освен към теургичната, или благожелателната, както я нарича Булвър-Литън. „Който се запознае с природата на божествените сияещи явления, той разбира защо е необходимо да се въздържа от всякаква животин­ска храна;^особено трябва да се въздържа този, който бърза да се освободи от земните грижи и да общува с боговете в небесата" -казва Порфирий.³⁹

Въпреки че Порфирий отказвал да прилага на практика теургията, в своята книга „Животът на Плотин" той споменава за египетски жрец, който по молба на някой от приятелите на Плотин (какъвто е бил вероятно и самият Порфирий - отбелязва Т.Тейлър) продемонстрирал пред Плотин в храма на Изида в Рим семейния демон, или казано на съвременен език, ангела-пазител на този философ.⁴⁰

В древността е преобладавала идеята, че теургът, подобно на мага, може да извършва чудеса, да вика души или сенки на герои и богове, както и да извършва други теургични действия, изпол­звайки свръхестествени сили.

Яджна. „Яджна" - казва браминът - е предвечно същество, тъй като произхожда от Най-Висшия, Брама Праджапати; в него „Яджна" си почива „безначално спяща". Тя е ключ към свеще­ната наука, съдържаща се в стиховете на Ригведа, които учат на Ягас, или на жертвени тайни. „Яджна", като нещо невидимо, е съществувала през всички времена; тя прилича на спящата сила на електричеството в генератора, нуждаеща се само от привеж­дане в действие на съответната система, за да се прояви. Съществува вярване, че тя се простира от Ахаваня, или жертвения огън, до небесата, образувайки мост или стълба, чрез която правещият жертвоприношение може да се свърже със света на боговете и духовете и даже (приживе) да се издигне до тяхното обиталище.⁴¹ Тази Яджна е една от формите на Акаша. Мислено произнасяното от посветените свещенослужители заклинание, което я пробужда за съществуване чрез импулс, идващ от СИЛАТА НА ВОЛЯТА, е ЗАБУЛЕНО В ТАЙНА.

Привършвайки този списък от термини, ще добавим, че когато в следващите глави използваме думата „АРХАИЧЕН", това означава времето преди Питагор; когато казваме „ДРЕВЕН", това е времето преди Мохамед; а когато пишем „СРЕДНОВЕКО­ВЕН", това означава времето между Мохамед и Мартин Лютер. Ще се наложи само понякога да нарушаваме това правило, когато говорим за народите от епохите преди Питагор, като използваме за тях (според установилия се обичай) названието „древен".

Преди да завършим тази уводна глава, ще си позволим да кажем няколко думи за целите на предлагания труд. Той не се стреми към натрапване у -читателската публика на личните възгледи и теории на авторката; нито претендира за статута на научен труд, който прави революция в някаква област на човеш­кото знание. По-скоро това е кратко изложение на религиите, философиите и универсалните предания на човешкия род и тяхното тълкуване в духа на тайните доктрини, нито една от които (в резултат на предразсъдъците и сляпата набожност) не е стигнала до християнската част от човечеството в неизопачен вид, и следователно не е могла да получи справедлива оценка. От времето на средновековните философи - последните, които са ги съхранявали и тълкували, са съществували малко хора, пре­зиращи преследването и предразсъдъците дотолкова, че да се осмелят да пишат за тях. И тези хора по правило не са писали за публиката, а само за такива като тях, т.е. за притежаващите ключ за разбиране на техните трудове. По-голямата част от човечеството, неразбиращо нито тях самите, нито ученията им, ги считало за шарлатани или мечтатели. Оттук е възникнало незаслуженото презрение, на което е била подложена най-благо­родната от науките - науката за духовния човек.

Заемайки се с изследването на мислещите се за непогрешими съвременна наука и Богословие (теология), авторката беше принудена, даже с цената на риска да я обвинят в постоянно прескачане от една тема на друга, да прави постоянни съпоставки на идеите, постиженията и претенциите на съвременните предс­тавители на науката и религията с идеите и достиженията на древните философи и религиозни учители. Най-отдалечените по време явления могат (по този начин) да се поставят едно до друго за сравнение и да се реши кому принадлежи първенството в откритията и догмите. Като основа за даденото изследване послужиха обсъжданията на заслугите на нашите съвременни учени, както и техните собствени признания за безрезултатността на експерименталните изследвания, за неразкритите тайни, за липсата на звена в техните теоретични вериги, за неспособността да се разкрият действителните феномени, за непознаването на законите в света на причинността. В наше време към психологи­ята се отнасят с голямо пренебрежение, а Изтокът е толкова далече, че едва малка част от сериозните изследователи някога ще се доберат до него, за да изучат тази наука там, където единствено е овладяна; затова се налага на направим обзор на разсъжденията, спекулациите и линията на поведение на извес­тните научни авторитети във връзка със съвременните психоло­гични феномени - линия на поведение, която започна в Рочестър и сега се е разпространила по целия свят. Ние искаме да покажем колко неизбежни са били техните безбройни грешки и как те ще бъдат допускани дотогава, докато тези надути авторитети от Запада не отидат при брамините и ламаистите от Изтока и почтително не помолят да им бъдат преподадени основите на истинската наука. Ние не сме издигнали нито една обвинение против учените, което да не е било подкрепено от техните собствени публични признания; и ако нашите цитати от древните източници им отнемат това, което те считат за свои заслужени лаври, за това няма да сме виновни ние, а Истината. Никой, ако е достоен за званието философ, няма да поиска да получи почести, които по право принадлежат на друг.

Добре осъзнавайки титаничната борба, която сега се води между материалистичните и духовните стремежи на човечество­то, ние прилагаме постоянни усилия да съберем в няколкото раздела на изследването (като оръжие в арсенал) всички факти и доказателства, които могат да послужат на духовността за победа над материализма. Болнавото и осакатено дете (т.е. съвременният материализъм) е родено от грубото вчера. Ако растежът му не бъде задържан, то ще стане наш господар. То е извънбрачен наследник на Френската революция и нейната реакция срещу сляпата религиозна набожност. За да се предот­врати разрушаването на духовните устреми, загиването на на­деждите и умъртвяването на интуицията, насочваща ни към Бога и живота след смъртта, ние сме длъжни да изобличаваме лъжли­вото богословие и неговата явна нелепост и да покажем разликата между божествената религия и човешките догми. Ние издигаме своя глас за духовна свобода, ние сме за освобождаване от всяка тирания - както от страна на Науката, така и от страна на Богословието.

„НЕПОГРЕШИМОСТТА" НА СЪВРЕМЕННАТА НАУКА

„Аз съм това, което съм!"

Аксиома на херметическата философия

„Ние започнахме изследвания там, където съвременните догадки свиват безпомощно крила. Ние приемаме като работни тези науч­ни елементи, от които съвременните мъдреци се отвръщат с пренебрежение като от дивашки химери или изпадат в отчаяние пред тяхната неизмерима тайна."

Булвър „Занони"

Някъде в този голям свят съществува една стара книга -толкова стара, че съвременните антиквари могат дълго да се мъчат над нейните страници, без да стигнат до съгласие относно материала, върху който тя е написана. Това е единственият сега съществуващ оригинален екземпляр. Най-древният еврейски до­кумент по окултизъм - „Сифра Дзениута", е бил съставен на нейна основа и това е станало по времето, когато въпросната книга вече е била считана за изключително рядка писмена реликва. Една от нейните илюстрации изобразява подобната на светеща дъга Божествена същност, еманираща се от АДАМ⁴², коятй започва да образува кръг; когато достигне най-високата точка на окръжността, тази неизразима светлина се наклонява надолу и се връща на Земята, внасяйки в жизнения й кръговрат ново човечество от по-висок тип. С приближаването си към нашата планета еманацията става все по-тъмна и когато докосне земята, тя е черна като нощ.