Книга моисеева битие г. Х. Макинтош глава първа 1
ГЛАВА ЧЕТИРИНАДЕСЕТА — 14
Изтегляне 3.41 Mb.
|
ГЛАВА ЧЕТИРИНАДЕСЕТА — 14В тази глава се запознаваме с историята за възставането на петима царе срещу Кедорлаомер и на битката, която последва. Светият Дух може да има грижата за придвижването на „царете и на техните войски“ когато тези придвижвания касаят по един или по друг начин Божия народ. Авраам нямаше лично участие нито в това възставане, нито в неговите последствия : неговите шатри и жертвеник не можеха да се превърнат в повод за обявяването на война, нито пък да пострадат от нейното избухване и от изхода `и. Паят на небесния човек не може никога да предизвика алчността или амбицията на царете или на завоевателите от този свят. Но ако Авраам не беше заинтерсован от битката на „четирима царе против петима“ (14:9), същото не се отнасяше до Лот, защото последният, поради положението си, изцяло беше вдаден в тази история. Колкото и дълго да крачим, благодарение на благодатта, по пътя на вярата, ние все ще се намираме извън обстоятелствата, засягащи този свят. Но ако изоставим святото си и небесно положение на „граждани на небесата“ (Филипяни 3:20) и потърсим име, място и пай на земята, трябва да очакваме да бъдем замесени в конвулсиите и превратностите на тукашния свят. Лот се бе установил в равнините на Содом, и поради това бе дълбоко засегнат от Содомските войни. Какво свидетелство можеше да даде Лот в Содом ? Свидетелство, което щеше да бъде, в най-добрия случай, съвсем невзрачно ? Самият факт на установяването му по тези места беше вече нанесъл смъртен удар на свидетелството му. Ако бе произнесъл макар и една дума против Содом и неговия начин на живот, той би се самоосъдил, защото — поради що бе влязъл в него ? Но според това, което четем в Писанието, по нищо не личи, че като издига шатрите си „до самия Содом“ (13:12), Лот е имал каквото и да било намерение да отдаде свидетелство на Бога. Лични и семейни мотивации изглежда да са били определящите мотиви на поведението му ; въпреки съобщението на апостол Петър, че „Лот от ден на ден терзаеше праведната си душа поради тяхните несправедливи действия“ (2 Петър 2:8), остава си фактът, че на Лот не му достигаше сила, за да се бори срещу тази злонравност, дори и да беше склонен да го стори. От практична гледна точка трябва да отбележим, че не можем да бъдем управлявани едновременно от две различни цели. Така аз не мога да имам за цел едновременно моите временни интереси и тези от Евангелието на Христос. Нищо не пречи, безспорно, да реша да се занимавам с личните си работи, а и да проповядвам едновременно Евангелието. Ясно е обаче, че едното или другото от тези две неща ще представлява главната ми цел. Павел проповядваше Евангелието като същевременно правеше шатри, но Евангелието, а не производството на шатри беше неговата цел. Ако имам пред очите си личните си работи, моята проповед ще бъде чисто формална и няма да има плодове, дори и ако тя не бъде само претекст да освети собствената ми алчност. Нашето сърце е коварно и често ни мами по най-изненадващ начин когато желаем да постигнем опредлена цел. То ни предоставя най-оправдателен претекст, за да извършим онова, което ни се иска, докато вътрешният ни взор, помрачен от лични интереси или пък от една недостатъчно обсъдена воля, е неспособен да разпознае природата на този претекст. Колко лица само можем да срещнем, които, за да се закрепят в едно положение, което самите те признават за фалшиво, се основават на него, защото то може да им предостави един по-широк кръг от дейности ! „Послушанието е по-добро от жертвата, и покорството — по-добро от овнешка тлъстина“ (1 Царства 15:22), това е единственият отговор, който Бог дава на всички тези разсъждения. Не доказва ли достатъчно историята на Авраам и на Лот, че най-сигуртният и ефикасен начин да служим на света, е да му бъдем верни, като с отделим от него и като свидетелствуваме срещу него ? Обаче, нека си го припомним, истинската раздяла със света не може да се осъществи освен и посредством общението ни с Бога. Бихме могли да се разделим със света и да превърнем собствената си личност в център на нашето съществувание, подобно на някой монах или философ — цииник, но раздялата от Бога означава нещо съвсем друго. Едното изстудява и суши, другото затопля и прави да се разцъфнем ; едното ни затваря в самите нас — другото ни извежда от самите нас и ни прави активни в управляването на любовта спрямо другите. Едното прави от „мен“ и от моите лични интереси своя център, другото отдава Богу полагаемото Му се място. Така, относно Авраам, виждаме, че самият факт на разделянето му със света го прави годен ефикасно да помогне на онзи, който бидейки вътре в света и който в поведението си се съобразява със света, се намира въвлечен, именно поради това, в бедствието : „Авраам, като научи, че неговият сродник [брат] бе взет в плен, изпрати своите опитни слуги, триста и осемнайсет на брой, родени в дома му, и гони царете до Дан . . . И върна всичкия имот и сродника [брат] си Лот, върна и имота му, както и жените, и народа“ (14:14-16). Най-сетне, Лот бше брат на Авраам, а братската любов трябва да бъде действенна. „Брата се явява във време на злочестина“ (Притчи 17:17). Случва се често, превратностите да разколебаят сърцето и да го направят чувствително към добрината на ония, с които точно е трябвало да се разделим. Също така, трябва да отбележим, че докато в Стих 12 четем : „Взеха и Лота, син на Авраамовия брат“, то Стих 14 казва : „Авраам чу, че сродникът [брат] му е взет в плен“. Обичта в едно братско сърце отговаря на нуждите на един брат в несгода. Това е божествено. Въпреки че истинската вяра ни прави винаги независими, тя никога не ни прави равнодушни ; тя никога не се увива в топли дрехи докато някой брат страда от студ. Вярата върши три неща : тя „очистя сърцето“ (Деяния 15:9) ; „действува посредством любов“ (Галатяни 5:6) ; „победителка е над света“ (1 Йоан 5:4). Тези три резултата, произтичащи от вярата се проявяват в цялата си хубост в лицето на Авраам. Неговото сърце бе очистено от содомските нечистотии ; той засвидетелствува истинска обич към своя братенец Лот и, най-сетне — победи окончателно царете. Такива са, прочее, плодовете на вярата, на този небесен принцип, прославящ Христа. Въпреки това, този, който напредва посредством вярата, не е заварден от пристъпите на неприятеля ; често се случва щото нови съблазни да го връхлетят непосредственно след една победа. Точно това и става с Авраам. „Когта той се връщаше подир разбиването на Кедорлаомер и на царете, които бяха с него, Содомският цар излезе да го посрещне в долината Шаве, която е сега царска долина“ (14:17). Тази постъпка криеше едно коварно намерение. „Содомският цар“ представлява една мисъл и една фаза от могъществото на неприятеля, съвсем различни от онези, които виждаме в „Кедорлаомер и царете, които бяха с него“. Първият ни кара да чуем съскането на змията, онези пък — лъвския рев, но независимо дали Авраам има работа със змията или с лъва, Божията благодат му е достатъчна. Тази благодат действува в полза на Божия служител, когато той се намира в нужда. „И Мелхиседек, цар салимски, изнесе хляб и вино — той бе свещенник на Бога Всевишни, и благослови го и рече : благословен да бъде Авраам от Всевишния Бог, Владетеля на небето и земята, благословен да бъде и Бог Всевишни, който предаде в твоите ръце враговете ти !“ (14:18-20). Тук на първо място трябва да подчертаем момента, в който Мелхиседек излиза на сцената, и на второ място — двоякия ефект на неговата мисия. Мелхиседек не идва да се срещне с Авраам, когато последният преследва Кедорлаомер, а когато Содомският цар преследва Авраам, нещо, което от морална гледна точка, е твърде различно. За да се впусне в една много посериозна битка от тази, от която излизаше, Авраам се нуждаеше от едно по-задълбочено общение с Бога. „Хлябът и виното“ на Мелхиседек укрепиха Авраамовата душа след битката му с Кедорлаомер, а пък благословията укрепи сърцето му за битката, която му предстоеше с царя на Содом. Бидейки победител, Авраам все така се намираше в навечерието на предстоящата битка. Ето защо царският първосвещенник укрепва душата на победителя и сърцето на бореца. Обзема ни сладка радост когато внимателно разглеждаме начинът по който Мелхиседек представя Бог на Авраамовия дух. Той го нарича „Всевишния Бог, Собственик на небето и на земята“ ; после пък заявява, че Авраам е „благословен“ от същия този Бог. Всичко това е една въздействуваща подготовка за срещата със Содомския цар. Един „благословен от Бога“ човек не се нуждае от онова, което неприятелят може да му предложи. И ако „Владетелят на небето и на земята“ заема мислите му, „благословените“ от Содом не означаваха кой знае какво за него. Както можем да очакваме, когато царят на Содом му прави следното предложение : „Дай ми хората, а имота вземи за себе си“, Авраам му отговаря : „Дигам ръката си към Господа Бога Всевишни, Владетеля на небето и земята, и дори нишка и ремък от обуща не ще взема от всичко твое, за да не речеш : обогатих Авраама !“. Авраам отказва да получи богатство от царя на Содом. Авраам можеше ли да мисли да освободи Лота от могъществото на света, ако самият той биваше управляван от този свят ? И аз не мога да освободя ближния си докато самият аз не съм свободен. Докато самият аз продължавам да се печа край огъня, не мога да измъкна никой друг от него. Пътят на раздялата заради Бога е пътят на могъществото, а така също и на мирът и на щастието. Светът в своите различни прояви е основният инструмент, с който Сатаната си служи, за да отслабнат ръцете, да се смали обичта на служителите на Христос. Но, Благословен да е Бог, когато сърцето ни Му е преданно, Той идва винаги да ни зарадва, окуражи и подкрепи в необходимия момент. „Очите Господни обгледват цялата земя, за да помагат на ония, чието сърце е напълно предано Нему“ (2 Летопис 16:9). В това има нещо окуражаващо нашите бедни и тръпнещи сърца : ако пожелаем да устоим „на света, на плътта и на Сатаната“, Христос ще бъде нашата сила и нашият щит ; Той „учи ръцете ми на бой и пръстите ми на война“ (Псалм 144:1). Той „покри главата ми в деня на битката“ (Псалм 140:7) и скоро ще срази Сатаната и ще го смачка под краката ни (Римляни 16:20). Нека Бог пази сърцата ни непокътнати спрямо Него, посред света, който ни заобикаля ! Каталог: BULGARIA BULGARIA -> 1Уводни разпоредби 1Цел BULGARIA -> Книга, която шокира всички китайци по света Книга, която води комунистическата партия към разпад BULGARIA -> Азия, австралия и океания BULGARIA -> Наредба №109 от 12 септември 2006 Г. За официалния контрол върху фуражите BULGARIA -> Житие и страдания грешнаго Софрония BULGARIA -> Програма за прилагане на директива 99/13/ЕС BULGARIA -> Един различен фестивал През тази година Международната фондация за българско изкуство проф. П. Детев ни предложи един по-различен филмов фестивал с конференция на тема „Културното наследство и новите технологии” BULGARIA -> Уилиям макдоналд о м BULGARIA -> Уилиям Макдоналд Истинско следване на Христос BULGARIA -> Божествено откровение за Времето изтича! Мери К. Бакстър Изтегляне 3.41 Mb. Сподели с приятели:
|