Книга първо на многото верни членове на Metro Christian Fellowship в Канзас Сити, чиято страст за Исус е

Неправилните представи за Бог могат да създадат объркване и неразбиране. Например, нашето неправилно знание за Бог понякога ни кара да си Го представяме в конфликт със Себе Си – Неговото дълготърпение срещу Неговия гняв, или справедливостта Му в борба с Неговата милост. Както Тозер казва, “Между Неговите атрибути не може да съществува никакво противоречие. Той не трябва да преустанови едното за да упражни другото, защото в Него всички Негови атрибути са едно.”

Ако само повече вярващи разбираха, че Бог е неизменен – Той никога не се променя. Това, което винаги е бил, Той винаги ще бъде. Бог никога не преустановява един атрибут за да упражни друг. Например, Той никога не отслабва в Своята святост когато упражнява любовта Си и милостта Си. Никое от Божиите качества не отслабва някога дори до най-малка степен.

Всъщност, когато един неизменен аспект от природата на Бог е привидно в конфликт с друг аспект от Неговите неизменни атрибути, на това място е където вие имате зървания на Неговото величие.

Представете си, че има един градинар, който е посадил и се грижи цветя. Той няма да пощади никакво изразходване. Кое мрази най-много градинаря: плевел в общото поле или плевел в лехата на неговите скъпи цветя? Очевидно, той ще мрази плевела в лехата на неговите цветя повече защото той задушава живота на неговите скъпи цветя и унищожава славата на неговото изделие.

По същия начин Бог мрази целия грях. Нищо не описва Неговото отвращение от греха в грешниците по-добре от степента на вечното наказание, което Той определя за него. Въпреки това, Той мрази греха безкрайно повече в живота на християните защото ние сме Неговото лозе, “растенията на Господа” (Ис.61:3). Най-чудесното от всичко е, че Той ни обича с вечна любов и ни смята за съвършено праведни поради нашата вяра в Христос и Неговото дело на кръста.

Аз мразя греха на лъжа. Но аз ще го мразя много повече, ако го открия в някой от моите синове. Защо? Защото съм техен баща. Аз ги обичам, и те се наричат с моето име.

Когато започнете да схващате Божията съвършена и неизменна святост, и в същото време осъзнаете Неговата неизмерима любов към вас, вие ще разберете Неговата омраза към греха във вашия живот. Осветяването на нашите сърца с познаването на Бог ни трансформира в същия този образ. Небрежното отношение към греха идва от непълно разбиране на Бог.

Кръста на Голгота беше най-великата проява на характера и атрибутите на Бог. Бог в Своята съвършена святост не Си затвори очите за най-малкия грях. Той не каза на Адам, “Това е! Не позволявай да се случва отново.” Поради това единствено действие на непокорство Адам и цялата негова раса падна.

Аз винаги съм бил питан, “Ако Бог е Бог на любов, как може Той да изпрати някой в ада?” Но по-точния въпрос е този: Ако Бог е Бог на съвършена святост, как може Той да изпрати някой на небето?

Как може един свят и справедлив Бог своеволно да не забелязва греха? Как може един любящ Бог да не им прости? Неизменната святост и безусловната любов се сблъскват. Но Бог никога няма да престъпи Своята святост нито пък ще се отвърне от Своята любов. Величието на Бог беше показано, не във факта, че Той прости нашите грехове, но в точния начин, по който Той ги прости – Той изпрати Своя Син като съвършена жертва за нас. Неговата любов беше показана, и справедливостта Му беше задоволена. Апостол Павел каза в своето писмо към Римляните, че в кръста Бог стана и справедлив и този, който оправда тези, които имат вяра в Исус (Рим.3:26).

Някои имат толкова неясна представа или слабо разбиране и за святостта и за любовта на Бог, че кръста не изглежда нещо значително. Те не разбират нито големината на тяхната нужда нито славата на Божият дар.

Исус учи, че този, на когото много е простено ще обича много (Лук.7:47). Вие ще “обичате много” когато започнете да схващате величината на това, което Христос е направил за вас. Страст е родена във вас чрез откровение за познаването на Бог.

Едно правилно разбиране на добротата на Бог може също да бъде огромна помощ за молитва. Това е Божията доброта, не нашата, която е основата за благословение. Разбирането на това ни освобождава да заменим нашата увереност и доверие в Самия Бог вместо да бъдем насилени да разчитаме на собствената си праведност или на това, което нашата вяра може да събере. Както Тозер казва:

Целият възглед на човечеството може да бъде променен, ако всички ние можем да повярваме, че живеем под приятелско небе и че Богът на небето, въпреки че е превъзходен в сила и величие, желае да бъде приятел с нас.

. . . Величието на Бог събужда страх в нас, но Неговата доброта ни насърчава да не се страхуваме от Него. Да се страхуваме и да не бъдем уплашени – това е парадокса на вярата.
Веднъж гледах анимацията Dennis the Menace, която илюстрира тези неща. Денис и неговите приятели излизаха от къщата на мистър Уилсън с кифли в ръцете си. Приятелите на Денис се чудеха какво трябва да направят за да заслужат кифлите. Денис обясни, “Мистър Уилсън не ни даде кифлите защото ние сме прекрасни. Ние получихме кифлите защото мистър Уилсън е прекрасен.”
Кой Е Господ, Че Да Му Се Покорявам?
Някои християни са като себе уверения фараон, който попита Мойсей, “Кой е Господ, че да се покоря на Неговия глас?” (Из.5:2). Директно или индиректно, много вярващи задават подобен въпрос: “Кой е Исус Христос, че да заповядва пълно покорство от Своите хора?” Като резултат пробуждащата се църква сега обикаля в отчаяние, оглеждайки останките от разрухата поради нейното невежество относно Божията личност, нейната липса на дисциплина и непълно покорство. Годините на пасивност и безгрижен компромис са взели голям данък. За векове църквата е говорила за цената на покорството; сега тя научава ужасната цена на непокорството.
Просто Зърване на Него
Познавам хора, които са абсолютно фанатични относно тима на Национална Футболна Лига на нашия град, Шефовете на Канзас Сити. Те знаят детайлна информация за всеки играч; те се занимават с всеки слух за сделка и могат да изредят подробно разписанието на мачовете в обратен ред. Те размишляват върху това ден и нощ. Те бързат да научат всичко, което могат за техния любим тим.

Тези, които не бързат в преследване на широчината, дължината, височината и дълбочината на Бог накрая ще станат отегчени от вярата си (Еф.3:18). Тяхното плитко разбиране не хваща въображенията им, много по-малко да възпламенява техните страсти.

Голямата нужда на църквата е да види, да познае и да открие неописуемата слава на това кой е Бог. Виждането на сърцето, ума и характера на Бог ще изцери нашия компромис и нестабилност и ще ни мотивира към праведност и свята страст. Личното познаване от опит на личността на Исус ще подхранва покорство и ревност. Това ще спре нашето безпокойство и недоволство. Една нова дълбочина на интимност с Него ще потуши нашето отегчение и ще плени сърцата ни. просто едно зърване на Него . . .

Йоан, на когото Исус даде прякора “Син на Гърма” (Марк.3:17) поради неговия пламенен, бурен темперамент, стана един от най-бележитите от апостолите. Докато ходеше с Исус, прибързаните, нетолерантни и себични амбиции на Йоан бяха заменени от свята нежност и страстна любов.

Самото евангелие на Йоан прави ясно, че той беше много възлюбен от Господа. Той беше един от тримата апостоли, които бяха най-близко до Исус. На него му беше позволено да бъде свидетел на възкресението на дъщерята на Яир (Мат.9:18-19) и да присъства на преобразяването (Лук.9:28-36). Това беше Йоан, който се беше облегнал на гърдите на Исус по време на Пасхата (Йоан 13:23). Йоан присъстваше на изпитанието на Христос и беше единствения апостол, който стоеше близо до кръста, на който беше закован Исус. Точно преди Господ да умре, това беше Йоан, а не някой от полу-братята и полу-сестрите Му, на когото Исус повери грижата за Своята майка Мария (Йоан 19:26-27). Това е този възлюбен приятел на Исус, който пише в Откровение:
В Господния ден бях в изстъпление чрез Духа; и чух зад себе си силен глас като от тръба . . . “Аз съм Алфа и Омега . . . Който е, и Който е бил, и Който иде . . .” И обърнах се да видя . . . Един, Който приличаше на Човешкия Син, облечен в дълга дреха и препасан около гърдите със златен пояс; а главата и косата Му бяха бели като бяла вълна, като сняг, и очите Му, като огнен пламък; и нозете Му приличаха на лъскава мед, като в пещ пречистена: а гласът Му беше като на много води; и имаше в десницата Си седем звезди; и от устата му излизаше меч остър и от двете страни; и лицето Му светеше, както свети слънцето в силата си.

-Откр.1:10, 8, 12-16

Когато сме изложени само на част от Неговата поглъщаща слава, както беше Йоан, ние ще бъдем мотивирани да живеем свободни от грях, да умрем за себичността и да предадем себе си страстно на Господа. Когато се взрем в Неговата красота ние радостно ще умрем за тези неща, които не са като Него.

Йоан видя Исус в Неговото смирение. Той изглеждаше точно като нас – не много превъзхождащ. Павел писа на филипяните, че Исус, който съществуваше в образа на Бог, изпразни Себе Си до точката, че беше направен в подобието на хората. Той продължава казвайки, че сега Той превъзвисен до степента, че при вида Му всяко коляно ще се поклони и ще изповяда, че Той е Господ (Фил.2:5-11).

Въпреки че никой не познаваше Исус по-интимно от Йоан докато беше на земята, откровението за Неговото възкресенско възвеличаване накара Йоан да падне в нозете Му като мъртъв.

Докато Исус ходеше по земята, Неговата слава беше покрита в човешка плът. Покривалата бяха използвани в Библията за да скриват славата на Бог. Покривало беше поставено върху лицето на Мойсей за да скрие славата, покривало скриваше светая светих и славата на Бог в скинията, и писателя на Евреи говори за “покривалото, което е, Неговата плът” (Евр.10:20).

Има едно друго покривало, за което Павел говори в своето писмо до коринтяните, което също скрива славата на Бог. Това е покривалото, което покрива сърцето и пречи на човек да види славата на Бог (2 Кор.3:7-18).

Откровението за истинското познаване на прославения Христос ще ви трансформира. Павел завършва своето разискване за покривалото над сърцето с това изявление:
А ние всички, с открито лице, като в огледало, гледайки Господната слава, се преобразяваме в същия образ, от слава в слава, както от Духа Господен.

-2 Кор.3:18

Йоан написа своя разказ много години след като другите три Евангелия бяха написани. Когато погледна назад той предаде непреодолимата природа на познаването на Исус Христос.

-Йоан 1:5 TLB

От Интимно Познаване

до Страстна Любов
Аз влязох в малкия склад за да говоря на група нови християни, никога представяйки си, че живота ми беше близо да се промени завинаги. Бях 21 годишен, ревностен да дам всичко, което имах за да служа на Бог, който ми беше показал такава безусловна любов. Като млад пастор, аз дори глупаво бях решил, че най-добрия начин да Му служа щеше да бъде да остана сам през останалата част от моя живот.

Очите ми разгледаха малката група християни, които бяха събрани в стаята. Тогава беше когато забелязах красивата, млада, блондинка в другата страна на стаята. Аз загубих самообладание! Никога не бях чувствал такива силни емоции като тези, които ме изпълниха докато гледаха втренчено Даян, момичето, което щеше да стане моя съпруга. На първата ни среща аз бях удивен, че тя изглежда споделяше същите чувства, и ние се сгодихме само след още една среща.

Моята дълбока любов към Даян и желанието ми да бъда с нея ми помогнаха да разбера любовта, която Христос чувства към Своята невяста. Неговата молитва в Йоан 17 ме раздвижи особено: “Татко, желая където съм Аз, да бъдат с Мене и тия, които си Ми дал” (Йоан 17:24). Ето Го моя Господ, само часове преди неговата агонизираща смърт на Голгота, викайки към Татко със силни желания за Своята невяста – за мен!

Той беше погълнат от любов към Своята невяста и искаше да има невястата Си със Себе Си за вечността.

Аз погледнах наново тази първосвещеническа молитва, която е, вярвам, най-значителната ходатайствена молитва в цялото Писание.

Към края на записаната молитва фокуса се променя от първото поколение християни когато Исус започва да се моли за църквата през историята. Той ходатайства за всички бъдещи вярващи, които ще дойдат до познаване на Него. Ние откриваме пророчески обещания в тези стихове за църквата. Ние виждаме намерението на Бог по начин, по който не можем да го открием в никое друго място в Писанието. Когато отидете отвъд небрежното, повърхностно четене на стихове 20-26, вие ще откриете, че всяка фраза съдържа няколко нива на значение.

Исус ни даде мощно обещание: “Аз ще съградя Моята църква; и портите на Хадес няма да й надделеят” (Мат.16:18). А в края на Своята велика, пророческа молитва Той ни даде зърване на мощната и страстна църква, която Той ще съгради:
И явих им Твоето име, и ще явя, та любовта, с която си Ме възлюбил, да бъде в тях, и Аз в тях.

-Йоан 17:26

Очевидно тази молитва съдържа вечно измерение, ни стихове 21-23 разкрива, че отговора не лежи просто в небето. Той ще дойде от тази страна на вечността така че неспасените да могат да бъдат свидетели на това. Исус се моли света да може да види такава църква. Началото на нейното изпълнение лежи в този век.

-Йоан 17:26

Исус даде на хората откровение за познаването на Бог и им позволи да познаят какъв беше Неговият Баща. Той направи познато великолепието на славната личност на Своя Баща.

Аз не мисля, че Исус Христос се наслаждава на нещо повече от това да разкрива на другите безкрайното великолепие, страхотната красота и вечната прелест на Своя Баща. Всеки аспект на Неговото служение отразява невероятната красота на Бог Бащата. Тука, в края на Своя живот, великото твърдение на Исус е, че Той е направил Бащата познат.

Ние понякога говорим за служението на Исус само в термини на физическо и емоционално изцеление или проповядването и поучаването на евангелието. Но служението на Исус не беше ограничено само до чудеса и доктрина. И двете тези категории от Христовото служение поддържат великия елемент на Неговата мисия на тази земя. Служението на Исус беше най-значително очертано чрез Неговото отразяване на необятната слава и великолепие на Неговия Баща.

Когато хората слушаха думите на Исус, наблюдаваха Неговия начин на живот и виждаха съвършено балансираната Му личност и безупречен характер, те получаваха зърване за величието и красотата на това, което е Бог.

Това беше славата на Христос да разкрива Своя Баща, обаче ти и аз имаме същата привилегия и отговорност. Павел ни напомня този факт:

-2 Кор.2:14

Сладкото благоухание често е изявяване на присъствието на Бог. Когато виждаме Бог в друг човек, без значение дали е в техните действия, думи или скромни духове, чиста свежест докосва нашите сърца. Всеки път когато Духът на Бог ни дава възможност да разрушим някое робство или да триумфираме над някое пристрастяване или слабост и да дойдем в победа, тази победа освобождава в нас повече от уханието на славната личност на име Йехова, Бог Бащата (2 Кор.2:14).

Исус описа Своето служение като това да направи името на Своя Баща познато за другите. Моята цел е да помогна на хората да мислят за служението като нещо повече от това, което става в събрания или когато служим, съветваме или се молим за другите. Служението според своята най-основна дефиниция е “изявяването на познаването на Бог чрез нашия живот.”

Невидимия аромат на познаването на Бог, за който говори апостол Павел има сила. Той ни вдига от една степен на живот в друга. Нашите сърца стават по-меки. Ние ставаме по-грижовни, състрадателни, търпеливи, любящи и прощаващи. Ние ставаме по-чувствителни за Духа на Бог. Ние сме повече като Исус. За да растем в зрялост, ние трябва да познаваме Бог Бащата по-интимно. Нашето най-важно служение е да разкриваме красотата и великолепието на Божията личност на другите.

Лесно е да се чете книга или да се слуша касета, размишлявайки за нови истини, за които да говорим. Лесно е да бъдеш ехо вместо глас. Но има определено качество на служение, което идва единствено когато вие и аз докосваме Бог реално в нашия таен живот.

За да бъдем зрели християни, всеки от нас трябва да има таен живот в Бог скрит от очите на другите. Спомням си първите дни когато станах интимен с Бог. Аз идвах пред Него със списък от нужди и искания. Борех се да усещам присъствието Му докато хвърлях думите си във въздуха, никога преживявайки реално величието на Неговото присъствие с мен.

Отмених едно лично време когато бях се изолирал в офиса за време на молитва. Бях изучавал Песен на Песните и започнах да се моля поканвайки Исус да сложи Своя печат върху моето сърце: “Положи ме като печат на сърцето си, като печат на мишцата си; защото любовта е силна като смъртта. Ревността е остра като преизподнята, чието святкане е святкане огнено, пламък най-буен” (Пес. на Пес.8:6). Бях завладян от Божието присъствие. Той размекваше моето сърце в този момент. Сълзи се стичаха по лицето ми.

Не искайки да загубя скъпоценността на момента, аз тихо прошепнах на моята секретарка и й казах да не позволява на никой или на нищо да ме безпокои за следващите 30 минути. Аз бях напълно потопен в присъствието на Бог.

Бях се покланял в нозете Му около 15 минути когато секретарката ми изведнъж позвъня в офиса ми.

“Какво правиш?” попитах я аз с раздразнение. “Не искам да съм обезпокояван още.”

“Съжалявам,” отговори тя. “Но имате телефонно обаждане, и този, който се обажда казва, че е много важно да говори с вас точно сега.”

Раздразнен от това, че бях отклонен от тези интимни моменти с Бог, аз взех телефона. Един познат беше от другата страна на линията. “Майк,” започна той възбудено, “Имах един сън за теб предната нощ. Господ много ясно запечата в мен, че трябва да ти дам един специфичен стих като Негово послание за теб.”

Моя познат продължи докато аз слушах думите му: “Бог казва, че те е положил като печат на сърцето Си, като печат на мишцата Си. Той иска да знаеш това точно сега.”

Моя страхотен Бог ме обичаше достатъчно за да отговори на моите копнежи в момента, в който ги изразих пред Него. Действително, Той изпрати отговора към мен когато аз влязох в това тайно време с Него.

Когато общуваме с Него в молитва, размишляваме върху Словото Му и гледаме славата Му в тайното място, едно красиво и уникално изразяване на Христос е развивано в нас.

По-зряло служение се ражда от по-голям молитвен живот. Това е повече от това да имаме по-дълго време за молитва. Това е притежаване на това качество на сърцето, което отговаря на Бог по по-велик начин, сърце, което копнее и се протяга към Него, точно както лицето на едно цвете се обръща към слънцето.

Църквата отчаяно се нуждае да си възвърне този фокус на Христовото служение. Ние, също, трябва да се стремим да разкриваме природата и великолепието на личността на Бог на Неговото творение. Както Исус, нека да можем да кажем, “Аз им изявих Твоето име.”
2. “ . . . И Ще Го Явя”
В следващия дъх Исус прави славно изявление отнасящо се за бъдещето: “ . . . и [Аз] ще го явя [Твоето име].” Но Исус знаеше, че въпреки че беше положен като печат на десницата на Своя Баща, Той щеше да продължава да разкрива величественото сърце на Татко чрез служението на святия Дух. Един от Неговите приоритети щеше да бъде да открива и разкрива страстите, желанията и удоволствията на Татко на Неговата църква.

Преди Исус да дойде за църквата, Той ще дойде при църквата – при хората, които познават Господа в красотата на Неговата личност. Ние всички ще дойдем ”в единство на вярата и на познаването на Божия Син, в пълнолетно мъжество, в мярката на ръста на Христовата пълнота” (Еф.4:13). Неговия величествен блясък и неописуема красота ще бъдат разкрити на Неговите хора. Името на Бог ще бъде направено познато в народите. Църквата ще бъде изпълнена с интимното познаване на Бог Бащата, Сина и Святия Дух. По този начин църквата ще бъде направена зряла и съвършена.

Най-голямата страст на Христос е да продължи да разкрива Татко. Това е, което Той прави сега в Своето небесно служение от дясната страна на Татко. Това е, което Той ще прави през цялата вечност. Църквата днес не трябва да бъде извън хармония с настоящето служение на Исус – разкривайки Татко на сърцата на хората. Когато другите дойдат в допир с възкресения Исус те ще бъдат завладяни от прелестта, красотата и великолепието на Божията личност.