Книга първо на многото верни членове на Metro Christian Fellowship в Канзас Сити, чиято страст за Исус е

Аз съм сигурен, че загрижени приятели и роднини по-късно приближиха Мария питайки, “Какво ще кажеш за утре, Мария? Ти нямаш никаква сигурност сега.”

Мога да си я представя да отговаря, “Аз имам Него, и това ми е достатъчно. Моето бъдеще е в Неговите ръце. Преди повече от година Исус ми каза, че съм избрала добрият дял, който няма да ми се отнеме, и аз слагам упованието си в това, което Той каза” (Лук.10:42).
Приятелство С Исус
Един ден докато седях размишлявайки за това, което Писанията ни казват за Мария от Витания, аз осъзнах, че във всеки от трите случая където тази млада жена се появява в Новия Завет, тя завършва при нозете на Исус. (вж. Лук.10:39; Йоан 11:2; 12:3.) Основано на дълбочината на посвещението към Исус, което виждаме в живота на Мария, чудно ли е, че Исус обичаше Мария, Марта и Лазар и ценеше високо тяхната специална привързаност и приятелство?

Витания беше само на една миля или толкова, двайсет минути пеша, от Ерусалим. Шест дни преди Пасхата, Исус отиде до Витания, в дома на Мария, Марта и Лазар.

Защо избра Той да прекара последните 6 дни от Своя живот на земята с тях? Защо не с Никодим, водещ фарисей, “юдейски началник” и член на Синедриона, духовния и политически съвет на Израел? Исус можеше да използва това време за да налее Своите стратегии и цели в този влиятелен човек, изграждайки го духовно, упълномощавайки го да стои здраво на неговата стратегическа позиция по време на идващите тежки дни.

Защо Исус не стоя със Сила и Варнава, лидери в ранната църква от нейното начало, хора, които живееха в Ерусалим и които по-късно пътуваха и служеха с апостол Павел? Защо не стоя в дома на Йосиф от Ариматея, богат ученик, който можеше да финансира много неща за Ерусалимската църква, или с Матия, който по-късно беше избран да заеме служението и апостолството освободено от Юда Искариотски? Защо не отиде Исус на мястото където беше майка Му?

От 500-те последователи, на които Той щеше да се яви след Своето възкресение и 120-те, които присъстваха в горницата на деня на Петдесятница, защо Исус избра да прекара оставащите дни от Своя живот в дома на Марта, Мария и Лазар? Вероятно една от причините беше Неговите ученици да служат като защитна преграда за Лазар, тъй като главните свещеници, които заговорничеха смъртта на Христос планираха също да убият и Лазар (Йоан 12:10). Обаче, аз съм склонен да вярвам, че главните Му причини бяха, че тези трима приятели Го обичаха с голямо посвещение и здраво вярваха, че Той беше Христос – Месията. Техният дом беше убежище на мир, обич и почивка. Той беше място, където Той можеше да Си почине, чувствайки се напълно приет и обичан, и да бъде укрепен за мъчителните дни, които идваха.

В този дом, хората бяха погълнати от любов към Исус. Марта и Лазар бяха верни, посветени приятели, а Мария беше човек, който чувстваше това, което Неговото сърце чувства. Нейните внимателни уши бяха способни да уловят значението на Неговите покрити думи. Тя беше приятел, който никога не участваше в споровете на учениците, такива като кой от тях беше най-великият; който никога не дърпаше ръкава на Христос, молейки за привилегията да седи от дясната Му страна в царството. Тя беше просто Мария, Негов посветен приятел. Тя осъзна каква безценна привилегия беше това просто да седи в Неговите крака, да се наслаждава на красотата на Неговото присъствие и да попива всяка Негова дума.

Мария може никога да не е била помазана да проповядва или да върши знамения и чудеса, но тя беше помазана с плачещо сърце. Писанията никога не споменават, че Мария от Витания имаше известно служение като някои от другите. Но по време на последните дни на Христос преди Голгота, красивият, поклоннически дух на тази жена трябва да е послужил велико на Божият Син.
Прахосване на Нашия Живот за Исус
Исус Христос обича света и Той обича и църквата, но има специален хляб, с който храни онези, които Го обичат интимно. Има божествена манна, която Той запазва за онези, които екстравагантно прахосват себе си в Неговото присъствие.

Никой от нас няма право на избор когато става въпрос дали нашия живот да бъде прахосан или не. Единствения избор, който имаме е как да бъде прахосан. Всеки от нас ще прахоса своя живот или в грях и компромис, пасивност и грижите на този живот, или ще го прахосаме за Исус. Ние можем да прахосаме живота си служейки на дявола и да завършим в горящата отпадъчна маса наречена ад, или можем да прахосаме нашия живот и нашите ресурси за Исус както направи Мария, влагайки си съкровища в небето, където молци и ръжда не ги изяждат и крадци не подкопават и не ги крадат. О, Боже, дай ни благодат да живеем както Мария.

Как прахосвате вашия живот за Исус? Лесно. Това не е тайна. Вземете решение в умът си, и сърцето ви ще го грабне. Влезте в Неговото присъствие. Отхвърлете греха. Викайте към Него в молитва. Издигайте душата си към Него в поклонение. Четете и размишлявате върху Словото докато сърцето ви е изпълнено с нещата, които изпълват Божието сърце. Предайте напълно себе си на Него, защото интимността с Бог отнема време, и няма заместител на това да чакате в Неговото присъствие. Като Мария, изберете да оставите някои от по-маловажните неща ставащи около вас за да имате повече време да развивате взаимоотношение с Него. Разточително, екстравагантно изливайте своя живот като жертва на възлияние върху святия олтар на Бог. Позволете да бъдете разчупени и разляти за Безценният, чието тяло беше разчупено и чиято безценна кръв беше пролята за вас.

Господи Исусе, в сладко предаване, нека да бъда разлят и използван за Теб!

Това ли е вашата молитва? Тогава подредете наново планът си за да имате време за Него.

Защо не хванете ръката ми и да дойдете с мен само за малко? Изправете се тук и се взрете през вратата, която Йоан отвори за нас в този невидим свят. Това е света, в който вие и аз можем утре да живеем – света, където ще живеем 10 билиона години отсега нататък.

Нататък! Виждате ли го? Трон обграден от дъга! Седящият на трона е Този, който живее завинаги и винаги. Сред 7-те огнени светилника горящи пред трона виждате ли тези крилати същества, които изглеждат толкова странно за нашите очи? Можете ли да ги чуете да викат, “Свят, свят, свят”? Гледайте сега! Когато живите същества дават слава, почит и благодарение на Този, който бе и който е и който иде, 24-те стареи с бели роби ще се прострат пред трона, покланяйки се на Бог.

Виждате ли Го? Агнето, което изкупи хора за Бог със Собствената Си кръв и ги направи да бъдат царство и свещеници на Бог. Той е там. Погледнете! Обградилите трона, живите същества, стареите и Агнето са хиляди и хиляди ангели, и те всички викат, “На Този, който седи на трона, и на Агнето, да бъде благословение и почит и слава и господство завинаги и винаги” (Откр.5:13). Чувате ли ги? Можете ли да видите големият облак свидетели, съставен от вярващи от всички векове, събрани като една мощна нация?

Искате ли да отиде пред трона и да паднете? Ние можем. Не трябва да се отдръпваме назад в страх или срам. Там до Татко е Христос, нашият първосвещеник. Той разбира нашите слабости и немощи. Той ни съчувства на нашата способност да падаме в изкушение, защото Той беше изкушен точно като нас, но без да съгреши.

Няма нужда да се боим. Ние не сме пристъпили на някоя забранена земя. Ние всъщност сме били поканени да дойдем тука. Аз самият прочетох поканата, и се казва, че ние можем без страх, уверено, смело да се приближим към Божия трон на благодат за да можем да получим милост за нашите провали и да намерим благодат, която да ни помага в нашето време на нужда (Евр.4:14-16).