заради студентите си беше голям стимул заменими се струва, че ме предпази от затъване в коловозите.
Голяма помощ за тази книга ми оказа моят студент Брайън Уит. През 1985 г. се разболях от пневмония, след като бях нахвърлял първата чернова. Трябваше да се подложа на трахеостомия, с което загубих говора си и стана почти невъзможно да общувам. Мислех, че няма да мога да я довърша. Но
Брайън не само ми помогна да я коригирам и допълняно име научи как да използвам програмата за комуникации, наречена „Ливинг сентър“, която ми подари Уолт Уолтош от „Уърдс плъс инк.“ в Сънивейл, Калифорния. С нейна помощ мога да пиша книги и публикации, а ида разговарям с хората, като използвам говорния синтезатор, който ми подариха от „Спийч плъс“, също в
Сънивейл, Калифорния. Синтезаторът и един малък компютър бяха монтирани на инвалидния ми стол от Дейвид Мейсън.
Това вече беше съвсем друго сега фактически
мога да общувам по- добре, отколкото преди да загубя гласа си. Получих предложения от много хора, които бяха видели предишните варианти, как да направя тази книга по- добра. Най-вече Питър Гузарди, моят редактор от „Бентъм букс“, който ми изпрати много страници с бележки и въпроси за нещата, които според него не съм обяснил добре. Трябва да призная, че когато получих дългия списък за корекции, много се ядосах, но той се оказа абсолютно прав. Сигурен съм, че книгата стана по-добра благодарение на това, че ми натри носа.
Много съм задължен на
асистентите си Колин Уилямс, Дейвид Томъс и
Ремънд Лафлам, на секретарките си Джуди фела, Ан Ралф, Черил Билингтън и
Сю Маси и на екипа от медицински сестри. Нищо нямаше да постигна без помощите за научните изследвания и разходите по лечението ми, осигурявани от „Гонвил енд Кай колидж“, Съвета за наука и технически изследвания и от фондациите Ливърхюм, Маккартър, Нъфийлд и Ралф Смит. Безкрайно съм им благодарен.
Стивън Хокинг 20 октомври 1987 г.
ВЪВЕДЕНИЕ от К. Сейгън
Нашето всекидневие минава, без да разбираме почти нищо от света, в който живеем. Малко се замисляме за механизма,
пораждащ слънчевата светлина, която прави живота възможен, за гравитацията, която ни приковава към земята и без която бихме обикаляли в космическото пространство, или за атомите, от които сме съставени и от чиято стабилност изцяло зависим. С изключение на децата които не знаят достатъчно, за да не задават валени въпроси) малцина са тези, които се питат защо природата е такава, каквато е откъде иде Космосът или защо е винаги е тук дали един ден времето няма да тръгне назад и следствието да изпревари причината дали не съществуват граници за човешкото познание. Има даже деца, и аз съм срещал такива, които искат да знаят как изглежда една черна дупка
коя е най-малката частица вещество защо помним миналото, а не бъдещето как е възможно, след като в миналото е имало хаос, сега да има реди защо
съществува Вселената.
В нашето общество е нещо обичайно родители и учители да отговарят на повечето от тези въпроси със свиване на рамене или позовавайки сена смътния спомен от религиозните предписания. Някои се чувстват неудобно при въпроси, които така явно показват ограниченията в човешкото познание.
Но именно тези въпроси са били в голяма степен двигател за развитието на философията и науката. Все повече саи възрастните, желаещи да зададат подобни въпроси, и често те стигат до изумителни отговори. Еднакво отдалечени пот атома, и от звездите, ние разширяваме своите
изследователски хоризонти, за да обхванем и много малкото, и много голямото.
През пролетта на 1974 г, приблизително две години преди Викинг да кацне на Марс, бях насреща в Англия, спонсорирана от Лондонското кралско дружество, на която трябваше да разискваме въпроса, как да се търси извънземен живот. По времена почивка за кафе забелязах, че в съседна зала се провежда една много по-голяма среща и влязох от любопитство. Скоро разбрах, че съм свидетел на стара традиция — церемонията по приемане на нови членове на Кралското дружество — една от най-старите научни институции на планетата. На първия ред един млад мъж в инвалидна количка записваше много бавно името сив една книга, на чиито първи страници беше подписът на Исак Нютон. Когато най-сетне приключи, последваха бурни овации.
Стивън Хокинг беше легенда още тогава.
Сега Хокинг е Лукасов професор по математика в Кеймбриджкия университет — пост,
заеман някога от Нютон, а по-късно от ПА. М. Дирак двама знаменити изследователи на много голямото и много малкото. Той е техен достоен наследник.
Тази първа книга на Хокинг за неспециалисти има много достойнства за широката публика. Толкова интересна, колкото е широк обсегът на съдържанието й, тя ни въвежда в съкровените мисли на своя автор. В тази книга ще намерите блестящите открития от предните граници на физиката, астрономията, космологията, а и кураж.
Това е също книга за Бога. или може би за липсата на Бог. Думата Бог изпълва тези страници. Хокинг се впуска в търсенето на отговорна известния въпросна Айнщайн дали Бог е имал някакъв избор при създаването на Вселената. Както открито заявява, Хокинг се опитва да разбере Божията мисъл. А това, поне засега, прави още по-неочакван резултата от тези усилия Вселена без граници в пространството, без начало и безкрай във времето и никаква работа за Създателя.