Н епротиворечива комуникация

Глава II. Мощта на думите
55
каяние, ние се опитваме да се извиним Не исках да кажа това, достоен си да живееш в кочина“
Склонни сме да вярваме, че търпението е добродетел. Но така ли е Не и когато тази добродетелни налага да се преструваме на спокойни, макар че отвътре кипим, когато не се държим така, както ни диктуват чувствата, и когато нашето поведение, вместо да откликвана чувствата, се опитва да ги скрие.
Тъй като сме възпитавани да не показваме истинските си емоции, ние сме най-горди, когато в моменти на най- голямо напрежение реагираме най-сдържано. Някои наричат това търпение.
Но всъщност онова, което децата искат от своите родители и биха оценили най-високо, е последователна, не­
противоречива реакция. Те искат да чуят думите, които
изразяват истинските чувствана родителите им.
Нерядко малко дете, за да се защити от родителския гняв, хвърля най-силното обвинение Ти не ме обичаш . Разбира сечете обичам" - вика родителят толкова гневно, че стона си опровергава цялото твърдение. Родителите не изпитват любов, когато са ядосани. Обвинявайки родителя в липса на любов, детето го поставя в защитна позиция, като умно премества фокуса от себе си към родителя.
Само родители които са си разрешили да не обичат децата си, когато са ядосани, могат да отговарят на това детско обвинение, без да се защитават Не е сега моментът да говорим за любов, сега говорим затова какво ме е ядосало“.
Колкото по-ядосан е родителят, толкова по-голяма е нуждата на детето да бъде убедено в неговата любов. Но когато изразяваме любовта си с гневен тон, не можем да успокоим никого. Така детето ще се почувстване обичано, а само пообъркано, Защото това, което чуване са думи на любов, а думи на гняв, изказани със свиреп тон. По-добре е за децата да разберат, че никой няма да ги изостави, Защото е разгневен. Изчезването на добрите чувства е само временно те ще се върнат веднага след като си отиде гневът.

56
Хаим Гинът ♦ Детето и ние

Изтегляне 6.43 Mb.

Сподели с приятели: