Книгата, която промени изток ч ш X запад ! д-р Хаим Гинът
Изтегляне 6.43 Mb. Pdf просмотр
|
- Навигация на страницата:
- Д-р Дейвид
- Д-р Брус
| Д-р Адаме: Мога дати дам примери за цяла една книга. Но ме е страх да не помислиш, че имам отговорна всичко. Нямам. Но се научих да реагирам по-човечно на ежедневните трудности, пред които ме изправят децата ми. С тях съм също толкова съпричастен, колкото и с малките си пациенти. Опитвам се да се поставяна тяхно място, за да разбе ра какво чувстват. Научих се да изразявам гнева си, без да обиждам. Дори като ме провокират, не ги обиждам. Не осмивам личните им качества и не ги атакувам затова, което са. Вместо това, също като на терапевтичен сеанс, казвам какво виждам, какво чувствам и какво трябва да се направи. Д-р Дейвид: Тоест не си изпускаш нервите със своите деца? Д-р Адаме: Напротив. Но сега не се боя от гнева си. Защото знам как да го изразявам, без да навредя ка никого. Автентичен съм. Думите ми отговарят на моите чувства. Не се преструвам на нежен, когато съм ядосан. Освен това се научих, че мъдростта започва с мълчанието и че авторитетът иска краткост. Затова говоря по-малко и слушам повече. Когато положението се напече, не чета лекции, а търся решения. Научих се да реагирам на оплакванията на децата си, без да се отбранявам или на своя ред да се оплаквам. Често издавам съчувствени възклицания и правя кратки коментари. Д -р Чеймбърс: Например? Д-р Адаме: „Аха, ясно. Значи така стана. Значи се чувстваш така. Значи така мислиш. Радвам сече сподели мислите си с мен. Благодаря ти, че ми разкри това. Нека да запиша предложенията ти, за да не ги забравя. Умишлено избягвам смущаващи въпроси. Избягвам хладната логика в напечени ситуации. Светът говори на ума, а аз говоря на сърцето. Д-р Брус Това си е обичайният здрав разум. Д-р Грийн: Не е чак толкова обичаен. Например от детската терапия знам, че дори похвалата може да е дес- Приложение Б 219 труктивна. Затова нея използвам. Нитов кабинета, нито вкъщи. Избягвам похвали, които натоварват децата със задължението да оправдаят невъзможни очаквания ви наги си толкова чудесен, винаги си толкова внимателна. Ти си ангелче. Похвалата мие във видна благодарност тя описва труда и постиженията на детето и моите чувства по този повод. Не дава оценка, не сравняване се отнася със снизхождение. Д-р Чеймбърс: Можели да поясним малко по-под робно? Д-р Грийн: Благодаря за тази молба, тя ми дава възможност да поясня възгледите си. Благодаря за интереса. Ето това, д-р Чеймбърс, представлява похвалата във видна благодарност. Д-р Чеймбърс: А как бихте ме похвалили преди да получите знания и опит в областта на детскат терапия? Д-р Грийн: Страхотен сте. Винаги ми се притичвате на помощ. Вършите отлична работа в тази група. Забелязахте ли, че при похвалата във видна благодарност говорех за себе си, от свое име, а при оценъчната похвала, говорех за вас. Д-р Чеймбърс: Мога да мина и безподобна похвала. Д-р Грийн: Децата също. Освен това аз не отричам възприятието на детето, него лишавам от правото да чувстване оспорвам преживяванията му. Аз признавам въз приятията., чувствата и преживяванията. Д-р Айви: Значи и ние имаме нужда от помощ, когато влизаме в ролята на родители. Трябва да признаем, че всекидневните ни реакции към децата ни водят до определени последици. За доброили зло, те влияят върху поведението и характера им. Ние вече притежаваме това знание. Но трябва да пренасяме компетентности умения. Тази метаморфоза няма да стане автоматично. Но като психоте- рапевти ние вече сме едни гърди по-напред от другите. |