Книгата на Свами Шивананда "Умът, неговите тайни и контрол"
УМЪТ ТВОРИ ЕДИНСТВЕНО РАЗЛИКИ
Изтегляне 0.54 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- УМСТЕНОТО ПОЗНАНИЕ СЕ СЛУЧВА ПОСЛЕДОВАТЕЛНО
| УМЪТ ТВОРИ ЕДИНСТВЕНО РАЗЛИКИ
Очите представят пред ума някакви форми или картини. Умът е този, който създава добри и лоши форми. Той казва: „Това е добро. Това е грозно. Това е прекрасно”. Така се появяват робството и проблемите. Доброто и лошото, грозното и красивото са чисто ментални творения. Ако умът може да създава, то може и да разрушава. По същия начин ушите довеждат някакви звукови вибрации до ума. Умът е този, който констатира: „Възхитително!” или „Ужасно!”. Въобще очите и ушите няма какво да бъдат винени. Те са невинни. Умът причинява белята. УМСТЕНОТО ПОЗНАНИЕ СЕ СЛУЧВА ПОСЛЕДОВАТЕЛНО Умът може да мисли само за ограничени неща. Той не може да мисли за зелено, без да мисли за (някакъв) зелен обект. Умът е нираваява (без части, отделения, прегради). В даден момент той може да има само една идея. Тове е сиддханта (установена доктрина) на наяяките (последователите на индийската философска школа Няя). Дори тези ведантисти, които твърдят, че умът е шаваява (има части), аргументирайки се с примера (от историята) за Чора Нари (проститутката, чийто ум бил върху любовника й, докато се занимавала с други неща в дома си), допускат, че умът в даден момент може да произведе или вишеша (специална) вритти за любовника, или саманя (обикновена) вритти за извършваната друга дейност (но не и двете вритти едновремменно, бел. ред.). Човешкият ум има силата да внимава само за един обект в даден момент, въпреки че е способен да минава от един обект на друг с удивителна скорост; в действителност толкова бързо, че някои твърдят, че (умът) за един момент може да се занимава с няколко неща едновременно. Умът е пазителят на портата или стражата, който позволява само на един човек, т.е. на един вид сетивна вибрация за определен момент да влезе в менталната фабрика. Вие не можете едновременно да чувате и да виждате. Умът може да поддържа само една идея за определен момент. Но (има способността да) се движи със скоростта на светлината и затова е нормално човек да смята, че мисли едновреммено за няколко неща. Възприятието чрез ограничения ум или познавателната способност на ума се осъществява последователно, а не едновременно. Едновременно познание може да се осъществи само в ниврикалпа самадхи (състояние на просветление, в което няма модификации на ума, бел. ред.), където миналото и бъдещето се сливат в настоящето. Само истинският (просветлен) йоги може да осъществи едновременно знание (да има познанието за много неща едновременно, бел. ред.). Със своя ограничен ум светският човек може да осъществява само последователно знание (да мисли последователно за нещата, бел. ред). Две мисли, обаче, които са тясно свързани една с друга, не могат да съществуват по едно и също време. Природата на вътрешния организъм (антахкарана или Манас, ума) ни пречи да имаме повече от един обект в полезрението на съзнанието. Въпреки че няколко обекта могат едновременно да направят контакт с различните сетивни органи, умът пак действа като пазител и позволява в даден момент само на един човек да мине през портата. Умът може да изпрати само един вид усещане в даден момент към вътрешната ни ментална фабрика, което да бъде обработено по подходящия начин и от което да се получи хубаво (правилно) разбиране. Когато умът обърне вниманието си и се привлече към сетивото на зрението, само тогава започва да вижда. Той не може да чува. Не може да чува и да вижда по едно и също време. Това е ежедневната опитност на всеки един от нас. Когато умът ви е изцяло погълнат в щателното изучаване на някоя интересна книга, може и да не чуете викането на човека до вас, защото умът ви не е там (задно със сетивото на слуха). „Умът ми беше някъде другаде, не видях; умът ми беше някъде другаде, не чух. Това е така, защото човек вижда с ума си и чува с ума си.” (Брихадараняка упанишада, I-v-3). Когато разсъждавате дълбоко над даден проблем, (в този момент) нито виждате, нито чувате, нито чувствате. Всички индрии (сетивни органи) са откъснати от ума. В този момент съществува единствено процес на анусандхана (запитване или изследване) от читта (менталната субстанция). Най-добрите философи и пророци, риши и мъдреци, най-големите авторитети от изтока и запада поддържат теорията за „единствената идея” като правилна. Те са единодушно съгласни, че умът не може действително да обърне внимание на повече от едно нещо в определено време, а когато изглежда, че това се случва, всъщност (умът) само се движи изумително бързо напред – назад, от едно място на друго. Незнаещите хора, които си нямат и идея за това, казват, че виждат и чуват едновременно. Умът се движи с огромна скорост напред – назад и хората си въобразяват, че умът им може да извършва две неща едновременно. Това е неправилна представа. Искра от светлина може да изглежда като постоянен кръг от светлина, ако се върти много бързо. И въпреки че умът може да задържи вниманието си само върху едно нещо в даден момент – дали ще чува, вижда или помирисва, – (ще допусне само един вид усещане в даден момент), все пак ние сме подведени да вярваме, че умът извършва няколко неща едновременно, тъй като се движи с огромна скорост от обект на обект, толкова бързо, че вниманието и възприятието, следващи едно след друго, изглеждат като едновременна дейност. Изтегляне 0.54 Mb. Сподели с приятели:
|