Книгата "тестове по фармакология"

2. Мастноразтворими витамини са: А. Ретинол. Б. Токоферол. В. Рибофлавин. Г. Витамин К₃.

3. В клиничната практика витамините намират приложение: А. За профилактика на хипо- и авитаминози. Б. За стимулиране на имунната реактивност. В. За профилактика на дисбактериози и някои заболявания. Г. За лечение на неврити. Д. В комплексната терапия на редица заболявания.

4. Изявена клинична картина може да се наблюдава при интоксикация с: А. Витамин С. Б. Витамин А. В. Витамин Д. Г. Витамин В₁.

5. При избора на поливитаминен препарат кои фактори са от определящо значение: А. Клиничния стадии на заболяването. Б. Състава на препарата. В. Възрастта на пациента.

49.2. Тестове за медици и стоматолози
1. Витамин В₁ се прилага при: А. Като антиеметично средство.

Б. Възпалителни и дегенеративни заболявания на периферните нерви. В. Алергични състояния. Г. Бери-бери.

2. При венозно инжектиране на тиамин може да се наблюдава: А. Циркулационен колапс. Б. Анафилактичен шок. В. Блокада на вегетативните ганглии и нервно-мускулния синапс. Г. Хипергликемия.

3. Рибофлавинът е необходим за нормалната функция на: А. Костния мозък. Б. Окото. В. Кожа и лигавици. Г. Черен дроб. Д. Растежа на плода и детския организъм.

4. Пиридоксинът участва в: А. Синтеза на биогенните моноамини. Б. Регулирането на мастната обмяна. В. Повишаване съдържанието на гликоген в черния дроб. Г. Синтеза на зрителен пигмент.

5. Посочете индикации за приложението на витамин В₆

7. Никотиновата киселина (витамин РР) се прилага при: А. Съдови спазми. Б. Пелагра. В. Рахит. Г. Стомашно-чревни заболявания.

8. Цианкобалминът е фактор, необходим за: А. Синнтеза на миелин. Б. Съзряването на еритроцитите. В. Благоприятно повлияване на чернодробните функции. Г. Стимулиране на имунната система.

9. Съществува in vitro несъвместимост между витамин В₁₂ и: А. Витамин В₁. Б. Фолиева киселина. В. Витамин С. Г. Витамин В₂. Д. Витамин В6.

10. Аскорбиновата киселина е необходима за: А. Процесите на хидроксилиране. Б. Синтеза на колаген. В. Синтеза на кортикостероиди. Г. Потиска окислението на адреналина. Д. Стимулира образуването на арахидонова киселина.

11. Витамин С: А. Увеличава капилярната пропускливост. Б. Отслабва алергичните прояви. В. Благоприятно повлиява обмяната на липиди при атеросклероза. Г. Засилва ексудативните процеси. Д. Участва в процесите на кръвосъсирване и регенерация.

12. При орално приемане на витамин С в дози 1000-1500 mg е възможно да се наблюдават: А. Повишаване на артериалното налягане. Б. Обстипация. В. Глюкозурия. Г. Епилептиформен гърч.

13. Ретинолът участва в: А. Протеиновата обмяна на кожата и лигавицата. Б. Процеса на кръвосъсирване. В. Синтеза на родопсин. Г. Стимулиране синтеза на полови хормони и кортикостероиди. Д. Изграждането на дентина.

14. При хипо- и авитаминоза А се наблюдава: А. Кератоза. Б. Ритъмни нарушения. В. Хемералопия. Г. Преждевременно затваряне на епифизите.

15. Клинично приложение ретинолът намира като: А. Епителотоничен фактор. Б. Антиинфекциозен фактор. В. Имуномодулатор. Г. Антиксерофталмично средство. Д. При смущения при никненето и формирането на зъбите.

16. При продължително прилагане във високи дози на витaмин А може да се наблюдава: А. Отпадналост. Б. Алопеция. В. Повишено вътречерепно налягане. Г. Диплопия.

17. Физиологичните ефекти на витамин D се изразяват в повлияване на: А. Фосфорно-калциевата обмяна. Б. Синтеза на миелин. В. Реабсорбцията на фосфор и аминокиселини в бъбречните тубули. Г. Синтеза на колаген. Д. Транспорта и отлагането на калция в матрикаса на зъбите.

18. При хипо- и авитаминоза D се наблюдава: А. Хиперостоза в кортикалната част на костите. Б. Остеопороза. В. Артериална хипертония. Г. Рахит. Д. Остеомалация.

19. При предозиране с витамин D може да се наблюдава: А. Хиперкератоза. Б. Хипертенсия. В. Остеомалация. Г. Повишено отлагане на калции в съдовете и бъбречните тубули.

21. Посочете физиологичните и фармакологични действия на токоферола: А. Антиоксидатно. Б. Стимулира съзряването на еритроцитите.. В. Утеротонично. Г. Повишава устойчивостта на тъканите към хипоксия.

22. Витамин Е се прилага при: А. Аменорея. Б. Атеросклероза. В. Стерилитет. Г. Нервно-мускулни заболявания. Д. Артериална хипертония.

23. Заболяването бери-бери (мускулна слабост, парези, парализи, депресия, отоци, сърдечна недостатъчност) е проява на: А. Хипервитаминоза В₁. Б. Хиповитаминоза А. В. Хиповитаминоза В₁. Г. Хипервитаминоза D.

24. Недостигът и липсата на аскорбинова киселина могат да се проявят с: А. Подуване и кръвотечене на венците. Б. Периферни парализи. В. Подкожни кръвоизливи.

25. Витамин К се прилага при: А. Лечението на рахит. Б. За профилактика и лечение на кръвоизливи.

2. Витамин D (калциферол) улеснява: А. Чревната резорбция на калциеви и фосфатни йони. Б. Реабсорбцията на калциеви и фосфатни йони в бъбречните тубули. В. Транспорта и отлагането на калциеви иони в матрикса на зъбите и костите. Г. Уринната екскреция на калция.

3. Хипокалциемията води до засилена секреция на: А. Паратхормон. Б. Калцитонин.

4. Хиперкалциемията води до засилена секреция на: А. Паратхормон. Б. Калцитонин.

5. Паратхормонът: А. Стимулира остеокластите. Б. В присъствие на калциферол стимулира чревната резорбция на калциеви и фосфатни иони. В. Потиска остеокластите. Г. Предизивква хипокалциемия.

6. Калцитонинът: А. Понижава плазменото ниво на калций. Б. Засилва отлагането на калций в костите. В. Ускорява излъчването на калций и фосфати с урината Г. Засилва косталгиите.

7. При остеопороза са показани: А. Calcium Sаndoz forte. Б. Ossopan (Osteogenon). В. Betamethasone.

8. Посочете препарат, близък по структура на витамин D, ефективен при тетания и спазмофилия: А. Dihydrotachysterol. Б. Calcii chloridum. В. Parathormon.

9. Посочете препарат с естрогенна и андрогенна активност, ефективен при климактерична остеопороза и отосклероза: А. Ambosex. Б. Dexamethasone.

10. Остеогенонът (Ossopan) съдържа: А. Хидроксиапатит (неорганична съставка на костната тъкан, богата на калций и фосфор), потискаща остеокластите. Б. Осеин (органична съставка), стимулираща остеобластите. В. Калцитонин.

12. Посочете два препарата от групата на бифосфонатите (инхибитори на костната резорбция).

13. Натриевият флуорид се приага при: А. Остеопороза (в ниски дози). Б. Остеопороза (във високи дози). В. Кариес (в ниски дози).

51. Антиподагрични средства
1. Посочете препарат с урикозурична активност: А. Benzbromarone. Б. Allopurinol.

2. Посочете урикостатик-блокер на ксантиноксидазата, прилаган за лечение на подагра в междупристъпния период: A. Colchicin. Б. Allopurinol.

4. Посочете два препарата с уриколитична активност, прилагани при подагра и уратна нефро- и холелитиаза.

2. Избройте шест групи антибиотици според химичната структура.

3. Биосинтезът на бактериалната стена се потиска от: А. Бета-лактами. Б. Тетрациклини. В. Макролиди.

4. Протеиновият синтез в микрооргнизмите се потиска от: А. Хлорамфеникол. Б. Тетрациклини. В. Макролиди. Г. Полимиксини. Д. Линкозамиди.

5. Пропускливостта на бактериалната (респ. хитиновата) мембрана се потиска от: А. Полимиксини. Б. Нистатин. В. Макролиди.

6. Широк антибактериален спектър имат: А. Цефалоспорини. Б. Макролиди. В. Хлорамфеникол. Г. Аминозиди. Д. Тетрациклини.

3. Антибиотици с тесен спектър на действие са: А. Аминопеницилини. Б. група на бензилпеницилина. В. Макролиди. Г. Линкозамиди. Д. Полимиксини.

4. С висока липидоразтворимост и много добро тъканно разпределние се отличават: А. Метронидазол. Б. Цефалоспорини от първо поколение. В. Хлорамфеникол. Г. Флуорохинолони.

5. В мозъчен абсцес най-добре прониква: А. Бензилпеницилин. Б. Гентамицин. В. Метронидазол.

7. Посочете пет основни групи противомикробни средства, ескретиращии предимно с урината.

10. Тетрациклините не достигат терапевтични концентрации в плазмата при едновременно приложение с храни и препарати, съдържащи: А. Железни йони. Б. Калциеви йони. В. Магнезиеви йони. Г. Алуминиеви иони. Д. Натриеви йони.

13. Рифампицинът ускорява метаболизма на: А. Хормоналните контрацептиви. Б. Глюкокортикоидите. В. Манитола. Г. Кумариновите антикоагуланти.

14. Посочете три противомикробни средства, потискащи разграждането на алкохола.

15. Противосъсирващият ефект на кумариновите антикоагуланти се засилва поради унищожаване на продуциращата витамин К_ микрофлора от: А. Тетрациклини. Б. Цефалоспорини. В. Уреидопеницилини. Г. Макролиди. Д. Хлорамфеникол.

17. Потенциране се наблюдава при комбиниране на: А. Амоксицилин с оксацилин. Б. Амоксицилин с тетрациклини. В. Амоксицилин с клавуланова киселина.

18. Гентамицинът е несъвметим in vitro с: А. Carbenicillin. Б. Solutio Natrii chloridi isotonica.

19. Рационален избор на антибиотик е възможен непосредствено след определяне на клиничната диагноза в следните случаи: А. Ревматизъм, скарлатина и еризипел. Б. Луес. В. Коремен тиф. Г. Сепсис. Д. Менингит.

20. По време на цялата бременност без риск за майката и плода могат при необходимост да се използват: А. Пеницилини. Б. Еритромицин. В. Тетрациклини.

2. Бета-лактамите имат следния механизъм на действие: А. Потискат синтеза на бактериалната стена. Б. Нарушават пропускливостта на бактериалната мембрана. В. Потискат синтеза на нуклеинови киселини.

3. Бета-лактамите са неактивни по отношение на: А. Делящи се бактерии. Б. Микроорганизми в стационарно състояние. В. Вътреклетъчни инфекции.

4. Най-често придобитата резистентност на микроорганизмите към пеницилините се дължи на: А. Продукция на бета-лактамази. Б. Промяна в структурата на пеницилин-свързващите протеини. В. Структурни промени в бактериалната мембрана, препятстващи проникването на антибиотика.

5. Най-честите нежелани реакции при приложение на бета-лакатмите са: А. Алергични. Б. Локална болезненост при мускулно инжектиране. В. Хепатотоксичност.

6. Кои от изброените пеницилини са широкоспектърни? А. Биосинтетични. Б. Аминопеницилини. В. Уреидопеницилини. Г. Карбоксипеницилини. Д. Бета-лактамозоустойчиви пеницилини.

7. Сравнени с пеницилините цефалоспорините имат: А. Близка бета-лактамна структура. Б. Сходен механизъм и бактерициден тип на действие. В. По-широк спектър. Г. По-слаба чуствителност към бета-лактамазите. Д. По-тесен спектър.
53.2. Тестове за медици
1. Кои от изброените препарати са бета-лактамазоустойчиви? А. Метицилин. Б. Оксацилин. В. Клоксацилин. Г. Мезлоцилин. Д. Диклоксацилин.

2. Кой от пеницилиназоустойчивите препарати има нефротоксичен ефект? А. Оксацилин. Б. Нафцилин. В. Флуклоксацилин. Г. Метицилин.

3. Защо бензилпеницилинът не се прилага орално? А. Киселинно неустойчив е. Б. Дразни стомашната лигавица. В. Не се резорбира.

4. Как променя пробеницидът ефекта на пеницилина? А. Увеличава го, конкурирайки за анионния транспортен механизъм в бъбреците. Б. Увеличава го, конкурирайки за катионния транспортен механизъм.

6. Плазменият полуживот на бензилпеницилина е: А. 40 min. Б. 40 h. В. 10 h.

7. Профилактиката на ревматичните пристъпи се извършва с: А. Бензацилин. Б. Оксацилин. В. Ампицилин. Г. Азлоцилин.

8. Много добра чревна резорбция (80-90%) има: А. Penicillin G. Б. Ampicillin. B. Amoxycillin.

9. Кои от изброените пеницилиназоустойчиви пеницилини са киселиноустойчиви? А. Methicillin. Б. Oxacillin. В. Cloxacillin. Г. Flucloxacillin.

10. Пеницилинът във високи дози и при болни с бъбречна недостатъчност може да предизвика: А. Гърчове. Б. Анафилактичен шок. В. Диария.

13. За мезлоцилина е характерно, че: А. Прониква добре в ликвор, бронхиален секрет, кожа, кости. Б. Има по-широк антибактериален спектър от азлоцилина. В. Има по-висока антипсевдомонасна активност от азлоцилин. Г. Киселиноустойчивост е.

15. Подходяща комбинация е: А. Ампицилин и клоксацилин. Б. Оксацилин и метицилин.

16. Препаратът Sultamicillin (Unasyn) представлява протектиран (потенциран) с: А. Сулбактам ампицилин. Б. Клавуланова киселина тикарцилин. В. Клавуланова киселина амоксицилин.

17. Цефалоспорини от първо поколение са: А. Cephalothin. Б. Cephalexin. В. Cephapirin. Г. Cefazolin. Д. Cefuroxim.

18. Посочете по един цефалоспорин от първа, втора и трета генерация, подходящ за перорална употреба.

19. Ефективни при менингит, предизвикан от ампицилин-резистентни Haemophilus щамове, са: А. Цефалоспорини от първо поколение. Б. Аминопеницилини. В Цефалоспорини от трето поколение.

20. Значителна жлъчна екскреция имат: А. Cefamandol. Б. Cefoperazon. B. Cephalexin. Г. Cefazolin. Д. Ceftriaxon.

21. С какво се обяснява намалената синтеза на някои фактори на кръвосъсирването при приложение на цефалоспорини с N-метил-тиотетразолов пръстен (цефамандол, цефоперазон)? А. Потискане на витамин К₂-продуциращата чревна флора (Bacteroides fragilis, E. coli). Б. Намалена резорбция на екзогенния витамин К₁. В. Нефротоксичност.

23. Противопоказани ли са цефалоспорините от трето поколение по време на бременност? А. Да, през първия триместър. Б. Не. В. Да, през цялата бременност.

25. Имипенемът: А. Влиза в състава на препарата Tienam. Б. Е карбапенем. В. Е монобактам. Г. Е резистентен към повечето бета-лактамази. Д. Има тесен антибактериален спектър.

пеницилини.

2. При болни с анаеробни зъбни инфекции са подходящи: А. Бета-лактамни антибиотици. Б. Аминогликозиди. В. Метронидазол.

3. Streptococcus viridans и други грамположителни микроорганизми са най-честите причинители на зъбни инфекции. Подходящи ли са пеницилините за лечението им? А. Да. Б. Не.

2. Аминогликозиди са: А. Гентамицин. Б. Канамицин. В. Амикацин. Г. Сизомицин и нетилмицин. Д. Тобрамицин. Е. Доксициклин. Ж. Неомицин.

3. Аминогликозидите има следния механизъм на действие: А. Разцепват 30S субединицата на микробната 70S рибозома и потискат началната фаза и фазата на елонгация в протеиновата синтеза. Б. Потискат протеиновата синтеза във фазата на елонгация, свързвайки се с 50S субединицата. В. Нарушават синтеза на нуклеинови киселини.

4. Аминогликозидите имат: А. Бактерициден ефект върху делящи се микроорганизми. Б. Бактерициден ефект върху клетки в покой. В. Висока активност върху анаеробни и вътреклетъчни инфекции. Г. Бърз батериостатичен ефект. Д. Нефро- и ототоксичен ефект.

5. Характерно за фармакокинетиката им е, че: А. Имат незначителна чревна резорбция, поради полярната си молекула. Б. Преминават добре през хемато-енцефалната бариера. В. Трудно преминават в ЦНС, но диаплацентарно проникват добре. Г. Екскретират се чрез глумерулна филтрация, като клирънсът им корелира с креатининовия. Д. Излъчват се чрез катионния транспортен механизъм в бъбречните каналчета.

6. Аминогликозидите имат: А. Ефект срещу Грамотрицателни микроорганизми (E. coli, Klebsiella spp., Salmonella spp., Proteus spp., Pseudomonas aeruginosa). Б. Концентрация-зависим бактерициден ефект и постантибиотичен ефект. В. Активност срещу анаероби и Грамположителни микроорганизми.

3. Предимно вестибулотоксични са: А. Стрептомицин. Б. Гентамицин и тобрамицин. В. Амикацин. Г. Канамицин.

4. Характерно за нервно-мускулния блок, предизвакан от аминогликозидите е: А. Дължи се на намалено освобождаване на ацетилхолин от пресинаптичния неврон. Б. Имат пряк блокиращ ефект върху N рецептора. В. Може да бъде овладян с калциев глюконат или неостигмин.

5. Едновременното прилагане на аминогликозиди и фуроземид или етакринова киселина повишават тяхната: А. Алергенност. Б. Ототоксичност. В. Нефротоксичност.

6. Кои от изброените препарати имат антитуберкулозна активност? А. Streptomycin. Б. Gentamycin. B. Kanamycin.

7. Как се прилага гентамицинът? А. В доза 2-5 mg/kg/24 h, разделени в 2 или 3 приема. Б. В доза 10 mg/kg/24 h 4 пъти дневно. В. В доза 2-5 mg/kg/24 h еднократно дневно.

8. Защо амикацинът се прилага за лечение на резистентни към други аминогликозиди инфекции? А. Защото има по-широк антибактериален спектър. Б. Устойчив е към метаболизиращите ги ензими, продуцирани от резистентните микроорганизми. В. Твърдението не е вярно.

9. Неомицинът: А. Се използва парентерално, поради токсичността си. Б. Е подходящ за локално приложение. В. Е подходящ за саниране на стомашно-чревния тракт.

10. Аминогликозидите са подходящи за лечение на: А. Белодробни, абдоминални и уро- инфекции причинени от грамотрицателни микроорганизми. Б. Инфекции, причинени от назокомиални псевдомонасни щамове. В. Луес. Г. Ентерококов ендокардит.

11. Стрептомицинът се използува за лечение на: А. Чума. Б. Туларемия. В. Бруцелоза. Г. Туберкулоза. Д. Луес.

12. 
    Тобрамицинът е активен към: А. Стафилококи. Б. Serratia. B. Pseudomonas aeruginosa. Г. Анаероби.
    

12. 
    В емпиричната терапия на тежки инфекции с неуточнен причинител този антибиотик може да се комбинира с аминогликозиди, за да осигури ефект срещу метицилин-резистентни стафилококи. А. Tobramycin. Б. Penicillin G. В. Vancomycin. Г. Tetracyclin.
    
13. 
    Spectinomycin А. Е аминоциклитолов антибиотик. Б. Се прилага еднократно за лечение на гонорея. В. Се използва за лечение на сифилис.
    

2. Характерно за тетрациклините е, че: А. Имат добра прониквателна способност в тъкани и клетки. Б. Не са активни при вътреклетъчни инфекции. В. Проникват в млякото, жлъчката и през плацентата. Г. Отлагат се в костите и зъбите.

4. При показания за прилагане на тетрациклини при болни с бъбречна недостатъчност се предпочита: А. Доксициклин. Б. Метациклин. В. Окситетрациклин. Г. Миноциклин.

6. При приложението на тетрациклините могат да се наблюдават следните странични и токсични ефекти: А. Дисбактериоза. Б. Хепатотоксичност. В. Фотодерматози. Г. Отлагане в костите, хипоминерализация и нарушаване на растежа им. Д. Жълто-кафяво оцветяване на зъбите. Е. Ототоксичност.

7. Fanconi-подобен синдром с ацидоза, протеинурия, глюкозурия, аминоацидурия се развива при: A. Предозиране на тетрациклини. Б. Приложение на тетрациклини с преминал срок на годност. В. Продължителна терапия с тетрациклини.

8. Резорбцията на тетрациклини се намалява, поради хелатообразуване при приложението им с: А. Млечни храни. Б. Антиацидни средства. В. Желязо-съдържащи антианемични средства. Г. Храни, богати на белтъци.

10. 
    Тетрациклините са подходящи: А. За лечение на лаймска болест при бременни. Б. За лечение на Helicobacter pyloris инфекции. В. Акне.