Кодекс (нов) ГРАЖДАНСКИ ПРОЦЕСУАЛЕН кодекс (стар)


Глава четиридесет и шеста



страница22/27
Дата23.07.2016
Размер5.65 Mb.
#2211
1   ...   19   20   21   22   23   24   25   26   27
Глава четиридесет и шеста




ИЗПЪЛНЕНИЕ СРЕЩУ ДЪРЖАВНИ УЧРЕЖДЕНИЯ, ОБЩИНИ И БЮДЖЕТНО СУБСИДИРАНИ ЗАВЕДЕНИЯ










Изпълнение срещу държавни учреждения




Чл. 519.(1) Не се допуска изпълнение на парични вземания срещу държавни учреждения.




(2) Паричните вземания срещу държавни учреждения се изплащат от предвидения за това кредит по бюджета им. За тази цел изпълнителният лист се предявява на финансовия орган на съответното учреждение. Ако няма кредит, висшестоящото учреждение предприема необходимите мерки, за да се предвиди такъв най-късно в следващия бюджет.

Чл. 399.(2) Паричните вземания срещу държавни учреждения и общини, както и лечебни заведения, субсидирани от републиканския и/или общинските бюджети, се изплащат от предвидения за това кредит по бюджета им. За тази цел изпълнителният лист се предявява на финансовия орган на съответното учреждение. Ако няма кредит, висшестоящото учреждение трябва да направи потребното, за да се предвиди такъв най-късно в следващия бюджет.







Изпълнение срещу общини и бюджетно субсидирани заведения




Чл. 520.(1) Не се допуска изпълнение върху средствата по банковите сметки на общините и другите бюджетно субсидирани заведения, постъпили като субсидия от републиканския бюджет.




(2) Изпълнението на парични вземания върху друго имущество-частна собственост на длъжниците по ал. 1, се извършва по правилата на този дял.










Д Я Л Т Р Е Т И




ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НЕПАРИЧНИ ВЗЕМАНИЯ










Глава четиридесет и седма




ПРИНУДИТЕЛНО ОТНЕМАНЕ НА ВЕЩИ










Предаване на движима вещ




Чл. 521.(1) Присъдената движима вещ, която след поискване от съдебния изпълнител не е предадена доброволно от длъжника, се отнема принудително от него и се предава на взискателя.

Чл. 414.(1) Присъдената движима вещ, която след поискване от съдия-изпълнителя не бъде предадена доброволно от длъжника, се отнема принудително от него и се предава на взискателя.

(2) Ако вещта не се намира у длъжника или е развалена, от него се събира равностойността й. По същия начин се постъпва, когато се намери само част от вещта. Ако равностойността на вещта не е посочена в изпълнителния лист, тя се определя от съдебния изпълнител след изслушване на страните, а при необходимост-и след разпит на свидетели и вещо лице.

(2) Ако вещта не се намира у длъжника или е развалена, от него се събира равностойността й. По същия начин се постъпва, когато се намери само част от вещта. Ако равностойността на вещта не е посочена в изпълнителния лист, тя се определя от съда, който е издал листа, след изслушване на страните, а при нужда и след разпит на свидетели и вещи лица.

(3) Постановлението за определяне на равностойността подлежи на обжалване по чл. 436. Обжалването на постановлението не спира събирането на равностойността, но съдът може да постанови спирането. Съдът разглежда жалбата в открито заседание с призоваване на длъжника и взискателя. Решението подлежи на обжалване пред апелативния съд, чието решение не подлежи на обжалване.

(3) Определението на съда подлежи на обжалване. Жалбата се разглежда по реда на чл. 217.







Въвод във владение




Чл. 522.(1) Лицето, на което е присъден имот, се въвежда във владение. Съдебният изпълнител насрочва ден и час за въвода и уведомява страните. Протоколът се изготвя от съдебния изпълнител на самото място. Ако длъжникът не напусне доброволно имота, той се отстранява принудително.

Чл. 415.(1) Лицето, на което е присъден недвижим имот, се въвежда във владение на същия. Протоколът за въвода се написва от съдия-изпълнителя на самото място. Ако длъжникът не напусне доброволно имота, той се отстранява принудително от него.

(2) Решенията по чл. 349 се изпълняват, след като се изплатят на другите съделители съответните части от стойността на имота.

(2) Решенията по чл. 288, ал. 2 , се изпълняват след изплащане на другите съделители съответните части от стойността на имота.







Въвод срещу трето лице




Чл. 523.(1) Ако съдебният изпълнител намери присъдения недвижим имот във владение на трето лице и ако се увери, че това лице е придобило владението на имота след завеждане на делото, по което е издадено изпълняваното решение, той въвежда взискателя във владение на имота. В протокола съдебният изпълнител посочва начина, по който се е уверил, че третото лице е придобило владението след завеждането на делото.

Чл. 416.(1) Ако съдия-изпълнителят намери присъдения недвижим имот във владение на трето лице и ако се увери, че това лице е придобило владението на имота след завеждане на делото, по което е издадено изпълняваното решение, той въвежда взискателя във владение на имота, като с постановлението посочва начина, по който се е уверил кога третото лице е придобило владението.

(2) Ако третото лице заявява върху присъдения имот права, които изключват правата на взискателя, съдебният изпълнител отлага изпълнението и дава на третото лице тридневен срок да поиска от районния съд спиране на изпълнението.

(2) Ако това трето лице заявява върху присъдения имот права, които изключват правата на взискателя, съдия-изпълнителят отлага изпълнението и дава на третото лице тридневен срок да поиска от районния съд спиране на изпълнението.







Спиране на въвода




Чл. 524. С молбата за спирането третото лице трябва да представи писмени доказателства за претендираното от него право върху имота. Молбата се разглежда в открито заседание с призоваване на взискателя, длъжника и третото лице. Ако съдът я прецени за основателна, той спира изпълнението и дава на третото лице едноседмичен срок да предяви иск в надлежния съд. Ако в дадения срок третото лице не предяви иск, по искане на взискателя спирането се отменя.

Чл. 417. С молбата за спирането третото лице трябва да представи писмени доказателства за претендираното от него право върху имота. Молбата се разглежда в открито заседание с призоваване на взискателя, длъжника и третото лице. Ако съдът я намери за уважителна, той спира изпълнението и дава на третото лице седмичен срок да предяви иск в надлежния съд. Ако в дадения срок третото лице не предяви иск, по искане на взискателя спирането се отменява.







Самоволно възвръщане на владението




Чл. 525.(1) Когато изваденото от владение лице по какъвто и да е начин самоволно си възвърне владението върху имота, съдебният изпълнител по искане на взискателя отново го изважда от него.

Чл. 418.(1) Когато изваденото от владение лице по какъвто и да е начин самоволно си възвърне владението върху имота, съдия-изпълнителят по искане на взискателя отново го изважда от него.

(2) Лицето по ал. 1 носи и наказателна отговорност по чл. 323, ал. 2 от Наказателния кодекс.

(2) Същото лице отговаря и наказателно по чл. 323, ал. 2 от Наказателния кодекс.







Глава четиридесет и осма




ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ОПРЕДЕЛЕНО ДЕЙСТВИЕ










Изпълнение на задължение на заместимо действие




Чл. 526.(1) Когато длъжникът не изпълни едно действие, което е осъден да извърши и което действие може да бъде извършено от друго лице, взискателят може да иска от съдебния изпълнител да го оправомощи да извърши действието за сметка на длъжника.

Чл. 419. Когато длъжникът не изпълни едно действие, което е осъден да извърши и което действие може да бъде извършено от друго лице, взискателят може да иска от съдия-изпълнителя да го упълномощи да извърши действието за сметка на длъжника.

(2) Взискателят може да поиска от съда длъжникът да бъде осъден да внесе предварително сумата, която е необходима за извършване на действието.

Чл. 420. Взискателят може да поиска от съда да бъде осъден длъжникът да внесе предварително сумата, която е нужна за извършване на действието.







Изпълнение на задължение за незаместимо действие и за бездействие




Чл. 527.(1) Когато действието не може да се извърши от друго лице, а зависи изключително от волята на длъжника, съдебният изпълнител по искане на взискателя принуждава длъжника да извърши действието, като му налага глоба до 200 лв. Ако и след това длъжникът не извърши действието, съдебният изпълнител му налага последователно нови глоби до същия размер.

Чл. 421.(1) Когато действието не може да се извърши от друго лице, а зависи изключително от волята на длъжника, съдия-изпълнителят, по искане на взискателя, принуждава длъжника да извърши действието, като му наложи глоба до 200 лв. Ако и след това длъжникът не извърши действието, съдия-изпълнителят му налага последователно нови глоби до същия размер.

(2) Правилото по ал. 1 не се прилага за задълженията на работници и служители, които произтичат от трудово или служебно правооотношение.

(2) Това правило не се прилага за задълженията на работници, произтичащи от трудов договор.

(3) Когато длъжникът върши противното на това, което с решението е задължен да върши или да търпи, съдебният изпълнител по искане на взискателя му налага за всяко нарушение на това задължение глоба до 400 лв.

Чл. 422. Когато длъжникът върши противното на това, което с решението е задължен да върши или да търпи, съдия-изпълнителят по искане на взискателя му налага за всяко нарушение на това задължение глоба до 400 лв.

(4) Действията на съдебния изпълнител по оправомощаването и по налагане на глобите подлежат на обжалване по реда на чл. 435-438.

Чл. 423. Действията на съдия-изпълнителя по упълномощаването и по налагане на глобите подлежат на обжалване пред районния съд по реда на чл. 332 и сл.







Изпълнение на задължение за предаване на дете




Чл. 528.(1) Когато пристъпва към изпълнение на задължение за предаване на дете, както и на задължението за последващо връщане на детето, съдебният изпълнител кани длъжника да изпълни доброволно в определеното място и време. Поканата за доброволно изпълнение трябва да бъде връчена на длъжника по възможност две седмици, но не по-късно от една седмица преди определеното време за предаване на детето.

Чл. 423а.(1) Правилата на тази глава се прилагат при принудително изпълнение на съдебно решение относно родителските права и мерките и относно личните отношения между родители и деца.

(2) Алинея 1 се прилага и при изпълнение на съдебните решения по глава тридесет и втора "а" и част седма.

(2) В тридневен срок от връчването на поканата длъжникът трябва да съобщи на съдебния изпълнител:




1. готов ли е да предаде детето в определеното място и време;




2. какви пречки за своевременното изпълнение на задължението съществуват;




3. в кое място и време е готов да предаде детето.




(3) За неизпълнение в срок на задължението по ал. 2 съдебният изпълнител налага на длъжника глоба по чл. 527, ал. 3 и при необходимост постановява принудителното му довеждане.




(4) Съдебният изпълнител може да поиска от дирекция "Социално подпомагане" съдействие за отстраняване на пречките за своевременното изпълнение на задължението и за разясняване на длъжника, а при необходимост и на детето, на предимствата на доброволното изпълнение и неблагоприятните последици от неизпълнението на съдебното решение. Съдебният изпълнител може да поиска от дирекция "Социално подпомагане" да предприеме подходящи мерки по чл. 23 от Закона за закрила на детето, а при необходимост-от полицейските органи-вземането на мерки по чл. 56 от Закона за Министерството на вътрешните работи.




(5) Ако длъжникът не изпълни доброволно, съдебният изпълнител със съдействието на полицейските органи и кмета на общината, района или кметството отнема детето принудително и го предава на взискателя.










Задържане при препятстване на изпълнението




Чл. 529. Ако длъжникът препятства изпълнението, полицейските органи го задържат и уведомяват незабавно прокуратурата.










Ч А С Т Ш Е С Т А




ОХРАНИТЕЛНИ ПРОИЗВОДСТВА










Глава четиридесет и девета




ОБЩИ ПРАВИЛА










Приложима уредба




Чл. 530. Предвидените в този и в други закони охранителни производства се уреждат от правилата на тази глава, доколкото не са установени особени правила.

Чл. 424. Предвидените в законите охранителни производства се уреждат от правилата на тази част, доколкото за тях не са установени особени правила.







Подсъдност на молбата за съдействие




Чл. 531.(1) Охранителното производство започва с писмена молба от заинтересованото лице.

Чл. 425.(1) Охранителното производство се започва с писмена молба от заинтересуваното лице.

(2) Молбата се подава до районния съд, в чийто район е постоянният адрес на молителя. Ако молителите имат различни постоянни адреси, тя се подава до съда по постоянния адрес на един от тях.

(2) Молбата се подава до районния съд, в чийто район е местожителството на молителя. Ако молителите са няколко и имат различно местожителство, тя се подава до съда по местожителството на един от тях.







Разглеждане на молбата в закрито заседание




Чл. 532. Молбата се разглежда в закрито заседание, освен ако съдът прецени, че за правилното решаване на делото е необходимо то да бъде разгледано в открито заседание.

Чл. 426. Молбата се разглежда в закрито заседание, освен ако съдът счете, че за правилното решаване на делото е необходимо то да бъде разгледано в открито заседание.







Служебна проверка




Чл. 533. Съдът е длъжен служебно да провери дали са налице условията за издаване на искания акт. Той може по своя инициатива да събира доказателства и да взема предвид факти, непосочени от молителя.

Чл. 427. Съдът е длъжен служебно да провери дали са налице условията за издаване на искания акт. Той може по своя инициатива да събира доказателства и да взема предвид факти, непосочени от молителя.







Лично явяване и деклариране на обстоятелства




Чл. 534. Съдът може да постанови личното явяване на молителя. Той може да изисква молителят да потвърди с декларация истинността на изложените от него обстоятелства.

Чл. 428. Съдът може да постанови личното явяване на молителя. Той може да изисква молителят да потвърди с декларация истинността на изложените от него обстоятелства.







Ползване на доказателства




Чл. 535. Съдът може да се основе и на свидетелски показания, дадени пред други органи, както и да възложи на друг съд или на полицейските органи, или на общините да съберат необходимите доказателства.

Чл. 429. Съдът може да се основе и на свидетелски показания, дадени пред други органи, както и да възложи на друг съд или на органите на националната полиция или на общинските съвети да съберат необходимите доказателства.







Спиране на производството




Чл. 536.(1) Охранителното производство се спира, когато:

Чл. 430.(1) Охранителното производство се спира:

1. има дело относно правоотношение, което е условие за издаване на искания акт или е предмет на установяване с този акт;

а) когато има дело относно правоотношение, което е условие за издаване на искания акт или което е предмет на установяване с този акт;

2. по молбата за издаване на акта възникне гражданскоправен спор между молителя и друго лице, което се противопоставя на молбата; в този случай съдът дава на молителя едномесечен срок за предявяване на иска; производството се прекратява, ако в срока искът не бъде предявен.

б) когато по молбата за издаване на акта възникне гражданскоправен спор между молителя и друго лице, което се противопоставя на молбата. В този случай съдът дава на молителя месечен срок за предявяване на иска. Производството се прекратява, ако в срока искът не бъде предявен.

(2) Влязлото в сила решение по спора е задължително при разрешаване на охранителното производство при условията и в границите на чл. 298.

(2) Влязлото в сила решение по спора е задължително при разрешаване на охранителното производство при условията и границите на чл. 221.







Оспорване на охранителния акт




Чл. 537.(1) Решението, с което молбата за издаване на искания акт се уважава, не подлежи на обжалване.

Чл. 431.(1) Решението, с което молбата за издаване на искания акт се уважава, не подлежи на обжалване.

(2) Когато актът по ал. 1 засяга правата на трети лица, породеният от това спор, ако е за гражданско право, се разрешава по исков ред. Искът се предявява срещу лицата, които се ползват от акта. При уважаване на иска издаденият акт се отменя или изменя.

(2) Когато този акт засяга правата на трети лица, породеният от това спор, ако е за гражданско право, се разрешава по исков ред. Искът се предявява срещу лицата, които се ползуват от акта. При уважаване на иска издаденият акт се отменява или изменява.

(3) Прокурорът може да предяви иск за отменяне на издадения акт, когато е постановен в нарушение на закона. Искът се насочва срещу лицата, които се ползват от акта.

(3) Прокурорът може да предяви иск за отменяване на издадения акт, когато той е постановен в нарушение на закона. Искът се насочва срещу лицата по ал. 2.







Обжалване на отказ




Чл. 538.(1) Отказът да се издаде актът подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването на решението на страната.

Чл. 432.(1) Отказът да се издаде актът подлежи на обжалване в седемдневен срок от съобщаване на страната, че решението е изготвено.

(2) Жалбата се подава чрез районния съд. Тя може да бъде основана и на нови факти и доказателства. Разглеждането на жалбата става по реда на чл. 278.

(2) Жалбата се подава чрез районния съд. Тя може да бъде основана и на нови факти и доказателства. Разглеждането на жалбата става по реда на чл. 217.

(3) Решението, с което молбата се отхвърля, не е пречка да се подаде повторно молба пред същия съд за издаване на същия акт.

(3) Решението, с което молбата се отхвърля, не пречи да бъде подадена повторно молба пред същия съд за издаване на същия акт.







Прекратяване на производството




Чл. 539.(1) Охранителното производство се прекратява, когато:

Чл. 433.(1) Охранителното производство се прекратява:

1. бъде оттеглена молбата за издаване на акта;

а) когато бъде оттеглена молбата за издаване на акта и

2. молителят не бъде намерен на посочения от него адрес.

б) когато молителят не бъде намерен на посочения от него адрес.

(2) Определението, с което се прекратява производството, подлежи на обжалване с частна жалба.

(2) Определението, с което се прекратява производството, подлежи на обжалване с частна жалба.







Приложимост на правилата на исковото производство




Чл. 540. За охранителните производства освен общите правила на този кодекс се прилагат съответно и правилата на исковото производство, с изключение на чл. 207-266 и чл. 303-388.

Чл. 434. За охранителните производства се прилагат съответно, освен общите правила на този кодекс, още и чл. 127 , 132 - 137 , 142 - 151 , 157 - 170 , 186 - 190 , 192, ал. 2 и 3, 193 и 194.







Разноски




Чл. 541. Разноските по охранителните производства са за сметка на молителя.

Чл. 435. Разноските по охранителните производства са за сметка на молителя.







Глава петдесета




УСТАНОВЯВАНЕ НА ФАКТИ










Приложно поле




Чл. 542. Когато законът предвижда, че известен факт с правно значение трябва да бъде удостоверен с документ, съставен по надлежен ред (като например свидетелство за завършено образование, акт за гражданско състояние и други), и такъв документ не е бил съставен и не може да бъде съставен или съставеният е бил унищожен или изгубен, без да има възможност да бъде възстановен, лицето, което черпи права от този факт, може да иска с молба до районния съд да установи факта и когато това е необходимо, да разпореди да се състави съответният документ.

Чл. 436. Когато законът предвижда, че известен факт с правно значение трябва да бъде удостоверен с документ, съставен по надлежен ред (като свидетелство за завършено образование, акт за гражданско състояние и др.), и такъв документ не е бил съставен и не може да бъде съставен, или съставеният е бил унищожен или изгубен, без да има възможност да бъде възстановен, лицето, което черпи права от този факт, може да иска от районния съд да установи факта и когато това е необходимо, да разпореди да се състави съответният документ.







Съдържание на молбата




Чл. 543. В молбата се посочва:

Чл. 437. В молбата трябва да се посочи:

1. с каква цел молителят иска да бъде установен съответният факт;

а) с каква цел молителят иска да бъде установен съответният факт;

2. причините, поради които не е съставен документът или поради които е невъзможно неговото съставяне, за установяването на които се представят официални документи;

б) причините, поради които не е съставен документът или поради които е невъзможно неговото възстановяване. Тези причини трябва да бъдат доказани с официални документи и

3. доказателствата за подлежащия на установяване факт.

в) доказателствата за подлежащия на установяване факт.







Разглеждане на молбата




Чл. 544.(1) Молбата се разглежда в открито заседание с призоваване на молителя и на лицата, които са заинтересовани от установяване на факта. Освен тях се призовава и прокурорът.

Чл. 438.(1) Молбата се разглежда в открито заседание с призоваване на молителя и на лицата, организациите и учрежденията, които са заинтересувани от установяване на факта. Освен това се призовава и прокурорът.

(2) Заинтересовани са:

(2) Заинтересувани се считат:

1. лицата, чиито отношения с молителя зависят от факта-предмет на установяването;

а) лицата, чиито отношения с молителя зависят от факта, предмет на установяването;

2. организациите и учрежденията, които е трябвало да съставят документа или които не са в състояние да го възстановят;

б) организациите и учрежденията, които е трябвало да съставят документа или които не са в състояние да го възстановят, и

3. организациите и учрежденията, пред които молителят иска да използва постановеното от съда установяване.

в) организациите и учрежденията, пред които молителят иска да използува постановеното от съда установяване.

(3) Ако заинтересовано лице не е живо, призовават се неговите наследници. Заинтересованите по ал. 2, т. 3 могат да се представляват и от техните местни поделения.

(3) Ако заинтересуваното лице по т. "а" не е живо, призовават се неговите наследници. Заинтересуваните организации или учреждения по т. "в" могат да се представляват и от техните местни поделения.







Установяване на завършено образование




Чл. 545.(1) Когато молителят иска да установи, че е получил образование в определено учебно заведение, съдът може да си послужи за установяване на този факт освен с другите доказателства и със заключение на вещи лица относно подготовката на молителя.

Чл. 439.(1) Когато молителят иска да установи, че е получил образование в някое учебно заведение, съдът може да си послужи за установяване на този факт освен с другите доказателства още и със заключението на вещи лица относно подготовката на молителя.

(2) В случая по ал. 1 като заинтересовано учреждение по чл. 544, ал. 2, т. 2 се призовава учреждението, под върховното ръководство на което се намира учебното заведение по ал. 1.

(2) В този случай като заинтересувано учреждение по т. "в" на предходния член се призовава учреждението, под върховното ръководство на което се намира учебното заведение по ал. 1.







Съдържание и действие на решението




Чл. 546.(1) В решението на съда се посочват установеният от съда факт и доказателствата, въз основа на които е установен.

Чл. 440.(1) В решението на съда трябва да се посочи установеният от съда факт и доказателствата, въз основа на които този факт е установен.

(2) Решението, с което съдът се произнася по молбата, може да се обжалва по общия ред.

(2) Решението, с което съдът се произнася по молбата, може да се обжалва по общия ред.

(3) Решението няма доказателствена сила спрямо тези заинтересовани лица, организации или учреждения по чл. 544, които не са били призовани да вземат участие в производството, ако те оспорват факта.

(3) Решението няма доказателствена сила спрямо тези заинтересувани лица, организации или учреждения по чл. 438 , които не са били призовани да вземат участие в производството, ако те оспорват факта.







Приложимост на производството за отстраняване на грешки




Чл. 547. По реда на тази глава и със същите последици може да се поправят грешки в документите по чл. 542, когато закон не предвижда друг ред за поправянето им.

Чл. 441. По същия ред и със същите последици могат да се поправят допуснати грешки в документите по чл. 436 , когато законите не предвиждат друг ред за поправяне на тия грешки.







Установяване на факти, настъпили в чужбина




Чл. 548. Когато фактите по чл. 542 са настъпили в чужбина, тяхното установяване може да се иска по реда на тази глава само ако бъде доказано, че молителят не може да се снабди с необходимия му документ или със заместващото го удостоверяване от органите на държавата, на чиято територия е настъпил фактът. Доказването на тази пречка става с документи, издадени от компетентните органи на чуждата държава, или с удостоверение на Министерството на външните работи, че органите на чуждата държава са отказали да разгледат молбата на заинтересованото лице или че няма възможност да се отправи такова искане.

Чл. 442. Когато фактите по чл. 436 са настъпили в чужбина, тяхното установяване може да се иска по реда на тая глава само ако бъде доказано, че молителят не може да се снабди с необходимия му документ или със заместващото го удостоверяване от органите на чуждата държава, в територията на която фактът е настъпил. Доказването на тази пречка става с документи, издадени от надлежните органи на чуждата държава, или с удостоверение на Министерството на външните работи, че органите на чуждата държава са отказали да се занимаят с молбата на заинтересуваното лице или че няма възможност да се отправи такова искане.







Глава петдесет и първа




ОБЯВЯВАНЕ НА ОТСЪСТВИЕ ИЛИ СМЪРТ










Подсъдност и съдържание на молбата




Чл. 549.(1) Молбата за обявяване на отсъствието или смъртта на едно лице е подсъдна на районния съд по последния постоянен адрес на изчезналия, а при липса на такъв-по мястото, където лицето е живяло непосредствено преди изчезването.

Чл. 443.(1) Молбата за обявяване отсъствието или смъртта на едно лице е подсъдна на районния съд по последното местожителство на изчезналия, а при липса на такова - по мястото, където лицето е живяло непосредствено преди изчезването.

(2) В молбата се посочват и предполагаемите наследници на отсъстващия и неговия пълномощник или законен представител, ако има такива.

(2) В молбата трябва да се посочат и предполагаемите наследници на отсъствуващия и неговия пълномощник или законен представител, ако има такива.







Разглеждане на молбата




Чл. 550.(1) В закрито заседание съдът постановява да се съберат сведения за отсъстващия от неговите близки, от общината, района или кметството, от Национална служба "Полиция" и от всеки друг подходящ източник.

Чл. 444.(1) Съдът в закрито заседание постановява да се съберат сведения за отсъствуващия от неговите близки, от общината, района или кметството, от националната полиция и от всяко друго подходящо място.

(2) Съдът изпраща за разгласяване извлечение от молбата до общината, района или кметството по мястото, където лицето е живяло непосредствено преди изчезването. Извлечението се връчва на лицата по чл. 549, ал. 2.

(2) Съдът изпраща извлечение от молбата на общината, района, съответно кметството по последното жилище на отсъствуващия за разгласяване. Това извлечение се връчва на лицата по ал. 2 на предходния член.

(3) Съдът се произнася по молбата за обявяване на отсъствието или смъртта, след като изслуша прокурора и лицата, посочени в чл. 549, ал. 2, както и другите заинтересовани.

Чл. 445. Съдът се произнася по молбата за обявяване на отсъствието или смъртта, след като изслуша прокурора и лицата, посочени в чл. 443, ал. 2 , както и другите заинтересувани.







Съставяне на акт за смърт




Чл. 551. Въз основа на решението, с което е обявена смъртта на едно лице, се съставя акт за смърт по последния постоянен адрес на лицето или по мястото, където е живяло непосредствено преди изчезването.

Чл. 446. Въз основа на решението, с което е обявена смъртта на едно лице, се съставя акт за смърт в последното местожителство на лицето.







Отмяна на решението




Чл. 552.(1) По молба на всеки заинтересован или по искане на прокурора решението за обявяване на отсъствието или смъртта на едно лице може да бъде отменено или изменено, ако се установи, че отсъстващият е жив или че точната дата на неговата смърт е различна от тази, обявена от съда.

Чл. 447. По молбата на всеки заинтересуван или по искане на прокурора решението за обявяване на отсъствието или смъртта на едно лице може да бъде отменено или изменено, ако се установи, че отсъствуващият е жив или че точната дата на неговата смърт е различна от тази, обявена от съда.

(2) Искът по ал. 1 се предявява срещу страната, която е искала обявяването на отсъствието или смъртта, и срещу лицата, които черпят права от съответния акт.

Чл. 448. Искът по предходния член се предявява срещу страната, която е искала обявяването на отсъствието или смъртта, и срещу лицата, които черпят права от съответния акт.







Глава петдесет и втора




ПРОИЗВОДСТВО ПО ОТКРИТО НАСЛЕДСТВО










Местна компетентност




Чл. 553.(1) Имуществото, което е останало след смъртта на едно лице, се запечатва в установените от закона случаи от районния съд по мястото, където е открито наследството или се намира имуществото.

Чл. 449.(1) Имуществото, което е останало след смъртта на едно лице се запечатва в установените от закона случаи от районния съдия.

(2) Районният съд може да възложи на общината или кметството чрез свой орган да извърши запечатването.

(2) Районният съдия може да възложи на съдия-изпълнителя да извърши запечатването.

(3) По искане на молителя запечатването може да бъде възложено и на съдебния изпълнител.










Упълномощени лица




Чл. 554. Запечатване може да иска:

Чл. 450. Запечатване може да иска:

1. всеки, който претендира, че има право на наследство;

а) всеки, който претендира, че има право на наследство;

2. кредиторът, който има изпълнителен лист срещу починалия;

б) кредиторът, който има изпълнителен лист срещу умрелия;

3. прокурорът и кметът на общината, района или кметството, когато има отсъстващи наследници.

в) прокурорът и кметът на общината, района или кметството, когато има отсъствуващи наследници.







Запечатване




Чл. 555. За запечатването се съставя протокол, в който се посочват датата, по чие нареждане е станало запечатването, означение на запечатаните помещения, каси, сандъци и други и кратко описание на незапечатаните предмети. Протоколът се подписва от длъжностното лице и от присъстващите страни.

Чл. 451. За запечатването се съставя протокол, в който се посочва датата, по чие нареждане е станало запечатването, означение на запечатаните помещения, каси, сандъци и др. и кратко описание на незапечатаните предмети. Този протокол се подписва от длъжностното лице и присъствуващите страни.







Разпечатване




Чл. 556.(1) Всеки, който има право да иска запечатване, може да иска разпечатване и опис на имуществото.

Чл. 452.(1) Всеки, който има право да иска запечатване, може да иска разпечатване и опис на имуществото.

(2) Разпечатването и описът се извършват от районния съд, който може да възложи това по реда на чл. 553, ал. 2 и 3.

(2) Разпечатването и описът се извършват от районния съдия. В случая се прилага ал. 2 на чл. 449.







Извършване на описа




Чл. 557.(1) За описа се съставя протокол, в който се описват поотделно всички вещи по реда на разпечатването. За оценка на вещите може да бъде назначено вещо лице.

Чл. 453.(1) В протокола за описа се описват поотделно всички вещи по реда на разпечатването. За оценка на вещите може да бъде назначено вещо лице.

(2) При описа могат да присъстват наследниците на починалия и кредиторите.

(2) При описа могат да присъствуват наследниците на умрелия и кредиторите.

(3) Описът може да се извърши и без да е направено запечатване.

(3) Може да се извърши опис и без да е направено запечатване.







Предаване на вещите




Чл. 558. Описаните вещи се предават срещу подпис на наследниците или на някой от тях, а ако няма такива или те не желаят да ги приемат, вещите се предават за пазене на трето лице.

Чл. 454. Описаните вещи се предават срещу подпис на наследниците или на някой от тях, а ако няма такива или те не желаят да ги приемат, те се предават за пазене на трето лице.







Уведомяване за описа




Чл. 559. Когато запечатването, разпечатването и описът се извършат от общината, района или кметството, протоколът се изпраща на районния съдия.

Чл. 455. Когато запечатването, разпечатването и описът се извършат от общината, района или кметството, протоколът се изпраща на районния съдия.







Глава петдесет и трета




ОБЕЗСИЛВАНЕ НА ЦЕННИ КНИЖА










Предмет и предпоставки




Чл. 560. Всяко лице, което има право върху ценна книга на заповед-запис на заповед, менителница и други, или върху ценна книга на приносител, може да иска обезсилването й, ако е лишено от владението върху нея въпреки волята му или ако ценната книга е унищожена.

Чл. 456.(1) Всяко лице, което има право върху ценна книга на заповед (запис на заповед, менителница и др.) или върху ценна книга на приносител, може да иска обезсилването й, ако е лишено от владението върху нея въпреки волята му или ако ценната книга е унищожена.

(2) Не се допуска обезсилване на облигации и други ценни книжа, издавани по държавните заеми.







Съдържание на молбата




Чл. 561. В молбата си молителят трябва да:

Чл. 457. В молбата си молителят трябва:

1. възпроизведе ценната книга или да посочи всичко, което е необходимо, за да се определи нейната тъждественост;

а) да възпроизведе ценната книга или да посочи всичко, което е необходимо, за да се определи нейната тъждественост;

2. изложи обстоятелствата, при които е изгубена или унищожена ценната книга, както и обстоятелствата, от които произтича правото му върху нея;

б) да изложи обстоятелствата, при които е изгубена или унищожена ценната книга, както и обстоятелствата, от които произтича правото му върху нея, и

3. потвърди истинността на своите твърдения с изрична декларация в молбата.

в) да потвърди истинността на своите твърдения с изрична декларация в молбата.







Заповед за неплащане




Чл. 562.(1) Ако молбата отговаря на изискванията по чл. 561, съдът в закрито заседание издава заповед, която съдържа:

Чл. 458.(1) Ако молбата отговаря на горните изисквания, съдът в закрито заседание издава заповед, която трябва да съдържа:

1. означение на молителя;

а) означение на молителя;

2. покана към държателя на ценната книга да заяви своите права най-късно до посочения в заповедта ден на заседанието на съда за произнасянето по обезсилването с предупреждение, че ако не стори това, ценната книга ще бъде обезсилена;

б) покана към държателя на ценната книга да заяви своите права най-късно до посочения в заповедта ден на заседанието на съда за произнасянето по обезсилването, с предупреждение, че ако не стори това ценната книга ще бъде обезсилена, и

3. нареждане до платеца да не извършва никакви плащания на приносителя на ценната книга.

в) нареждане до платеца да не върши никакви плащания на приносителя на ценната книга.

(2) Заповедта се поставя на определеното за това място в съда и се обнародва в неофициалния раздел на "Държавен вестник".

(2) Заповедта се залепя на определеното за това място в съда и се обнародва в неофициалния раздел на "Държавен вестник".

(3) Препис от заповедта се изпраща на платеца.

(3) Препис от заповедта се изпраща на платеца.







Насрочване на заседание за обезсилване




Чл. 563. Заседанието за обезсилване на ценна книга се насрочва не по-рано от:

Чл. 459. Денят на заседанието се определя както следва:

1. четиридесет и пет дни от обнародването на заповедта по чл. 562, ал. 2 или от падежа на ценната книга, ако обнародването е извършено преди падежа-за ценна книга на заповед;

а) ако се касае за ценни книжа на заповед, до деня на заседанието трябва да са изтекли 45 дни от обнародването на заповедта по предходния член или от падежа на ценната книга - ако това обнародване е станало преди падежа;

2. една година от падежа на първия купон след обнародването на заповедта-за ценна книга на приносител, по която са издадени лихвени купони;

б) ако се касае за ценни книжа на приносител, по които са издадени лихвени купони, до деня на заседанието трябва да е изтекла една година от падежа на първия купон след обнародването на заповедта, и

3. една година от падежа на ценната книга-за ценна книга на приносител, по която не са издадени лихвени купони.

в) ако се касае за ценни книжа на приносител, по които не са издадени лихвени купони, до деня на заседанието трябва да е изтекла една година от падежа на самата ценна книга.







Оспорване на молбата




Чл. 564.(1) Лицето, което оспорва молбата за обезсилване, е длъжно да заяви това най-късно в съдебното заседание и да депозира ценната книга в съда или в банка до разрешаването на спора.

Чл. 460.(1) Лицето, което оспорва молбата за обезсилване, е длъжно да заяви това на съда най-късно в заседанието и да депозира ценната книга в съда или в банка до разрешаването на спора.

(2) В случая по ал. 1 съдът спира производството по обезсилването и дава едномесечен срок на молителя да представи доказателства, че е предявил иск за установяване на правото си върху ценната книга. Съдът прекратява производството по обезсилването, ако не се представят доказателства за предявяване на иск.

(2) В такъв случай съдът спира производството по обезсилването и дава месечен срок на молителя да представи доказателства, че е предявил иск за установяване на правото си върху ценната книга. Ако това доказателство не бъде представено, съдът прекратява производството по обезсилването.







Решение по обезсилването




Чл. 565.(1) Решението по обезсилването се постановява в открито заседание с призоваване на молителя.

Чл. 461.(1) Решението по обезсилването се постановява в открито заседание с призоваване на молителя.

(2) Решението, с което се отхвърля молбата за обезсилване, може да се обжалва по общия ред.

(2) Решението, с което се отхвърля молбата за обезсилване може да се обжалва по общия ред.







Осъществяване на правата по ценната книга




Чл. 566. След обезсилване на ценната книга молителят осъществява правата си по нея въз основа на решението за обезсилване. Въз основа на него той може да иска издаване на дубликат на ценната книга.

Чл. 462. След обезсилване на ценната книга молителят осъществява правата по нея въз основа на решението за обезсилване. Въз основа на него той може да иска издаване на дубликат.







Права на притежателя на ценната книга




Чл. 567. Лицето, което притежава обезсилената ценна книга, независимо от това, че не е предявило своевременно правата си върху нея, може да търси сумата по ценната книга от лицето, по молба на което е постановено обезсилването, ако това лице не е имало право да иска обезсилване.

Чл. 463. Лицето, което притежава обезсилената ценна книга, макар и да не е предявявало своевременно правата си върху нея, може да търси сумата по ценната книга от онзи, по молбата на когото е постановено обезсилването, ако той не е имал право да иска това.







Отмяна на заповедта за неплащане




Чл. 568. Ако производството за обезсилване завърши без решение за обезсилване, заповедта за неплащане се отменя служебно от съда и се съобщава на платеца.

Чл. 464. Ако производството за обезсилване се свърши без да се издаде решение за обезсилване, заповедта за неплащане се отменява служебно от съда и се съобщава на платеца.







Глава петдесет и четвърта




НОТАРИАЛНИ ПРОИЗВОДСТВА












Сподели с приятели:
1   ...   19   20   21   22   23   24   25   26   27




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница