Разбира се, че темата е безбрежен океан и моето пътуване ще бъде сложно и опасно, а и защото океанът не е само воден, но е и въздушен. А и всичко ще бъде не само реално, но и виртуално

Съобразно темата, започвам от смисъла на реалното и виртуалното. Реалното е действително съществуващо, а не въображаемо. Реалното може да бъде формулирано още, като съществуващо и отговарящо на действителността. Освен това, реалното може да бъде названо и като практическо, отчитащо истинските условия на действителността. Виртуалното има латински произход и означава в превод възможното. От друга страна, виртуалното може да бъде научно-обосновано, изхождайки от логиката и практиката и въображаемо, изхождайки от чувството и вярата в нещо все още научно недоказано, но някакси възможно. Е, така стоят нещата в първо елементарно тълкуване за действителното и въображаемото. Малка подробност е, че сега, засега хорските знания за реалното и виртуалното са нищожно малки. Разбира се, това положение официалната наука категорично не допуска и прави всякакви внушения за голям научен напредък.

Нека да се замислим, къде сме и какво сме във Вселената. По въпроса за нашето физическо местонахождение въпросът е ясен - на Земята сме. Обаче, от една страна, Земята е нещожно малка прашинка от Млечния Път, а от друга страна, по отношение на времето, имаме пак нищожно малка съизмеримост между човешката история и историята на нашата планета. И по отношение на тази двойна нищожност, натрупаните от човечеството знания не могат да бъдат значителни, а могат да бъдат класифицирани също така като нищожни. Е, нека за самочувствие да се самозалъгваме, че притежаваме знания от около един процент от масива знания за Вселената, но в никой случай не и повече. Такава е жестоката истина. Човечеството се намира в непрекъсна борба за своето утвърждаване във Вселената.. И това утвърждаване е непрекъсната битка за освобождаване от безброй зависимости, които ни предявява Вселената. А както се знае освобождаването от зависимостите се нарича еманципация и която, по неизяснени още природни закони, е винаги постъпателна. Следователно, еманципацията предполага непрекъснати усилия за нашето утвърждаване във Вселената. За набожните хора този основен закон на Природата може да бъде формулиран по следния начин: Царството Божие се поддава само на силата и само онзи, който го насили, ще се сдобие с него. За по-голяма яснота ще напомня само, че силата е мъдро приложената воля, която може да направи чудеса, в това число и с човешката съдба. По отношение за съдбата има многобройни дискусии, но механизмът за нейното формиране все още не е изяснен от хората. Едни твърдят, че това е предопределеност от предишните животи, други се придържат към тезата, че тя се формира в процеса на зараждане на новия живот, под влияние на съвкупност от фактори, в които се извършва това зараждане. Трети лансират и безброй други идеи, но да не се задълбочаваме по въпроса, тъй като нататък в нашето изложение ще отделим на тази загадка особено внимание. А сега нека да се върна към "Закона за силите". Нека така съвсем условно наричаме действията на сили, които имат някакъв организиран характер. При това нека да не възприемаме този закон, като някакво изолирано явление. Естествено, че той върви в сложна взаимовръзка и в пакет с други основни човешки закони, които ще формулираме и изясняваме нататък. Разбира се, всичко е много сложно и динамично, при което реалното се смесва с виртуалното и обратно. Да, да всичко това е така, обаче нека сега в нашето полезрение да бъдат само силите или усилията, които да се считат за идентични понятия.

Вероятно всеки в своето развитие усеща, че неговата силова компонента се намира в постоянно противоборство със силовите компоненти на другите хора, включително и с най-близките и с роднините. В края на краищата всеки започва да осъзнава, че по силовите си възможности застава в някаква позиция, която може да бъде оценена като отлична, добра, посредствена или лоша. Естествено, тази самооценка или оценка на другите хора е твърде неустойчива и променлива величина. Обаче все пак се очертават някакви контури, характерзиращи нашите възможности сега и в бъдеще.

По своя смисъл и значение контурите могат да бъдат най-разнообразни и практически са неограничени по своя брой. Ето защо, съвсем е логично, че не е възможно всички те да бъдат описани и пояснени. А това и не е необходимо, тъй като, ако тръгнем по този път, ще се заплетем в тези неща като пилета в калчища и няма да успеем в нашето изложение. Затова, се спирам само на два варианта за развитие на личността, в някакъв зададен интервал от време: борба за усъвършенстване независимо от нищо и на всяка цена и пасивно и безинициативно поведение. При първия вариант силовите позиции стават все по-успешни, което става все по-очевидно и постъпателно. При втория вариант силовите позиции отслабват във времето, при което се появява вероятност и от срив. Под срив нека да се разбират случаите на наркомания, пиянство, полудяване и др. Проведеният анализ, по редица публикации, отразяващи подобни ситуации, показа, че постигнатите резултати по първия вариант са право пропорционални, а по втория вариант са обратно пропорционални на положените волеви усилия. Не са малко случаите, когато хора с посредствени и даже с лоши начални силови позиции, благодарение на волята си, са постигали невероятни успехи в жизнената си кариера.

Мисля, че е излишно да привеждам и други аргументи в полза на Волята, която увеличава силовите позиции на всеки, който е прибягвал до нейната помощ. Това е безспорно, но нека да видим как всеки от нас може по-добре да я използва за личната си консумация. За целта могат да бъдат използвани рутинни духовни технологии, които са получили значителна известност. По своя смисъл и значение те са най-разнообразни и могат да бъдат подредени на източни и западни, на светски и религиозни и т.н. Обаче, нека да обърнем внимание на церемониите, които съставят основата на тяхната същност. Вероятно на всеки му е ясно, че церемония е вид организационна технология за провеждане на определени действия в някаква строга последователност и в строго регламентирано време. При това, колкото са по-сложни, по-трудоемки и по-опасни са те, толкова са по-действени резултатите, каляващи волята на определената личност, а от тук и неговите силови характеристики. Това е така, защото церемонията въздейства все по-силно върху въображението и възнаграждава положените усилия в пряка пропорционалност на оказаното съпротивление. Може да се приеме условно, че церемония, в широкия смисъл, е всяко целенасочено действие в нашата действителност.

Заслужават особено внимание духовните нравствени норми, формирани по кръвна връзка. Това са отношенията между родители и деца, между децата и между роднините. Разбира се, не може да се говори за някакви правила, обаче, има общопризнати прилики в тези норми. При това, нека да не се спирам на писаните правни положения, на семейните кодекси и т.н. Всичко това, разбира се, го има, а нека да продължа сомо с неписаната нравственост. Веднага правя оговорка, че и общопризнатите прилики се колебаят в някакви интервали и зависят от конкретните хора и от конкретната роднинска общност. Интересно, обаче, е това, че семейната нравственост е пъти по-голяма от нравствеността във всички други човешки общности. В реалния живот е сравнително рядко явлението, когато семейната нравственост да е идеално сбалансирана. Обикновено все има някакви търкания, понякога почти за нищо, а по често за някакви интереси. Обикновено дисбалансите в отношенията между деца възникват след смъртта на техните родители..Явлението е обяснимо, тъй като някакси изведнъж семейната верига се къса и отношенията отиват вече на друго ниво..Много е важно отношенията между родители и деца да са добри или да са в някакви общодопустими рамки. Между другото, каквито и да са родителите, децата са длъжни да ги разбират и да ги подкрепят. Духовната връка между родители и деца е тъй силна и важна, че ако някой от родителите по някаква съществена причина прокълне някое дете, то това се отразява фатално на неговото бъдеще. Подчертавам, когато причината е важна и родителят е психически здрав.

Интересни неща могат да се видят и във взаимоотношенията между родители и деца. Независимо от това, че родителите обикновено подчертават своето еднакво отношение към всяко едно дете, в действителност нещата стоят по-различно. Винаги са по-обичани по-слабите от тях. Слабостта може да бъде от най-различно естество и даже от такова, което за околните е незабележимо. Вероятно това става съвсем инстинктивно под въздействието на реалната и виртуалната роднинска нравственост. В междубрачните отношения също така могат да бъдат забелязани определени нравствени особености. Например, когато между съпрузите има любов и разбирателство, това автоматично се предава на нравствената настройка на техните деца. Когано, обаче, има тотално неразбирателство между съпрузите и това е продължително във времето, то най-добре такива съпрузи да се разведат. Разбира се, разводът е крайна мярка, но в противен случай могат да възникнат фатални последствия за един от съпрузите, който има по-малки, в сравнение с другия партньор, съпротивителни сили. Нравственият баланс е също така важен даже и за две малки деца, които спят в една стая. Има случаи, когато децата тотално не се разбират, обаче, родителите успяват да ги помирят, с което възстановяват нравствения баланс между тях.Обаче, някой път това е невъзможно. В такива случаи децата трябва да спят в различни стаи, в противен случай здравето и живота на едно от децата ще бъде застрашено.

Няколко думи за междудържавната нравственост и международното право. Като цяло, международното право е съвсем бледа проекция от междудържавната нравственост или справедливостта. Това е някаква осреднена нравственост само на великите държави, при което нравствеността на малките държави почти не се зачита. Между другото, това е наследено и от Римското право, когато Рим е бил център на могъща империя, незачитаща или почти незачитаща нравствеността на малките държави. Независимо от това, при сблъсъка за каквото и да било между великата и малката държава, когато нравствеността (справедливостта) е на страна на малката държава успхът на голямата държава ще бъде винаги само временен. В края но краищата справедливостта ще възтържествува и голямата държава ще бъде принудена да отстъпи. Нещо подобно се случило и с "великите" завоеватели или идеолози, които с течение на времето претърпяват пълно фиаско.

Вероятно, ще бъде непълно, ако не изкажа своето мнение и в отношение на нравствеността за хората в маго и психо области. Това са магове, хипнотизатори, психиатри и всякакви други хора работещи в невидимата духовна област. Ще бъде голямо фарисейство, ако кажа, че и тук е изградено някакво нормално наказателно право в защита на потърпевшите. Ако сме точни, то в тази област за нарушаване на нравственността не действа почти никакво наказателно право. Причината за наличието на това бяло петно в наказателната дейност не е поради някакво нежелание, а чисто и просто поради невъзможността да се представят необходимите доказателства за извършени нарушения от този характер. Независимо от това наказанията за извършените престъпления се раздават от невидимите съдии на Природата, бдящи по стриктното спазване на изведения от нас "Нравствен закон". Между другото, трябва да се отдаде дължимото на религиите, които много ловко представят подобните наказания, като резултат от техните деяния. Мисля, че извършваните заблуди не са много честни спрямо Природата, но са много правилни спрямо хората, които трябва да повярват в съществуването на тези наказания, даже чрез използване на благородната лъжа. И в заключение, завършвайки нашите разходки из коридорите на този основен закон, изказвам вярата си, че неумолимия ход на човешката еманципация все повече и повече ще доближава действащото наказателно право до това, което е измислено от съвършената Природа.

Придържайки се към подхода за изясняване на приложната същност на реалното и виртуалното, предлагам на вашето внимание следващия основен закон на Природата наречен от мен "Закон за Доброто и Злото" в нашия живот..Двете части осигуряват закономерното протичане на човешката еманципация, тоест освобождаване от вредните зависимости по пътя на постъпателното усъвършенстване на нашите духовни и физически същности. Характерът на човешката еманципация се базира на загадъчни принципи, които карат злото да служи за възтържествуване на доброто, а доброто за поправяне на злото. Това е крайъгълния камък, основа или есенция на този закон. Общо взето, под една или друга форма, тази постановка може да се намери във всяко религиозно учение. Нещо повече, подобни послания са зашифрирани и в езическите вярвания, а даже и в мистичните такива. Смятам, че тези аргументи са напълно достатъчни за да се замислим сериозно за същността на този основен закон. Ако се формулира този закон още по-опростено излиза, че нито добряците, нито злобарите не могат да постигнат стабилни успехи в живота, ако се придържат в своето поведение само към едната от тези постановки. Ето защо, законът повелява, добряците да споделят своята доброта със злобари, тоест да бъдат снисходителни във възможно максимална степен към противоположно скроените индивиди. Както и обратно, злобарите трябва в максимално възможна степен да смекчават своя гняв към добряците (праведните). В противен случай законът не работи и ще има само губещи. Веднага внасям принципно пояснение за това, че хората се раждат със сбалансирани заряди от загадъчните същности на Доброто и Злото. Всичко зависи от естествата на външните и вътрешните импулси, които редуват тези явления. Под импулси се имат предвид най-разнообразни неща. Това може да бъде възпитание, това може да бъде емоция, това може да бъде чувство, това може да бъде и още не знам какво, а може да бъде и просто отделна дума, мелодия или просто някакъв звук. Защо всичко това е така предлагам да не се дискутира, защото този закон, както и вече разгледаните все още не са разгадани. Няма още научни обяснения за случващото се, обаче има усещания, че нещата стоят точно по този начин. Следователно, нека тези усещания да преминат във вярата за правилността на предлаганите обяснения на реалното и виртуалното и да продължим нашето изложение.

За по-голяма яснота искам да подхвана поредното обяснение някак отстрани. Например, защо смъртното наказание във все повече страни се заменя с доживотен затвор, въпреки ужасния характер на някои деяния? Ето,стигнали сме до добър въпрос, а сега нека да дадем и добър отговор. Разбира се, отговорът не е еднозначен и като главна причина за това е действието на закона за Доброто и Злото. Както вече изяснихме Злото е енергия, която винаги се побеждана от енергията на Доброто и се установява някакво природно равновесие. При положение, че виновник на извършеното Зло се наказва със смърт, което, колкото и да е справедливо, е вид друго Зло, тогава имаме нарушение на разглеждания закон с нежелателни последствия за победилата страна. Нежелателните последствия могат да бъдат най-разнообразни: от ответните кървави отмъщения, предизвикани от роднини или близки на умъртвения, до необяснимите болести с фатален край на поръчителите или изпълнителите на смъртното наказание. До този извод вероятно са стигнали във всички държави с по-напреднало ниво на тяхната еманципация, тоест освободилите се от погрешните зависимости в тяхното провораздаване. Който се съмнява в направените изводи, може да извърши елементарен анализ на културните нива на различните държави и ще стигне до аналогични резултати.