ГРАЖДАНСКИ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС (нов)
|
ГРАЖДАНСКИ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС (стар)
|
|
|
Ч А С Т П Ъ Р В А
|
|
ОБЩИ ПРАВИЛА
|
|
|
|
Глава първа
|
|
ОСНОВНИ ПОЛОЖЕНИЯ
|
|
|
|
Предмет
|
|
Чл. 1. Този кодекс урежда производството по граждански дела.
|
Чл. 1. Този кодекс урежда производството по гражданските дела пред съдилищата.
|
|
|
Дължимост на защита и съдействие
|
|
Чл. 2. Съдилищата са длъжни да разгледат и разрешат всяка подадена до тях молба за защита и съдействие на лични и имуществени права.
|
Чл. 2.(1) Съдилищата са длъжни да разгледат и разрешат всяка подадена до тях молба за защита и съдействие на лични и имуществени права.
|
|
|
Добросъвестност
|
|
Чл. 3. Участващите в съдебните производства лица и техните представители под страх от отговорност за вреди са длъжни да упражняват предоставените им процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави. Те са длъжни да изнасят пред съда само истината.
|
Чл. 3. Участвуващите в съдебните производства лица и техните представители, под страх на отговорност за вреди, са длъжни да упражняват предоставените им процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави. Те са длъжни да изнасят пред съда само истината.
|
|
|
Съдебен език, преводачи и тълковници
|
|
Чл. 4.(1) Съдебният език е българският.
|
Чл. 5. Съдебният език е българският.
|
(2) Когато в делото участват лица, които не знаят български, съдът назначава преводач, с помощта на когото тези лица извършват съдопроизводствените действия и им се обясняват действията на съда.
|
Когато в делото участвуват лица, които не знаят български, съдът назначава преводач, с помощта на когото тези лица извършват съдопроизводствените действия и им се обясняват действията на съда.
|
(3) Когато в делото участва глухо или нямо лице, назначава му се тълковник.
|
|
|
|
Глава втора
|
|
ОСНОВНИ НАЧАЛА
|
|
|
|
Законност
|
|
Чл. 5. Съдът разглежда и решава делата според точния смисъл на законите, а когато те са непълни, неясни или противоречиви-според общия им разум. При липса на закон съдът основава решението си на основните начала на правото, обичая и морала.
|
Чл. 4.(1) Съдът е длъжен да решава делата според точния смисъл на действащите закони, а когато те са непълни, неясни или противоречиви - според общия им разум. При липса на закон съдът основава решенията си върху обичая и основните начала на правото и справедливостта.
|
|
|
Диспозитивно начало
|
|
Чл. 6.(1) Съдебните производства започват по молба на заинтересованото лице или по искане на прокурора в определените от закон случаи.
|
Чл. 2.(2) Съдебните производства започват по молба на заинтересуваното лице или по искане на прокурора в определените от закон случаи.
|
(2) Предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните.
|
|
|
|
Служебно начало
|
|
Чл. 7.(1) Съдът служебно извършва необходимите процесуални действия по движението и приключването на делото и следи за допустимостта и надлежното извършване на процесуалните действия от страните. Той съдейства на страните за изясняване на делото от фактическа и правна страна.
|
|
(2) Съдът връчва на страните препис от актовете, които подлежат на самостоятелно обжалване.
|
|
|
|
Състезателно начало
|
|
Чл. 8.(1) Всяка страна има право да бъде изслушана от съда, преди да бъде постановен акт, който има значение за нейните права и интереси.
|
Конст. Чл. 121.(1) Съдилищата осигуряват равенство и условия за състезателност на страните в съдебния процес.
|
(2) Страните посочват фактите, на които основават исканията си, и представят доказателства за тях.
|
|
(3) Съдът осигурява възможност на страните да се запознават с исканията и доводите на насрещната страна, с предмета на делото и неговото движение, както и да изразят становище по тях.
|
|
|
|
Равенство на страните
|
|
Чл. 9. Съдът осигурява на страните равна възможност да упражняват предоставените им права. Той прилага закона еднакво спрямо всички.
|
Чл. 4.(2) Съдът осигурява на страните равна възможност да упражняват предоставените им права. Той е длъжен да прилага закона точно и еднакво спрямо всички.
|
|
|
Установяване на истината
|
|
Чл. 10. Съдът осигурява на страните възможност и им съдейства за установяване на фактите, които са от значение за решаването на делото.
|
Конст. Чл. 121. (2) Производството по делата осигурява установяването на истината.
|
|
|
Публичност и непосредственост
|
|
Чл. 11. Разглеждането на делата става устно в открито заседание, освен ако в закон е предвидено това да стане в закрито заседание.
|
Чл. 105.(1) Разглеждането на делата става устно в открито заседание, освен ако законът предвижда това да стане в закрито заседание.
|
|
|
Вътрешно убеждение
|
|
Чл. 12. Съдът преценява всички доказателства по делото и доводите на страните по вътрешно убеждение.
|
Чл. 188.(1) Съдът преценява всичките доказателства по делото и доводите на страните по свое убеждение.
|
|
|
Разглеждане и решаване на делата в разумен срок
|
|
Чл. 13. Съдът разглежда и решава делата в разумен срок.
|
|
|
|
Глава трета
|
|
ПОДВЕДОМСТВЕНОСТ
|
|
|
|
Подведомственост на гражданските дела
|
|
Чл. 14.(1) На съдилищата са подведомствени всички граждански дела.
|
Чл. 6.(1) На съдилищата са подведомствени всички граждански дела с изключение на онези, които по силата на специални закони са предоставени за разрешаване от други органи.
|
(2) Съдът сам решава дали заведеното дело подлежи на разглеждане от него.
|
(2) Съдът сам решава подлежи ли заведеното пред него дело на разглеждане от него или от друго учреждение.
|
(3) Никое друго учреждение няма право да приеме за разглеждане дело, което вече се разглежда от съда.
|
(3) Никое друго учреждение няма право да приема за разглеждане дело, което вече се разглежда от съда.
|
|
|
Проверка на подведомствеността
|
|
Чл. 15.(1) Въпросът дали заведеното дело е подведомствено на съда може да бъде повдигнат от страните или служебно от съда при всяко положение на делото, освен когато в закон е определен срок за това.
|
Чл. 10.(1) Въпросът дали заведеното дело подлежи на разглеждане от съдилищата или от орган извън съдебната система може да бъде повдигнат при всяко положение на делото и служебно от съда.
|
(2) Определението на съда по този въпрос може да се обжалва с частна жалба.
|
(2) Определението на съда по този въпрос може да се обжалва с частна жалба.
|
|
|
Спор за подведомственост
|
|
Чл. 16. Когато съдилищата и другите учреждения са отказали да разгледат делото като неподведомствено на тях, ищецът може да повдигне спор за подведомственост пред Върховния касационен съд.
|
Чл. 11.(1) Учреждението, което счита, че приетото за разглеждане от съдилищата дело е подведомствено нему, може да повдигне препирня за подведомственост пред Върховния касационен съд. До разрешаването на въпроса производството пред съда се спира. В този случай съдът може да вземе мерки за обезпечение на иска.
(2) По реда на предходната алинея се разрешава препирнята за подведомственост и в случаите, когато съдилищата и другите учреждения са отказали да разгледат делото като неподведомствено на тях. В тези случаи препирня за подведомственост може да повдигне и ищецът.
|
|
|
Компетентност по обуславящи въпроси
|
|
Чл. 17.(1) Съдът взема становище по всички въпроси, които имат значение за решаването на делото, освен по въпроса дали е извършено престъпление.
|
|
(2) Съдът се произнася инцидентно по валидността на административните актове независимо от това, дали те подлежат на съдебен контрол. Съдът не може да се произнася инцидентно по законосъобразността на административните актове, освен когато такъв акт се противопоставя на страна по делото, която не е била участник в административното производство по издаването и обжалването му.
|
|
|
|
Съдебен имунитет
|
|
Чл. 18.(1) Българският съд е компетентен по искове, по които страна е чужда държава, както и лице със съдебен имунитет, в следните случаи:
|
Чл. 8. Лицата, ползуващи се с право на екстериториалност, както и чуждите държави, са подчинени на българските съдилища:
|
1. при отказ от съдебен имунитет;
|
а) когато сами са започнали делото;
|
2. по искове, основани на договорни отношения, когато изпълнението на задължението е в Република България;
|
б) по дела, отнасящи се до техни предприятия в страната, и
|
3. по искове за вреди от непозволено увреждане, извършено в Република България;
|
в) по дела за вещни права върху недвижими имоти, които се намират в страната.
|
4. по искове относно права върху наследствено имущество и незаето наследство в Република България;
|
|
5. по дела, които са от изключителна подведомственост на българските съдилища.
|
|
(2) Разпоредбите на ал. 1, т. 2, 3 и 4 не се прилагат за правни сделки и действия, извършени в изпълнение на официални функции на лицата, съответно във връзка с упражняване на суверенни права на чуждата държава.
|
|
|
|
Арбитражно споразумение
|
|
Чл. 19.(1) Страните по имуществен спор могат да уговорят той да бъде решен от арбитражен съд, освен ако спорът има за предмет вещни права или владение върху недвижим имот, издръжка или права по трудово правоотношение.
|
Чл. 9.(1) Страните по имуществен спор могат да уговарят той да бъде решен от арбитражен съд, освен ако спорът има за предмет вещни права или владение върху недвижим имот, издръжка или право по трудово правоотношение.
|
(2) Арбитражът може да има седалище в чужбина, ако една от страните има обичайно местопребиваване, седалище според устройствения си акт или местонахождение на действителното си управление в чужбина.
|
(2) Арбитражният съд може да бъде със седалище в чужбина, ако една от страните е с местожителство или седалище в друга страна.
|
|
|
Глава четвърта
|
|
СЪДИЛИЩА
|
|
|
|
Състав на съда
|
|
Чл. 20. Първоинстанционните дела се разглеждат в състав от един съдия, а въззивните и касационните-в състав от трима съдии, единият от които е председател на състава.
|
Чл. 105.(2) Първоинстанционните дела на районните и окръжните съдилища се разглеждат в състав от един съдия.
|
|
|
Съвещание
|
|
Чл. 21.(1) Съвещанието и гласуването на съдебния състав се ръководи от председателя на състава и се провежда тайно.
|
Чл. 187.(1) Решението се постановява след тайно съвещание, по мнозинство на гласовете на съдиите, участвували в заседанието, в което е завършено разглеждането на делото.
|
(2) Никой от съдиите не може да се въздържи от гласуване.
|
Чл. 187.(2) Никой от съдиите не може да се въздържи от гласуване.
|
(3) Членовете на състава гласуват в поредност според старшинството. Първи гласува младшият член, а председателят гласува последен.
|
|
(4) Когато при решаване на делото по същество съдът трябва да се произнесе по няколко иска, по всеки от тях се провежда отделно гласуване.
|
|
(5) Решенията на съда се приемат с мнозинство на гласовете на съдиите.
|
Чл. 187.(1) Решението се постановява след тайно съвещание, по мнозинство на гласовете на съдиите, участвували в заседанието, в което е завършено разглеждането на делото.
|
(6) Съдията, който не е съгласен с мнението на мнозинството, подписва решението, като мотивира отделно своето особено мнение.
|
Чл. 187.(3) Съдията, който не е съгласен с мнението на мнозинството, подписва решението, като мотивира отделно своето особено мнение.
|
|
|
Основания за отвод
|
|
Чл. 22.(1) Не може да участва като съдия по делото лице:
|
Чл. 12.(1) Не може да участвува в делото съдия,
|
1. което е страна по делото или заедно с някоя от страните по делото е субект на спорното или свързано с него правоотношение;
|
който е страна по делото
|
2. което е съпруг или роднина по права линия без ограничение, по съребрена линия до четвърта степен или по сватовство до трета степен на някоя от страните или на неин представител;
|
или е съпруг или роднина на някоя от страните по права линия без ограничение, по съребрена линия до четвърта степен или по сватовство до трета степен или се намира в същите отношения с повереника на страната.
|
3. което живее във фактическо съпружеско съжителство със страна по делото или с неин представител;
|
|
4. което е било представител, съответно пълномощник, на страна по делото;
|
|
5. което е взело участие при решаване на делото в друга инстанция или е било свидетел или вещо лице по делото;
|
(2) Той се отстранява и ако е взел участие при решаване на делото, или ако е бил свидетел, вещо лице, или пълномощник по делото, както и ако е заинтересуван от изхода на делото
|
6. относно което съществуват други обстоятелства, които пораждат основателно съмнение в неговото безпристрастие.
|
или се намира със страната в особени отношения, които пораждат основателно съмнение в неговото безпристрастие.
|
(2) Съдията е длъжен сам да се отстрани в случаите по ал. 1, т. 1-5, а когато не приеме отвода по ал. 1, т. 6, да обяви обстоятелствата.
|
Чл. 13.(1) изр. 2. Съдията е длъжен сам да се отстрани.
|
|
|
Процедура по отвода
|
|
Чл. 23.(1) Отстраняване може да поиска всяка от страните в заседанието, след като е възникнало или е станало известно основанието за отстраняване.
|
Чл. 13.(1) Искането за отстраняване на съдия може да бъде направено от всяка от страните в първото заседание, след като е възникнало основанието за отстраняване.
|
(2) Съдът решава въпроса за отстраняването при участие на съдията, за когото е направено искането.
|
Чл. 14.(1) Съдът решава въпроса за отстраняването при участието на самия съдия.
|
(3) Ако поради отстраняване на съдии разглеждането на делото в съответния съд е невъзможно, горестоящият съд постановява изпращането му за разглеждане в друг равен съд.
|
(2) Ако поради отстраняване на съдии разглеждането на делото в дадения съд е невъзможно, горестоящият съд постановява изпращането му за разглеждане в друг равен съд.
|
|
|
Отвод на други длъжностни лица
|
|
Чл. 24. На основанията по чл. 22, ал. 1 може да бъдат отстранени прокурорът и съдебният секретар.
|
Чл. 13.(2) По същите причини може да бъде отстранен прокурорът и секретарят на съда.
|
|
|
Съдебни поръчки
|
|
Чл. 25.(1) Когато се налага събиране на доказателства вън от района на съда, той може да делегира събирането им на местния районен съд.
|
Чл. 112.(1) Когато някои от доказателствата се намират вън от района на съда и не се налага да бъдат събрани непосредствено от него, той делегира местния районен съдия да ги събере.
|
(2) Съдът съобщава на делегирания съд срока, до който доказателствата трябва да бъдат събрани, и по възможност деня на следващото заседание по делото.
|
(2) Съдът съобщава на делегирания съдия срока, до който доказателствата трябва да бъдат събрани, и по възможност деня на следващото заседание по делото.
|
(3) Делегираният съд уведомява незабавно делегиращия съд за всички обстоятелства, които забавят или препятстват изпълнението на поръчката.
|
|
(4) Делегираният съд се произнася с определение по всички въпроси във връзка с изпълнението на делегацията.
|
(3) Делегираният съдия се произнася с определение по всички въпроси във връзка с изпълнение на делегацията.
|
|
Чл. 43. Всички сношения на съда с лица и учреждения, които се намират извън границите на Република България, се извършват чрез Министерството на външните работи, освен ако не е предвидено друго в договор за правна помощ.1
|
Глава пета
|
|
СТРАНИ. ПРЕДСТАВИТЕЛСТВО
|
|
|
|
Страни
|
|
Чл. 26.(1) Страни по граждански дела са лицата, от чието име и срещу които се води делото.
|
Чл. 15.(1) Страни по граждански дела са лицата, от чието име и срещу които се води делото.
|
(2) Освен в предвидените от закон случаи никой не може да предявява от свое име чужди права пред съд.
|
(2) Освен в предвидените от закона случаи никой не може да предявява от свое име чужди права пред съд.
|
(3) Прокурорът може да участва в производството с права на страна в предвидените от закон случаи. Той не може да извършва действия, които представляват разпореждане с предмета на делото.
|
Чл. 27. (1) Прокурорът може да започва предвидените в този кодекс производства в интерес на друго лице или да встъпи като страна във вече заведено производство в случаите, определени от закон.
(2) Освен това прокурорът дава заключение по гражданските дела в случаите, предвидени в закон.
Чл. 29.(1) Прокурорът упражнява предоставените му от закона права съобразно правилата, установени за страните по делото.
(2) Прокурорът не може да извършва действия, които представляват разпореждане с предмета на делото.
|
(4) По делото, по което е предявено чуждо право, се призовава като страна и лицето, чието право е предявено.
|
Чл. 15.(3) По делото, по което едно лице е предявило чужди права, се призовава като страна и лицето, чието право е предявено.
|
|
|
Процесуална правоспособност
|
|
Чл. 27.(1) Процесуално правоспособен е този, който е правоспособен по материалното право.
|
|
(2) Процесуално правоспособни са и държавните учреждения, които са разпоредители с бюджетни кредити. Ако държавното учреждение не е разпоредител с бюджетни кредити, съдопроизводствените действия се извършват от и срещу висшестоящото учреждение-разпоредител с бюджетни кредити.
|
Чл. 18.(2) изр.2. Когато държавното учреждение няма отделна сметка в банка, съдопроизводствените действия се извършват от и срещу учреждението, което има такава сметка и на което първото е непосредствено подчинено.
|
|
|
Процесуална дееспособност
|
|
Чл. 28.(1) Дееспособните физически лица извършват съдопроизводствените действия лично.
|
Чл. 16.(1) Дееспособните лица могат да извършват лично всички съдопроизводствени действия.
|
(2) Непълнолетните и ограничено запретените извършват съдопроизводствените действия лично, но със съгласието на родителите или попечителите си.
|
(2) изр.2. Непълнолетните и ограничено запретените извършват съдопроизводствените действия лично, но със съгласието на техните родители или попечители.
|
(3) Непълнолетните могат да водят делата си лично за спорове по трудови правоотношения или за спорове, произтичащи от сделки по чл. 4, ал. 2 от Закона за лицата и семейството, както и в други случаи, определени със закон.
|
(3) Непълнолетните могат да водят делата си лично, когато се касае за спорове по трудови правоотношения или за спорове, произтичащи от сделки по чл. 4, ал. 2 ЗЛС.
|
(4) Малолетните и поставените под пълно запрещение се представляват от законните си представители-родители или настойници.
|
(2) изр. 1. Малолетните и поставените под пълно запрещение се представляват от законните им представители - родители и настойници.
|
|
|
Особено процесуално представителство
|
|
Чл. 29.(1) Безвестно изчезналите се представляват от назначените от съда техни представители, а обявените за отсъстващи-от въведените във владение наследници.
|
Чл. 16.(4) Безизвестно изчезналите и обявените за отсъствуващи се представляват в първия случай - от назначените от съда техни представители, а във втория - от въведените във владение наследници.
|
(2) Страната, която иска да извърши нетърпящо отлагане процесуално действие спрямо лице, което е процесуално недееспособно и което няма законен представител или попечител, може да иска от съда, пред който е висящо делото, да му назначи особен представител. В този случай разноските първоначално се понасят от нея.
|
Чл. 26.(1) Страната, която иска да извърши нетърпящо отлагане процесуално действие спрямо лице, което е процесуално недееспособно и което няма законен представител или попечител, може да иска от съда, пред който е висящо делото, да назначи попечител на това лице.
(2) Разноските за назначаване на попечителя се понасят първоначално от страната, по чието искане е бил назначен попечителят.
|
(3) Лице с неизвестен постоянен и настоящ адрес се представлява от лице, специално назначено от съда. В този случай разноските първоначално се понасят от насрещната страна.
|
Чл. 16.(5) Лицата с неизвестно местожителство се представляват от лица, специално назначени от съда.
|
(4) При противоречие в интересите между представляван и представител съдът назначава особен представител. В този случай съдът според обстоятелствата определя дали първоначално разноските да се поемат от представлявания или от представителя.
|
Чл. 16.(6) При противоречие в интересите между представляван и представител съдът назначава особен представител.
|
(5) Особеният представител може да извършва действия, за които се изисква изрично пълномощно, само с одобрението на съда, пред който се води делото.
|
Чл. 17. Представителите по ал. 2, 4 и 5 на предходния член могат да извършват действията, за които съгласно чл. 22 се изисква изрично пълномощно, само с одобрението на съда, пред който се води делото.
|
|
|
Представителство на юридически лица
|
|
Чл. 30.(1) Юридическите лица се представляват пред съдилищата от лицата, които ги представляват по закон или според устройствените им правила.
|
Чл. 18.(1) Юридическите лица се представляват пред съдилищата от лицата, които ги представляват по закон.
|
(2) Когато липсва правило за представителството, юридическото лице се представлява от двама членове на управлението му.
|
|
(3) Държавните учреждения се представляват от своите ръководители според техните устройствени правила.
|
Чл. 18.(2) изр.1. Държавните учреждения се представляват от своите ръководители, определени съобразно техните устройствени правила.
|
(4) Общините се представляват от кметовете.
|
|
|
|
Представителство на държавата
|
|
Чл. 31.(1) Държавата се представлява от министъра на финансите, освен когато в закон е предвидено друго.
|
Чл. 18. (3) Държавата се представлява от министъра на финансите.
|
(2) По дела, които се отнасят до недвижими имоти-държавна собственост, държавата се представлява от министъра на регионалното развитие и благоустройството.
|
(4) По дела, които се отнасят до имоти - държавна собственост, намиращи се на територията на страната, държавата се представлява от министъра на регионалното развитие и благоустройството.
|
|
(5) По дела, които се отнасят до изпълнение и прекратяване на концесионни договори, държавата се представлява от министър, определен с решението на Министерския съвет по чл. 58, ал. 2 от Закона за концесиите.
|
|
Чл. 19.(2) Държавните учреждения са длъжни да уведомяват министъра на финансите за заведените от тях и срещу тях дела, а по дела, които се отнасят до недвижими имоти - държавна собственост - министъра на регионалното развитие и благоустройството. Министерството на финансите и Министерството на регионалното развитие и благоустройството могат да вземат участие в тези дела.2
|
|
|
Представителство по пълномощие
|
|
Чл. 32. Представители на страните по пълномощие могат да бъдат:
|
Чл. 20.(1) Представители на страните по пълномощие могат да бъдат:
|
1. адвокатите;
|
а) адвокатите;
|
2. родителите, децата или съпругът;
|
б) родителите, децата и съпругът;
|
3. юрисконсултите или други служители с юридическо образование в учрежденията, предприятията, юридическите лица и на едноличния търговец;
|
в) юрисконсултите или други служители с юридическо образование при учрежденията, предприятията, кооперациите и другите обществени организации и юридически лица;
|
4. областните управители, упълномощени от министъра на финансите или от министъра на регионалното развитие и благоустройството, в случаите по чл. 31;
|
д) областните управители, упълномощени от министъра на финансите или от министъра на регионалното развитие и благоустройството, в случаите по чл. 18, ал. 3 и 4 ;
|
5. други лица, предвидени в закон.
|
е) други лица, предвидени в законите.
|
|
г) юристите от социалноправните кабинети при здравните заведения, които представляват майките и децата, нуждаещи се от правна помощ;
(2) Синдикалните организации и техните поделения могат да представляват работниците и служителите.3
|
|
Чл. 22.(3) Юрисконсултите на държавните учреждения и предприятия не могат да сключват спогодба.4
|
|
|
Пълномощно
|
|
Чл. 33. Пълномощниците се легитимират с пълномощно, подписано от страната или от нейния представител. В пълномощното се посочват трите имена, точният адрес и телефонът на пълномощника. Упълномощаването може да се направи и устно пред съда, като се отразява в протокола от съдебното заседание.
|
Чл. 21.(1) Пълномощниците се легитимират с пълномощно, подписано от страната или от нейния представител. В пълномощното задължително се посочват трите имена, точният адрес и телефонът на пълномощника.
|
|
|
Представителна власт
|
|
Чл. 34.(1) Общото пълномощие дава право за извършване на всички съдопроизводствени действия, включително получаване на депозирани разноски и преупълномощаване.
|
Чл. 22.(1) Общото пълномощие дава право за извършване на всички съдопроизводствени действия, включително получаване на депозирани разноски и преупълномощаване.
|
(2) За предявяване на искове за гражданско състояние, включително брачни искове, е необходимо изрично пълномощно.
|
Чл. 21.(2) За предявяване на искове за гражданско състояние, включително и брачни искове, е необходимо изрично пълномощно.
|
(3) За сключване на спогодба, за намаляване, оттегляне или отказ от иска, за признаване на исканията на другата страна, за получаване на пари или на други ценности, както и за действия, представляващи разпореждане с предмета на делото, е необходимо изрично пълномощно.
|
Чл. 22.(2) За сключване на спогодба, за намаляване, оттегляне или отказ от иска, за признаване исканията на другата страна, за получаване пари или други ценности, както и изобщо за действия, представляващи разпореждане с предмета на делото, е нужно изрично пълномощно.
|
(4) Пълномощното има сила до завършването на делото във всички инстанции, ако не е уговорено друго.
|
Чл. 22.(4) Пълномощното има сила до свършването на делото във всички инстанции, ако не е уговорено друго.
|
|
|
Оттегляне на пълномощието
|
|
Чл. 35. Доверителят има право да оттегли във всяко време пълномощието си, като уведоми съда, но това не спира разглеждането на делото. Всички действия, извършени законно от пълномощника до оттегляне на пълномощното, остават в сила.
|
Чл. 23. Доверителят има право да оттегли във всяко време пълномощието си, като уведоми съда, но това не спира разглеждането на делото. Всички действия, извършени законно от пълномощника до оттегляне на пълномощното, остават в сила.
|
|
|
Отлагане на делото при прекратяване на представителството
|
|
Чл. 36. В случай на смърт, психично разстройство или лишаване от права на пълномощника, както и на отказ от пълномощието му, за което е уведомил съда, производството по делото не се спира, а разглеждането му може да се отложи за друго заседание, ако съдът прецени, че тези обстоятелства не са могли да станат известни на страната или пък че тя е узнала за тях толкова късно, че не е могла да замести своевременно пълномощника си с друг.
|
Чл. 24. В случай на смърт, умоповреждане или лишаване от права на пълномощника, както и на отказ от пълномощието му, за което е уведомил съда производството по делото не се спира, а може да се отложи разглеждането му за друго заседание, ако съдът намери, че тези обстоятелства не са могли да станат известни на страната или пък че тя е узнала за тях толкова късно, че не е могла да замести своевременно пълномощника с друг.
|
|
|
Глава шеста
|
|
СЪОБЩЕНИЯ И ПРИЗОВКИ
|
|
|
|
|
