Изключенията са много мощен механизъм за обработка на грешки, но ако се използват неправилно, могат да доведат до много трудни за откриване проблеми. Затова ще посочим някои препоръчвани практики при работата с изключения:
catch блоковете трябва да са подредени така, че да започват от изключенията най-ниско в йерархията и да продължават с по-общите. Така ще бъдат обработени първо по-специфичните изключения и след това по общите. В противен случай кодът за по-специфичните никога няма да се изпълни.
Всеки catch блок трябва да прихваща само изключенията, които очаква (и знае как да обработва), а не всички. Лоша практика е да се прихващат всички изключения тъй като различните видове изключения изискват различна обработка и специфични действия за справяне с възникналата проблемна ситуация. Избягвайте конструкциите catch (Exception) {…} или просто catch {…}.
При дефиниране на собствени изключения трябва да се наследява System.ApplicationException, а не директно System.Exception. По този начин може да се направи разграничение на това дали изключението е от .NET Framework или е от приложението.
Имената на класовете на всички изключения трябва завършват на Exception, например OrderException, InvalidAccountException и т. н. Това прави кода по-разбираем и по-лесен за поддръжка.
При създаване на инстанция на изключение винаги трябва да й се подава в конструктора подходящо съобщение. Това съобщение ще бъде достъпно по-късно чрез свойството Message на изключението и ще помогне на програмиста, който използва дадения клас, по-лесно да идентифицира проблема.
Изключенията могат да намалят значително производителността на приложението, понеже всяко хвърлено изключение инстанцира клас (това отнема време), инициализира членовете му (това също отнема време), извършва търсене в стека за подходящ catch блок (и това отнема време) и накрая след като инстанцията стане неизползваема, тя се унищожава от garbage collector (и това също отнема време). Затова, когато е възможно се препоръчва да се прави проверка дали е възможно дадено действие, а не да се разчита на обработката на възникналото изключение. Прекомерното използване на изключенията се отразява на производителността.
Някои изключения могат да възникват по всяко време без да ги очакваме (например System.OutOfMemoryException). Добра практика е да се централизира прихващането на този тип изключения на най-високо ниво например в Main() метода на програма и да се направи елегантно прекратяване на изпълнението на програмата.
Изключенията трябва да бъдат хвърляни само при ситуации, които наистина са изключителни и трябва да се обработят. В нормалния ход на програмата (когато не възникват проблеми) не трябва да се хвърлят изключения.
Упражнения
Обяснете какво представлява изключенията, кои са силните им страни и кога се препоръчва да се използват.
Реализирайте структура от данни Student, която съдържа информация за студент - име, адрес, курс, специалност, изучавани предмети, оценки и т. н. Добавете подходящи конструктори и свойства за достъп до данните от класа. Сложете проверка за валидност на данните за студента в конструкторите и в свойствата за достъп. При невалидни данни хвърляйте изключение. Дефинирайте подходящи собствени класове за изключенията, свързани с класа Student.
Използвана литература
Светлин Наков, Обектно-ориентирано програмиране в .NET – http://www.nakov.com/dotnet/lectures/Lecture-3-Object-Oriented-Concepts-v1.0.ppt
Jeffrey Richter, Applied Microsoft .NET Framework Programming, Microsoft Press, 2002, ISBN 0735614229
Suprotim Agarwal, Getting Started with Exception Handling in C# - http://www.c-sharpcorner.com/Code/2004/July/ GettingStartedWithExceptionHandling.asp
Steve McConnell, Code Complete, 2nd Edition, Microsoft Press, 2004, ISBN 0735619670
MSDN Library – http://msdn.microsoft.com
www.devbg.org
Българска асоциация на разработчиците на софтуер (БАРС) е нестопанска организация, която подпомага професионалното развитие на българските софтуерни специалисти чрез образователни и други инициативи.
БАРС работи за насърчаване обмяната на опит между разработчиците и за усъвършенстване на техните знания и умения в областта на проектирането и разработката на софтуер.
Асоциацията организира специализирани конференции, семинари и курсове за обучение по разработка на софтуер и софтуерни технологии.
БАРС организира създаването на Национална академия по разработка на софтуер – учебен център за професионална подготовка на софтуерни специалисти.
Глава 5. Обща система от типове
(Common Type System)
Необходими знания
Базови познания за архитектурата на .NET Framework
Предефиниране на стандартните методи на System.Object
Операторите is и as
Клониране на обекти
Опаковане и разопаковане на обекти
Интерфейсите IComparable, IEnumerable и IEnumerator
В тази тема ...
В настоящата тема ще разгледаме общата система от типове в .NET Framework. Ще обясним разликата между стойностни и референтни типове, ще разгледаме основополагащия тип System.Object и йерархията на типовете, произлизаща от него. Ще се запознаем накратко и с някои операции при работа с типове – преобразуване към друг тип, проверка на тип, клониране, опаковане, разопаковане и др.
