УРОК 104 Аз търся само онова, което истински ми принадлежи

1. Днешната идея продължава мисълта, че радостта и вътрешният мир не са празни сънища. Те са твое право поради собствената ти същност. Те са ти дадени от Бога, Който не може да не успее да ти даде онова, което желае. Но трябва да разчистиш мястото, за да получиш даровете My. Те не се посрещат с радост от съзнанието, което приема даровете, създадени от него самото и с тях замества Божиите дарове.

2. Днес ще премахнем всички безсмислени и самоделни дарове, които сме поставили на светия олтар, където Божиите дарове принадлежат. Неговите дарове са нашето истинско достояние. Неговите дарове са наше наследство още от преди началото на времето и ще бъдат наши и тогава, когато времето премине във вечността. Неговите дарове са в нас сега, защото те са отвъд времето. Няма нужда да чакаме, за да ги получим. Те ни принадлежат още днес.

3. Затова избираме да ги имаме сега и знаем, че избирайки тях на мястото на онова, което сами сме създали, ние само съединяваме своята воля с онова, което Бог повелява и признаваме, че еднаквото е единно. Нашите по-дълги периоди на практика днес, ежечасните пет минути, които отдаваме на истината за твое спасение, трябва да започнат със следното:

След това отхвърли противоречията на света, които предлагат други дарове и други цели, съставени от илюзии, чиито свидетели са илюзиите и могат да се открият само в света на сънищата.

4. Сега отхвърляме всичко това и търсим онова, което наистина ни принадлежи, молейки да разберем какво ни е дадено от Бога. Разчистваме свято място в съзнанието си пред Неговия олтар, където даровете Му на вътрешен мир и радост са добре дошли и където идваме, за да получим даденото ни от Него. Днес пристъпваме с доверие, разбирайки, че истински ни принадлежи само онова, което ни е дадено от Него. И няма да пожелаем нищо друго, защото нищо друго истински не ни принадлежи.

5. По този начин ние днес разчистваме пътя за Него просто като знаем, че Волята Му вече е осъществена и че радостта и вътрешният мир ни принадлежат като Негови извечни дарове. Няма да ги изпускаме от поглед в промеждутъчните периоди, през които ги търсим там, където Той ги е поставил. Колкото се може по-често ще си напомняме следното:

1. Божият мир и радост са мои. Днес ще ги приемем, знаейки, че ни принадлежат. И ще се опитаме да разберем тези дарове, да разберем, че те се умножават, когато ги получим. Те не приличат на даровете, които дава светът, в който даващия губи онова, което дарява, а приемащия става по-богат чрез неговата загуба. Това не са дарове, а сделки, извършени с чувство за вина. Истински даденият дар не съдържа никаква загуба. Невъзможно е един да спечели, защото друг е загубил. Това предполага ограничение и недостатъчност.

2. Никой дар не се дава по такъв начин. Такива „дарове" са само искане за по-ценна възвръщаемост; заем с лихва, който трябва да се изплати напълно; нещо временно дадено под наем, което има за цел да установи дълг, който трябва да се заплати в по-голяма степен от полученото от онзи, който е приел дара. Това странно изопачено разбиране на онова, което означава даването, преобладава на всички нива на света, които виждаш. То лишава от всякакъв смисъл даровете, които даваш и не оставя нищо в онези, които получават.

3. Основна учебна цел, която си поставя този курс, е да промени отношението ти към даването, за да можеш и да получаваш. Защото даването се е превърнало в източник на страх и по този начин ти избягваш единственото средство, чрез което можеш да получаваш. Приеми Божия мир и радост и ще познаеш един различен начин, по който да гледаш на даден дар. Божиите дарове никога не могат да станат по-малки, когато биват дадени на друг. Те само могат да се увеличат по този начин.

4. Както Небесният мир и радост стават по-силни, когато ги приемеш като Божи дар към себе си, така радостта на твоя Творец нараства, когато приемеш Неговата радост и мир като свои. Истинското даване е творчество. То разгръща безграничното спрямо неограниченото, вечността спрямо надвремието, любовта спрямо самата себе си. То натрупва над всички което вече е пълно, не просто чрез добавяне на още, защото това би означавало, че преди е имало по-малко. То добавя чрез даването възможност на онова, което не може да се самосъдържа да изпълни своята цел, да отдаде всичко като по този начин го съхрани завинаги.

5. Днес приеми Божия мир и радост като свои. Позволи му да постигне завършеност така, както Той определя завършеността. Ти ще разбереш, че онова, което Го прави завършен, също така прави завършен Неговия Син. Той не може да дава като губи. Същото се отнася и за теб. Приеми днес Неговия дар на радост и мир и Той ще ти бъде благодарен за твоя дар към Него.

6. Днес нашите периоди на практика ще започнат по малко по-различен начин. Днес започни с това да размислиш за онези братя, на които си отрекъл мир и радост, които са тяхно право при равноправните Божествени закони. С това си ги отрекъл и на самия себе си. И тук трябва да се върнеш към това да ги утвърдиш като собствени.

7. Помисли си за своите „врагове" известно време и кажи на всеки, според това как ти се явява в съзнанието:

По този начин ти подготвяш себе си, за да познаеш Божествените дарове към теб и да освободиш съзнанието си от всичко, което може да ти попречи да успееш днес. Сега си готов да приемеш дара на мира и радостта, който Бог ти е дарил. Сега си готов да преживееш радостта и мира, които сам си отрекъл на самия себе си. Сега можеш да кажеш: „Божественият мир и радост ми принадлежат", защото си отдал онова, което желаеш да получиш.

8. Днес трябва да успееш, ако подготвиш съзнанието си, както предлагаме. Защото вече си премахнал всички прегради пред вътрешния мир и радост и най-сетне можеш да приемеш онова, което ти принадлежи. Затова кажи си: „Божественият мир и радост са мои", и затвори за малко очи, за да те увери Неговият Глас, че думите, които изричаш са истина.

9. Прекарай своите пет минути по този начин с Него всеки път, когато можеш днес, но не мисли, че малкото няма стойност, когато не можеш да Му отдадеш повече. Поне си спомняй ежечасно да изречеш думите, които Го призовават да ти даде онова, което Сам желае и което е Неговата Воля да приемеш. Бъди решен днес да не пречиш на онова, което Той желае. И ако в теб възникне изкушението да откажеш даровете си на някой брат, погледни на това като на още един шанс да си дадеш възможност да приемеш даровете на Бога като свои. Благослови тогава своя брат и кажи:

1. Ако се откажеш от гласа на егото, колкото и силен да изглежда неговият зов, ако не приемеш нищожните му дарове, които не ти дават нищо от онова, което реално да желаеш; ако се вслушаш с отворено съзнание, което не ти е казало, какво е спасение; тогава ще чуеш могъщия Глас на истината, тих в силата, силен в тишината и напълно сигурен в Своето послание.

2. Вслушай се и чуй своя Отец, който ти говори чрез избрания Си Глас, който смълчава гърма на безсмислието и показва пътя към вътрешния мир на онези, които не могат да виждат. Смълчи се днес и се вслушай в истината. Не се заблуждавай от гласовете на мъртвите, които ти говорят, че са открили източник на живот и ти го предлагат, за да повярваш в него. Не ги слушай, а чуй истината.

3. Не се страхувай днес да пренебрегнеш гласовете на света. Премини леко покрай тяхното безсмислено преследване. Недей да ги чуваш. Смълчи се и се вслушай в истината. Мини покрай всички неща, които не ти говорят за Този, Който държи щастието ти в Ръката Си, протегната към теб с благонамереност и любов. Чувай само Него днес и недей да чакаш повече, за да Го намериш. Чувай само един Глас днес.

4. Този ден се изпълнява обещанието на Божието Слово. Чуй и се смълчи. Той ще ти говори. Той идва с чудеса, които са хиляди пъти по-щастливи и великолепни от всички, за които си мечтал или бленувал в сънищата си. Неговите чудеса са истинни. Те няма да изчезнат, когато свърши сънят. Вместо това прекратяват сънищата и траят вечно, защото са отправени от Бога към Неговия скъп Син, чието друго име си ти. Подготви се днес за чудеса. Нека древното обещание на твоя Отец към теб и всички твои братя да се изпълни.

5. Днес Го чуй и се вслушай в Словото, което повдига завесата, стелеща се над земята, и пробужда всички онези, които спят и не могат да виждат. Бог ги призовава чрез теб. Той има нужда от гласа ти, за да им говори, защото кой би могъл да достигне до Божия Син, ако не Отца, призоваващ го чрез твоето Аз? Чуй Го днес и Му отдай своя глас да говори на цялото множество, което очаква да чуе Словото, което ще проповядва.

6. Бъди готов за спасението. То е тук и днес ще ти се даде. И ти ще узнаеш своето предназначение от Този, Който го е избрал в името на Отца заради теб. Вслушай се днес и ще чуеш Глас, който чрез теб ще прокънти по целия свят. Носителят на всички чудеса има нужда ти първо да ги приемеш, за да даряваш с радост онова, което си получил.

7. Това е началото и краят на спасението - когато ти е дадено всичко и ти даряваш всичко, то ще остане завинаги с теб. И урокът е усвоен. Днес се упражняваме в това да даряваме не така, както ти го разбираш сега, а както е в действителност. Упражненията всеки час трябва да започнат с изискване за твоето просветление:

8. Попитай и очаквай отговора. Ти искаш нещо, чийто отговор ти е отдавна даден, за да бъде приет от теб. Това ще постави началото на служението, за което си дошъл и което ще освободи света от мисленето, че да дадеш означава да загубиш. И така, светът се подготвя да разбере и да приеме.

9. Смълчи се и се вслушай днес в истината. За всеки пет минути, в които слушаш, хиляди съзнания се открехват за истината и ще чуят светото Слово, което чуваш ти. И когато измине този час, ти отново ще разкрепостиш още хиляди съзнания, които спират, за да поискат да узнаят истината заедно с теб.

10. Днес светото Божие Слово се съхранява благодарение на това, че го приемаш, за да го предадеш, така че да научиш света, че да го предадеш означава да го чуеш и узнаеш от Него. Не забравяй днес да потвърдиш избора си да чуеш и приемеш Словото като си припомняш колкото е възможно по-често:

1. Какво може да коригира илюзиите, ако не истината? И какво друго са грешките, ако не илюзии, които не са разпознати като такива? Където е проникнала истината, грешките изчезват. Те просто се изтриват, без да оставят следа, по която да си ги припомниш. Изчезват, защото, когато не вярваш в тях, те нямат живот. И така, отиват в нищото, връщайки се там, откъдето са дошли. Идвайки от праха, в прах се превръщат, защото само истината е трайна.

2. Можеш ли да си представиш съзнание, лишено от илюзии? Как би се чувствал тогава? Опитай се да си припомниш някакъв момент - може би миг или дори по-кратко - когато нищо не е можело да попречи на твоя мир, когато си бил сигурен, че си обичан и в безопасност. След това опитай да си представиш как би се чувствал, ако този миг се разгърне до безкрайност и във вечността. Нека спокойствието, което чувстваш, да се умножи стотици пъти и още стотици.

3. Това ще ти даде намек за усещането, бледо предчувствие за състоянието, в което ще си отдъхне твоето съзнание, когато настъпи истината. Без илюзии не би могло да има страх, съмнение или агресия. Когато дойде истината, цялата болка се преодолява, защото няма място за нетрайни мисли и безжизнени идеи, останали в твоето съзнание. Истината напълно обладава съзнанието ти, разкрепостявайки те от всяка вяра в ефимерното. Няма място за подобни вярвания, защото те изчезват, когато настъпи истината. Не съществува вяра в ефимерното, защото истината е навсякъде и завинаги.

4. Когато дойде истината, тя не остава за кратко, преди да изчезне или да се промени. Тя не е преходна и изменчива по форма и не идва, за да изчезне, и не изчезва, за да се появи отново. Тя е това, което вечно е била, и на нея може да се разчита във всяка нужда и може да се уповаваш на нея със съвършено доверие при всички мними трудности и съмнения, породени от привидностите на света. Те просто ще изчезнат, когато истината поправи всички грешки в твоето съзнание.

5. Когато истината се появи, тя спотаява в крилете си даровете на съвършено постоянство и любов, която е неизменна пред лицето на болката, но я преодолява сигурно и постоянно. Това е дарът на изцелението, защото истината няма нужда от защита и следователно, агресията е невъзможна. Илюзиите могат да се извадят пред лицето на истината, за да бъдат поправени. Но самата истина стои далеч отвъд илюзиите и не може да бъде сведена до тях, за да ги превърне в истина.

6. Истината не се появява и изчезва, не се променя и трансформира, не се явява веднъж зад една привидност, после зад друга, без да може да се схване и разбере. Тя не се крие. Разкрива се в светлина, откровено достъпна. Невъзможно е някой истински да я търси и да не успее да я открие. Днешният ден принадлежи на истината. Отдай дължимото на истината и тя ще ти отдаде онова, което е дължимо на теб. Ти не си създаден, за да страдаш и умреш. Отца желае да преодолееш тези илюзии. Нека истината да поправи всички тях.

7. Ние не търсим нещо, което нямаме. Молим само за това, което ни принадлежи, за да разберем, че е наше притежание. Днес практикуваме в щастливия тон на увереността, която се поражда от истината. Колебливите и неуверени стъпки на илюзията не са нашият подход днес. Сигурни сме в успеха, както сме убедени, че живеем, надяваме се, дишаме и мислим. Няма никакво съмнение, че днес вървим редом с истината и разчитаме тя да проникне във всички упражнения, които извършваме.

8. Започни с това да помолиш Този, Който те съпровожда в това начинание, да бъде в съзнанието ти, докато вървиш с Него. Ти не си плът, кръв и кости, но си сътворен от същата тази Мисъл, която е дарила живот и на Него. Той е твой Брат и толкова си приличате, че Отца ви познава еднакви. Ти молиш собственото си Аз да те съпровожда и нима е възможно То да не е там, където си ти?

9. Истината ще поправи всички грешки на твоето съзнание, което ти внушава, че си откъснат от Бога. Днес ти се обръщаш към Него и Го молиш да позволи Неговото предназначение да бъде осъществено чрез теб. Да споделиш Неговото предназначение означава да споделиш радостта Му. Ти имаш Неговото уверение, когато твърдиш:

10. И нека Той нежно те поведе към истината, която ще те обгърне, за да ти даде толкова дълбок и спокоен мир, че няма да искаш да се върнеш към познатия ти свят. Но ще бъдеш радостен да го видиш отново. Защото ще носиш със себе си обещанието за промените, които истината, която те съпровожда, ще донесе на света. Те ще се умножават с всеки твой дар от по пет кратки минути и грешките, които обгръщат този свят, ще бъдат поправени, когато се поправят в твоето съзнание.

11. Недей забравя предназначението си този ден. Всеки път, когато си казваш с увереност: „Истината ще поправи всички грешки на моето съзнание," ти говориш от името на целия свят и на Този, Който е готов да освободи целия свят, както и теб самия.
УРОК 108

Да дадеш и получиш е наистина едно и също.

1. Вътрешното виждане зависи от днешната идея. В него е светлината, защото то примирява всички привидни противоречия. А какво е светлината, ако не породеното от Божия мир разрешение на всички твои противоречия и погрешни мисли в една изцяло истинна представа? Но дори и тази представа ще изчезне, защото на нейно място ще се появи онази Мисъл, която стои зад нея. И ти завинаги ще бъдеш в мир, защото това ще бъде краят на съня.

2. Истинската светлина, която прави възможно истинското виждане, не е светлината, която съзират плътските очи. Тя е състояние на съзнанието, станало така единно, че да не може да възприеме мрак. И така, това, което е еднакво, се вижда като единно, а различното остава незабелязано, защото не съществува.

3. Тази светлина не откроява противоречия и изцелено, вътрешното виждане е способно да изцелява. В тази светлина твоят духовен мир се предава и на други съзнания, за да я споделят, щастливи, че са единни с теб и със себе си. Това е светлината, която лекува, защото дарява единно възприятие, основано на единна гледна точка, от която произтича единен смисъл.

4. Тук даването и получаването се разглеждат като различни аспекти на една Мисъл, чиято истинност не зависи от това кой аспект се разглежда пръв и кой привидно се проявява втори. Тук става ясно, че и двата аспекта възникват едновременно и Мисълта си остава завършена. И въз основа на това разбиране се съгласуват всички противоречия, защото се възприемат от Онази гледна точка, която обединява тази Мисъл.

5. Една напълно единна мисъл може да послужи за единство на мисленето. Това е все едно да се каже, че една корекция е достатъчна за изправлението на всичко или че да простиш напълно на един свой брат означава да дариш спасение на всички съзнания. Защото това са частични случаи на единна закономерност, която се отнася до всеки вид обучение, ако се направлява от Единния, Който знае истината.

Да научиш, че даването и получаването са едно и също, е особено полезно, защото може лесно да се провери на практика и да се установи, че е вярно. И когато видиш, че този конкретен случай е доказал, че винаги е в сила, при всички обстоятелства, в които се изпробва, мисълта, залегнала в основата му, може да се обобщи и отнесе и към други сфери, в които биха могли да възникнат съмнения и да се породи двойнственост. А по-нататък и да се разгърне, за да достигне онази единна Мисъл, която е в основата на всички други.

7. Днес усвояваме конкретното съдържание на това, което е даването и получаването. Ще извлечем полза от този прост урок по очевидното, защото той води до резултати, които не можем да не съзрем. Да дадеш означава да получиш. Днес ще се опитаме да предложим мир на всекиго и да видим как бързо мирът ни се връща. Светлината е спокойствие и в този мир ни се дава прозрение и ние виждаме.

8. Започваме периодите на практика с водещата мисъл на деня и казваме:

Да дадеш и да получиш е наистина едно и също.

Аз ще получа онова, което давам сега.

Затвори след това очи и в продължение на пет минути помисли какво си готов да дадеш на всекиго, за да го имаш. Може да кажеш, например:

9. Бавно изречи всяко утвърждение и помълчи, очаквайки да получиш дадения от тебе дар. Той ще ти се върне в същия размер, в който си го дарил. Ще установиш, че ти се връща съвсем точно, защото тъкмо това си помолил. Може да бъде полезно и също така да си мислиш за някого, комуто го даряваш. Той представлява другите и чрез него ти правиш дар на всички.

10. Нашият много прост урок днешния ден ще те научи на много неща. Следствието и причината ще бъдат по-лесно paзбирани от сега нататък и сега ще напредваме много по-бързо. Разглеждай днешните упражнения като бърз напредък в твоето обучение, който става още по-бърз и сигурен всеки път, когато кажеш:

Да дадеш и да получиш е наистина едно и също.
УРОК 109

Аз намирам покой в Бога.

1. Днес търсим покой и спокойствие, несмущавано от привидностите на света. Молим за мир и тишина сред целия смут, който се поражда от противоречиви сънища. Молим за сигурност и щастие, макар да ни се струва, че виждаме опасност и скръб. И ще имаме мисъл, която да бъде отговор на нашата молитва и нашето желание.

2. „Аз намирам покой в Бога." Тази мисъл ще ти донесе покой и тишина, мир и спокойствие, сигурност и щастие, каквито търсиш. „Аз намирам покой в Бога". Тази мисъл има силата да пробуди заспалата в теб мъдрост, чието прозрение преодолява привидностите и съзира единната истина във всеки и във всичко съществуващо. В това е краят на страданието за целия свят и за всеки, който е идвал или ще дойде някога за известно време. Тук е мисълта, в която Божият Син се ражда отново, за да познае себе си.

3. „Аз намирам покой в Бога." Тази мисъл ще те преведе напълно необезпокояван сред бурите и борбата за съществуване, покрай нещастието и болката, загубата и смъртта и още по-нататък, към Божията сигурност. Не съществува страдание, което тя да не може да изцели. Не съществува проблем, който да не разреши. И всяка привидност ще се обърне към истината пред очите ти, защото намираш покой в Бога.

4. Това е ден на мир. Ти намираш покой в Бога и докато светът се раздира от ветровете на омразата, твоят покой остава напълно необезпокояван. Твой е покоят на истината. Привидностите не могат да се натрапят върху теб. Ти зовеш всички да се присъединят към теб в твоя покой и те ще те чуят и ще дойдат, защото ти намираш покой в Бога. Няма да чуят друг глас, освен твоя, защото си дарил гласа си на Бога и сега намираш покой в Него и Му позволяваш да говори чрез теб.

5. В Него ти нямаш грижи и тревоги, нямаш тегоби, безпокойства, страдания, страх от бъдещето и съжаление за миналото. В безвремието намираш покой, докато времето преминава покрай теб без да те докосне, защото твоят покой не може да бъде променен. Ти намираш покой днес. И затваряйки очи, потъваш в тишина. Нека тези периоди на покой и отмора да утвърдят в твоето съзнание, че всички негови неистови фантазии са били само трескаво бълнуване, което е отминало. Нека стихнем и с благодарност да приемем изцелението. ''Няма да идват повече страшни сънища сега, когато си намерил покой в Бога. Отдели време днес, за да се изплъзнеш от мрака и да намериш мир.

6. Всеки час, когато намираш покой днес, едно изнурено съзнание чувства внезапна радост, една птица със счупено крило запява, един поток, отдавна пресъхнал, започва пак да тече. Светът се ражда отново всеки път, когато намираш покой и ежечасно си напомняш, че си дошъл, за да дариш Божия мир на света и той също като теб да намери покой.

7. С всеки пет минути, в които намираш покой днес, светът е по-близо до пробуждането. И времето, когато покоят ще бъде единственото, което съществува, наближава за всички изнурени и съсипани съзнания, които сега са твърде изтощени, за да вървят сами по своя път. И те ще чуят птицата запяла, ще видят как потокът отново започва да тече с възродена надежда и възвърната енергия, за да вървиш с леки стъпки по пътя, който неочаквано започва да изглежда лесен, когато те минават по него.

8. Днес ти намираш покой в Божия мир и от него отправяш зов към всички свои братя да се присъединят към мира заедно с теб. Днес ще бъдеш верен на своето посвещение и няма да забравиш никого, ще въведеш всеки в безкрайността на своя мир, в светилището, където намираш покой. Отвори вратите на храма и пусни всички от другия край на света, а също и отблизо, своите далечни братя и близки приятели - покани ги да влязат тук и намерят покой заедно с теб.

9. Днес намираш покой в Божия мир спокоен и без страх. Всеки твой брат идва, за да намери и да ти предложи покой, Всички заедно намираме мир тук, защото мирът е пълен, когато вече сме получили онова, което даваме днес. Времето не охранява даденото днес от нас. Нашият дар е отправен към неродените и онези, които са си отишли от света, към всяка Божия Мисъл и Съзнанието, в което са родени тези Мисли и в което намират мир. И им напомняме къде е техният мир всеки път, когато кажем: