Урок 185 Аз желая Божия мир

1. Да кажеш тези думи нищо не означава. Но да постигнеш смисъла им - това е всичко. Ако можеше да постигнеш смисъла им дори и за миг, нямаше да преживяваш никакви страдания никога, никъде. Щеше да си възвърнеш съзнателно спомена за Небето, мисълта за Бога щеше да се възроди в теб и ти да разбереш напълно възкресението на цялото творение.

2. Всеки, който постигне смисъла на тези думи, е изцелен. Такъв човек не може да се заиграва със сънища или да мисли за себе си сякаш е някакъв сън. Не би могъл да предизвика ад и да го смята за реален. Той желае Божия мир и този мир му дава. Защото това е всичко, което желае и всичко, което ще получи. Мнозина са искали това на думи. Но малцина наистина са влагали смисъл в тях. Достатъчно е само да погледнеш света наоколо, за да се увериш колко са малко. Светът щеше да бъде променен напълно, ако поне двама души бяха съгласни, че тези думи изразяват единственото, което те желаят.

3. Две съзнания с единна вътрешна нагласа стават така силни, че волята им се превръща в Божия Боля. Защото само в истината съзнанията постигат единение. В сънищата няма дори и две съзнания, които да споделят една и съща нагласа. За всеки героят на съня е различен, желаният резултат не е еднакъв за двамата. Губещият и печелившият само променят ролите си, докато мащабът на печалбата спрямо загубата и на загубата спрямо печалбата приема различни аспекти и форми.

4. Но един сън може да доведе само до компромис. Понякога в него може да се появи единение, но само формално. Смисълът неизбежно убягва от съня, защото компромисът е целта на сънуването. Съзнанията не могат да се съединяват в сънища. Те само сключват сделка. А каква сделка може да им предложи Божият мир? Илюзиите идват на Неговото място. А смисълът Му е недостъпен за спящите съзнания, които имат вътрешна нагласа към компромис, насочен към собствената печалба и чуждата загуба.

5. Истинският смисъл на това да желаеш Божия мир е в отхвърлянето на всички сънища. Защото никой не разбира тези думи, ако се стреми към илюзии, а следователно и към Средствата те да бъдат пораждани. Такъв човек е видял какво са илюзиите и е разбрал, че те не му носят удовлетворение. Сега той се стреми да отиде отвъд тях, разбирайки, че един пореден сън няма да му предложи нищо повече от всички останали. Сънищата за него са еднакви. И той е научил, че единствената разлика помежду им е по отношение на формата, защото всеки сън води до същото отчаяние и нещастие, както и всички останали.

6. Съзнание, което действително разбира, че мирът е всичко, което желае, трябва да се присъедини към другите съзнания, защото по този начин се постига мирът. А когато стремежът към мир е искрен, дават се и средствата да се постигне и то под форма, разбираема за всяко съзнание, което честно го тьрси. Под каквато и форма да му се дава този урок, тя е предназначена за него, така че да не може да я сбърка, ако искрено се моли. Но ако не е искрен в молбата си, той няма да може да приеме и усвои този урок под никаква форма.

7. Нека днес посветим нашата практика на това да осъзнаем истинския смисъл на думите, които изричаме. Ние желаем божия мир. Това не е някакво празно желание. Тези думи не са молба да ни се даде пореден сън. Те не водят до компромис, не стремят към следваща сделка с надеждата, че ще има такава сделка, която да бъде успешна, въпреки провала на всички останали. Истинското разбиране на тези думи, означава да признаеш колко празни са илюзиите и да пожелаеш вечното да дойде на мястото на променливите сънища, които привидно предлагат различни неща, но са единни но това, че са лишени от същност.

8. Днес посвети периодите на практика на това да потърсиш внимателно в съзнанието си онези сънища, за които все още копнееш. 3а какво се молиш в сърцето си? 3абрави думите, които използваш, когато отправяш молбите си. Разгледай само онова, което вярваш, че ще ти донесе утеха и щастие. Но не се обезкуражавай от останалите илюзии, защото вече формата им няма значение. Не смятай едни сънища за по-приемливи в сравнение с други, по-срамни и притворни. Всички сънища са единни. И тъй като са единно цяло, към всички се отнася един и същ въпрос: „Нима това е всичко, което желая вместо Небето и Божия мир?

9. Това е изборът, който осъществяваш. Не се заблуждавай, не предполагай нещо различно. В това отношение не може да има компромис. Ти или избираш Божия мир, или се молиш за сънища. А след като си ги поискал, сънищата ще дойдат и Божият мир ще дойде също така сигурно и ще остане с теб завинаги. Той няма да те напусне край всеки ъгъл и завой на пътя, за да се появи отново непознат, в изменчиви и подвижни форми на всяка стъпка.

10. Ти желаеш Божия мир. Същото желаят и онези, които привидно се стремят към сънища. И за тях, както и за себе си ти молиш за Божия мир, отправяйки молбата си със съкровена искреност. Защото по такъв начин разбираш реалното им желание и прибавяш и своя стремеж към онова, което търсят повече от всичко, макар и да не го съзнават, но което за теб е несъмнено. Понякога си проявявал слабост, несигурен в целта си и в онова, към което се стремиш и къде да го потърсиш, и към кого да се Обърнеш за помощ при този свой опит. Помощ ти е дадена. И нима ти няма да се възползваш от нея просто като я споделиш?

11. Всеки, който искрено се стреми към Божия мир, ще го открие. Защото той моли само да не се заблуждава повече, отхвърляйки от себе си Божията Воля. Нима може някой да остане неудовлетворен, когато желае нещо, което вече има? Нима може някой да бъде оставен без отклик, когато се стреми към отговор, който е негово достояние, за да го предаде? Божият мир ти принадлежи.

12. Мирът е сътворен за теб и ти е даден от Твореца, утвърдил го като Свое извечно дарение. Нима можеш да не получиш онова, за което молиш, когато то представлява Неговата воля по отношение на теб? Нима е възможно при това молбата ти да се ограничава само до теб? Не може да има Божи дар, който да остава несподелен. Тъкмо това качество откроява даровете на Бога от всеки сън, който би могъл привидно да заеме мястото на истината.

13. Не може никой да изгуби, а всеки неизменно ще спечели, когато някой пожелае и получи дар от Бога. Бог дава само, за да възсъедини. Да отнема е нещо лишено от смисъл за Него. И когато и за тебе е лишено от смисъл, можеш да бъдеш сигурен, че споделяш единна Воля с Него и Той с теб. Тогава ще знаеш, че споделяш единна воля и с всички свои събратя, които имат сходна нагласа.

14. Тази единна нагласа търсим днес, обединявайки своите желания с нуждите на всяко сърце, със зова на всяко съзнание, с надеждата, която е отвъд отчаянието, с любовта, която агресията се опитва да укрие, с братството, което омразата се стреми дa премахне, но което въпреки всичко остава такова, каквото Бог е сътворил. Нима е възможно с подобна помощ да нямаме ответ на своята молба за мира Божи?
УРОК 186

Спасението на света зависи от мен.

1. Това е твърдението, което един ден ще помогне на всяко съзнание да се отърси от гордостта. Тази мисъл изразява истинско смирение, което не ти приписва роля, различна от тази, която ти е отредена. То ти предлага да приемеш определения ти дял, а не да настояваш за друга роля. То не подлага на преценка коя е истинската ти роля. То е признание, че Божията Воля е както на Небето, така и на земята. То обединя волята на всички хора на земята в Божия план за спасението на света, възстановявайки Небесната хармония.

2. Нека не се противопоставяме на своето предназначение То не е установено от нас. Идеята за него не е наша. Имаме всички възможности да го осъществим съвършено. Трябва само с искрено смирение да приемем своята роля и да не отричаме с измамна самонадеяност, че сме достойни за нея. Ние имаме сили да извършим онова, което ни е отредено. Съзнанията ни са съвършено подходящи, за да приемат ролята, която ни е определена от Този, Който ни познава добре.

3. Днешната идея може да ти се стори твърде стряскаща, докато не разбереш нейния смисъл. Тя е само израз на факта, че твоят Отец те помни и има пълно доверие в теб, Неговия Син. Това не изисква да бъдеш различен от онова, което си. Нима може смирението да изисква нещо друго? Или надменността да отхвърля друго? Днес няма да отречем своето предназначение под благовидния предлог на скромността. Именно гордостта отхвърля Зова на Самия Бог.

4. Днес се отказваме от всяко измамно смирение, за да чуем Божия Глас, Който ни открива какво Той иска от нас. Не се и съмняваме, че можем да осъществим предназначението, което ни е отредено от Него. Уверени сме единствено в това, че Toй познава нашите сили, нашата мъдрост и нашата святост. И при положение, че Той ни намира за достойни, значи наистина е така. Само гордостта може да съди различно от Него.

5. Има само един начин да се освободиш от затвора, в който си се поставил благодарение на своя план да представиш лъжата за истина. Приеми план, който не е твое дело. Не съди за собствената си стойност по отношение на него. Щом Божият Глас твърди, че спасението разчита на теб и че всичко зависи от теб, бъди сигурен, че това е така. Горделивият се придържа към думите, защото се страхува да преживее онова, което се крие зад тях и което не е само звук. Но смирените са свободни да чуят Гласа, който им разкрива тяхната същност и предназначение.

6. Горделивостта ти създава нереална представа за себе си. Тъкмо тази представа се плаши и отдръпва ужасена, когато Божият Глас те уверява, че си достатъчно силен, мъдър и свят, за да се издигнеш над всички представи. Ти не си слаб, каквато представа имаш за себе си. Ти не си невеж и безпомощен. Грехът не може да затъмни истината в теб и нещастието не може да доближи светия Божи дом.

7. Божият Глас ти доверява всичко това. И когато говори Той, всякакви представи се разклащат, опитвайки се да се противопоставят на неведомата заплаха, долавяйки, че основанията им се подриват. Остави ги да си вървят. Спасението на света зависи от теб, а не от тази малка купчинка пръст. Какво има да каже тя на светия Божи Син? Нима има причина той изобщо дa се занимава с нея?

8 Така намираме мир. Ще приемем отреденото ни от Бога предназначение, защото всички илюзии се основават върху чуждото убеждение, че предназначението ни зависи от това да си го определим сами. Ролите, които си приписваме, са изменчиви и варират от ролята на скърбящ до възторжения екстаз на любовта и влюбването. Ние се смеем или плачем, посрещайки деня веднъж с радост, друг път със сълзи. Самата ни същност сякаш се променя с многократните промени в настроението, когато се чувстваме извисени или наистина безнадеждно смазани.

9 Нима това представлява Божият Син? Нима е възможно Бог да сътвори едно толкова неустойчиво създание, наричайки го Свой Син? Този, Който е неизменен, предава това си качество и на Своето творение. Представите, които Синът явно си създава, не се отразяват върху неговата същност. Те прелитат в съзнанието му като листа, носени от вятъра, които в миг образуват красива фигура, разделят се, за да се групират отново и отлитат. Или приличат на миражи, които се привиждат в пустинята, сякаш изникнали от нищото.

10. Тези несъществени представи ще отминат, оставяйки съзнанието ти незамъглено и ясно, когато приемеш призванието, което ти е отредено. Представите, които си създаваш, пораждат противоречиви цели, непостоянни и смътни, несигурни и двусмислени. Нима има човек, който да полага постоянни усилия и да влага цялата си енергия, воден от подобни цели. Светът придава стойност на толкова неустойчиви цели, че дори когато са най-недвусмислени, те се променят едва ли не по десетина пъти на час. Нима човек може да се надява да постигне нещо, воден от подобни цели?

11. В прекрасна противоположност на това и сигурно, както, че слънцето ще изгрее на сутринта и ще прогони нощната тъма, истинското ти предназначение, дадено ти от Бога, се откроява явно и съвсем недвусмислено. Не може да има съмнение в неговата истинност. Тя се определя от Този, Който не може да греши и Гласът Му е сигурен в Своите послания. Те не подлежат на промяна и не влизат в противоречие. Всички са насочени към една цел, която можеш да постигнеш. Дори и ако твоят план е невъзможен, Божият неминуемо ще успее, защо то Първоизточникът му е Самият Той.

12. Постъпвай, както Божият Глас те ръководи. И ако поиска нещо, което ти се струва невъзможно, спомни си Кой те моли и кой отказва. Тогава помисли, кой е по-вероятно да се окаже е прав? Гласът, Който говори от името на Твореца на всичко и Който познава всичко такова, каквото е, или твоят деформиран образ - объркан, смутен, непоследователен и несигурен във всичко? Не допускай да се ръководиш от този глас. По-скоро чуй онзи сигурен Глас, Който ти предава предназначението, дадено ти от Твореца, който си спомня за теб и сега те подтиква и ти да си Го спомниш.

13. Неговият нежен Глас отправя зов от познанието към незнаещите. Той ще те утеши, макар че скръбта Му е непознат. Ще ти върне загубеното, макар че от Него нищо не се губи, ще ти поднесе Своя дар, макар да знае, че нищо не ти липсва. Мислите Му откликват на всяка нужда, която изпитва Неговият Син, макар и да не вижда такива нужди. Защото предназначението на Любовта е да дава, а даденото в Негово Име приема най-подходящата форма в света на формите.

14. Тези форми не са измамни, защото произхождат от Самото Безформие. Прошката е земна форма на любов, а любовта няма форма, както е и на Небето. Но онова, което е нужно тук се дава в зависимост от самата нужда. Под такава форма ти и тук можеш да изпълниш предназначението си, макар че далеч по-велик ще бъде за теб смисълът на любовта, когато се върнеш към безформието. Спасението на света зависи от теб, който умее да прощава. Такова е твоето предназначение.
УРОК 187

Благославяйки себе си, аз благославям света.

1. Никой не може да даде нещо, което не притежава. Всъщност дa дадеш е доказателство, че имаш. Изтъквали сме това и преди. В това не е трудно да се повярва. Няма никакво съмнение, че човек първо трябва да притежава нещо, за да може да го даде. Разликата между разбиранията на света и истинското разбиране се отнася до втория момент. По мнението на света, ако е имало нещо, което си дал, то е изгубено за теб. Според истината, да дaдеш означава да умножиш онова, което притежаваш.

2. Но как е възможно това? Разбира се, когато дадеш нещо обособено, телесните очи ще престанат да го възприемат като свое. Но ние вече знаем, че нещата са въплъщения на мислите, които ги създават. А на теб не ти липсват доказателства, че когато предадеш на друг идеите си, ти ги утвърждаваш в собственото си съзнание. Възможно е мисълта да се преобрази при предаването й. Но тя се явява отново на онзи, който я е предал. И то под форма, която не е по-малко приемлива. А непременно повече.

3. Идеите трябва да бъдат преди всичко твое достояние, за да ги предадеш на другите. 3а да спасиш света, първо сам трябва дa приемеш спасението. Но едва ли ще повярваш, че си го приел, ако не видиш какви чудеса върши то с всички, към които се обърнеш. Този пример разяснява и осмисля идеята за даването. Така можеш да разбереш, че раздавайки ги, твоите запаси се увеличават.

4. Съхрани всичко, което ти е скъпо, като го раздадеш и можеш да бъдеш сигурен, че никога няма да го изгубиш. Така ще докажеш, че ти принадлежи всичко, което си мислил, че не е твое. Но не придавай стойност на неговата форма. Защото тя те се промени и ще се разрасне неузнаваема с времето, колкото и да се опитваш да я съхраниш. Никоя форма не е вечна. Мисълта зад формата на нещата е неизменна.

Давай с радост. По този начин можеш само да спечелиш. Мисълта остава твоя и по-могъща, когато я утвърдиш, като я предадеш. Мислите се разгръщат, когато се споделят, защото така не могат да се загубят. Човекът, който дава, и онзи, който получава, не са такива, каквито ги вижда светът. Всички са даряващи – и този, които приема, и онзи, който отдава. В този обмен и двамата печелят, защото всеки приема мисълта във форма, която му е най-полезна. Онова, което привидно губи винаги е нещо, което е по-малко ценно от онова, което със сигурност ще се върне към него.

6. Никога не забравяй, че онова, което даваш, го даваш на себе си. Който разбира смисъла на даването, би се засмял па представата за жертва. Такъв човек не може да не разбере многообразието от форми, които приема жертвата. Той би се засмял над болката и загубата, над болестта и скръбта, над бедността, глада и смъртта. Разбирайки, че жертвата си остава единствената идея, която стои зад всичко това, в своя любящ смях той ги изцелява.

7. Когато илюзията се осъзнае, тя изчезва. Когато не приемаш страданието, ти премахваш мисълта, която го поражда. Ти даряваш благословение на всеки страдащ, когато решиш да видиш страданието в истинската му същност. Мисълта за жертвата поражда всички форми, които привидно приема страданието. А жертвата е толкова безумна идея, че здравия й разум я отхвърля веднага.

8. Никога не вярвай, че можеш да направиш жертва. В нещата, които имат стойност, няма място за жертва. Ако такава мисъл възникне, самото й присъствие доказва, че е възникна грешка и трябва да се поправи. Твоят благослов ще я коригира. Когато си получил благословение, ти можеш да го предадеш и на другите. Жертвата и страданието под никаква форма не могат да бъдат дълготрайни пред лицето на човека, който е простил и благословил себе си.

9. Лилиите, които ти дарява твоят брат, са положени пред олтара ти редом с онези, които му даряваш ти. Нима някои може да се страхува да погледне на такава красива святост? Огромната илюзия на страха от Бога постепенно изчезва пред чистотата, която виждаш тук. Не се страхувай да погледнеш. Благословението, което ще видиш, ще отхвърли всяка мисъл, отнасяща се към формите на света и ще ти остави завинаги онзи съвършен дар, който да се множи, вечно твой, вечно отдаван. Сега сме единни в мисленето, защото страхът ни е напуснал. И тук, пред олтара на единния Бог, единния Отец, единния Творец и единната Мисъл, ние заставаме заедно като един Син Божи. Неразделни от Бога, Който е нашият Първоизточник, неотлъчни от своя брат, който е част от нашето единно Аз, Чиято невинност ни свързва в единение, ние стоим в благословение и отдаваме онова, което получаваме. Божието Име е на устните ни. И обръщайки се към себе си, виждаме Небесна чистота да грее в собственото ни отражение на Любовта на Отца.

11. Сега сме благословени и благославяме света. Разгръщаме онова, на което станахме свидетели, защото го виждаме във всичко. Ще го виждаме да грее с Божията благодат във всеки човек. Няма да лишим нищо от това благословение. И за да утвърдим тази свята гледка като нещо свое, ще я предадем на всичко, което съзрем. Защото навсякъде, където видим това благословение, то ще ни се предаде под формата на лилии, които можем да поставим пред своя олтар, превръщайки го в дом на Невинността, Която живее в нас и ни дарява Божията Святост като наше достояние.
УРОК 188

Божият мир ме озарява сега.

1. Защо да чакаш, за да постигнеш Небесното Царство? Хората, които търсят светлината, просто са закрили очите си. Светлината и сега е в тях. Просветление означава да признаеш това, което е, а не да постигнеш нещо ново. Светлината не е от света и ти, който въплъщаваш светлината, също си чужд на този свят. Светлината те съпътства още от родния ти дом и още е в теб, защото ти принадлежи. Тя е единственото, което си донесъл със себе си от Своя Първоизвор. Тя свети в теб, защо то озарява твоя дом и те води обратно натам, откъдето си дошъл и където си у дома.

2. Тази светлина не може да се изгуби. Защо да чакаш да я постигнеш в бъдеще или да смяташ, че си я изгубил или никога не е съществувала? Тя може толкова лесно да се види, че стават смешни всички доказателства за нейното отсъствие. Koй би могъл да отрече наличието на онова, което вижда в себе си? Не е трудно да погледнеш в себе си, защото всяко истинско вижда не започва от там. Всяко съзерцание, независимо дали на сънища или от по-истинен Първоизточник, е само сянка на онова което се вижда чрез вътрешната визия. Там започва възприятието и там свършва. Това е единственият му източник.

3. Божият мир свети в теб сега и от твоето сърце се разпръсква по целия свят. Той спира да помилва всяко живо същество и да го благослови вечно и завинаги. Дарът на вътрешния мир е вечен. Той премахва всички мисли за преходното и лишеното от стойност. Носи обновление на всички изнурени сърца и преминавайки, им дава светлина за вътрешно виждане. Неговите дарове са предназначени за всички и те отправят единна благодарност към теб - който ги даваш и си ги получил.

4. Озарението на твоето съзнание напомня на света онова, което е забравил, а светът пък ти го припомня на теб. От теб спасението се излъчва с неизмерими дарове, които се отдават и възвръщат. Бог Самият ти отдава благодарност, защото ти си и приносителят на дара. И Неговото благословение още по-ярко разгаря светлината в теб, прибавяйки нови дарове, които да дадеш па света.

5. Божественият мир не може никога да бъде ограничен. Които го познае, трябва да го предаде. И разбира средствата за това. Прощава, защото в себе си разбира истината. Божият мир свети в теб и във всички живи същества. Той е мълчаливо всепризнат. Защото вътрешното зрение определя начина на възприятие на вселената.

6. Седни тихо и затвори очи. Светлината в теб е достатъчна. Само тя е способна да ти дари истинско виждане. Изолирай се от външния свят и нека мислите ти полетят към твоя вътрешен мир. Те знаят пътя. Защото честните мисли, неопетнени от сънищата за външния свят, се превръщат в свети вестители на Самия Бог.

7. Това са мисли, които мислиш заедно с Него. Те познават своя дом. И сочат безпогрешно своя Първоизвор, където Бог Отец и Неговият Син са единни. Божественият мир свети над тях, но те трябва да останат и в теб, защото са родени в твоето съзнание, както твоите мисли са родени в Божието. Те ти връщат мира, от където са дошли, само за да ти напомнят къде трябва да се върнеш.

8. Те внимателно слушат Гласа на Отца, когато ти отказваш да Го чуеш. И ласкаво те подтикват да приемеш Неговото Слово за твоята същност, а не фантазии и сенки. Напомнят ти, че си сътворец на всичко живо. Защото както Божественият мир Свети над теб, така трябва да свети и над тях.

9. Днес ние практикуваме, за да се приближим към светлината в нас. Вземаме своите блуждаещи мисли и с любов ги връщаме там, където са в хармония с всички мисли, които споделяме с Бог. Няма да ги оставим да блуждаят. Нека светлината в нашите съзнания да им посочи пътя към дома. Ние бяхме ги предали, наредили им бяхме да се откъснат от нас. Но сега ги викаме обратно и ги очистваме от странни и хаотични желания.

10. Така нашите съзнания се възстановяват заедно с тях и ние разбираме, че Божественият мир продължава да свети в нас и от нас към всички живи същества, които споделят живота ни. Ще простим на всички, на целия свят за онова, което си мислим, че ни е причинил. Защото от нас зависи да направим света такъв, какъвто искаме да бъде. Сега избираме това да бъде един свят невинен, безгрешен и готов за спасението. И възлагаме своя спасителен благослов над него с думите:

Божият мир ме озарява сега.

Нека всичко засияе над мен в този мир

И аз да го благословя със светлината в мен.
УРОК 189

Сега аз чувствам в себе си Божията Любов.

1. В теб има светлина, която светът не може да види. И С неговите очи и ти не можеш да видиш тази светлина, защото си ослепен от света. Но въпреки това ти е дадено зрение за нея. Тя е винаги пред теб, стига да я погледнеш. Не е била вложена в теб, за да остане скрита от погледа ти. Тази светлина е отражение на мисълта, която практикуваме сега. Да почувстваш в себе си Божията Любов означава да видиш света по нов начин, озарен от невинността, съживен от надеждата и благословен със съвършена всеотдайност и любов.

2. Кой би изпитвал страх в един подобен свят? Той те посреща, радва се на твоето идване и те приветства с възхвала, защитавайки те от всяка опасност и болка. Предлага ти уютен, любящ и ведър дом, където можеш да останеш. Благославя те през целия ден и те пази нощем като безмълвен страж над твоя свят сън. Той вижда спасението в теб и пази светлината, в която съзира отразена своята светлина. Предлага ти своите цветя и своя сняг като благодарност за твоето великодушие.

3. Това е светът, който разкрива Божията Любов. Той е толкова различен от света, който виждаш през затъмненото си от злост и страх зрение, че единият отрича другия. Можеш да възприемаш само един от тези два свята. Другият е напълно безсмислен. Свят, в който прошката озарява всичко и мирът предлага нежната си светлина на всеки, е немислим за онези, които виждат свят на омраза, възникваща от агресията, готов да мъсти, да унищожава и руши.

4. И все пак, светът на омразата е също така невидим и немислим за онези, които чувстват в себе си Божията Любов. Техният свят отразява тишината и мира, който свети в самите тях; любовта и невинността, която виждат наоколо си; радостта, с която гледат от бездънните кладенци на вътрешната си радост. Те виждат онова, което са почувствали в себе си и откриват недвусмисленото му отражение навсякъде.

5. Какво желаеш да видиш? Изборът ти е даден. Но научи се да не допускаш съзнанието ти да забравя закона на виждането Ти ще виждаш онова, което чувстваш в себе си. Ако в сьрцето ти се появи омраза, ти ще виждаш свят, изпълнен със страх заклещен жестоко в острите, костеливи пръсти на смъртта. Ако чувстваш Божията Любов в душата си, ще виждаш свят на милост и любов.

6. Днес преодоляваме илюзиите и се стремим да стигнем до истинното в нас и да почувстваме неговата всеобхватна нежност, неговата Любов, познаваща ни в нашето съвършенство, неговото прозрение, което е дарът на Любовта. Днес ще научим пътя към нея. Това е сигурен път, като Любовта, към която извежда. Защото неговата простота избягва уловките, които остават скрити за глупавите усложнения на мнимия разум на света.

7. Просто направи следното: Замълчи и се отърси от всички мисли за това кой си и кой е Бог, от всички понятия за света, които си усвоил; от всички представи, които имаш за себе си. Освободи съзнанието си от всичко, считано от теб за вярно или погрешно, добро или лошо, от всяка мисъл, която има стойност за теб и от всички идеи, от които се срамуваш. Не се привързвай към нищо. Не поддържай в себе си нито една мисъл, усвоена в миналото, нито едно убеждение, до което си стигнал преди. Забрави този свят, забрави този курс и ела с напълно празни ръце при Бога.

8. Нали Той знае пътя към теб? Не е нужно ти да знаеш пътя към Него. Твоята роля е да позволиш да бъдат отстранени безшумно и завинаги всички пречки, които си поставил между Сина и Бога Отец. Бог ще осъществи Своя Дял, откликвайки ти непосредствено и радостно. Искай и ще ти се даде. Но не предявявай претенции и недей да сочиш на Бога пътя, по който да ти се яви. Пътят да стигнеш до Него е просто да Му позволиш да бъде. Защото по този начин утвърждаваш и собствената си реалност.

9. И така, днес не ние избираме пътя, по който да стигнем до Бога. Изборът ни се състои в това да позволим на Него да дойдe. И правейки този избор, намираме покой. В притихналите ни сърца и открити съзнания, Неговата Любов ще озари пътя от само себе си. Всичко, което не си отхвърлил и което е истинно, ще бъде открито там, защото съществуването му е сигурно. Бог познава Своя Син и знае пътя към него. Няма нужда Синът да Му показва как да намери Своя път. През всяка отворена врата Неговата Любов изпраща светлина от вътрешния си дом и озарява света на невинността.