УРОК 190 Избирам Божията радост вместо болката

1. Болката е погрешна гледна точка. Когато преживяваш болка, както и да изглежда, тя е доказателство за самозаблуждение. Болката не е факт. Всяка форма, която тя може да приеме, изчезва, щом правилно се разгледа. Защото болката представя Бог за жесток. Нима в такъв случай може да има някаква форма на реалност? Тя свидетелства за омразата на Бог Отец към Неговия Син, за греха който Той вижда в Него, и безумното желание за отмъщение и смърт.

2. Може ли да се приемат за верни подобни проекции? Нима те могат да бъдат нещо друго, освен пълна лъжа? Болката е свидетелство за погрешното мнение на Сина за своята същност. Тя е сън на жестока разплата за престъпление, което не би могло да се извърши; за агресия срещу нещо, който е напълно недосегаемо. Тя е кошмар за изоставеност от Вечната Любов, Която не би могла да изостави Сина, когото е създала от любов.

3. Болката е знак, че илюзиите господстват на мястото на истината. Тя показва, че Бог е отхвърлен, свързван със страха, възприеман като безумен и разглеждан като предател на Самия Себе Си. Ако Бог е реален, болка не съществува. Ако болката е реална, Бог не съществува. Защото отмъщението не е част от любовта. А страхът, който отрича любовта и използва болката, за да докаже, че Бог е мъртъв, показва, че смъртта е победила живота. И тялото на Божия Син, подвластно на смъртта, е тленно като Отца, Когото е убил.

4. Бог да опази от подобна глупост! Дошло е времето да се надсмеем над подобни безумни идеи. Няма нужда да мислим за тях като за жестоки престъпления или тайни грехове с могъщи последици. Кой, ако не някой безумец, може да вижда в тях основание за каквото и да било? Болката, свидетелстваща в тяхна полза, е също така безумна и не трябва да се страхуваме от нея, както и от безумните илюзии, които прикрива, опитвайки се да покаже тяхната истинност.

5. Единствено собствените ти мисли причиняват болка. Нищо външно за твоето съзнание не може да те нарани или някак засегне. И никакво основание извън теб не е в състояние да те докосне и потисне. Никой, освен теб по може да ти повлияе. Нищо на света не е способно да те разболее или натъжи, да те направи слаб или уязвим. Но ти можеш да владееш всичко, което виждаш, осъзнавайки истинската му същност. Когато видиш, че нищо не може да ти причини зло, всичко видимо ще приеме святата ти воля като своя. И онова, което ти се струва страшно сега, става извор на невинност и святост.

6. Свети мой братко, само си помисли: Светът, който виждаш, не поражда нищо. Той е напълно лишен от последствия. Представлява просто въплъщение на твоите мисли. И този свят коренно ще се преобрази, когато решиш да промениш своето съзнание и приемеш Божията радост като нещо наистина желано. Твоето Аз сияе в тази свещена радост - неизменно, неподлежащо на промяна, вечно и завинаги. И нима ще откажеш дори и на едно ъгълче от своето съзнание онова, което изконно му принадлежи, поддържайки го като болница за болката; като място на страдание, където живите същества идват, за да посрещнат края си и да умрат?

7. Светът може би създава впечатлението, че той ти причинява болка. Но светът е лишен от причина и не може да стане причина. Той самият е последица и не може да поражда последици. Тъй като е илюзия, той е това, което желаеш. Неговите болки - това са твоите безплодни желания. Странните ти желания довеждат до сънищата на злото. Мислите ти за смъртта го обгръщат в страх, докато животът на света се дължи на твоята любяща прошка.

8. Болката е мисълта за злото, приела форма и внасяща опустошение в твоето свято съзнание. Болката е данъкът, който с удоволствие си платил, за да бъдеш несвободен. В болката на Бога се отрича Сина, Когото Той е възлюбил. Болката създава впечатлението, че страхът триумфира над любовта и времето идва на мястото на вечността и Небето. И светът се превръща в жестоко и горчиво място, където властва скръбта и малкото щастливи мигове отстъпват пред настъплението на дива болка, която е готова да прекрати радостта чрез злощастие.

9. Свали оръжието и ела без защита в онова тихо място, където Божият мир поставя най-сетне всичко в покой. Остави настрана всички мисли за опасност и страх. Не се поддавай на агресия. Положи жестокия меч на осъждането, който си опрял до гърлото си и остави изтърканите предизвикателства, зад които се опитваш да скриеш своята святост.

10. Тук ще разбереш, че не съществува болка. Тук Божия та радост ти принадлежи. Това е денят, в които ти е дадено да разбереш урока, който съдържа цялата сила на спасението. Той е следният: Болката е илюзия; радостта - реалност. Болката е само сън, радостта - пробуждане. Болката е измама; радостта единствено е истина. И затова отново да направим единствения избор, който може да бъде направен; ние избираме между илюзиите и истината, между болката и радостта, между ада и Небето. Нека сърцата ни да се изпълнят с благодарност към нашия Учител, защото разполагаме със свободата да изберем радостта вместо болката, святостта на мястото на греха, Божия мир вместо враждата и светлината на Небето вместо мрака на света.
УРОК 191

Аз съм свят Син на Самия Бог.

1. Ето така ти заявяваш, че си свободен от оковите на света. А така освобождаваш и целия свят. Ти не разбираш какво си направил, когато приписваш на света ролята на тъмничар па Божия Син. Нима може такъв свят да бъде друг, ако не зъл и изпълнен със срах, плашещ се от привидения, наказващ и див, лишен от всякаква разумност, обезумял от омраза?

2. Какво си направил, за да бъде твоят свят такъв? Какво си направил, че да виждаш всичко това? Отхвърлиш ли своята Идентичност, ето какво остава. Виждаш хаос и твърдиш, че това си ти. Всичко, което виждаш, свидетелства за това. Всеки звук па помня за уязвимостта в теб и извън теб; всяко дихание те приближава към смъртта; всяка твоя надежда ще се превърне в сълзи.

3. Когато отхвърляш своята Идентичност, не ще избегнем безумието, което ти е внушило онази съдбоносна, противоестествена и призрачна мисъл, която е гавра с творението и подигравка над Бога. Когато отхвърлиш своята Идентичност, ти се опълчваш сам срещу цялата вселена, без другар, като дребни прашинка срещу легионите на своите врагове. Когато отхвърлиш своята Идентичност и започнеш да виждаш злото, греха и смъртта, ще наблюдаваш как отчаянието изтръгва от ръцете ти и всяка надеждата, оставайки ти нищо, освен желанието за смърт.

4. Но какво друго е това, освен игра, в която Идентичността може да се отхвърли? Ти си такъв, какъвто Бог те е сътворил. Всичко, освен това, е глупост, в която не може да се вярва. Само тази мисъл прави всекиго свободен. Само тази истина преодолява илюзиите. Само този факт потвърждава, че невинността е част от всичко завинаги, същностното ядро на съществуването и гаранция за безсмъртие.

5. Но когато позволиш днешната идея да се утвърди в твоята мисъл, ти ще се издигнеш над света и над всички мисли, свързани със света, които са неговият затвор. И от това място на сигурност и спасение ще се завърнеш, за да му дадеш освобождение. Защото който може да приеме истинската си Идентичност, е действително спасен. И спасението му е дар, който той дарява на всекиго, благодарен на Този, Който му е показал пътя и щастието, променило цялостно отношението му към света.

6. Една свята мисъл като тази и ти си свободен: Ти си свят Син на Самия Бог. И с тази свещена мисъл ти разбираш, че си освободил и света. Нямаш нужда да се възползваш от него по този начин и после да виждаш в него подобна безумна потребност. Ти го освобождаваш от собствения си затвор. Няма дa имаш разрушителната представа, че бродиш в ужас през света, а светьт вие в агония, защото твоите страхове са оставили белега на смъртта върху сърцето му.

7. Радвай се днес за това колко е лесно да победиш ада. Трябва само да си кажеш:

И в тази мисъл всичко, което погледнеш, напълно се променя.

8. Едно чудо е озарило всички тъмни древни пещери, където още от началото на времето са отеквали ритуалите на смъртта. Защото времето е загубило своята власт над света. Божият Син е дошъл в слава, за да спаси изгубените, да помогне на безнадеждните и да дари на света своята прошка. Кой би могъл дa вижда света, потънал в тъма и грях, когато Божият Син най-сетне е дошъл да го освободи?

9. Ти, който се виждаш слаб и неустойчив, с безплодни надежди и разрушителни сънища, роден само за да умре, да плаче и страда, чуй: Дадена ти е цялата сила на Небето и на земята. Няма такова нещо, което да не можеш да направиш. Ти си играеш на смърт, на безпомощност, предаден по жалък начин на разложение в свят, който не проявява милост към теб. Но когато бъдеш милостив към него и неговата милост ще те озари.

10. За това позволи на Божия Син да се пробуди от своя сън и, отваряйки светите си очи, да се завърне отново, за да благослови света, който е създал. Той е започнал от една грешка, но ще свържи с отражението на своята святост. И Синът няма да тъне вече в сън и да сънува смъртта. Присъедини се днес към мен. Твоето величие е светлината, която спасява света. Не отлагай повече спасението. Огледай се в света и виж страданието в него. Нима сърцето ти не желае да принесе покой на твоите изнурени братя?

11. Те са принудени да чакат ти самият да се освободиш. Ще останат във веригите си, докато ти се освободиш. Няма да могат да видят милостта в света, докато ти сам не я откриеш в себе си. Живеят в страдание, докато ти не отхвърлиш страданието. Умират дотогава, докогато не приемеш своя вечен живот. Ти си свят Син на Самия Бог. Спомни си това и целия свят ще бъде освободен. Спомни си това и земята и Небето ще станат единно цяло.

1. Свещена воля на Отца е да добавиш своя дял в Неговата цялостност и Твоето Аз да бъде Неговият свят Син, вечно чист като самия Него, създаден от любовта и в любовта съхранявай, разгръщащ любовта, творящ в нейно име, завинаги единен с Бога и твоето Аз. Но какво означава подобно предназначение в свят на завист, омраза и агресия?

2. Ето защо, твоето предназначение в света отговаря на собствените му понятия. Защото нима някой би разбрал език, който далеч надхвърля естествените му възможности? Прошката е твоето предназначение тук. Тя не е сътворена от Бога, защото е онова средство, чрез което може да се разгради неистината. Нима някой би започнал да прощава на Небето? Но на земята, ти имаш нужда от средство да се освободиш от илюзиите. Творението просто чака твоето завръщане, не за да бъде завършено, а да бъде разпознато.

3. Не можеш в света дори да си представиш какво е творчеството. Тук то няма смисъл. Прошката е най-близкото до творчеството, което е постижимо на земята. Защото творчеството е родено на Небето и е без форма. Но Бог е сътворил Духът, Който е способен да придава форма на напълно безформеното. Той създава сънища, които са толкова близки до будното състояние, че светлината на деня вече свети в тях и очите се отварят, за да видят радостните гледки, които съдържат техните приношения.

4. Прошката нежно гледа на всички неща, непознати на Небето, вижда как те изчезват и оставя света като чиста и неизписана плоча, върху която Словото Божие може да замести безсмислените символи, написани там преди. Прошката е cpeдството, чрез което се преодолява страха от смъртта, защото не съхранява страстите и ожесточението, и вината изчезва. Прошката позволява тялото да се възприема в истинската му същност - като помощно средство за обучение, което ще бъде напуснато, когато обучението завърши, но което не оказва промяна върху учащия се.

5. Съзнанието без тяло не може да прави грешки. То не може да си мисли, че ще умре, нито че ще стане жертва на безмилостната агресия. Гневът става невъзможен, и тогава - къде отива страхът. Какви страхове могат да връхлетят хората, които са се отърсиш от онова, което поражда агресия, от сърцевината на страданието и мястото на страха? Само прошката може да освободи съзнанието от мисълта, че тялото е неговият дом. Само прошката може да възстанови мира, който Бог е предназначил за Своя свят Син. Само прошката може да накара Сина отново да види собствената си святост.

6. Когато изчезне гневът, ти наистина ще разбереш, че не е нужно да жертваш нищо за Христовата визия и дара на вътрешното зрение и от болното и измъчено съзнание се отнема само скръбта. Може ли да не се приеме това? Може ли да се страхува човек от него? Или трябва да се надява на него, да го посрещне с благодарност и да го приеме с радост? Ние сме единно цяло и не се лишаваме от нищо. Всичко ни е дадено от Бога.

7. Но прошката ни е нужна, за да разберем това. Без нейната нежна светлина ние вървим опипом в мрака, използвайки разума, само за да оправдаем своята ярост и своята агресия. Толкова сме ограничени в своите разбирания, че онова, което вземаме за разбиране, е само объркване, породено от грешка. Губим се сред мъгливи и променливи сънища и мисли, които ни вдъхват страх, очите ни са плътно затворени срещу светлината; съзнанията ни са обхванати от преклонение пред несъществуващи неща.

8. Кой може да се роди в Христос, освен онзи, който е простил па всеки, когото вижда, за когото мисли или си представя? Кой може да бъде свободен, ако продължава да държи някого в затвор? Затворническият пазач не е свободен, защото е затворен заедно със своя затворник. 3а да е сигурен, че затворникът няма да избяга, пазачът прекарва времето си да го пази. Решетките, които го държат в затвора, се превръщат в света, в който пазачът живее заедно със своя затворник. И от неговата свобода зависи пътят към свободата и на двама им.

9. Затова, недей да държиш никого затворник. Освобождавай, вместо да обвързваш, защото така сам ставаш свободен. Пътят е прост. Винаги, щом почувстваш пристъп на гняв, осъзнай, че държиш меча над собствената си глава. И той ще падне отгоре ти или ще се отклони, в зависимост от това дали си избрал да бъдеш прокълнат или свободен. Така всеки, който на пръв поглед те изкушава, предизвиквайки твоя гняв, е твой спасител от затвора на смъртта. И затова му дължиш благодарност вместо болка.

10. Бъди милостив днес. Божия Син заслужава твоята милост. Той иска сега от теб да приемеш пътя на освобождението. Не го отхвърляй. Любовта на Отца към Неговия Син се отнася за теб. Твоето предназначение тук на земята е само да му простиш за да го приемеш отново като своя Идентичност. Той е такъв, какъвто е сътворен от Бога. И ти си такъв, какъвто е той. Прости му греховете сега и ще видиш, че си единен с него.
УРОК 193

Всички неща са уроци, които Бог иска да усвоя.

1. Бог не познава процеса на учение. Но Волята Му се разпростира и върху онова, което не разбира, защото желае да бъде необезпокоявано щастието, което Неговият Син е наследил вечно и все по-голямо, разгръщащо се винаги и напълно безгранично в Него. Такава е Неговата Воля. И така, Неговата Воля гарантира това.

2. Бог не вижда никакви противоречия. И все пак, Неговия Син е убеден, че ги вижда. Затова има нужда от Някой, Който може да коригира погрешното му виждане и да му даде истинно виждане, което ще го заведе обратно там, където възприятията свършват. Бог не си служи с възприятия. Но той дава онези възможности, чрез които възприятието става Истинно и достатъчно красиво, за да позволи светлината на Небето да свети над него. Той дава отговор на онова, на което Неговият Син е готов да противоречи и вечно съхранява неговата невинност.

3. Това са уроците, които Бог иска да научиш. Неговата Воля ги отразява и те отразяват Неговата нежна любов към Сина, когото обича. Всеки урок има една централна мисъл, еднаква във всички тях. Само формата се променя с различни обстоятелства и събития; с различни действащи лица и различни теми, привидни, но не реални. В основното си съдържание те са реални. А това съдържание е следното:

4. Не всяко страдание изглежда като неспособност да простиш. Но това е същността, която се крие зад неговата форма. Това единно съдържание зад всички форми облекчава усвояването на урока на прошката, защото той е толкова прост, че накрая не може да бъде пренебрегнат. Никой не може завинаги да скрива от истина, която е толкова очевидна, че се проявява в неизброими форми и в същото време е лесно да се проявява зад всички тях, ако човек има желание да разбере простия урок там.

Тези са думите на Светия Дух към теб във всичките ти изпитания, във всяка болка, всяко страдание, независимо от неговата форма. Това са думите, които прекратяват изкушението и изоставено, чувството за вина престава да бъде обект на по-нататъшна почит. Тези думи слагат край на съня за греха и освобождават съзнанието от страха. Това са думите, чрез които спасението идва за целия свят.

6. Не трябва ли да се научим да изричаме тези думи, когато сме изкушени да вярваме, че болката е реална и смъртта е нашият избор вместо живота? Не трябва ли да се научим да ги изричаме, когато сме разбрали колко сила има в тях да освобождават всички съзнания от робските окови? Това са думи даващи ти власт над всички събития, които ти се струва, че всъщност господстват над теб. Ти ги виждаш правилно, кога го поддържаш тези думи напълно съзнателно и не забравяш, че те могат да се отнесат до всичко, което виждаш или което някой от твоите братя разглежда погрешно.

7. Как разбираш кога възприемаш нещо неправилно или някой друг не успява да усвои необходимия урок? Възприемайки го чувстваш ли реална болка? Ако е така, бъди сигурен, че урокът не е усвоен. Скрито в съзнанието е останало нещо непростено, което вижда болката през очи, направлявани от съзнанието.

8. Бог не иска да страдаш по този начин. Той ще ти помогне да простиш на себе си. Неговият Син не помни кой е. А Бог не желае той да забрави Любовта Му и всички съпътстващи н дарове. Нима ще отхвърлиш своето спасение? Ще откажеш ли да усвоиш простите уроци, които Небесният Учител ти преподава - че всяка болка може да изчезне и Бог да бъде спомнен от Неговия Син?

9. Всичко е урок, който Бог иска да усвоиш. Той няма да oстави нито една непростителна мисъл без да я поправи, не би допуснал трън или гвоздей да нарани светия Негов Син по никакъв начин. Бог ще се погрижи да осигури свещения му покой да остане необезпокояван и искрен, без тревоги, в един вечен дом, който се грижи за него. И Той ще изтрие всяка сълза, дори и неотронените сълзи няма дълго да чакат своето време. Защото Бог желае смехът да замести всяка сълза и Неговият Син да бъде отново свободен.

10. Днес ще се опитаме да преодолеем хилядите привидни препятствия пред постигането на мир. Нека милостта дa споходи колкото е възможно по-бързо. Не се опитвай да я забавиш дори и с ден, дори и с минута или секунда. Времето е Създадено за това. Използвай го днес според истинското му предназначение. Сутрин и вечер отделяй времето, което ти е възможно, за да служиш на истинската му цел, но не и по-малко от нужното, за да удовлетвори дълбоката ти потребност.

11. Отдай всичко, което можеш, и малко повече. Защото сега ще побързаме да отидем в дома на нашия Отец. Твърде дълго сме отсъствали и няма да се бавим тук повече. И по време на практиката нека си припомним всяко нещо, с което се опитваме да се справяме сами, не давайки по този начин възможност да се изцелим. Нека всичко предадем на Този, Който знае как и погледне на него така, че то да изчезне. Истината е Неговото послание; истината е Неговото учение. Негови са уроците, които Бог иска да усвоим.

12. Всеки час днес и през следващите дни посвещавай известно време да практикуваш урока на прошката в онази форма, която е предназначена за деня. Опитвай се да го прилагаш в случаите, които са се появили през този час, тъй че да не се проявяват и през следващия. Веригите на времето лесно се разхлабват по този начин. Нека нито един час да не хвърля сянката си върху следващия, а когато отмине, нека с него да отмине и всичко, което се е случило. Така ще останеш неокован, във Вечен мир в света на времето.

13. Това е урокът, който Бог иска да усвоиш: На всичко може да се погледне по такъв начин, който ти позволява да направиш поредната крачка към Него и към спасението на света. На всичко, което поражда страх, отвърни следното:

Повтаряй тези думи при всяко опасение, загриженост и каквато и да било форма на страдание. И тогава държиш ключа, който отваря вратата на Небето и донася Любовта на Бога Отец долу на земята, за да я издигне до Небето. Бог Сам ще предприеме тази последна крачка. Не отхвърляй малките стъпки, които Той желае да предприемеш към Него.

1. Днешната идея е поредната крачка към незабавното спасение и това е наистина огромна крачка! Тя преодолява такова голямо разстояние, че те оставя непосредствено пред самото Небе, изправен пред целта и оставил всички пречки зад гърба си. Ти си стигнал поляните, които те посрещат пред Небесните врага; тихото място на покоя, където чакаш със сигурност последната стъпка на Бога. Колко сме се отдалечили от земното! Колко близо сме до нашата цел! Колко кратко е пътуването, което остава.

2. Приемеш ли днешната идея, ти оставяш зад гърба си всяка тревога, всички кръгове на ада, цялата чернилка на депресията, мислите за греха и опустошението, породено от чувството за вина. Приемеш ли днешната идея, ти освобождаваш света от всеки затвор, разхлабвайки тежките вериги, оковали вратата към свободата. Спасен си и твоето спасение се превръща в дар към света, защото ти самият си го получил.

3. Нито за миг не изпитваш депресия, нито преживяваш болка или загуба. Нито за миг не поставяш тъгата на пиедестал пред който да се прекланяш с вяра. Смъртта не е възможна в никой миг. И така, всяко отминаващо мигновение, което отдаваме на Бога, както и следващото, което вече сме Му посветили е време на освобождение от тъгата, болката и самата смърт.

4. Бог държи твоето бъдеще, както държи миналото и настоящето. Те за Него са едно и трябва да бъдат едно и за теб. Но в този свят последователността във времето все още изглежда реална. И така, от теб не се иска да разбираш, че няма последователност във времето. Иска се само да оставиш бъдещето да се развива и да го поставиш в Божиите Ръце. И ще видиш от собствен опит, че си оставил миналото и настоящето в Неговите Ръце, защото миналото няма повече да те наказва и бъдещите страхове ще станат безсмислени.

5. Освободи бъдещето. Защото миналото го няма, а онова, което е настояще, свободно от своето наследство на страдание, на болка и загуба, се превръща в миг, в който времето избягва от оковите на илюзиите, тласкащи го по неговия безмилостен неизбежен курс. Тогава всеки миг, робувал на времето се трансформира в свещен миг, в който светлината, скрита в Божия Син, се освобождава, за да дари с благословение света. Така Божия Син се освобождава и озарява със светлината си света, които заедно с него получава своето освобождение, за да подели неговата святост.

6 Ако разбереш какво избавление е днешният урок за теб, ти ще положиш систематични усилия да го усвоиш. Когато го превърнеш в мисълта, ръководеща твоето съзнание, в навик при решаване на всички проблеми, в начин за бързо реагиране на изкушенията, ти разширяваш своето познание за света. И когато се научиш да виждаш спасението във всичко, тогава и светът ще приеме, че е спасен.

7. Нима човек, който поставя бъдещето си в любящите Божии Ръце, може да бъде споходен от някаква тревога? Нима е възможно да страда? Какво може да му причини болка или загуба? Нима би могло да има нещо, от което да се страхува? И какво би ценил повече от любовта си? Защото човек, който е Избегнал всеки страх от бъдеща болка, е намерил пътя към мир в настоящето и защита от грижите, която светът не би Могъл да застраши. Той е сигурен, че дори ако сбърка в разбиранията си, винаги може да се поправи. Той е свободен да направи нов избор, когато се е заблудил; да вземе друго решение в случай на грешки.

8. Постави бъдещето си в Божиите Ръце. Защото по този начин извикваш отново спомена за Него, замествайки греховните и зли помисли с истината за любовта. Допускаш ли, че и светът няма да се възползва от това и всяко живо същество няма да откликне с изцелени сетива? Който поверява себе си на Бога, поставя и света в Ръцете, към които се е обърнал за утеха и сигурност. Той се отказва от болезнените илюзии на света и на себе си и предлага мир и на двете страни.

9. Сега сме наистина спасени. Защото в Божиите Ръце се отпускаме спокойни и сигурни, че ще получим само добро. Ако ни застигне забравата, нежно ще бъдем окуражени. Ако приемем непростителна мисъл, тя скоро ще се замени от съзерцанието на любовта. И ако се изкушим да проявим агресия към някого, ще се обърнем към Този, Който пази нашия покой, да напрани избор, който да ни освободи от изкушението. Светът не ни е вече враг, защото сме избрали да бъдем негови приятели.