Лекции изнесени в Берлин между и 11. 1908

ТРЕТА ЛЕКЦИЯ

Тези изнасящи се в понеделник лекции имат за цел да издигат към все по-високи възгледи теософите, които в продължение на дълго време са се изпълвали с теософски виждания, и особено – което е още по-важно – с теософски начин на мислене. Затова тези, които са се присъединили, така да се каже, като по-нови слушатели ще им бъде по-трудно да ни следват. И затова от тези, които присъстват тук от скоро, ще им е не- обходима много добра воля, за да могат с помощта на чувствата и усе- щането да следят съдържанието на тези лекции. Но трябва особено да подчертая, че ние не бихме се придвижили напред, ако нямаме възмож- ност да излеем повече светлина също и върху по-висши области на ду- ховното битие. Това и трябва да бъде направено днес, в настоящите лекции.

Когато пред нас застане една от обширните представи за възникването на нашата планетарна система, то пред нас се оказва, преди всичко, ня- каква мъглявина, на огромно струпване на мъглявини, от които след то- ва се е образувало нашето Слънце с обкръжаващите го планети, при което движещите сили на това образувание се признават, като правило, само като физически сили. Вие знаете, че тази теория, която нееднокра- тно се е модифицирала, се нарича канто-лапласовска теория, и също знаете, че хората достигнали сега до такова разбиране за произхода на планетите и в частност на Земята, са извънредно горди с тези разбира- ния. И те винаги са показвали доколко несъвместимо с такива напред- ничави виждания са желанията да се говори още и за духовни сили и духовни същества, участващи в отделянето на небесните сили от тях- ната първична мъглявина. Вие знаете, че съществуват популярни книги, в които това желание се определя като нещо много изостанало и суе- верно.

Умът на теософа може да разбере всичко, което се говори в тези научни теории. Но той отива по-далече. За него е ясно, че признатите сили за привличане и отблъскване не изключват възможността за участие на още много други неща. В настояще време теософията трябва още тър- пеливо да понася, когато общоприетата официална наука, която би мог- ло изглежда, да се нарече “антисофия”, я обявява за изпълнена с невеже- ство и ужасно суеверие. Но ние живеем в епоха, която се явява за тео- софа по удивителен начин “обнадеждаваща”. Иска ми се да кажа, че теорията, възгледите и познанията, които общоприетата отдавна наука черпи от своите собствени факти, имат вид на малки, задъхващи се джу- джета, които пъхтейки бягат, оставяйки далече от фактите. Понеже фак- тите на съвременната наука, всъщност, далече надминават това, което се явява “вяра” на съвременната наука. Те отново потвърждават теософ- ските истини, но това не се забелязва. Аз само бих искал да покажа, кол- ко често сме говорили тук за действието на астралното тяло през нощта: през деня физическото и етерното тяло се изтощават, и през нощта астралното тяло действа по възстановителен начин, отделяйки вещест- вата, които предизвикват умората. Да се изкаже това положение в тази
форма би било съвършено недопустимо за съвременната наука. Но фак- тите говорят с ясен език. И когато четем, например, в американско спи- сание: “Някакъв изследовател е създал теория за това, че действието на съня в човека се явява инволиращо, създаващо, докато бодърствуването се явява обратно – разрушително”,- то ние имаме в това ново потвърж- дение, че съвременната наука бяга след фактите, приличайки на малки джуджета, които не успяват да достигнат до тях; а в духовното виждане има големи, изпълнени със светлина озарения, които са изнесени от ду- ховното мирово виждане.

Когато духовнонаучно разглеждаме възникването на нашата съвремен- на слънчева система, то съвсем не ни е нужно, както и в другите обла- сти, да навлизаме в някакво противоречие с данните дадени от физиче- ската наука. Тъй като теософията по никакъв начин не противоречи на това, към чието единствено познание се стреми физическата наука, но на това, което би могло да се види с очи в последователното развитие. Ако в първичната мъглявина някой би поставил стол в мировото про- странство и сядайки на него остане в течение на дълго време да наблю- дава ставащите пред него образувания на отделните сфери, то с физи- чески очи той не би видял нищо, освен това, което констатира физиче- ската наука. Това би било подобно на двама свидетели, наблюдавали как един човек е ударил плесница на друг. Тогава единия от тях би казал: този човек бе обхванат от голям гняв срещу другия; това го е на- карало да вдигне ръка и така този е получил плесницата. Другия наблю- дател би казал: ти фантазираш, аз не видях никакъв гняв или страст, аз видях само как ръката се движи и нанесе удар, от това се получи плес- ницата. Такова е външното материалистично описание, същият метод, който приема съвременната наука. Той не противоречи на духовното изследване на фактите. И ето този, който предполага, че това материа- листично описание на фактите се явява единствено, чувства себе си в своето научно величие,така че далече превъзхожда всичко, което може да предложи духовното изследване. По този начин, така наречената мо- дифицирана Кант-Лапласова теория изцяло може да има своето значе- ние за описание на външните събития. Но вътре в цялото образуване на кълбата /планетите/, във цялото това изкристализиране на отделните мирови тела са действали духовни сили и духовни същества.

Научният работник много добре ни показва сега, как всичко това може да стане, тази Кант-Лапласова теория. Затова само трябва да се вземе не голяма капка масло, която плава във вода, да се сложи в нейната еква- ториална област не голям кръг картон и да се прободе с игла. След това, ако достатъчно бързо се завърти иглата, то от капката масло ще започ- нат да се отделят малки капки, така че в умален вид ще се появи цялата
мирова система, и може нагледно да се види това, което се е случило при образуването на мировата система в пространството. Но научният работник забравя едно: а именно, че сам е присъствал в това, че е на- правил всички необходими приготовления и е започнал да върти иглата, и че във великия Космос не може от само себе си да стене това, което и в малкия космос също не може да се случи от само себе си. А там, в пространството, по негово мнение, трябва да става от само себе си. Това никак не е трудно да се разбере; но правилните физични положения се използват по такъв начин, че който не може да види това, той и не виж- да. И така при образуването на тези планети са действали духовни сили и духовни същества, и ние ще разгледаме нещо от тези деятелности.

При това аз трябва да ви напомня за нееднократно споменавания факт: нашата Земя, преди да стане “Земя”, е преминала през други планетарни състояния; Стария Сатурн, Старото Слънце, Старата Луна и едва след това е достигнала своето днешно земно състояние. Сега поставете до- статъчно живо душата този древен, в безкрайното далечно минало цару- ващ в пространството Сатурн, който е бил първото въплъщение на Зе- мята. Всъщност този древен Сатурн съвсем не е бил нещо такова, което виждаме около себе си като нашите растения, минерали и животни. Първоначално този Сатурн се е състоял само от най-първите зачатъци на човека. Ние не можем да говорим за него по друг начин, освен, че той се явявал като сцепление на човешките същества, които са били то- гава само зародиш на физическите тела. Само от едни физически човеш- ки тела е бил съставен Стария Сатурн – приблизително така, както яго- дата или къпината се състоят от отделни зърна. И както сега нашата Земя е заобиколена от въздуха, така Стария Сатурн е бил обкръжен от атмосфера, която в сравнение с тази, която днес ни е известна като наша земна атмосфера, е била духовна. Това е била атмосфера от чисто духо- вен вид, и в нея се е развивал човека в своя първоначален зародиш. След това е настъпило време, когато Сатурн е преминал в състояние, подобно на това, което човек изживява, когато между смъртта и ново раждане пребивава в деваканично състояние. Това състояние на мировите тела се нарича Пралайя. По този начин Сатурн преминал през един вид девака- нично състояние и се появил след това, встъпвайки отново във външно- възприеманото битие, като второ планетарно състояние на Земята, Слънцето. Това слънчево състояние, на свой ред е придвижило човека напред. Някои изостанали същества сега се проявили като второ царст- во заедно с човешкото царство на Слънцето, така че тук ние имаме две царства. След това отново настъпва състоянието пралайя, след което цялата планета се преобразува в състояние Луна, и след това, премина- вайки през Пралайя, Луната се превръща в нашата Земя.

Тези духовни същества стоят на различни степени на развитие. Те имат минало на Сатурн, Слънцето и Луната, и сега им предстои да приложат в своята дейност това което са научили; но всички те стоят на различни степени на развитие. Сред тях има същества, които на Стария Сатурн са достигнали това, което сега човек се явява на Земята. Те са минали чо- вешката степен още на Сатурн и по този начин стоят по-горе, отколкото се намирал човека в началото на развитието; те стоят много над човека. Има и други същества, които са минали своята човешка степен на Слънцето; и такива, които са я преминали на Луната. На човека му предстои да мине през човешката степен на Земята. Когато разглеждаме макар и само тези същества на четиричленната йерархия, то вече ние имаме пред себе си различни същества на различни степени на раз- витие.

Тези същества, които са минали своята “човешка степен” на Слънцето ние ги наричаме “Духове на Огъня”. Но не бива да си представяме, че тези Духове на Огъня, които са били хора на Старото Слънце, са изгле-
ждали тогава така, както изглеждат хората сега. Те са изминали своята човешка степен в друг външен облик. Старото Слънце се е състояло от извънредна тънка, лека материя. Тогава изобщо не е имало нищо твърдо и течно, а само газообразно и телата на Духовете на Огъня, макар да са се намирали в човешки стадий са били само газообразни. В космиче- ското развитие, човешката степен може да се измине в най.различни форми. В плътно тяло я преминава само земния човек на Земята. В един вид водно състояние са я преминали тези същества, които са били хора на Луната, и които още тогава, на Луната, са стояли над човека.

По този начин с тази първична мъглявина, която лежи в изходната точка на нашата слънчева система, са били свързани тези духове и мно- жество още други духове. И вие лесно можете да си представите: това, което за човека е започнало на Сатурн, за другите същества до известен смисъл е започнало на Слънцето. Както на Сатурн е било сложено нача- лото на физическото тяло на човека, така на Слънцето са се появили други същества, минаващи, така да се каже, същата космическа азбука. В настоящето време те са достигнали такова състояние при своето физи- ческо въплъщение, че се явяват нашите животни. На Луната към това се присъединява тези същества, които сега са растенията; а нашите съвре- менни минерали са възникнали за първи път само на Земята. Такива са тези младши спътници на нашето развитие, чиито страдания и радости аз ви описах в една от предшестващите лекции. По този начин, в тази първична мъглявина са били не само отишлите напред същества, но също и такива същества, които още не са се намирали на човешка сте- пен на развитие.

Към съществата които аз сега ви изброих, се присъединяват още и та- кива, за които казахме, че са изостанали на известна степен в космиче- ското развитие. Да вземем например Духовете на Огъня. Духовете на Огъня още на Слънцето са завършили своята човешка степен. Сега на Земята те се явяват високо извисени същества, с две степени над човека. Те са отишли толкова далече , че човек, само издигайки се през битието на Юпитер и Венера към битието на Вулкан, ще съзрее за това битие, каквото тези възвисени слънчеви Духове вече са имали, когато Земята започнала своето развитие. Но има същества, които са изостанали, т.е., такива, които на Слънцето са могли да отидат толкова далече, както Духовете на Огъня, но по известни причини са останали назад, не могли да се развият напълно до тази висота, до която стигнали Духовете на Огъня към този момент, когато Земята е била в началото на своето раз- витие.

Всички вие помните, че Земята в самото начало на своето развитие се намирала в такова състояние, когато тя – и това напълно се съгласува с

Ще се попитаме: за какво е станало това, от едно тяло са станали три тела? Лесно ще разберете защо е станало това, ако си припомните, че в – първичната мъглявина – свързани с външното битие на първичната мъг- лявина – са действували високо развити същества, които са били на две степени непосредствено над човека. Те нямали какво да правят на така- ва планета, каквато е сега нашата Земя; те се нуждаели от съвсем друг арена. И обратното, човекът би бил, така да се каже, унищожен, ако би останал свързан със Слънцето. Той се нуждаел от по-малко напрегнато и умерено битие. Затова, за действието на Духовете на Огъня, Слънцето трябвало да бъде извлечено от Земята и направено за тяхно обитаване. Това не е само физично събитие; а трябва да го разбираме като деяние на самите Духове на Огъня. Те са извлекли от Земята всичките нужни за тях субстанции и са направили за своя обител Слънцето. По силата на своята природа те могат да понесат тази огромна стремителност в свое- то развитие. Ако човека би се подложил на този гигантски стремеж на развитие, то той едва родил се, вече би бил старец. Цялото развитие бурно се носело напред. Само същества, които са на три степени над човека, могат да понесат такова битие, каквото е битието на Слънцето. Те се отделили заедно със Слънцето и оставили Луната заедно със Земята.

И сега можем да отговорим на въпроса, защо Луната трябвало да се отдели от Земята. Ако Луната бе останала съединена със Земята, то чо- векът пак не би могъл да продължи своето съществуване. Луната е трябвало да бъде изхвърлена от Земята, тъй като тя би мумифицирала цялото развитие на човека. Хората не биха могли да преминат такова бързо развитие, каквото би станало, ако Слънцето бе останало съедине- но със Земята; но те биха се вдървили, биха се превърнали в сухи му- мии, тяхното развитие би било така забавено, че те биха се мумифици- рали, ако Луната бе останала съединена със Земята. Луната със своите сили и с подчинените и същества е трябвало да бъде извлечена от Земя- та, за да може да се създадат условия възможни за развитието на човека. И за това с Луната са свързани тези същества, които, както бе описано от мен, в течение на целия свой живот остават приблизително на тази
степен, която на Земята достига седемгодишно дете. Тъй като те преми- нават само такова битие, както човек до седемгодишна възраст, когато се развива само неговото физическо тяло, то им е необходима такава арена за живот като Луната. Ако си представите, че с първата мъгляви- на са били свързани не само тези същества, а и редица други стоящи на най-различни степени на развитие, ще разберете, че от тази мъглявина са се отделили не само тези планети като Земя, Слънце и Луна, но също и други мирови тела, и те са се отделили именно за това, защото трябва- ло да възникнат места за действия съответстващи на степента на разви- тие на съществата. Така е имало същества, които при началото на наше- то земно развитие едва ли са били способни да участват в него, същест- ва, които са били още до толкова млади в развитието си, че всяка по-нататъшна стъпка би им донесла гибел. Те трябвало да получат такова място за своите действия, на което те биха могли, така да се каже, на- пълно да съхранят своята младост. Всички други планети са предназна- чени да станат обител за вече по-развити същества. За съществата, кои- то са възникнали последни през лунния период и поради това са оста- нали на много ранен стадий на развитие, е трябвало да бъде отделена обител, която също така има само слаба връзка с нашето земно битие, така се е отделило мировото тяло, което означаваме като Уран. То е ста- нало арена за действие за същества, които трябвало да останат на много далечна, изостанала степен на развитие.

След това развитието продължило по-нататък. Всичко което го има в нашата мирова система, без да се счита Уран, в началото е било във вид на една смесена маса. Гръцката митология нарича “хаос” състоянието, което е било до отделянето на Уран. След отделянето на Уран, в остана- лото има още, така да се каже, в хаоса. В него тогава са пребивавали същества, които в своето развитие са се намирали на такава степен, на каквато сме се намирали ние, хората, когато нашата Земя е преминавала състоянието Сатурн. И именно за тях е била създадена особената арена на “Сатурн”, за да бъде възможно тяхното развитие. Така се е отделило мировото тяло Сатурн, което още виждате в световното пространство. Той е възникнал благодарение на това, че е имало същества, стоящи на тази степен, на каквато хората са били по време на сатурновото битие на Земята. И когато този Сатурн е възникнал като особено мирово тяло, в неговата първична маса се е съдържало в разреден вид всичко, което сега принадлежи на нашата планетарна система, включвайки също и Земята с всичките нейни същества. Отделно в пространството същест- вували само Уран и Сатурн.

Следващото, което се е случило, е било отделянето на нова планета, която е трябвало да стане арена за същества в определена степен на раз-
витие. Това бил “Юпитер”, третата планета, която се е отделила от об- щата маса на мъглявината, явяваща се за нас Земя. при отделянето на Юпитер и на другите планети, както вече ги знаем, Слънцето и Луната са били още съединени със Земята. Тези планети са били вече отделени от хаоса, когато със Земята е ставало това, което сега става със Слън- цето, когато нашата Земя е било още съединена със Слънцето и Луната. По времето, когато се е отделил Юпитер, постепенно са възникнали предшестващите на съвременното човечество, т.е., съвременните хора се появили тогава отново, както новото растение се появява от семето. Тези човешки семена са се образували постепенно по времето на Стария Сатурн, на Старото Слънце и Старата Луна. Сега, когато Слънцето е би- ло още свързано със Земята, тези човешки семена са се появили отново.

Но хората не биха могли да продължат такова развитие; те не биха издържали този темп на развитие на Земята, още свързани със Слънце- то. И тогава е станало това, което правилно ще разберем, ако си изяс- ним, че съществата, които нарекохме Духове на Огъня, преместили аре- ната на своите действия извън Земята. Слънцето се отделя от Земята и Земята остава с Луната. В този период – ние сега няма да се спираме подробно на него, тъй като това би ни отвело твърде далече – отново като арена за действие за определени същества бил отделен Марс, който в по-нататъшното си развитие минава през Земята с Луната и при своето преминаване оставя в Земята с Луната това, което ние знаем сега като желязо. Тук се крие причината желязото да има място в живото същест- во, т.е., в кръвта. но някой би казал: желязо има навсякъде, и в Слънцето и т.н. Това не е за учудване, тъй като в първичната мъглявина, подобно на другите планети, така също е бил и Марс със своето желязо, което той е оставил след себе си. То се съдържа и във всички други планети! И съвременната наука вече дава удивително потвърждение, че нещата стоят точно така, както се говори тук от страна на духовното учение. Вие разбира се, помните как веднъж аз ви обрисувах по какъв начин символично се преминава от зеления растителен сок, хлорофила, към човешката кръв. Растенията възникнали в епохата предшестваща това преминаване на Марс и запазили своите способности. След това, в съществата, които са организирани сега по-високо отколкото растенията било заложено желязото, и те били пронизани от червена кръв. С тези духовно научни факти напълно се съгласува това, което неотдавна беше открито в една бернска лаборатория: кръвта не може да бъде прирав- нена с хлорофила. И това е именно така, защото тя се е образувала по-късно. Ние трябва да си представим, че кръвта зависи от субстанцио- налността на химичния елемент “желязо”. Аз особено говоря за това, защото някой би могъл да каже, че не бива да се говори за сходство на

И така, по причини, за които вече споменахме, се отделя “Луната”; така че Земята остава сама, и около нея, като спътник се намира съвремен- ната Луна. На Слънцето отиват всички същества, стоящи по своята при- рода над човека и са наречени от нас Духове на Огъня.

Вие виждате, как по вътрешни причини в резултат на духовно действу- ващите деятелности от първоначалната мъглявина се отделят различни мирови тела. Виждате, че ако се придържаме само към физическото, то всичко е така, както ни разказва съвременната наука; но става въпрос

Ние видяхме, че ако Слънцето бе останало заедно със Земята, то човек би бил подложен на твърде бързо развитие; а ако на него би въздейст- вала Луната, то човек би бил мумифициран. Но благодарение съзвучие- то на слънчевите и лунни сили е възникнало равновесие, което поддър- жа човек в неговия днешен ритъм на развитие. В началото на земното развитие човекът имал от Сатурн своето физическо тяло, от Слънцето етерно тяло и от Луната астралното тяло. Но макар тогава да е имал три тела, и сега има три тела, неговия облик бил съвършено различен. Вие бихте били поразени, ако аз бях ви описал този облик, а този облик, който човек има сега, е станал бавно и постепенно, вече след отделянето на Луната. Низшите, по-малко ценни сили на Луната не биха могли да дадат на човек неговия днешен образ. Те можели да му дадат образ, по-малко съвършен, не способен на по-нататъшно развитие. Тези лунни сили оставяйки на Земята биха задържали човек в един и същ вид. Тъй като от Луната идват силите, които дават облика, а от Слънцето излизат силите, които непрекъснато изменят този облик. Но за да може човекът да получи своя днешен облик, трябвало да се формира от Луната, иначе не можело да стане. Така започва развитието на Аза на човека. Начева се четвъртия член на човешкото същество, и Яхве придава от Луната на човека на такъв облик , в който човек може да бъде носител на Аза.

В днешно време човекът все още не може със силите на своя Аз да пре- образува астралното тяло, след това етерното тяло, и накрая своето фи- зическо тяло. Човек само постепенно ще стигне до това. Както детето се нуждае от учители, така и на човека когато вече е доведен до това, че да стане Аз-човек са му нужни учители на Земята за по-нататъшното раз- витие напред, и за човека има две възможности. От разгледаните пъти- ща на цялото космическо развитие вие можете да си представите откъде се появяват те.

Най- близко стоящи до човека са били съществата на Меркурий и Венера. В края на атлантската епоха – тъй като тогава това е станало възможно – човек е могъл да направи първите слаби опити самостоятел- но да действа със силите на своя Аз върху трите тела, той е трябвало да има “учители”, чиито действия биха прекрачили тези атлантски време- на. Тези учители били съществата, обитаващи Венера и Меркурий. Но вие не трябва да си мислите, че тези същества са действали както днеш- ните учители; вие трябва да си го представите това така, че тези същест- ва на Венера са дали на човека неговата интелектуалност. Външните хора нищо не знаели за това, че върху тях действат тези същества, както и за това, че в техния външен облик съучастват известни същества от Луната. Аз вече ви показах, как в човека действат различните сокове; подобно на това действат, прониквайки в човека, силите на тези съще- ства, преди сам да може самостоятелно да работи над своите тела. Това, което ние откриваме като интелект в човека, му е било дарено от ду- ховете, които като по-нисши Духове на Огъня останали на Венера. Освен това имало и други учители, които ясно виждащите хора на древ- ността осъзнавали като учители: учителите на великите мистерии на тези древни времена. Тогава са съществували не само общите влияния на духовете на Венера, които са се изливали малко или много над ця- лото човечество, но е имало още мистерийни места, в които по-разви- тите хора духовно възприемали обучението на Духовете на Огъня.

В мистериите хората са обучавани от по-висшите Духове на Огъня на Меркурий. Те са се явявали там, ако може така да се каже, в духовно въплъщение, и били учители на първите посветени. И ако първите посветени са били учители на големи човешки маси, то учителите на първите посветени били съществата на Меркурий. От всичко това до- статъчно ясно се вижда, че на човека действат съществата от други планети, и тези действия са извънредно разнообразни.

Вие помните от моята “Теософия”, че делението на човека на физиче- ско, етерно и астрално тяло, Аз, Дух-Себе, Дух-Живот, Човек-Дух, е до- ста грубо деление. Вие знаете, че по-правилно ще бъде следното: физи- ческо тяло, етерно тяло, астрално тяло; по-нататък в това, което се раз-

По този начин, в душевната същност на човека вие откривате дейст- вията на трите мирови тела: действието на Марс в Чувствуващата душа, Меркурий в Разсъдъчната душа, и когато в Съзнателната душа влиза Дух-Себе, то на това със своите същества действа Венера. От друга страна, на първите посветени действа също Меркурий, така че същест- вата на Меркурий проявяват двойна деятелност ; първо, тази, която ос- тава напълно безсъзнателна за човека, когато те пробуждат в него Разсъдъчната душа; и след това стават учители на първите посветени и тяхното действие тогава напълно се осъзнава от човека. И така, същест- вата на Меркурий винаги действат в две направления – ту в едното, ту в другото, подобно на онези селски учители, които учат децата и освен това трябва още и да обработват своето поле. Така съществата на Мер- курий трябва да развиват Разсъдъчната душа и освен това, да бъдат велики учители в школите за посвещение. Всичко това може да разбе- рете също логически.

Вие разбира се можете да попитате: защо именно Юпитер действа на Съзнателната душа, ако той се явява толкова отдавнашна планета? Но тези неща ние ги откриваме не по пътя на логическите умозаключения, а благодарение изследване на събитията в духовните светове. И тогава вие действително виждате, че Съзнателната душа се пробужда от съще-
ствата на Юпитер, които помагат на изостаналите същества на Венера. В обясненията за космическото развитие не бива да се прибягва към разсъдлива схема и е необходимо отчетливо да си изясним, че изпълни- ли една задача, планетарните същества могат да изпълняват след това още други задачи. През периода на втората човешка раса, съществата на Юпитер са взели участие в образуването на етерното тяло; след това те самите са се придвижили напред в своя път, и когато човека достигнал възможността за развитие на Съзнателната душа, тези същества е тряб- вало да се появят отново и да участват в развитието на неговата Съзна- телна душа. Така, сложно протичат действията на духовните същества в мировото пространство, и не бива схематично да се преминава от едно към друго.

Както видяхме, физикът, наблюдавайки мировото пространство, въз- приема само външните тела на духовните организми, а Духовната наука ни довежда към духовните причини, пораждащи това, което наблюдава физика. Може да се каже: ние не се отдаваме на тази заблуда, на която се отдава този, който взема капка масло и след това забравя, че той сам е започнал да я върти. Ние откриваме съществата, които са образували отделящите се кълба и са им предали сегашния вид. Ние не се подаваме на илюзии, че и без нас всичко ще се върти; но ние откриваме “въртя- щия”, Този, Който като истинско духовно действаща Същност стои зад всичко; и можем да откриваме все по-голямо и по-голямо съгласие меж- ду откритията на външната наука и съобщенията на Духовната наука. Но от фактите на външната наука вие никога няма да можете да получи- те онова, което говори Духовната наука. В най-добрият случай ще стиг- нете до аналогия. Но ако с помощта на окултни средства са открити духовни факти, то те – ако вие не упорствате, че всичко би трябвало да бъде открито изключително чрез външната наука,- то тези факти миг- новено се съгласуват с това, което говори физиката. Той прекрасно осъзнава цялата възможност за съществуването на това, за което говори физиката. Но знае, че освен това има още и духовен процес. И макар някой с високо мнение за себе си учени считат теософа за глупак или още по-зле, теософията може да приеме тава спокойно. След 50 години всичко това ще се измени; тъй като неизменимото съществуване на ма- териалната наука би нанесла силна вреда върху здравето и благото на човечеството по-нататък - ако положението би останало такова, както сега, и ако Духовната наука ни би оказала тук своето противодействие.