Лекции изнесени в Берлин между и 11. 1908



страница1/7
Дата06.02.2018
Размер1.19 Mb.
  1   2   3   4   5   6   7







ЧАСТ ПЪРВА


13 лекции

изнесени в Берлин

между 6. 1. И 11. 6. 1908
превод от руски: ПЕТРАНКА ГЕОРГИЕВА

НЕРЕДАКТИРАН ПРЕВОД



Изготвил: ПЕТЪР ИВАНОВ РАЙЧЕВ – препис от ръкопис

С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е


Част Първа
СТР.

1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ Берлин, 6. 1. 1908 г........................................4

Въздействие на духовните същества на нашето битие. Същност на ас­т­рал­ния план и Девакан. Груповите души на животните, растенията и минералите. Добри и лоши същества на Луната, Марс и Венера. Изобре- тателните и диви сатурнови същества. Различното въздействие на тези елемен­тарни същества върху Земята и хората. Хилус, лимфа и кръв като тяло на из­вънземна планетарна същност. Действието на сатурническите духове чрез органите на чувствата /аромати/. Противоположност на бе- ли дробове и черен дроб. Митът за Прометей.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ Берлин, 27. 1. 1908 г......................................16

Планетарното, слънчевото и зодиакалното битие като стъпки на кла­си­чес­кото развитие "Време" и "продължителност". Сатурн като сут­ре­шен полум­рак на нашето планетарно състояние. Неговото появяване като "жертва". Зодиак. Възходящи и низходящи сили на Зодиака. Седемчлен- но същество на човека и неговото висше същество. Въз­п­ри­ема­щата дейност на човек, творяща висши същества. Значението на съзвездието Везни за Аз-развитието на човека. Христос като "мистичен Агнец" и човек. Неговата връзка с Зодиака.


3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ Берлин, 15. 2. 1908 г.......................................26

Теорията на Кант-Лаплас и теософията. Предишните въплъщения на Земята като действие на духовните същества. Произход на света на животните. Отделянето на Слънцето и планетата Уран, Сатурн и Юпи- тер като место­обитания на духовни същества. Марс и желязо. Отделяне на Луната, нейната връзка със слънчевия дух на Йехова. Съществата на Венера и Меркурий като учители на човека. Действието на Марс в чув­с­т­ве­ната душа, Меркурий в разум­ната душа и Юпитер в съзнателната душа.


4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ Берлин, 29. 2. 1908 г...............................39

Топлинният елемент на древния Сатурн. Духовете на Формите като създатели на първите заченки на човешкото тяло на Сатурн. Мит за Хронос и Гея. На Слънцето Духовете на Формата жертват етерното тяло, на Луната ас­т­ралното тяло и така въздействуват на първия зачатък

на етерното и астралното тяло. На Земята Аза по капка се влива в Лему- рийската епоха. По хода на Атлантската епоха Аза обхваща астралното тяло, етерното и физическо тяло на човека, и се образува Чувствуващата душа, Разсъдъчната душа и Съзнателната душа, Дух-Себе, Дух-Живот. Мистерията на Голгота.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ Берлин, 16. 3. 1908 г........................................54

Мировото развитие чрез Сатурн, Слънцето и Земята. Повторение на предишни­те състояния в началото на земното развитие. Човек като пър- вороден преди животното, растението и минерала. Земята като топли- нен организъм. Циклопен топлинен орган. Установяване на светлината и въздуха. Въздушна система и нервна субстанция. Водните образува- ния посредством тона, музиката на сферите. Образуване на белтъка чрез "танца на веществата". За клетката. Вследствие отделянето на Слънцето се от­к­ри­ват органите на чувствата. Жива и минерална топлина. Вчленя- ване на твър­дото /пепелта/ в организма посредством мислите, посредст- вом Словото, което е било в началото.


6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ Берлин, 24. 3. 1908 г.....................................64

Движение на времето при повтарянето на състоянията на развитие. Пре- формиране на различните системи /кръвоносна, лимфна, нервна и чувствена/ в хо­да на развитието. Личностното съз­на­ние на Земята в про­ти­во­по­лож­ност на древ­но­то лун­но съзнание. Отгласи от древ­ния хер­ме­ти­зъм /кър­ва­ва мъст/ и юде­из­ма /кръв­ног­ру­по­ва душа, па­мет­та на по­ко­ле­ни­ята/. Съзнание на гру­по­ва­та ду­ша на древ­на­та Луна. Луната ка­то пла­не­та на Мъдростта. Земята ка­то пла­не­та на Любовта. Бъдещата пла­не­та Юпитер. Противоположността на Духа на Мъдростта и Духа на Любовта, тях­но­то вза­имо­дейс­т­вие при об­ра­зу­ва­не­то на "индивидуално- стта" и "личността" на чо­ве­ка в хо­да на не­го­ва­та инкарнация. Възхода на Духа на Мъдростта към Духа на Времето. Христос ка­то Слънчев Дух, ка­то "Мис­ти­чен Агнец", ка­то "ве­ли­ка жер­т­ва на Земята". Тялото на чо­век меж­ду Духовете на Мъдростта и Йехова, гос­по­да­ря на формите, тях­но­то рав­но­ве­сие бла­го­да­ре­ние съ­щес­т­во на Христос. Облагородяване и спи­ри­ту­али­за­ция на чо­веш­ко­то тя­ло ка­то "въз­к­ре­се­ние но плътта". Сво- бодата ка­то внед­ря­ва­не на изос­та­на­ли­те духове. Съобщаване с ду­ха ка­то вя­ра на Юпитер и ка­то сми­съл на Християнство. Описание на сле­дат­лан­т­с­ка­та кул­тур­на епоха. На­ча­ло на на­шия свят в Стария и Новия За- вет. Християнството ка­то ре­ли­гия на човечеството.



ПЪРВА ЛЕКЦИЯ


Берлин, 6. 1. 1908 го­ди­на

Днес ние ще раз­г­ле­да­ме от ду­хов­но-на­уч­на глед­на точ­ка ня­кои фак­ти и същ­нос­ти на вис­ши­те све­то­ве и връз­ка­та на те­зи фак­ти и същ­нос­ти с човека. И ма­кар, че в та­ка­ва те­ософ­с­ка гру­па то­ва мо­же да изглежда ка­то ненужно, все пак след­ва пред­ва­ри­тел­но да се каже, че днеш­на­та лек­ция се числи към тези, ко­ито се от­на­сят за дос­та­тъч­но за­поз­на­ти с те­осо­фи­ята хора. Това, по­ня­ко­га, съ­що тряб­ва да е въз­мож­но в те­ософ­с­ки­те групи. Затова този, кой­то не­от­дав­на при­със­т­ва на те­зи сед­мич­ни лек- ции, мо­же би ще бъде по­ра­зен от ед­но или друго, ко­ето ще бъ­де ка­за­но днес, но ние неможем да се пред­виж­ва­ме напред, ако не же­ла­ем по­ня­ко­га да об­съж­да­ме и това, ко­ето се от­на­ся към вис­ши­те об­лас­ти на теосо- фията. Който е съв­сем нов и дори, мо­же би, чака, че ще го убеж­да­ват в ду­хов­но­на­уч­ни­те истини, може, извените, да на­ме­ри за бе­зум­но не­що от това, за ко­ето ще ста­не ду­ма днес; но по­доб­ни об­лас­ти съ­що след­ва ня­ко­га да се докоснат.

От лекциите, ко­ито се из­не­со­ха тук в пос­лед­но вре­ме вие мо­же­те да заключите, че ко­га­то се из­ди­га­ме яс­но­вид­с­ки от фи­зи­чес­кия план във вис­ши­те све­то­ве­,с­ре­ща­ме там същества, ко­ито ма­кар и да не при­над­ле­жат на на­шия фи­зи­чес­ки свят, но ко­ито ка­то съ­щес­т­ва на вис­ши­те све­то­ве се явя­ват тол­ко­ва обо­со­бе­ни в се­бе си, че ние мо­жем съ­що да на­зо­вем тех­ни­те лич­нос­ти в тех­ни­те светове, по­доб­но на то­ва как­то ние на­зо­ва­ва­ме лич­нос­ти­те на хо­ра­та тук на фи­зи­чес­ки план. Вие видяхте, че це­ли гру­пи ед­нак­ви или слож­ни жи­вот­ни при­над­ле­жат към ед­на "гру­по­ва­та душа" или към един "гру­пов Аз", и че на ас­т­ра­лен план ние сре­ща­ме ка­то обо­со­бе­ни лич­нос­ти "ду­ша­та на лъвовете", "ду­ша­та на тигрите" и дру­ги гру­по­ви Азове на животните. Ние мо­жем - го­во­рей­ки три­ви­ал­но - там на ас­т­рал­но ни­во да ги срещ­нем та­ка как­то тук във фи­зи­чес­кия свят сре­ща­ме хората. По съ­щия на­чин ние от­к­ри­ва­ме в още по-ви­со­ки­те области, на де­ваха­ни­чен план, гру­по­ви­те Азове на всич­ки растения, а във вис­ши­те час­ти на Девакан ние от­к­ри­ва­ме Аза на ми­не­ра­ли­те ка­то обособени личности, по­доб­но лич­нос­ти­те на хо­ра­та тук на фи­зич­но ни- во. И то­ва означава, че в те­зи вис­ши све­то­ве ние сре­ща­ме из­вес­т­ни същества, ко­ито простират, та­ка да се каже, сво­ите органи, сво­ите от­дел­ни час­ти надолу, чак до фи­зи­чес­кия свят. Ако чо­век би по­ка­зал сво­ите пръсти, про­тя­гай­ки ги през от­во­ри на за­ве­са или през книж­на стена, то бих­ме ви­де­ли са­мо не­го­ви­те де­сет пръста, са­ми­ят чо­век би бил скрит зад стената. Така сто­ят не­ща­та с гру­по­ви­те Азове на животните. Ние виж­да­ме тук, с фи­зи­чес­ки­те очи това, ко­ето от вис­ши­те съ­щес­т­ва на ас­т­ра­лен план се прос­ти­ра на­до­лу ка­то тех­ни части, а ис­тин­с­кия Аз е скрит зад сте­на­та - зад та­зи стена, ко­ято от­де­ля фи­зи­чес­кия свят от
астралния. И то­ва същото, съответно, ста­ва с дру­ги­те гру­пи и Азове - с гру­по­вия Аз на рас­ти­тел­ния или ми­не­рал­ния свят. Но ко­га­то от та­зи из­ход­на глед­на точ­ка на фи­зи­чес­кия свят ние се из­ди­га­ме във вис­ши­те светове, то там ние от­к­ри­ва­ме не са­мо го­ре­опи­са­ни­те същества, ко­ито прос­ти­рат сво­ите час­ти /чле­но­ве/ тук във фи­зи­чес­кия свят; ние сре­ща­ме ця­ла ре­ди­ца дру­ги същества, ко­ито мо­жем съ­що да обоз­на­чим ка­то обо­со­бе­ни в се­бе си лич­нос­ти в те­зи светове, но фи­зи­чес­ки­те час­ти на ко­ито не са тол­ко­ва наг­лед­ни и усе­ща­щи се, как­то при гру­по­вия Аз на животните, рас­те­ни­ята и минералите.

Астралното ниво и нивото Девакан всъщност са твърде населени све- тове, и ние откриваме там различни същества, които макар и да не могат да са толкова явно наблюдавани в своите откровения, но, не по-малко, проявяват своите действия, своите деяния тук, на физичен план,и имат твърде голямо значение за физическото ниво, за целия наш сегашен чо- вешки живот.Ние няма да разберем човешкия живот, ако не знаем, че вътре в този човешки живот действат такива същества, които живеят във висшите светове. В самото тяло на човек се случват много неща, които човек не владее, които не са израз на човешкия Аз, а в действи- телност са действия, откровения на съществата от висшите светове. За тези неща ще говоря днес.

Когато разглеждаме астралния план, то там срещаме неизвестни съще- ства – само един от многото видове – които на пръв поглед, нямат ни- какво проявление, никакво откровение сред съществата, които ние на- блюдаваме преди всичко на физично ниво, но които все пак са свързани с това ниво. На астрално ниво ние ги срещаме като астрални същества, с ясно изразена воля, с ясно изразени намерения. Тези същества имат та- къв вид битие, че ние, както казахме, можем да ги срещнем на астрален план; но те са сродни, те принадлежат към този род същества, които обитават нашата съвременна Луна, които имат на нашата сегашна Луна дори известно физическо съществуване. Който може ясновидски да под- ходи към тези неща, знае, че в своята същност съществата, които на арената на Луната се явяват в известно отношение човекоподобни съще- ства, в сравнение с хората те са като джуджета, тъй като едва достигат размера на 6-7 годишно дете. Там, на Луната, се предоставя своеобразна възможност за тяхната деятелност. Физическите условия там са съвсем други;например там, атмосферата е съвсем друга, вследствие на което тези същества, се оттеглят, така да се каже, в своята родина, получават способност чудовищно да реват, да издават чудовищно силни ужасни звуци. В нашия свят тези дребни същества могат да се задържат като астрални същества.

Положението на нещата във висшите светове трябва да си го предста- вим много по-сложно, отколкото се прави обикновено. Доколкото ние говорим за висшите светове, несъмнено съществува връзка между от- делните планети, и, следователно, съществува връзка между Земята и Луната. Както например от Берлин може да се телефонира в Хамбург, така с помощта на астралните сили съществата които живеят на Луната могат да оказват въздействие на Земята. Те, може да се каже, се явяват само в лошата, обратната страна на другите същества с добра природа, такива че в сравнение дори с най-меката съвременна човешка натура те се явяват много по-меки-много меки също и в смисъл на говор. Това са същества, чийто език няма такава грубост, както човешкия език с който, когато човек иска да се изкаже, първо трябва дълго да обмисля, за да облече в думи своите мисли и представи. Би могло да се каже, че при тези същества мислите се изливат от устата - не само едно изразяване на мислите с думи, а самите мисли се изливат от устата в този мек език. Тези същества ги откривате също вътре в астралния свят; за своя истин- ска арена те имат по същия начин друга планета. Както първите назова- ни същества имат своя родина на Луната, така тези вторите – на Марс; те обитават Марс и дори се явяват най-главното население, както изве- стни човешки раси се явяват най-главното население на Земята.

Ако ние се издигнем по-нататък на деваканичен план, то там ще наме- рим известни същества, които по своите свойства са също така меки и миролюбиви, които по свой начин са необикновено умни. Тези същест- ва, които ние можем да открием на деваканичен план, имат своя родина на Венера, както предидущите на Луната и Марс. На Венера ние откри- ваме и втори вид същества, като в противоположност на меките, ласка- вите – представят със себе си дивата, буйна дейност, най-важното заня- тие на която се явява взаимната война и грабеж.

След това във висшите части на деваканично ниво ние откриваме съще- ства с двойствен вид, които е много трудно да бъдат описани. Ние мо- жем да ги опишем само сравнително, ако кажем, че те са безкрайно из- обретателни, че всеки миг от живота те нещо изобретяват, тъй като би било неправилно да се каже “те измислят”. В тях този изобретателски дар съществува приблизително в такъв вид, както ако човек би поглед- нал на някоя вещ и в същата минута – при първия поглед – внезапно в главата му идва как това може да бъде направено по друг начин. Така при тях тутакси се появява изобретение. На тези същества, които имат своя родина на Сатурн, противостоят, по същия начин, други, като тяхна обратна страна; неукротими, ужасни същества, които в безкрайно голяма, страшна степен обладават всичко с това, което живее в човека като ненаситна алчност и силно желание.


Всички тези назовани същества съвсем не са отделени от нашия живот; напротив, те простират своята деятелност, своите действия и открове- ния в живот ни, и за ясновидски надарения човек действията им стават осезаеми именно тогава, когато на Земята възникват определени усло- вия. Така, тези същества, които имат за своя родина Луната, застават – разбира се, като астрални същества – при най-различни обстоятелства на Земята, например, когато някой човек обхванат от безсмислени идеи си загубва ума. С особено пристрастие тези същества – като астралните същества – се задържат в близост до домовете за душевноболни. Те се намират почти винаги около медиумите и сумнабулите, които са части- чно обкръжени от цяла тълпа от тези същества и голяма част от влия- нието над тези хора произхожда от присъствието на такъв род създания. Обратно, там където преобладава любовта и се прави добро, където се вършат хуманни постъпки, там ще откриете присъстващи – в качество на астрални създания – охарактеризирани по-горе като меки, кротки съществата от Марс, и именно те участват в силите, които тук се про- явяват. Това е тяхната храна, атмосферата в която те могат да живеят и в която те, от своя страна могат да влияят на хората.

Там, където се извършва човешките изобретения, където работят инже- нерите, в техническите лаборатории – там се създава атмосфера за опи- саните по-горе изобретателни сатурнови същества, а там където имат място действия, изискващи известно присъствие на духа, там излизат съществата, имащи свое местопребиваване на Венера.

По този начин, виждате, как в най-различните положения от живота чо- векът непрекъснато е обкръжен и обхванат от тези тълпи, както ние още ги наричаме елементарни същества. Той действително никога не е сам каквото и да прави, каквото и да предприема, това винаги дава повод за проявление на цял род същества. По-изтънчените или по-грубите дейст- вия на хората, най-идеалните и възвишени постъпки и най-разруши- телните действия – всичко това е повод и причина за присъствието на тези създания, които се намесват в силата на хората и действат в тях, и които трябва да се знаят, ако ние искаме наистина да разберем живота. Който не вижда тези неща, преминава именно като сляп през живота. Тук става дума не за теория и не за някаква теоретична необходимост, а за това, всички тези неща да станат непосредствена практика. Защото в бъдещето земно развитие, човек само тогава постепенно ще се научи правилно да действа и да постъпва, ако знае все повече за това, какви същества се призовават с едни или други дела и обстоятелства. Всичко, което човек прави е като зов, обърнат към невидимите същества. Даде- ните същества, сред които се срещат достатъчно такива коварни бездел- ници, осмеляващи се да доближават не само до умопобърканите и меди-
умите, но, например и до съвсем малки деца, ако така неразумно ги за- кърмят, че в тях се възбужда жажда за храна; тогава тези същества могат да се доближат до тях и да провалят тяхното развитие. От тук вие виждате, колко е необходимо да се знае за това, че човек призовава ця- лото свое поведение и всички свои действия около себе си в света.

Но и в други отношения тези същества не са без значение за човека. Напротив, те имат дълбоко непосредствено значение за целия човешки организъм. От всичко което се съдържа в човешкото тяло, всъщност са- мо едно принадлежи на човека: това е неговата кръв. Сокът на човеш- ката кръв е това, че представя себе си като непосредствен израз на него- вия Аз. Но ако човек не съблюдава все повече и повече вътрешно да укрепва своя Аз със силна и твърда воля, със силна и смела душа, ако неговия Аз, така да се каже се изплъзне от него, тогава в неговата кръв също могат да се вкоренят различни същества, и това ще бъде голямо зло за човека. Обратно, в други части на човешкия организъм и до сега се коренят различни същества и ние отиваме да разгледаме по-близо, какво собствено простира своите пипала в това човешко тяло, за да се вкорени в него. За това ние трябва малко повече да се вгледаме в това човешко тяло.

Вие знаете, че кръвта, която тече във вените е израз на човешкия Аз, и че тя все по-силно става израз на Аза, когато самият Аз е все по-силен и здраво открива своята средна точка, своя вътрешен силов център. По отношение на другите части, към другите образувания на човешкия организъм Аза ще получи господство само в много далечно бъдеще. Днес в тези ингредиенти в човешкото тяло се съдържат още много различни същества. За целите на нашето изследване да разгледаме сега малко по-подробно три рода сокове: хилус, лимфа и кръв.

Вие може би знаете какво значение имат тези три вида течности за чо- вешкото тяло. Вие знаете, че когато човек приема храна, то тя се отпра- вя към подготвящите органи преди всичко в жлъчката, съединявайки се със съответствуващите течности, които се отделят от жлезите и се под- готвя по такъв начин, че може да бъде преработена в червата. При това храната се довежда до течно кашообразно състояние и се предвижва по-нататък през червата. Това, което може да послужи за храна на човека, след това се придава на тялото с помощта на дребни органи, така наре- чените чревни власинки, за да бъде хранителен сок за тялото, непрекъс- нато се обновява неговия състав. Такава е една от субстанциите, която имаме в тялото и която ние наричаме хилус.

По-нататък, вие може би знаете, че освен този хилус, който се образува благодарение на това, че в човешкото тяло постъпва храна, вътре в чо- вешкото тяло има още други съдове, пренасящи течност, която в извест-
но отношение е подобна на бялата субстанция на нашата кръв. Тази теч- ност също се разпространява по целия човешки организъм в определени съдове, които многократно се преплитат с тези кръвоносни съдове, кои- то наричаме вени, понеже те съдържат в себе си синьо-червената кръв. Тези съдове приемат също така и хилус. Течността, която съдържат в себе си е лимфата. Този сок, който в сравнение с общия хранителен сок хилуса, се явява, така да се каже по-одухотворен. Съдовете проводящи лимфата са разпрострени по цялото човешко тяло: до известна степен те проникват дори в костния мозък, и тяхното съдържание приема в себе си също хранителната кашица хилус. Цялата лимфа, която се разпрост- ранява в лявата половина на тялото и в долните крайници – започвайки от лявата част на главата, лявата страна на корпуса се обединява и про- вежда лимфата в дясната подключечна вена. Така тези лимфни съдове стават израз на значителен факт.

Вие виждате, че благодарение на това човекът се разделя на две части, а именно несиметрично, така че едната част обхваща цялата долна поло- вина на тялото, лявата половина на корпуса и главата, като в същото време другата част се образува от дясната част на корпуса /торса/ и гла- вата. Тази втора течност, която пулсира в човека и тази течност е твърде близо до душевното, отколкото хилуса,е жлъчночревния хранителен сок, макар, разбира се, душевното състояние да оказва своето влияние също и на храната и на предвижването на хранителните сокове. Но с лимфните сокове душевните състояния са свързани много по-дълбоко. При по-активния човек, лимфата е по-активна и се движи много по-жи- во, отколкото при вялия, ленив и нищо неправещ човек. И ние бихме могли да приведем още много душевни състояния свързани с движе- нието на лимфата в човешкото тяло.

Третата течност, за която често сме говорили е кръвта. В нея се съдържа червена, богата на кислород жизненоспособна кръв, която протича в артериите, и синьо-червена, богата на въглероден двуокис, която тече във вените. Подобно на това, както нашата кръв е откровение, израз на нашия Аз, така лимфата, в известно направление е израз, откровение на човешкото астрално тяло. Тези неща се разкриват не просто в едно на- правление.В друго направление като израз на астралното тяло се явява нервната система. В направлението, към което днес ще се придържаме в нашето разглеждане е действието, изразяването, откровението на астралното тяло се явява лимфата. Както човек може да има две специа- лности, така и човешкото астрално тяло: от една страна, то е строител на нервната система, а от друга – строител, създател на лимфата. По същия начин човешкото етерно тяло в едно отношение е създател и строител на всички системи на жлезите, а в друго отношение – създател,
строител, организатор и разпределител на кръговрата на хилуса, храни- телната кашица. Така преди всичко имате указания за връзката на тези протичащи в човешкото тяло сокове с членовете на самата човешка при- рода.

Но ние трябва да си изясним, че Азът съвсем не се явява,така да се каже, единствен господар в човешкото астрално тяло, в човешкото етерно тя- ло. Според степента на своето развитие човекът постепенно достига в своя Аз все по-голяма власт над своето астрално и етерно тела, когато той преобразува астралното си тяло в Дух-Себе или Манас, а етерното си тяло преобразява така, че Аза достига господство над Дух-Живот или Буди. Но докато човек няма власт над тези части на своето същест- во, до тогава други същества се намират във връзка с тези членове на човека.

В човешкото астрално тяло са се загнездили – простете за неапетитния израз – но тава е така – точно като червейчета в сирене, други същества. И именно тези астрални същества, за които ви казах, че имат своя исти- нска родина на Луната или на Марс, гледайки по това, дали се явяват направени от добра или лоша природа. Те се вкореняват в астралното тяло. И лимфата, тази бяла течност, протичаща по човешкия организъм, принадлежи към телата на тези същества, които живеят в нашия астра- лен свят. Обаче, тези същества, които ние откриваме като астрални на астрален план и които имат за своя истинска родина Луната или Марс, не се показват така осезаеми, както груповия Аз на животните. Тяхната астрална природа е такава, че можем да кажем донякъде в друго направ- ление: както при животните, например, в групата на лъвовете имаме един вид откровение на тази същност, която срещаме на астрален план като обособена личност, като Аз на лъвовете – точно така, макар и не толкова очевидно,- имаме известно откровение, но като прострени чле- нове на тези астрални същества в това, както лимфата пронизва човеш- кото тяло.

По този начин, вие бихте могли да попитате, тези астрални същества имат ли също един вид физическо битие, подобно на груповите души на животните, например, груповия Аз на рода лъвове, има в отделните лъв- ски-индивиди свое откровение тук на физичен план? Ако вие бихте попитали така, то би трябвало да ви се отговори: да, имат го. Както при животните ние виждаме, че астралния групов Аз разпростира своите членове в отделните лъвски-индивиди, така и тези астрални същности се разпростират в своето физическо битие. Но те не могат да го въведат непосредствено от астрален план във физическия сват. Затова те се нуждаят на физически план от същества, за които се явяват паразити, в които те се впиват и се завинтват. Те всъщност са паразити за хората на


Земята. Ако ги нямаше земните човешки същества, то те много скоро биха се сбогували със Земята, тъй като не биха имали за себе си никакво пристанище: тогава нямаше да им се хареса тук на Земята. Но има съще- ства, хора и висши животни, които имат лимфа; в тази лимфа, намират своето откровение тези същества. По този начин, в нашето тяло пулсира не просто материално вещество, но във всеки такъв кръговрат се движат цели пълчища от тези същества, които се въртят в човека, предвижват се през него и имат за свое тяло в човешката лимфа – в това време кога- то самия човек, по-точно Азът човек, има за свое тяло в началото само своята кръв. И гледайки по това, правят ли в него свое кръгодвижение лунните същества или съществата на Марс в този смисъл, неговата лимфа придобива особен характер. Ако в човешкото тяло се извършва основно кръгообращение от лунни същества, то човек се накланя повече на страната на злобата, раздразнението, гнева; ако в него основно се движат съществата от Марс, то човекът се накланя повече на страната на мекостта, добротата и кроткостта. Така вие виждате, че човекът е пронизан не само от една течност, но и от духове, и че ще разберем човека само тогава, ако знаем, че той е пронизан не само от течности, но също така и от духове.

Ако вие изследвате ясновидски това, което се нарича хилус и се явява преди всичко израз на човешкото етерно тяло, то вие ще намерите в не- го включените и вкоренени същества от подобен род. И това, което е включено в него, това всъщност са тези същества, които охарактеризи- рахме по-горе от една страна, като добри, а от друга страна като зли същества на Венера, същества, които имат за своя родина Венера и се намират в нашия деваканичен свят. Там те се явяват като личности за ясновидската способност на възприемане и имат своя израз, свое откро- вение тук във физическия живот, в човешкия хранителен сок, в хилуса, колкото и странно да ни изглежда това. В този хранителен сок, прониз- ващ човешкото тяло, живеят тези същества, които имат за своя истинска родина деваканичното ниво, и доколкото те приемат за себе си физиче- ско тяло, имат свой физически живот на Венера. И тъй като Венера по смисъла на своите сили е свързана е с цялата наша земна растителност и с всичко изобщо което живее на нашата Земя, то ще ви стане ясно, каква връзка съществува между това, с какво човек се храни, и това, какъв става човек благодарение на това хранене. Това изобщо не е безразлич- но. Във всички растения и, разбира се, също и в животните живеят влия- нията на съществата на Венера, като от една страна, добрите, меките, кротките, а от друга страна – тези неукротими същества на Венера, кои- то, както ви бях описал, жадуват за грабежи и враждуват един с друг. Според това, какъв род същества действат на нашите животни и расте-


ния, месото на тези животни и храната приготвена от растенията, бивай- ки превърната в хранителни сокове, ще внедри в тялото на човека до- бродетели или пороци.

Тук вие започвате да виждате от по-висока гледна точка в сравнение с тази, която ви бе дадена в предишните лекции, доколкото е важно да се разбере човешката храна от духовна гледна точка, и да се знае под какви влияния е едно или друго растение, на какви въздействия е подложено едно или друго животно. И който знае, че в някаква страна особено се развиват тези или онези растения и животни, намиращи се под тези или онези небесни влияния, той ще разбере, как по необходимост се образу- ва напълно определен народен характер, благодарение на това, че във всяка приемана от него храна, получена от неговото обкръжение, човек поглъща не само тези вещества, каквито показва химията, но приема в себе си заедно с това и определени духове,- и те веднага влизат чрез устата в жлъчката и се разпространява в неговото същество. Така ни се открива възможност, която позволява от географски особености на стра- ната да се разбере характера на живеещия в нея народ.

Не забравяйте забележката, която можете да намерите в записките на лекцията “Отче наш”, където този факт бе представен от друга гледна точка. Там бе показано, че със своето етерно тяло човек е свързан с це- лия свой народ, и заедно с това как със своето астрално тяло той е свър- зан със своето най-близко обкръжение.

Тук отново от по-дълбока гледна точка се излива светлина върху обра- зуването на народностния характер, в зависимост от тези духовни съще- ства, които се приемат от човека заедно със средствата на хранене. Това е едно от тези средства, благодарение на което великото духовно вода- чество на Земята разпределя по нея различни народни характери с по- мощта на такова разпределение на различните по съдържание средства за хранене, че благодарение на добиваната храна се проявява този или онзи народен характер. Това не означава скрито връщане към материа- лизма, напротив, Духовната наука показва, как всичко материално е от- кровение на духа, и как по неизвестни за човека пътища, духовните влияния сами по себе си се разпространяват в човека.

Трудно е да се разбере, по какви начини действуват на човека сатурно- вите духове, единия от които е такъв, че имат тутакси изобретения, само щом погледнат на нещата, а други такива, че проявяват страшни разру- шителни страсти в чувствен вид, в сравнение с които всичко, което може в това отношение да направи човек е детска играчка. Тези сатур- нови същества по още по-тайнствен начин се прокрадват в човешкото тяло, а именно, чрез сетивното възприятие. Когато човек отправи по- глед към красив, чист и благороден предмет, то в него се предизвиква
един вид представа, когато отправя поглед към безнравствен, мръсен предмет, то в него се предизвиква друг вид представа. Когато чрез вън- шното впечатление в душата се извиква някаква представа, то в това време, в човека се прокрадват сатурнови духове добри или зли. Благода- рение на това, което човек проявява като симпатия или антипатия към онова, което вижда и чува в своето обкръжение, той се подлага на неза- бележимото нахлуване на едни или други сатурнически духове. През очите, ушите, през цялата кожа се прокрадват в човека тези духове, по времето когато той има своите възприятия. За окултното наблюдение, например, е ясно, какви невероятни разрушителни духове влизат чрез вдишването на някои парфюми когато се намират в близост до напар- фюмираните с тези парфюми лица, да не говорим за самите тези лица.

От тук вие виждате, колко тънко и интимно трябва да се наблюдават от духовна гледна точка дори най-ежедневните неща, ако искаме да разбе- рем живота. Вие може би сте слушали разкази за хора, които повече или по-малко съзнателно или не са умеели да владеят тези духове, които действат на човека и проникват в него именно чрез аромата /миризмата/. Ако научите някои по-интимни подробности от историята на една или друга епоха, например, от историята на Франция при Людвик ХІІІ, ХІV, ХV, когато действително ароматите са играели наистина важна роля в създаването на различни интриги, то бихте имали представа за тези въз- можности, с които разполагат хората, можещи съзнателно или не да се разпореждат с такива духовни същества, които се смесват с чувственото впечатление и чрез парфюм и аромати проникват в хората. Аз мога да ви покажа доста интересна книга, написана неотдавна от министъра на един не голям двор, който в последните години се е случила голяма катастрофа. Той описва в своите мемоари действията на една личност, която е умеела до известна степен да управлява ароматите от техния духовен аспект. Разбира се, той е писал това, нищо не знаейки за същ- ността на тези факти, но самото действие на ароматите са му били ясни, и той с удовлетворение забелязал, че се оказал достатъчно защитен и не е попаднал под тяхното влияние. Вие виждате, че тези неща съвсем не са без значение за живота на практика и му оказват своето влияние. Ако се възприемаме живота не като сляп материалист,а като виждащ човек, то могат навсякъде да се усетят тези влияния; и само този, който знае за тези влияния разбира живота.

И така, виждате, че трябва да си представим човека като същество твър- де сложно, като спътник на много същества и много светове. Който се придвижва по пътя на окултното развитие към все по-високи познания, той се научава да разпознава своеобразната природа на тези същества и само благодарение на това ще се освободи от тях и ще достигне свобод-
ното им съзерцание. Да възприемем в себе си истинското познание за висшите светове – това значи действително да станем свободни, зрели, тъй като по този път ние овладяваме импулсите и влиянията, пулсиращи в нашия живот. Да се научим да владеем тези познания – това значи да живеем заедно с тях свободни и независими.

И както можем да посочим известни сокове пулсиращи в човека, така също можем да посочим отделни органи на човека, в които намират своя израз, своето откровение същества от висшите светове. Така на- пример, тези същества, които бяха обрисувани по-горе като сатурниче- ски същества, намират в известно отношение израз в човешкия черен дроб. Разбира се, трябва да си дадем ясен отчет за това, че Духовната наука – ако искаме наистина да я изучаваме – всъщност е твърде сложно област.

При описанието на еволюцията на човечеството през периода на Сатурн ви беше показано, че под действието на силите на Сатурн за първи път в своите зародиши са се появили човешки органи на чувствата. Сатурн продължава и сега още да действа на човек, и сред човешките органи, вътре в телесните органи, силите на Сатурн имат интензивно и голямо влияние върху черния дроб. Но тъй като човекът се намира на пътя към това,че все повече и повече да израства зад пределите на всичко сатур- ническо, то той трябва да се издигне над тези сили, които се коренят в неговия черен дроб. В черния дроб действително се коренят тези сили на човека, над които той трябва да се издигне, но които са били необхо- дими за да дойде до своята съвременна форма и вид. И черният дроб е този орган, който съдържа в себе си най-много от всичко тези сили, кои- то трябва да бъдат преодолени от човека. Вие можете да проверите това с едно явление, с един външен факт. Така например, може да се убедите, че в периода преди раждане и в часа след раждането, черният дроб има най-голям размер съотнесен към останалото тяло. След това той посте- пенно намалява. Ако бихте искали да покажете относителната величина на черния дроб спрямо тялото, то бихте могли да кажете че в началото е равна 1:18, в последствие става 1:36. Частта на черния дроб се намалява наполовина, така че по пътя на чисто естественото развитие, човекът преодолява вече тези сили, които се коренят в черния дроб.

Когато човек получава на Земята право на все по-високо и по-високо духовно развитие, то той получава заедно с това, като външен физиче- ски израз тази способност, да преодолява силите на черния дроб. В известен смисъл противоположния орган на черния дроб се явяват бели- те дробове – орган, който за разлика от черния дроб не влагат егоистич- но всичко в човека – защото точно това прави черния дроб,- а открива човека свободно навън, така че чрез вдишвания и издишван въздух той


се намира в непрекъснато общуване с външния свят. в белите дробове се извършва процес на горене. Синьо-червената, богата на въглероден двуокис кръв постъпва и се съединява с кислорода, превръща се в чер- вена, жизненоспособна кръв. Както в горящия огън веществата се съе- диняват с кислорода, така и белите дробове имат място в процеса на изгаряне. Дишането в известен смисъл е процес на изгаряне, и заедно с този процес на дишане и изгаряне, на човека му е дадено право на все по-високо развитие. Човекът е построен от тези сили, които са намерили своя последен завършек в черния дроб. От действието на тези сили, при- коваващи човека към Земята, ще го освободят тези сили, които той, като огън от въздуха, възприема в себе си. Огънят, който човек възприема от въздуха, който се изразява в дишането му, е това, което ще поведе човек във все по-високи сфери.

Митовете и легендите се оказват винаги по-мъдри и дълбоки от нашата наука, отишла, както ни се струва ,толкова далече напред. Току-що по- казаната тук особеност на човешкия живот се изразява по величествен начин в мита за Прометей. В разказа за това, че Прометей е донесъл на хората огъня от небето е отразено неговото участие в този процес, който се проявява в дишането и води човека все по-нагоре. Но заедно с това по удивителен начин е показано:тъй като Прометей се издигнал над си- лите, които приковават хората към Земята и с това е влезнал в противо- речие със земните сили, тъй като е бил този, който за първи път е дал на хората възможността да имат тази сила на огъня, то той е трябвало да страда за това. Това страдание е представено като удивителен факт, ле- жащ в основата на този мит: орелът кълве черния дроб на прикования Прометей! Как би могло по-прекрасно и по-мъдро да се покаже, че си- лите, които се вливат в нас в процеса на дишане, глождят черния дроб, и този който изпреварва това, което ще бъде извършено от човечеството в далеко бъдеще, стои пред нас като разпятие – за да покаже, как това, което се спуска от въздуха, което се спуска надолу, гложди черния дроб!

Така посветените са изразили в митове великите принципи на битието. Няма нито един мит, който действително да не е излезнал от мистериите и не е съдържал дълбоката мъдрост, която ние можем отново да наме- рим. И когато притежавайки познанието на фактите на Духовната наука стигаме до митовете, то ние заставаме с благоговение пред тях, които, справедливо да се каже, са открили на човека високите духовни същно- сти, за да могат в началото хората в образи да опознаят това, което в много по-късни времена те трябвало да достигнат в ясни представи. И постоянно се потвърждава, че митовете съдържат мъдрост и че ние тря- бва да се обръщаме към тях, когато желаем в някоя област от живота да
намерим изобразената дълбока мъдрост. Това са знаели онези, които са създавали своите произведения от дълбините на изкуството. Така на- пример, в произведенията на Вагнер е намерил своя художествен израз отношението му към истината за мита. Нашето време отново се издига от чисто физическото ежедневие към пълнотата на духовното течение. Ако вие така успеете да видите и разберете какво пулсира в нашите времена, то ще възприемете цялото дълбоко значение на задачите на Духовната наука.

Ние започнахме с разглеждането на висшите светове и в тази връзка опознахме, до известна степен, предназначението на Духовната наука – да даде на човека възможност да се запознае и опознае живота, внасяй- ки все по-голяма степен в неговата работа това, което тайнствено участ- ва във всяко движение на неговата ръка, във всичко, което твори с духа, душата и тялото. Той от всички страни е обкръжен от спътници, и бла- годарение на Духовната наука ще може все повече да осъзнава тези същества, да живее и твори в съзвучие с тях. Така духовните изследва- ния ще му открият пълнотата на действителността и ще го направят способен да внесе познание и мъдрост в живота.



  1   2   3   4   5   6   7


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница