Лекции на су (непълни) политико-правни направления в исляма
Изтегляне 0.95 Mb.
|
| - чрез народогласуване се избират около 2000 кандидата;
- от тях фюрерът определя 810 депутати Парламентът се превръща в нещо като придатък, отдел на Нацистката партия. Друго направление по посока разрушаване на конституционния строй на Ваймарската република, това е ЛИКВИДИРАНЕТО на САМОСТОЯТЕЛНОСТТА НА ОТДЕЛНИТЕ ПРОВИНЦИИ И НА ЦЯЛОТО МЕСТНО САМОУПРАВЛЕНИЕ Органите на местното самоуправление са унищожени, на тяхно място се назначават чиновници. Така без да се приема нова конституция формално, старата е унищожена и в Германия е наложен съответно нов конституционен ред, нова конституция няма, но ако се опитаме да погледнем на цялото това извънредно законодателство и на някои от партийните решение на нацистката партия, ще видим, че писан основен закон ИМА, макар че той не е единен. Това положение се запазва до края на Втората световна война, когато в резултат на разгрома на Нацистка Германия този политически режим рухва. Конституционното развитие на Германия след войната е подчинено на обстоятелството, че Германия е разделена на две части и западната част се ориентира към строителството на една класическа демократична буржоазна държава, а Източна Германия - към социалистическа държава Територията на Германия е разделена на четири окупационни зони, като всяка от тях се управлява от Америка, Англия, СССР и Франция, държавите победителки – обединението е Федерална Република Германия. 1949 г. се приема КОНСТИТУЦИЯТА НА ФЕДЕРАЛНА РЕПУБЛИКА ГЕРМАНИЯ, не случайно в самото название присъства ФЕДЕРАЛНА, тази особеност на немските земи , останала още от средновековието- наличие на региони с определени икономически, обществени и религиозни различия се запазва и до днес, по силата на тази конституция в страната има 14 провинции, след присъединяването в днешно време на Източната част те са повече, тази конституция на Германия от 1949 г, въпреки големите преобразования в страната през последните 15-20 г. , продължава да бъде в сила. Всака една от провинциите си има своя автономия, своя конституция, свои представителни органи, свое законодателство. Отново е запазен този принцип за двете палати на федералния парламент, така както е и във Ваймарската конституция – в дорната палата е представителството на гражданите, а в горната палата – представителството на провинциите.По силата на тази конституция Германия има президент, но поучени от историческия си опит, немците „порязват” драстично функциите на президента, така че президентът е чисто символична фигура, от последните мандата за президенти са избирани второстепенни и третостепенни политически фигури, което не е случайно. Основната власт – изпълнителната власт – в ръцете на федералното правителство и на канцлера, има конституционен съд в държавата, членовете на който се избират поравно от двете камари на парламента, неговите функции са характерни за този тип съд, ; правата и свободите на гражданите са конституционно познатите, но тук е даден акцент като приемственост с ваймарската конституция – изрично е казано че Германия е социална държава – социални права, това също не е случайно, защото авторитарният режим в Германия идва на власт на гребена на социалното недоволство. Източна Германия – типичен социалистически политически режим, ...3 октомври 1990 г Германската Демократическа Република престава да съществува като самостоятелна държава и на нейната територия започва да действа конституцията на ФРГ от 1949, която става общогерманска. Формално конституцията на ФРГ е предназначена за цялата територия на германия още с направата й, исторически оптимизъм, който сочи, и за далновидност, че ще се върне времето, когато ще се обединят териториално. КОНСТИТУЦИОНАЛИЗМЪТ ВЪВ ФРАНЦИЯ В НОВО И НАЙ-НОВО ВРЕМЕ 80-те години на 18 век – обществена криза в поритиката, икономиката и най-вече ПУБЛИЧНИТЕ ФИНАНСИ – Кралската администрация свиква ГЕНЕРАЛНИТЕ ЩАТИ /институция от 150 години/ В нея влизат 561 депутати от духовенството и аристокрацията ; 584 от 3-те съсловия /буржоазни/ 5 май 1789 г. депутатите от генералните щати внасят предлужение всички да заседават съвместно и решенията да се вземат с болшинство от прослойките, а не както е било дотогавда – поотделно. Кралската власт не одобрява предложението, дори се предлага да се ограничи влиянието на буржоазията в работата на генералните щати. В отговор през месец юни 1789 г. депутатите третото съсловие обябявавт себе си за национално събрание, а през месец юли за Учредително събрание, което „ от името на нацията „ започва конструирането на конституционна монархия: 1. Избира конституционна комисия, която разработва ДЕКЛАРАЦИЯ ЗА ПРАВАТА НА ЧОВЕКА И ГРАЖДАНИНА; На 26 август 1789 г. Учредителното събрание провъзгласява тази ДЕКЛАРАЦИЯ, тя юридически закрепва основните елементи на политическата идеология на епохата на Просвещението. В член 2 – „цел на целия държавен съюз е осигуряването на естествените и неотменими права на човека. Такива са свободата, собствеността, сигурността и съпротивата срещу гнета” Новата държава би следвало да бъде организирана върху принципа на разделение на властите – законодателна, изпълнителна и съдебна, да има всеобщо избирателно право, обществото да съхрани контрола върху въоръжените сили В ДЕКЛАРПАЦИЯТА се утвърждават принципите на свободата и законноста; като цяло отразява интересите на мнозинството, НО тя има по-скоро програмен декларативен характер, няма силата на ЗАКОН и нейните положения не могат да се реализират в практиката. През 1791 г се провежда УЧРЕДИТЕЛНО СЪБРАНИЕ приема Основен закон на Франция като въвеждаща фаза в него е ДЕКЛАРАЦИЯТА , ОСНОВНИЯТ ЗАКОН съществено разширява /в сравнение с Декларацията/ наборът от политически и лични права и свободи на гражданите; ОСНОВНИЯТ ЗАКОН предвижда още свобода на движение из страната, свобода на словото, безплатно образование, забрана върху предварителната цензура; ЦЕНЗУРАТА бива – предварителна – преглеждат се преди печат, контрол на текстовете; – последваща – след като се отпечата – по-голяма заплаха за демокрацията; предварителната цензура е позната и в демократичните държави, там, където започват да се увреждат гражданските интереси Висш орган на законодателната власт е еднокамарно национално събрание, което не може да мбъде разпускано от Краля, народните представители се ползват с право на неприкосновеност, т.е. трябва Парламентът да разреши/
Конституцията провъзгласява Франция за единна република, с всеобщо избирателно право /само за мъжете/ С по-сериозен ценз е постоянното местожителство, не по-малко от 6 месеца преди изборите; Условия и за някои чужденци, да могат да гласуват / изключения почти няма/ В организацията на държавната власт – новости 1. отхвърля принципа за разделение на властите, в този смисъл конституцията противоречи на идеята за суверенитет на народа Сложна система за приемане на закони – национален корпус , избран с пряко гласуване за една година, той не можие да приема закони, а само да предлага закони, които след това се одобряват /отхвърлят/ от Събранията на гражданите по департаменти, т.е. нещо като Референдум – трудно се реализира; За техните нужди на националния кторпус се дава правото да издава Декрети, които на практика заместват законите, Изпълнителната власт се упражнява от Изпълнителен съвет, образуван от корпуса на избирателите от всеки департамент, избират се по един член, от всеки законодателен корпус се избират 24, които стават изпълнители Конституцията от 1793 г. е оригинално дело на конституционната мисъл, но не става действаща. Скоро след екзекуцията на Краля срещу Франция се обявява цяла западна Европа и започва гражданска война. Якобинския конвент приема решение Конституцията да не влиза в сила докато не свърши войната. Якобинците провеждат политически терор – реки от кръв, след една две години това решение е свалено, поставя се въпросът за Нова Конституция, 1795 г. – нов проект, който отново е отхвърлен на референдум, одобрена от 1 000 000 , против 500 000. Отхвърлят якобинските крайности, но запазват основните принципи на буржоазния конституционализъм – република, народен суверенитет 377 члена, също има 2 части Отсъстват „ правото на въстание”, всеобщо избирателно право, но наред с правата започва да се говори за задължения на гражданите / например защита на държавната собственост/ Сложна изборна система Двустепенна, 25 години, имуществен ценз Това е третата конституция, в която е застъпен принципът за разделението на властите За първи път се въвеждат две камвари /палати/ 1. съвет на 500-те, състои се от депутати не по-млади от 30 години долна палата 2. Съвет от 250-те – на и над 40 години – Долната палата изработва проектите за закони, а горната ги потвърждава Изпълнителната власт се упражнява от ДИРЕКТОРИЯ – 5 човека, издигат се от долната, а се утвърждават от горната палата; ежегодно се подменя един чен на дирекщторията, тя има право да назначава министри, които да ръководят администрацията и са изпълнители на волята на директорията – в съвременния смисъл такива функции има министерския съвет. Политическият режим, установил се във Франция след 1795 г. е неустойчив – борба между отделните клонове на властта и ролята на аристокрацията отивла към армията /това не е добра тенденция/ достига се до военен безкръвен преврат, 9 ноември 1799 г. начело с Наполеон, законен корпус и директорията са разрушени и се появява изпълнителната комисия от трима консули - първият е Бонапарт. Създава се законна комисия от 50 члена, която да разработи нова Конституция, Бонапарт предлага свой проект, ктойто е одобрен с режферендум – 3 000 000 са ЗА, 1562 са против. Отлика – НЕ СЪДЪРЖА ДЕКЛАРАЦИЯ за правата и свободите на личността и гражданите, тъй като Бонапарт счита понятието „свобода, деокрация” за политически БЛЪФ. Новата Конституция съдържа норми за избирателно право и организация на държавната власт, Конституцията провъзгласява всеобщо избирателно право, но след това няма избори, а се провежда на практика следната прпоцудера, във всеки окръг се съставя списък, в коъто фигурират една/десета от гражданите с избирателни права На ниво департамент от списъците, дошли пак една/десета се избират и така се получава национален списък, от коъйто се назначават членове на представителните органи КОНСТИТУЦИЯТА подкрепя едно СИЛНО ПРАВИТЕЛСТВО, ТРИМАТА КОНСУЛИ като институция представляват една замаскирана еднолична власт, първият консул има особен статус, той е Наполеон. Той има всички права , вторият и третият имат само съвещателни компетенции. Консулите се избират за 10 години. Законодателната влраст, избрана чрез избирателни списъци е надребнена на множество отделни ведомства, със специализирани функции. Законопроектът се предлага от Първия Консул, държавният съвет го редактира, т.нар. Трибунат го обсъжда, т.нар. ЗАКОНЕН КОРПУС го приема или отхвърля, дискутирал се от т.нар. ОХРАНИТЕЛЕН СЕНАТ, който го утвърждава и пак отива при Първия консул, като този така обстойно разгледан закон влиза в сила само след неговият подпис. Умишлено се раздребнява, обезличава законодателната власт, конституцията ликвидира местната администрация, назначаването е центално КРАЙНА. Като характеристика това е най-точното определение на конституцията. Но през следващите години се допълва САМО в посока разширяването на властта на Първия консул- Франция се провъзгласява за Империя,приемница на Древния Рим, тъй като войската на Наполеон е била там ПАРАДОКСАЛЕН ЧЛЕН 1, „управлението на републиката се поверява на императора, коронацията се води от папата, властта на краля е наследствена по мъжка линия., така приемница и на държавата на Карвл Велики 1812-1814 г – военни поражения на Наполеон – края на първата Френска империя 1814 г. сформирано ВРЕМЕННО ПРАВИТЕЛСТВО, възстановено е Кралство Франция, на престола – Людовик 18 – Опит да се приеме нова конституция , но кралят отхвърля и възстановява дореволюционната монархия. 04 юли 1814 г. обнародва документ, създава политически режим, близък до английскийската парламентарна монархия До 1830 г. във Франция е установена „легитимна” монархия, по същество е конституционна монархия, върховен владетел е кралят , той има всички права Законен корпус се създава по английски образец – две палати, горна – назначава се от краля, членството е наследствено и пожизнено; Долна – пет години,Избирателно право включва сериозен ценз, възраст 30 години, за избирателите и 40 години за избраните , имуществен ценз Съвет на министрите, избира се от Краля и отговаря само пред него; Административната и съдебна система от времето на Наполеоновата империя; През 1830 г правителството решава да се върне назад към дореволюционно време – въвеждане на допълнителна цензура, забрана на събранията – следва Юлската революция, която отново пристъпва към обновяване на конституционния строй. ХАРТА – 1830 г. , нов документ, прокламиращ ограничена и представителна монархия донякъде се разширява ролята на Парламента, горната палата е два пъти по-малка и не е наследствена. Правителството се избира от двете палати. Тези промени само частично отлагат народното недоволство – февруари 1848 г. – революцията налага една втора Република, назначено временно правителство, ЛИБЕРАЛЕН избираткелен закон, премахнат е имуществения ценз, назначава се ново Учредително събрание и Нова Конституция, съответно тя е Конституцията на Втората Република. Интересното в нея е, че естествените права и някои социални конституционни права, като трудова заетост, обществена работа за безработните са задължителни /това е държавен ангажимент/ За пръв път се въвежда институтът ПРЕЗИДЕНТ, независим от Парламента, четири годишен мандат , непосредствено избиран от населението, не може да се преизбира, широки правомощия, право на вето, законодателна инициатива, право на помилване, право да назначава и сменя министри, дипломати, депутати и други длъжностни лица Парламентът е еднопалатет, 750 депутата, за 3 години ; 1850 г. – Президент – плременникът на Наполеон Бонапарт – Луи-Наполеон Радва се на широка обществена подкрепа 1851 г. Президентът насочва усилия за нов политически режим, стига се до гласуване /ПЛЕБИСЦИТ/, дали народът поддържа действията му – фактът е че 7 млн са ЗА ; отново се изблира НОВА конституция, напомня за тази от 1799 г. /На Наполеон/ Не смее да се провъзгласи за монарх, но концентрира силна еднолична власт в ръцете на институцията ПРЕЗИДЕНТ.Избира се за десет години, едновременно е и шеф на Правителството, и дъэржоавен глава, законодателната власт също е под негов контрол Нов референдум – пак се възстановява инператорската власт – император Наполеон Трети Тази Конституция с малки изменения действа до падането на Втората империя – 70 години на 19 век, падането става с външна интервенция – война с Прусия – 1870 г, победа на Германия, след разгрома Луи дебаркира, установява се Република 1871 г. УЧРЕДИТЕЛНО СЪБРАНИЕ – Парижката комуна – революционна ситуация, комуната е разгромена, крупната буржоазия идва на власт 1875 г - приемат се ТРИ закона, които в съвкупност представляват НОВАТА КОНСТИТУЦИЯ НА ФРАНЦИЯ. Това са: 1. Закон за организация на държавните власти 2. Закон за организация на Сената; 3. Закон за отношение между държавните власти Утвърждава се смесената парламентарно президентска република Двупалатен парламент - мажоритарна изборна система в два тура - палата на депутатите; - сенат – горна палата – пожизнени 75, 225 избирани за 9 години Пълномощията на двете палати са балансирани, поделени по равно. Заедно / за седем години/ избират Президент на Републиката, сериозни пълномощия на Президента, законодателна инициатива, главнокомандващ и др. Този държавен режим, юридически закрепен с трите закона , съществува до 1940 г., когато Франция е разгромена от Вермахта /Нацистка Германия/ и загубва своя суверенитет. Първоначално обаче Южна Франция остава формално Френска държава, ноачело с маршал Петен /герой от Първата световна война/, и столица Виши. Съществува за малко – Конституцията на Виши 1944 г., Франция е президентска република – в държавното устройство има голямо влияние Държавното устройство на Германия /фашистка/, след Освобождението, през октомври 1946 г. е приета нова Конституция, не се връща към старата; одобрена с референдум - солиден блок социално-икономически права; Президентска република – двупарламентарност, всеобщо избирателно право, но с ограничения – възраст 23 г и 10 г. френско граждантво /минимално/ Гражданство се придобива : - по рождение; - при други условия , изброени в конституцията Важно е , че Франция по това време е колония, да се ограничи тяхната възможност за улесняване на чужденците 1958 г, конституцията допуска видим уклон по посока увеличаване властта на Изпълнителната власт, Авторитарен уклон към Президента – 7 години – най – много власт КОНСТИТУЦИОНАЛИЗМЪТ В САЩ – НОВО И НАЙ-НОВО ВРЕМЕ В развитието на съвременния конституционализъм приносът на САЩ е огромен дори поради факта, че те за пръв път в света имат конституция като ЕДИНЕН ПИСАН ОСНОВЕН ЗАКОН ; но в същото време ние не бива да свързваме приносите на Северна Америка в областта на конституционализма само с тази Конституция от 1877 г. 17-18 в по Атлантическото крайбрежие на Северна Америка са основани 13-14 колонии, широко разпространено на юг е робството, а на север основа на икономиката стават фермерските стопанства и капиталистическата манифактура. Социалният състав на населението е нееднороден, като се започне от отделни английски аристократи, които се преселват в Северна Америка и стават крупни плантатори като се мине през търговци, фермери и занаятчии, голяма част от които се спасяват от репресии по политически и други съображения в Англия. Северна Америка е единственият район на планетата, където в условия на колониализъм съществуват три различни икономически системи - робовладение; - капитализъм; - различни способи на икономическо производство В областта на правото цари култът към английското конституционно право, те се стараят да копират английските политически и правни форми, но и да ги приспособяват към местните условия. Към средата на 18 в. Английските колонии в Америка са 3 групи в зависимост от организацията на върховната власт - колонии на короната, принадлежащи и намиращи се под управлението на английския крал; - частни колонии, намиращи се и явяващи се собственост на отделни лица – например такава колония е Пенсилвания; - колонии, ползващи се със самоуправление, дадено с кралски укази, например Кънектикът Начело на управлението на колониите стоят ГУБЕРНАТОРИ; те се издигат по различен способ - в кралските колонии кралят назначава губернатора;
Във всички колонии има ПРЕДСТАВИТЕЛНИ ОРГАНИ, по модела на двете камари на Англия – ДВУПАЛАТНИ – ВЪРХОВНАТА /ГОРНАТА/ ПАЛАТА се назначава от губернатора, а ДОЛНАТА е изборна палата и се избира от населението въз основа на принципите на английското избирателно право, т.е. при наличието на имуществени сериозни ограничения; поради прилагането на този имуществен ценз е изчислено, че с реални избирателни права се ползват от 2 до 10 % от населението един твърде нисък процент. В реален план в южните колонии управлението се намира в ръцете на аристократите земевладелци, тъй като там в основата на цялата икономика е отглеждането на памук, а в северните и централните колонии наред с крупните земевладелци, реални управници са представителите на търговско-промишлената буржоазия; Колониалните представителни органи АСАМБЛЕИ имат право да издават закони, да въвеждат данъци. Като обаче губернаторът има правото на ВЕТО, забрана върху законите. Постепенно в колониите в Северна Америка се утвърждава смесена форма на управление , в която реални властови позиции имат няколко фактора: - английския крал; - губернаторите; - двете палати на английския парламент, от където могат да дойдат общи закони за всички колонии; - двупалатните асамблеи във всяка колония Революцията и отделянето на тези колонии от Англия е резултат от недалновидната политика на английските управляващи, те Недооценяват човешкия ресурс в колониите, гледат на него като на суровинен придатък и като пазар за своите стоки, в следствие на което провеждат една политика , която бихме могли да наречем ГРАБИТЕЛСКА политика, а също така и ПОЛИТИКА НА ОГРАНИЧАВАНЕ НА ПРОМИШЛЕНОТО РАЗВИТИЕ НА КОЛОНИИТЕ. Към средата на 18 век противоречията между Англия и американските колонии достигат особена острота, по цяла Северна Америка преминава вълна от антианглийски демонстрации, постепенно отделните колонии започват да приемат всяка за себе си отделни ДЕКЛАРАЦИИ ЗА ПРАВАТА и да обявяват своята независимост от Англия. 1774 г в гр. Филаделфия се провежда ПЪРВИЯТ КОНТИНЕНТАЛЕН КОНГРЕС, който има представители на всики колонии и този конгрес утвърждава т.нар ДЕКЛАРАЦИЯ ЗА ПРАВАТА, в която се изразява остър протест против дискриминационната английска политика. В отговор на този документ английският крал изключително „далновидно” започва военни действия. На 4 юли 1776 г ВТОРИЯТ КОНТИНЕНТАЛЕН КОНГРЕС приема ДЕКЛАРАЦИЯТА ЗА НЕЗАВИСИМОСТТА НА СЕВЕРНА АМЕРИКА, в която се провъзгласяват основните естествени права на човека, обявява се окончателното прекъсване на зависимостта на колониите от Лондон и прието е с пълно основание, това че се полага същинското НАЧАЛО НА АМЕРИКАНСКАТА ДЪРЖАВА. В продължение на няколко години всички колонии освен две приемат свои писани конституции, тъй като след 1776 г , всяка колония съществува като независима държава. Съставна част от всички конституции е и ДЕКЛАРАЦИЯТА за правата, в които се изброяват правата и свободите на гражданите, гаранциите за неприкосновеността на личността и др. В същото време, обаче до голяма степен конституциите запазват английският вариант на избирателно право, т.е. високият имуществен ценз, така че с избирателно право се ползва една малка група бели мъже, собственици.
Изтегляне 0.95 Mb. Сподели с приятели:
|