3. Договорна суброгация - чл. 156-158 ЗЗД (отм.).
1) Може да се сключи между третото лице и кредитора - налага се, защото законът поставя изискване за правен интерес: така се избягва една от съществените предпоставки на суброгацията.
2) Между длъжника и третото лице: третото лице предава средства на длъжника (само теоретично значение) - само в този случай.
Когато третото лице частично изпълни дълга и след това се продава ипотекиран имот (общият дълг е 10000 лв; третото лице е платило 5000; всичко получено е 8000): 1) френска система: на кредитора и на третото лице се дават по 4000; 2) германска система: дава приоритет на платилия чуждия дълг (не е бил длъжен да плати) - дава му се всичко, което е платил, останалото е за кредитора.
4. Каква е правната същност на суброгацията? Най-старата теза е, че това е една фикция. Фикция, защото уж длъжникът е удовлетворил чрез платеното от третото лице кредитора си, а се оказва че същият дълг има сега към неговият заместник - суброгиралото се трето лице.
Не може да се приеме, че суброгацията е фикция, защото наистина с изпълнението, което прави третото лице, вземането на кредитора по главният дълг се погасява и на негово място се явява едно ново лице по силата на закона или договор
Второто виждане е, че това е една цесия - с договор се прехвърля вземането на стария кредитор (цедент) към третото лице (цесионер). Тук става дума за заместване на кредитора във всички негови материални, но и процесуални права.
На трето място, проф. Кожухаров счита, че това е един смесен институт, който включва елементи на новация и цесия. Може да се поддържа и това, но все пак до тук казаното не дава отговор какво е все пак суброгация. Ако се вгледаме назад, знаем, че има универсално правоприемство, при което правоприемникът встъпва в правата, придобива всички права и задължения на праводателя. Освен универсалното правоприемство има и сингуларно или частно правоприемство, при което едно лице е правоприемник на друго лице по определен договор и само в определени правоотношения. В случая всъщност третото лице е частен правоприемник във всички права (не и задължения - това е една особеност на суброгацията) на кредитора по конкретен договор с длъжника. Затова можем да приемем, че суброгацията е частно правоприемство.
Сподели с приятели: |
