Начини на представяне на числата

void main ()

{ int a, p, s;

printf ( “ Въведи а = “);

scanf ( “%d”,a);

s = a*a;

printf (“ S = %d\n “,s);

printf (“ P = %d\n “,p);

}
Допустимите символи, които могат да се използват в една програма се делят на четири групи:

• 
  букви – главни и малки латински букви + символ за подчертаване
  
• 
  цифри – арабските цифри от 0 до 9
  
• 
  празни символи – символи, които нямат явен графичен вид – интервал, символ за табулация, символ за нов ред и др.
  
• 
  специални символи – всички останали
  

• 
  цели – десетични – те не трябва да започват с нула (25, -313 и т.н.); осмични – започват с 0 (0713, 05264 и т.н.); шестнадесетични – започват с 0x или 0X (0xAbC, 0xA231bB, и т.н.), няма значение дали шестнадесетичните константи са с малки или големи букви;
  
• 
  дробно – десетични – представят се с десетична точка (тя е задължителна дори числото да е цяло); два начина за представяне – като десетично число (34.5, -33.1, 5. , .3 и т.н.); с мантиса и порядък (24е-5 = 24. 10^-5,
  

Целите числовите константи могат да бъдат от следните типове:

• 
  signed int (signed може да се пропусне) – целочислен тип 2 байта [ -32 768; 32767 ]
  
• 
  unsigned int – целочислен тип 2 байта [ 0; 65535 ]
  
• 
  signed long int (int и signed могат да се пропуснат) – целочислен тип 4 байта [ -2 147 483 648; 2 147 483 647 ]
  
• 
  unsigned long int (int може да се пропусне) - целочислен тип 4 байта [ 0; 4 294 967 295]
  

има суфикси, които могат да се използват за да се смени типа на константа; добавят се в нейният край:

• 
  L (l) за long (например 423l, -1L)
  
• 
  U (u) за unsigned long (например 145u, 65000U)
  

Дробно-десетичните числови константи са от следните типове:

• 
  double – реален тип (с плаваща десетична точка); 8 байта, точност 15 цифри; ~ [ 10^-308 .. 10³⁰⁸ ] по абсолютна стойност
  
• 
  long double – реален тип (с плаваща десетична точка); 10 байта, точност 19 цифри; ~ [ 10^-4932 .. 10⁴⁹³² ] по абсолютна стойност
  
• 
  float – реален тип (с плаваща десетична точка); 4 байта, точност 7 цифри; ~ [ 10^-308 .. 10³⁰⁸ ] по абсолютна стойност
  

Една дробно-десетична константа по подразбиране е от тип double; могат да се добавят суфикси за да се промени нейният тип:

• 
  F (f) за float (например 3.4f, –3.53F и т.н.)
  
• 
  L (l) за long double (например 23.5l, -34.3L)
  

представяне на особени символи в низ:

• 
  \’ – представяне на апостроф
  
• 
  \” - представяне на кавичка
  
• 
  \\ - представяне на обратна черта
  
• 
  \осм. код; \xшестн. код – представяне на символи, които нямат графично изображение
  
• 
  \0 – нулев байт
  
• 
  \b – бекспейс
  
• 
  \r – carriage return (позиционира в началото на реда)
  
• 
  \f – минава на следваща страница
  
• 
  \n – минава на нов ред
  
• 
  \t – табулация
  

6. Променливи и типове данни.

Една променлива трябва да се дефинира задължително преди да се използва: тип списък_от_променливи;

типове:

• 
  char – символен тип (1 байт); може да е с модификация signed или unsigned; в C++ може да се интерпретира като числов тип
  
• 
  int – целочислен тип (при 16 битовите компилатори – 2 байта (int = signed int), при 32 битовите – 4 байта
  

• 
  float – тип с плаваща точка (4 байта);
  
• 
  double – тип с плаваща точка (двойна точност) (8 байта); допуска модификация long
  

Когато компилаторът обработи дефиницията на променлива, той заделя памет в зависимост от нейният тип; типът определя по какъв начин се кодира стойността на променливата в паметта, определя и множеството от допустимите стойности на променливата; например – целият тип int обхваща всички цели числа от интервала

[-32768, 32767 ]; не е така при double – там се вземат краен брой рационални числа от диапазона