Въпрос 21: Централно място на съдебното производство

Новият НПК въведе два нови принципа в НП-с : Централно място на съдебното производство и Разглеждане и решаване на делото в разумен срок.

Уредба : Уредбата на първия е в чл.7, НПК : ал.1 подчертава централното място на съдебното производство , а ал.2 дефинира същността на досъдебното производство- подготвителен характер. В тази част на НПК се дават фундаментите , върху които е изграден целия процес. Същинският процес е съдебното производство- това е становище на законодателя, което трябва да е изразено тук. Спорно е дали „централно място” е най- правилният израз. По делата от частен характер няма преди това друга фаза. Може би било по-правилно да се нарича „главно” – така се нарича в немския процесуален закон. Когато е приет действащият НПК (1974г) ,се поддържа това, че съдебната фаза е централна, но редица решения поставят това под въпрос: Даваше се възможност за многократно връщане на делото в досъдебното производство, за да може обвиняемият да се защити още от първа фаза. Законодателят с промените на НПК реши друго – Делото няма да се прекратява в съдебното производство , а само ще се отложи, за да може подсъдимият да подготви защитата си. Това връщане водело до изключително забавяне на делата. Действащият НПК, в по-стари редакции , допускал много отклонения от „централното място”- доказателственият материал от досъдебното производство да се използва в съдебното, като се приравни на доказателствата, събрани в съдебната фаза : допускаше се прочитане в съдебното производство на обяснения и показания, дадени в досъдебното, като с прочитането се приравняват на събрани в съдебната фаза ( напр. при констатация на противоречие в казаното пред съда и преди това ). Те могат да се ползват в съдебната фаза, но при надлежни гаранции за истинността и правата на засегнатите. Съдът трябва да прецени дали са налице предпоставките за това посегателство върху правата им- напр. претърсване, оглед. Гласните доказателствени средства- за да бъдат зачетени усилията на органите, те могат да се ползват, но ако са събрани при услови, сходни на условията в съдебната фаза : пред съд и в присъствието на обвиняемия.

Досъдебното производство правилно в чл.7, ал.2 е определено като производство с подготвителен характер. В него не трябва да се решава съществото на делото, а да се подготви изграждането на ВУ на прокурора, който да реши кои от правомощията си да упражни.

1)Споразумението- При споразумение за определена категория престъпления прокурорът със защитника и съгласието на обвиняемия за постигнатото споразумение, което дава отговор на всички въпроси на присъдата. Това се внася в съда. В този случай производството не се развива в съдебната си фаза. Съдът , независим орган от извършеното разследване, решава дали да се приеме това споразумение и да го одобри, ако не противоречи на закона и морала. Актът на съда- определение-има последиците на влязла в сила присъда. Така се съкращава и разтоварва производството. Няма споразумение за оправдаване обаче.

2)Съкратено съдебно следствие пред I инстанция- това е нова процедура, уредена в гл.27, НПК. Идеята е заимствана от английския процес. При самопризнание, което е непротиворечиво с доказателствата по делото , делото приключва със значително по- благоприятни последици за подсъдимия. Така е , когато подсъдимият приема всички доказателства или част от доказателствения материал в обвинението. Ако приема всички- чл.55 – присъда. В другия случай- ще се съберат само доказателствата, за които няма съгласие. Тук делото се решава въз основа на писмени доказателства от досъдебното производство. Новият НПК не възприема нещо от бързото производство : дознателят не е длъжен да привлече лицето като обвиняем, а директно дава материалите на прокурора и той за първи път повдига обвинението. Би трябвало прокурорът да може да прецени има ли нужда да повдига обвинение още в досъдебното производство.

3)Новият НПК, провеждайки идеята за „централно място на съдебната фаза”, запази разбирането, което е от 2003г. в НПК – делото да не се връща от съдебната в досъдебната фаза за всяко съществено процесуално нарушение. Когато нарушението прави определени доказателства негодни- т.е. не са събрани по надлежния ред. Неправилно е делото да се връща, т.к. така съдът подпомага страната на прокурора. Това, което трябва да направи , е да изключи доказателствата като негодни. А и много от тези процесуални действия вече не могат да се извършат ( оглед напр.). Освен това така много се забавя производството. Сега уредбата е следната- връщане, когато нарушенията са свързани с правото на защита на обвиняемия.

Да се ползват доказателства, събрани при условия, сходни с тези в съдебното производство.

Въпрос 22: Разглеждане и решаване на делото в разумен срок

Уредба: Този принцип също е нов и е въведен с новия НПК. Регламентът му е в чл.22, НПК. Този принцип е директно заимстван от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи- чл.6, ал.1. В практиката на Европейския съд най-много осъдителни решения има по чл.6.Той се отнася до всички производства ; урежда правото на справедлив процес , независим и безпристрастен съд. Ал. 2 и ал. 3 на чл.6 са само за наказателния процес , а ал. 1 – за всички производства.

Разумният срок : Разумният срок е поставен като едно от изискванията за справедлив процес в чл.6, ал.1.

1) Кой срок от кога започва да тече и кога приключва? –

Началото на срока : Практиката на Европейския съд възприема два подхода : чл.219, НПК. Първият подход : Счита се ,че е налице обвинение, когато лицето е официално уведомено, че е извършено престъпление – постановление на прокурора – чл.219, ал.1.

Вторият подход : Европейският съд смята, че има и друг подход, при който е повдигнато обвинението – приложението на мерки, които съдържат в себе си насоченост към лицето като обвиняем, третират го така- чл.219, ал.2 ( напр. при обиск протоколът да конституира лицето като обвиняем)

Докога тече срока : Крайният момент е , когато според националния законодател актът , който се произнася по обвинението , става окончателен – влизане в сила на присъда / постановяване на постановление. В някои правни системи този срок приключва в първа инстанция- претовареност на производството + там, където има жури- неприемливо е тяхното решение да се отменя от професионалисти. В България има различен подход в зависимост от престъплението.

2) Как да се тълкува разумният срок? -

По начало всеки е склонен да преценява нарушаването на разумния срок от позицията на прекомерна продължителност. Но на практика може да има нарушаване на разумния срок и при прекалено прибързано производство. Разумният срок трябва да се преценява конкретно по всяко дело. Европейският съд по правата на човека няма стандартизиран подход, т.к. всяко дело е уникално. Има изградени критерии обаче : 1) преценява се характера на делото и 2) поведението на страните.

1)Характера на делото : преценява се конкретно сложността на фактическата обстановка и дали то поставя сложни правни проблеми.

2)Поведението на страните : държавният обвинител и обвиняемият ( най- често жалбоподател).

Ако органите не са проявили усърдие по време на производството, страда не само обвиняемият, но и принципът за разкриване на обективната истина. Укорително е и поведението на обвиняемия , когато той с действията си е забавил делото - бави го нарочно, иска експертизи за едно с също нещо и т.н. Как ще реши съдът конкретна жалба, когато е имало неусърдие на държавен орган , а и укорително поведение на обвиняемия - ще се преценят и двете.

В европейската практика често държавите възразяват , че се намират в преход. Това няма значение за съда- държавите са длъжни така да организират законодателството и практиката си , че да не нарушават принципите на Конвенцията. България поне в законодателството възприема правилните решения.

В НПК разумният срок се заложи в чл.22 : три хипотези:

1) Отнася се до съда - ал.1

2) Отнася се до прокурора и разследващите органи -ал.2

3) Отнася се до приоритетното разглеждане на делата, по които обвиняемият е задържан под стража- ал.3

Прави впечатление, че законодателят разграничава изискванията към съда и органите на досъдебното производство в ал.1 и ал.2.

ал.2 - прокурорът може да определи по- кратък. Има възможност и срокът да бъде удължен с 4 месеца. Но новият НПК поставя ново изискване за това :

1) кумулативно фактическа и правна сложност ; 2) искане 15 дни преди изтичане на 2-месечния срок ; 3) искането до прокурора да не е голословно, а да съдържа причините, какви действия са извършени и какво трябва да се извърши, което обуславя необходимостта за удължаване.

ал.3 , изр. 2 - безсрочно удължаване в изключителни случаи само от главния прокурор.

Законът предвижда и две други решения :

-Преклузивен срок- 2 години при тежко престъпление и 1г. в останалите случаи, от момента на привличане на лицето като обвиняем.

- Ако разследващият орган не поиска удължаване на срока и продължи разследването, извършените след изтичане на срока действия няма да могат да се ползват в съда.

По отношение на досъдебната фаза има редица други решения, целящи ускоряване на процеса:

 правомощия на прокурора по отношение на разследващите органи - интензивно взаимодействие между тях;

 забрана да възразяват срещу разпорежданията на прокурора;

 задължение да го информират за хода на разследването;

 задължение да му докладват преди да привлекат към обвинение;

 невъзможност прокурорът да връща делото за доразследване;

 ако констатира нарушения трябва или сам да ги отстрани, или да укаже това на разследващите органи;

В новия НПК се ограничиха още повече възможностите да се връщат делата : от прокурора на разследващите органи, от съда- само,когато е нарушено правото на защита и от ВКС- само когато не може да реши въпроса.

- Бързи производства- решения в посока на ускоряване.

- От 2003г. - Разглеждане на делото от съда по искане на обвиняемия - отговаря на чл.31, ал.1, КРБ. Възможност за обвиняемия 2 години, за тежки постъпления, и 1 година, за останалите, след повдигане на обвинението да поиска делото да се разгледа от съда.

- Във връзка с разумния срок и чл. 5 от Конвенцията ( право на лична свобода и неприкосновеност) задържането под стража и проверката на основанието за това - в най- кратък срок. => то също е подчинено на разумния срок и чл.5 от Конвенцията.
Наказателен процес

лекция – Иван Летников

06.12.2005г.

Субекти в наказателния процес

Субекти в наказателния процес са тези, които осъществяват поне една функция (защита на свои / чужди законни права и интереси) и имат права, с които могат да влияят на хода на процеса.

Въпрос 24 : Съд

I. Освен посочените белези, за съда се приема, че е главен субект. Това се определя от две отправни точки – структурата на наказателния процес и правомощията, с които съда разполага.

1. По отношение на структурата на наказателния процес и неговата логика: Процеса минава през три типа етапи.

- Първият, при който се събират доказателства (следствени етапи). В нашия процес има три такива етапа – предварително производство, досъдебна фаза, съдебно следствие в първа инстанция и съдебно следствие във въззивна инстанция.

- Следващ тип – етапи, при които се вземат решения – действията на прокурора след приключване на предварителното производство в досъдебната фаза, а в първа инстанция – произнасянето на присъда, респ. – решение.

- Трети тип етапи – контролни етапи. С тях се контролира извършеното до този момент. Това са: подготвителните действия за разглеждане на делото в съдебно заседание и касационната инстанция.

Има съществена разлика в протичането на процесуалните действия в досъдебното и съдебното производство, произтичащи от различното проявление на основните начала в процеса. В досъдебното производство проявлението е твърде специфично, докато най-пълното проявление на принципите на наказателния процес е в съдебното заседание на първа инстанция.

Съдът работи в най-благоприятна процесуална среда, но той решава и най-важните въпроси в наказателния процес.

2. По отношение на правомощията – три различни правомощия от гледна точка на виновността:

1) Доказване на виновността (извършва се от органите на досъдебното производство)

2) Възможност за решаване на въпроса за виновността (предоставена е на прокурора – след приключване на предварителното производство)

3) Съдът ( и само той) може да признава дадено лице за виновно.

Според чл. 415 НПК всички актове на съда са със задължителна сила и по отношение на всички, включително и по отношения на гражданския съд. За разлика от съдебните, актовете на прокурора на са задължителни, те не влизат в сила. Съдът има изключителни правомощия и в досъдебното производство, относно мерките за процесуална принуда – те или се вземат от съда, или подлежат на съдебен контрол:

- използване на процесуално-следствени принудителни действия (претърсване, изземване, специални разузнавателни средства)

- установяване на някои доказателствени средства в досъдебното производство – разпит пред съдия.

- актовете по хода (решаването) на досъдебното производство също подлежат на съдебен контрол. В тази връзка – чл. 7 НПК.

Съдебният състав трябва да е законен. Ако е налице незаконен състав – абсолютно процесуално основание за касационно обжалване на присъдата – чл. 438, ал.3, т. 3 НПК.

1. Да участват необходимия брой съдии и съдебни заседатели:

А) Като първа инстанция районният и окръжният съд имат три формата за състав:

- Един съдия – за присъди до пет години лишаване от свобода;

- Един съдия и двама съдебни заседатели – за присъди над пет години лишаване от свобода.

- Двама съдии и трима съдебни заседатели – за присъди с не по-малко от петнадесет години лишаване от свобода или доживотен затвор (със или без замяна).

Б) Като въззивна инстанция окръжният или апелативният съд е в състав от трима съдии;

В) Като касационна инстанция (ВКС) – трима съдии.

2. Да са назначени по установения от закона ред:

А) За съдиите – назначават се от Висшия съдебен съвет. Цензови изисквания, сред които стаж (2, 5, 8, 12 години).

Б) За съдебните заседатели – назначават се по предложение на съответните Общински съвети.

- За районния съд се избират от общото събрание на съдиите от окръжния съд;

- За окръжния съд – от общото събрание на съдиите от апелативния съд.

3. Да не са налице основанията за отвод (чл. 29 НПК). Не могат да участват съдии или съдебни заседатели, които са заинтересовани или предубедени. Предубеденост е изградено вътрешно убеждение, което е манифестирано, т.е. да се очаква, че това лице ще поддържа това си убеждение.

При свидетелите е различно (това качество изключва качеството „съдия”). Тук действа принципа за непосредствеността. Съдът трябва да е максимално близко до престъплението, но не толкова близко, че да е очевидец.

Основанията за отвод биват абсолютни и относителни:

А) Абсолютните са по чл. 29, ал. 1 НПК. Те не се преценяват – ако фактът е налице, следва отвод за лицето.

Б) по ал. 2 са относителните предпоставки. При тях има място за преценка, което се прави от съответният съд. За да се стигне до отмяна на присъдата, тя трябва да е постановена в резултат на неправилна преценка на съда, който е трябвало да си направи отвод. Ако състава е бил друг, друга е щяла да бъде и присъдата.

III. Актове на съда.

Съдът се произнася с:

1. Присъда (като първа инстанция и като въззивна инстанция) – когато се решава въпроса за виновността и отговорността.

2. Решение (като въззивна и касационна инстанция) – когато се произнася относно жалба / протест или при възобновяване на наказателни дела.

3. Определение – във всички останали случаи.

4. Разпореждане – когато се произнася председателя на съда, съдия-докладчик, председател на състав.

Съдът се произнася в съвещания, на които съдебните заседатели се изказват и гласуват преди съдиите.

Въпрос 25 : Подсъдност. Видове
Подсъдност означава компетентност на даден съд да разгледа определена категория наказателни дела. Тя е определена отнапред със закон. Наказателният процес не позволява отклонение от законовия ред. Видове:

1. Предметна – разпределяне на наказателните дела между различните по ранг съдилища.

А) На районния съд са подсъдни всички, с изключение на изрично посочените, че не са му подсъдни. Т.е. основен съд като първа инстанция е районния съд.

Б) На окръжния съд са подсъдни изброените в НПК престъпления.

2. Местна – разпределението на наказателните дела между еднаквите по ранг съдилища. Критерий е местоизвършването на престъплението.

Особена подсъдност по чл. 35, ал. 3 НПК – за лица с имунитет или членове на Министерския съвет е компетентен Софийският градски съд.

Особена подсъдност има и за престъпленията, извършени в чужбина, за военните престъпления (т.е. извършени от военнослужещи) и т.н.

Това, от което се ръководи съда е обстоятелствената част на обвинението, а не правната квалификация.

Винаги по-тежкото престъпления влече след себе си подсъдността (както родовата, така и местната).

Промяна на подсъдност – може да се променя само местната.

3. Функционална подсъдност – съотношението между първа, въззивна и касационната инстанции.

РС->ОС->ВКС или

ОС->АС->ВКС

Спорове за подсъдност: Такъв спор може да има само между съдилища. Не може между съд и прокуратура. Внася се един обвинителен акт в един съд, той счита, че делото не му е подсъдно и го изпраща на друг съд. Ако вторият съд не се съгласи с това – въпросът се повдига пред ВКС.

I. Обвинителна функция: Обвинението е формулирано и обосновано на основата на това, че определено лице е извършило дадено престъпление.

1. Частно обвинение – повдига се и се поддържа от пострадалия (у нас това са делата от частен характер - ч.х.д.).

2. Популярно обвинение – всеки да може да повдига обвинение спрямо всеки (не съществува у нас).

3. Публично обвинение – повдига се и се поддържа от прокурора (или от друг държавен орган, ако е предвидено по Конституция – у нас не е предвидено).

4. Частно-публичен характер на делата – ограничава се възможността държавата да образува наказателни дела за определен кръг престъпления. Необходима процесуална предпоставка е частната тъжба на пострадалия, отправена до прокурора. Той преценява дали са налице основанията за наказателно производство и оттам се движи като дело от общ характер (о.х.д.)

5. Дела от т. нар. „публично-частен характер” – по чл. 343 и 343а от НК. Става въпрос за основания за прекратяване на наказателното производство, ако пострадалият пожелае това. (Такива например са някои случаи на автотранспортни произшествия; при тях разследването започва служебно и незабавно. По-късно обаче пострадалият може да прекрати производството).

III. Предпоставки за повдигане на обвинението: Две групи – фактически и юридически:

1. Фактически. Когато са налице достатъчно основания за повдигане и няма основания за прекратяване на производството (чл. 219 НПК). Фактическата предпоставка са именно достатъчното доказателства. Достатъчност – качествен критерий, от който може, към даден момент, да се направи несъмнен извод, че е извършено престъпление (формирано е вътрешното убеждение). Съмнения може да има на този етап, но те не са на базата на събраното, а на това което предстои да се събере. Доказателствата са събрана по установен ред информация. Обвинението не може да се основава на извънсъдебно събрана информация.

2. Юридически – не трябва да са налице основания за прекратяване на наказателното производство. Биват материални и процесуални:

А) Материални:

- че деянието е престъпление;

- не са налице основания за давност или амнистия;

- деецът не е починал;

- след деянието деецът не е изпаднал в трайно психическо разстройство, изключващо вменяемостта;

- не подлежи на мерки за обществено възпитание;

- не е лице под прикритие.

Б) Процесуални:

- срещу същото лице и за същото престъпление има влязла в сила присъда или висящо производство или определение / постановление за прекратяване на наказателното производство;

- имало е тъжба до прокурора (при делата от частно-публичен характер) и не е поискано прекратяване в случаите по чл. 343.

- компетентни органи – прокурор и органи на разследването, в рамките на компетентността си – родова и местна.

- повдига се с акт (постановление по чл. 219 НПК) или с акта за първото извършено следствено действие от органа. Пред съда обвинението се повдига с обвинителен акт.

- особени процесуални изисквания – когато има лице с имунитет, който трябва да бъде снет. Има решение на Конституционния съд от 1993г. – тълкуван е чл. 90 от конституцията – за възбуждане на наказателно преследване. Възбуждането на наказателното преследване е елемент от предварителното производство, според КС. Самият НПК не борави с този термин. Не може да се образува изобщо предварително следствие. Трябва да събрани данни, а те не могат да се съберат по надлежен ред, ако няма започнало следствие. Сега, по новия НПК, има разработен механизъм за преодоляване на това.

- да не са налице основания за спиране, но само при внасяне на обвинителният акт в съда. Ако са налице – задължение за спиране. Но при повдигане (чл. 219), то може да се повдигне, дори да има основания за спиране. С него се налагат мерки за неотклонение. (По същия механизъм – спиране до отпадане на обвинението).

Пострадал, частен обвинител, частен тъжител, граждански ищец, граждански ответник

Основни признаци на гражданския иск в наказателния процес :

В НП-с гражданският иск се разглежда като процесуален институт - правно средство за търсене на парично обезщетение за причинените от инкриминираното деяние вреди. Предявява се от пострадалия и прокурора срещу обвиняемия или лицето, което носи гражданска отговорност за действията на подсъдимия ( гаранционна отг.) или срещу двамата. Разглежда се въз основа на наказателно- процесуалните норми. Този иск в НП-с е публично- правен институт, т.е. няма смесен процес, а има наказателен процес и всички правоотношения са наказателно-процесуални правоотношения, регулирани от нормите на НПК. Чл. 88, ал.1 от НПК - Привличане на гражданско-процесуални норми в НП-с и те стават наказателно-процесуални.

=> Това е наказателно-процесуален институт.

Защо съществува гражданският иск в НП-с? :

o Икономия на сили , време и средства за държавните органи и гражданите.

o Осигурява по-голяма пълнота на доказателствения материал - ГИ може да поиска доказателства, непоискани от друг .

o Пострадалият може да се ползва от събраните доказателствени материали по делото и от официалното начало.

o Не е необходима процесуална форма за молбата.

o Обезщетението ще бъде получено по-бързо - с присъдата.

o ГИ не дължи разноски.

Промени в законодателството : От 2003г. се ограничават процесуалните възможности на ГИ . ГИ може да се конституира чак в съдебната фаза на п-са. ( чл. 73, ал.1 ) . Чл.73, ал.2 дава възможност на ГИ още в досъдебната фаза в качеството си на пострадал да иска от първоинстанционния съд обезпечаване на бъдещия граждански иск. Ако НП-с завърши с влязла в сила осъдителна присъда , по силата на чл.63, ал. 1, „д” от НПК гр. иск ще се освободи от държавни такси. Друга промяна : Към чл.126, „а” се създава буква „s”( ? )- Производството ще бъде бързо. Непредявяването на гр. иск в НП-с води до по- големи възможности в ГП-с.