„Великата американска пустиня не е разположена в Айдахо, Ню Мексико или Аризона. Тя еразположена под шапката на средния човек. Великата американска пустиня — това no-скоро еумствена, отколкото натурална пустиня".Дж. С. Нокс„Не съществува панацея за човешките беди, най-близо до нея е гласността".Професор Фоксуел„Има две същества, на които трябва да угаждам, —
това са Господ Бог и Гарфийлд. СГарфийлд съм длъжен да живея тук, а с Господ Бог —
на онзи свят".Джеймс ГарфийлдМоже да се случи така, че
ораторът да следва указанията, които дадох в тази глава, и все-пак да направи маса грешки. Може да говори пред аудиторията точно като в частна беседа, и при това да говори с неприятен глас, да направи граматически грешки, да се държи неловко, оскърбително и да извърши множество неуместни постъпки. Естественият ежедневен маниер на говорене на всеки човек се нуждае от много поправки. Усъвършенствувайте вашия естествен маниер на говорене и след това пренесете този маниер на трибуната.
РЕЗЮМЕ 1. В речта се съдържа нещо освен думите и това нещо има значение. Проблемът не е само в това какво говорите, а как го казвате.
2. Много оратори игнорират своите слушатели, гледат или над главите им или към пода. Като че ли говорят сами на себе си. Между аудиторията и оратора няма контакт, няма взаимна връзка. Такова поведение убива беседата, то убива, също така и вашето публично изказване.
3. Добрата реч — това са преди всичко разговорният тон и непосредствеността, малко акцентирани. Говорете на заседание на обединения
благотворителен фонд така, както бихте говорили с Джон Хенри Смит. Та членовете на фонда не са нищо друго освен сума от Джон Хенри Смитовци.
4. Всеки човек е способен да произнесе реч. Ако се съмнявате в това, проверете сами: съборете най-невежествения човек, когото познавате, и когато той стане, сигурно ще ви каже нещо, и то без всякакво запъване. Нашето желание е и вие да притежавате такава непосредственост, излизайки пред аудитория. За да се изработи това качество е необходима практика. Не подражавайте на другите. Ако говорите непосредствено, вие не приличате на никого друг в света. Вложете в изказването си вашата индивидуалност, вашият собствен, свойствен само на вас маниер на говорене.
5. Говорете със слушателите си така, като че ли очаквате те да станат и да ви отговорят. Ако те биха ви задавали въпроси, вашето изказване със сигурност чувствително би се подобрило.
Затова си представете, че някой ви е задал въпрос и че вие му отговаряте. Кажете на глас: „Ще попитате откъде знам това. Ще ви кажа..." Такива неща изглеждат съвсем естествени, вашата фразеология няма да бъде повече официална, това ще сгрее и ще даде човешки облик на вашето изказване.
6. Вложете душата си във вашето изказване. Истинската емоционална искреност ще ви помогне повече, отколкото всевъзможните правила на света.
7. Съществуват четири подхода, които всички прилагаме несъзнателно в сериозен разговор. Но използуваме ли ги когато говорим пред аудитория? Повечето хора не го правят.
а) Акцентирате ли върху важните думи във фразата и подчинявате ли на тях по-маловажните?
Произнасяте ли всички думи, включително предлози и съюзи, примерно по еднакъв начин или произнасяте фразата, като правите ударение върху нещо, така както произнасяте фразата
„Масачузетс"?
б) Колебае ли се звукът на вашия глас, редувайки повишение с понижение,
подобно гласа на малко дете, когато то разговаря?
в) Изменя ли се темпът на вашата реч, като произнасяте бързо думи, които нямат голямо значение, и отделяте ли повече време на тези, които искате да откроите?
г) Правите ли паузи преди или след изказването на важни мисли?
Сподели с приятели: