Дъглас
бил културен, светски човек. Линкълн — секач на дървета, който бил способен да излезе по чорапи да посрещне гостите. Дъглас имал изящни жестове, а жестовете на Линкълн били ъгловати.
Дъглас бил изцяло лишен от чувството за хумор, а Линкълн неподражаемо можел да разказва анекдоти. Дъглас рядко прибягвал до сравнения, а Линкълн винаги боравел с аналогии и примери.
Дъглас бил високомерен и властен. Линкълн — скромен и снизходителен.
Дъглас притежавал блестящ, жив ум, а мисловният процес при Линкълн протичал значително по-бавно. Дъглас бйл стремителен като ураган, а Линкълн — спокоен, дълбок и предпазлив.
Тези двама дейци, макар и съвършено различни са били добри оратори, ето защо им стигнало мъжеството и здравия разум, за да запазят своята индивидуалност. Ако някой от тях би се
опитал да подражава на другия, то той би се провалил с шум и трясък. Но използувайки в пълна степен особените си таланти,
те и двамата се оказали оригинални и силни. Старайте се да им подражавате.
Да се дават такива съвети е лесно, но лесно ли е да се следват? Безусловно не. Както е казвал маршал Фош за военното изкуство, „неговата същност е доста проста, но
за нещастие, сложно е да се претвори в живота".
За да бъдеш естествен пред аудиторията е необходима практика. Актьорите знаят това. Когато сте били малко четиригодишно дете, вероятно бихте могли, ако поискате, да се качите на естрадата и
„естествено" да разкажете нещо на слушателите. Но когато сте на двадесет и четири
или четиридесет и четири, то какво ще стане ако се качите на трибуната и започнете да говорите? Дали ще съхраните спокойната естественост, която сте притежавали на четири години? Може би, но съм готов да се обзаложа, че ще се окажете скован, ще говорите не със собствения си глас и ще се скриете в черупката си като охлюв.
Да обучаваш хората да излагат мислите си не се състои в това да им придадеш някакви допълнителни качества, обучението се състои основно в
отстраняването на сковаността, в това да помогнеш на човека да се почувствува свободно, да се изразява така естествено, както би се изразявал ако някой го беше съборил.
Стотици пъти съм спирал говорещия по средата на изказването и съм го умолявал „да говори по- човешки". Стотици пъти съм се прибирал в къщи вечерта умствено уморен и нервно изтощен от опитите да дресирам хората и да ги накарам да говорят естествено. Повярвайте ми, това не е толкова просто, колкото изглежда.
В света има само един начин да постигнете тази афектирана естественост — да се упражнявате.
И когато се упражнявате и забележите, че говорите сковано, спрете и си кажете рязко: „Слушай, какво се е случило? Опомни се. Стани човек!" А след това си
изберете някого от аудиторията, някой, който седи отзад, човека с възможно най-обикновената външност, когото успеете да забележите и говорете като се обръщате към него. Забравете за това, че в помещението присъствуват и други хора.
Беседвайте с този човек.
Представете си, че ви е задал
въпрос и
вие му отговаряте. Ако този човекСподели с приятели: 
