Маргарита бакрачева бягства от щастието или
Изтегляне 2.09 Mb. Pdf просмотр
|
| Агресия Агресията в основата си не е негативен феномен. Тя е провокирана от чувството за самосъхранение. Когато се почувстваме застрашени, нападнати, ставаме не само отбранителни, а в много случаи и самите ние нападателни. Всеки е виждал как малкото котенце се наежва и започва да издава плашещото „хххх”, с извито гръбче в опита си да запази територията си и да изгони голямо куче. При хората в много жизнени ситуации се получава аналогична, в някои случаи и комична, картинка. Един от основните проблеми с агресията е, че само отблъсква. Първият израз на агресивност по своеобразен начин повлича след себе си и други действия, думи, а нагласата ескалира. При някои хора тя се превръща в маска в живота. Те са агресивни в повечето моменти от ежедневието си. Така от ползотворна и себезащитаваща позиция, агресията се развива и в крайна сметка прераства в ирационално поведение. Когато е прекалена, тя не води до положителни резултати, а разрушава и малкото възможности за постигане на нещо положително. Друг проблем е, че ако не се освободим от натрупалата се агресия, тя започва да работи срещу нас и да ни изяжда. Самоубийството е най- крайният вариант на агресия, обърната навътре към себе си. Как може да овладеем агресията, винаги ли трябва да я овладяваме и можем ли да я преодолеем? Положителната агресия е единствената, която не се нуждае от контрол или потискане. Тя ни помага да отстояваме своята позиция, когато ни обидят или виждаме, че са несправедливи към нас. Помага ни да се защитим, предпазва ни от това да се носим по течението и ни води към постигане на собствените цели. Положителната агресия е свързана с 28 Щастливи въпреки средата реакция към поведението на околните спрямо нас и има за цел да постави необходимите бариери, за да не бъдем прегазени. Границата е много тънка и, особено когато се отнася до самите нас, трудно съумяваме да разделим положителната от вредната агресия. Хората имат различни граници за допустимо/недопустимо. Определянето на границите на агресията като положителна е специфично умение, което всеки може да развие у себе си, като наблюдава реакциите си в ежедневните ситуации и дава ухо на това, което другите споделят и мислят за такъв тип прояви. Необходимо е също така да се опитаме да преценим дали ситуацията наистина е толкова застрашаваща. По- опасните форми на агресия имат най-различни варианти на проявление. Агресията може да бъде пасивна – да отказваме, игнорираме, отхвърляме с цел наказание; може да бъде прикрита и манипулативна – под формата на послания към другите „Това е по-добре за теб”; може да бъде маскирана като контрол или като неща, които „Правим за другите”. Агресията е ситуативна и представлява реакция към поведението или думите на други хора. Всеки човек е развил и свой собствен модел на маскиране, демонстриране и граници на допускане на агресивност. В много случаи редица действия и постъпки даже не се класифицират от хората като агресивни, въпреки че на практика са. Както вече казахме, ако потискаме агресията, тя се обръща към самите нас като бумеранг. По какъв начин можем да се освободим от агресията, която се трупа? Има безброй много ситуации, които не допускат да кажем директно какво мислим. Дали поради професионални причини, дали за да не нараним някого или поради страха от провал, потискаме 29 Бягства от щастието ... или надигналите се в нас чувства. Това е съвсем естествено. Въпросът е да намерим подходяща форма впоследствие да се освободим от напрежението. Хубавият момент е, че от нас зависи да свалим капака на тенджерата под налягане и да изпуснем парата. Всяко едно действие има благотворен ефект в тази посока – можем да пеем под душа, да направим бърза разходка или някакво друго движение или действие. Класическа техника за изливане на негативните емоции навън е да ги изречем на глас, когато сме сами или да си ги кажем наум, за да не ни чуят. Най-добре е да напишем всички неща, които премълчаваме поради ситуативните фактори или защото се съобразяваме или сме в неравностойна позиция с човека, предизвикал агресията ни. По този начин символично се освобождаваме от неприятните и негативните емоции. Най-много баланс изискват случаите, когато директно даваме воля на агресията си. Най-често се случва по отношение на хора, които приемаме за близки или от които зависим. Именно по отношение на тях сме по-чувствителни, по-раними и съответно, реагираме по- отбранително, за да се защитим. Няма универсално правило кога и доколко можем да си позволим да реагираме. Всичко зависи от нас, от човека отсреща, от конкретната ситуация. Така можем да очертаем общата рамка – следва да се стремим агресивността да бъде изразена единствено в положителен смисъл, а не да отблъсква, още по-малко да има за цел да нарани или смачка човека отсреща. За да изпълни защитната си функция и да се запази като положителна, агресията може да дава израз на чувството, че сме зле или обидени, а не да отключва серия обвинения или обиди. 30 |