Слайд 9: Петролните кризи от 70-те години на ХХ в. и промените в международния пазар на петрол Потребителите са изправени пред огромната трудност да се откажат от доставките на петрол, изгубени в резултат на ембаргото от 1973 г. и политическата криза в района на Персийския залив от края на 70-те години на ХХ век. Скоро след кризата от 1973 г. (усложнена от премахването на американските квоти за внос от администрацията на президента Никсън) се оказва, че откриването на алтернативни енергийни източници е сложно и скъпо. След като условията на пазара на нефт се подобряват значително в края на 70-те години, за първи път в историята потребителите забелязват ефективно използване на петролното оръжие от страна на държавите производители. Оказва се, че след ембаргото от 1973 г. условията на пазара на петрола се подобряват, най-вече в резултат на тенденцията към спад на търсенето в световен икономически мащаб. Повишаването на цените от ОПЕК довежда до сериозно намаляване на потреблението и до промени в използваните технологии в страните потребители, което постепенно намалява и използването на енергийни източници там. Тази уязвимост провокира необходимостта от форум на потребителите за ефективно споделяне на информация и предприемане на своевременни действия в случай на петролна криза.
Слайд 10: Поява на ликвиден и конкурентоспособен световен пазар на петрол В края на 70-те години на ХХ в. международните пазари на петрол започват да претърпяват основни трансформации, важна последица от които е появата на ликвиден, конкурентоспособен и реално функциониращ световен пазар на петрол. Преди първата петролна криза от 1973 г. международните пазари на петрол се доминират от вътрешните търговски планове на големите западни компании с концесии в страните – износители на петрол. Наред с тези отношения, макар и не толкова явно, съществуват и междудържавни договорки между страните износители и страните потребители. В резултат на това по-голяма част от петрола в световен мащаб е разпределен посредством дългосрочни двустранни договори, което довежда до ниска ликвидност на международните пазари. Тези двустранни договори са сключени в период, в който не се очаква недостиг на наличното количество петрол и рядко се стига до подобни проблеми (съществуват няколко изключения като затварянето на Суецкия канал през 1956 г. и ембаргото върху иранския износ на петрол през 1967 г. след национализирането на англо-иранската петролна компания от иранския шах).
