Международен петролен пазар Слайд1: География на петрола и непазарните ценообразуващи фактори
Слайд 15: Ефектите от либерализацията на петролния пазар
Изтегляне 61.53 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Слайд 16. Икономически ефекти от движението на цените на петрола
| Слайд 15: Ефектите от либерализацията на петролния пазар
Либерализацията на международните пазари на петрол се оказа невероятно ефективна. Днес голяма част от петрола се продава на стоковата борса или чрез сравнително краткосрочни договори, чиито цени са свързани с цените на стоковите борси. По този начин петролът се превърна във „видима” суровина. Създаването на световен и ликвиден пазар на петрол доведе до няколко важни последици. Първо, благодарение на него е невъзможно да има ефективно ембарго на петрола. Следователно приказките за петролното оръжие, които напоследък отново са актуални, нямат разумно основание. След като петролът се продаде на световния пазар, няма производител, който да може да контролира къде и при кого отива. Значителните стратегически резерви, създадени от повечето държави потребители през последните десетилетия, ефективно намаляват възможностите за сериозни сривове на пазара. Второ, като се вземат предвид конкуриращите се сили, от които зависи световният пазар на петрол, постигането на стабилност по отношение на цените чрез национална или международна политическа намеса е напълно невъзможно. Конкретен пример е постоянният неуспех на ОПЕК да контролира световната продукция, както и да определя цените. Разбира се, това не означава, че залагането на различни ценови равнища не може да насочи цените на петрола нагоре или надолу в краткосрочна перспектива. Идеята е, че цената на петрола в световен мащаб е найвече резултат от действието на пазарните сили и не може да бъде изкуствено намалявана или увеличавана чрез прилагането на различни политики в дългосрочен аспект. Всъщност опитите за манипулиране на ценовите равнища или за въздействие върху световния пазар на петрол по други начини се оказват неефективни или, както е видно понякога, могат да доведат до обратен ефект. Слайд 16. Икономически ефекти от движението на цените на петрола Покачването на цените на петрола е и винаги ще бъде във фокуса на икономисти, предприемачи и коментатори. Опасенията на някои икономисти, които прогнозират световни катаклизми при повишаването на цените на петрола, могат да се обобщят по следния начин: високите цени на петрола водят до спираловидно увеличение на цените на редица стоки и услуги по производствената верига и това свива потреблението като цяло. Намаленото търсене от страна на домакинствата води до отсрещна реакция на фирмите – спад в производството им, намаление на маржа на печалба поради по-скъпи суровини, отдръпване от инвестиционни проекти. При гореописаните условия БВП на страните неминуемо намалява в реално изражение поради намаление на най-големите му компоненти - потребление и инвестиции. Това логическо заключение би било правдоподобно, ако икономиката беше статична и строга наука, при която равенството по компоненти, описващи БВП, можеше да опише процесите, които настъпват в икономиката. Но икономиката се характеризира със своята динамичност, взаимоотношенията на отделните стопански обекти оказват влияние през различни механизми и канали, които не могат да бъдат опростени математически и описани чрез статични равенства. Възможните сценарии за развитие на световната икономика в резултат на увеличението на цените на петрола са няколко и зависят от конкретните решения на стопанските агенти. Негативното влияние на цените на петрола върху глобалната икономика се неутрализират в голяма степен от водената строга парична политика от страна на централните банки, стабилните финансови пазари и добрите счетоводни резултати на компаниите. Частичното забавяне на растежа в производствения сектор и търговията се компенсира от силния растеж в сектора на услугите. Икономиките по света се различават значително в техния капацитет да организират предприятия, да възприемат нови технологии, да набират капитал и да доставят това, което потребителите желаят. Когато трябва да се увеличи производството на петрол, икономическите системи имат голямо значение. Повече петрол би се влял в световните пазари и цените биха били по-ниски ако основните петролни ресурси бяха в страни където производителите отговарят свободно на пазарните сигнали. В своето изследване авторите /базирайки се на данни за икономическата свобода на фондация Херитидж/ отбелязват няколко много важни момента, пряко свързани с предлагането и цената на петрола в глобален мащаб. Степента на икономическа свобода в страните с петролни запаси значително влияе на това колко добре този петрол се доставя на потребителите. Повечето от петрола, който задоволява глобалното търсене, обаче, се намира под контрола на страни, които не възприемат пазарите толкова пълно. Някои подчиняват своите икономики, включително петролните ресурси, на обхватен държавен контрол. Други са политически нестабилни или корумпирани. Където пазарите не са развити, решенията за проучване и добив са обвързани с бюрократизъм и несигурност, а това води до по-високи рискове, по-високи разходи, широкоразпространена неефективност и изкривени стимули. Цените на петрола нарастват – не защото светът свършва петрола, а защото повечето резерви са в страни, в които пазарните стимули не могат да работят изцяло или са в ръцете на монополисти, които могат спокойно да упражняват своята власт. Изтегляне 61.53 Kb. Сподели с приятели:
|