Международен петролен пазар Слайд1: География на петрола и непазарните ценообразуващи фактори
Изтегляне 61.53 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Слайд 2: Основни етапи в историята на международния петролен пазар
|
Международен петролен пазар Слайд1: География на петрола и непазарните ценообразуващи фактори Световното петролно богатство е концентрирано в относително малко страни. Четири от петте страни с най-големи петролни резерви са в Близкия изток: Саудитска Арабия с 267 милиарда барела, Иран със 133 милиарда барела, Ирак със 115 милиарда барела и Кувейт със 104 милиарда барела. Канада се включва в челната редица с катранените пясъци в Алберта, които увеличават канадския потенциал за производство на петрол 15 пъти. Взети заедно, петте страни в челото на списъка представляват три пети от световните петролни резерви. Петролните резерви са големи и в Обединените арабски емирства, Венецуела, Русия, Либия и Нигерия. Включването на тези страни към петте големи производители повишава общата сума до 86% от световните резерви. Сериозни петролни залежи могат да бъдат намерени в около дузина страни, включително САЩ, Мексико, Катар, Алжир и Норвегия. Първите 20 страни контролират повече от 95% от световното петролно богатство. Залежите на петрол, включително и канадските катранени пясъци увеличават прогнозите за наличие на около 2.8-3.0 трилиона барела с петрол, което според повечето от анализаторите ще стигнат за 90-100 години. При положение че вземем предвид и все по-мащабното разширяване на проучванията и използването на други неконвенционални продукти, като шистов петрол, може да се каже, че засега петрол има в наличност. Слайд 2: Основни етапи в историята на международния петролен пазар През последните 50 години световната петролна индустрия е преминала през три последователни етапа в своята еволюция, съответстващи на три различни организации на пазара: Организация, определена от основните производители (1929–1973); Организация, определена от правилата на ОПЕК (1974–1986 г.); и Етап на правилата, определени от страните-потребители (1986 г. до момента). Всички тези етапи се различават по отношение на организацията на конкуренцията или условията за разпределение на излишъка от нефт. Чрез провокиране на скъсване с индустриалната структура и установения баланс на силите между участниците изглежда, че всеки следващ обрат в еволюцията на тенденцията на производствените разходи води до петролна криза и последваща реакция и че те променят организационната динамика на промишленост. Петролната криза от 1973 г., която донесе края на доминацията на водещите производители и замяната ѝ с ОПЕК, настъпва в момента, когато тенденцията на производствените разходи преминава през преход от намаляващ етап към етап на растеж. Нова промяна в тази тенденция в средата на 80-те години, от етап на растеж до спад, е причината за реакцията през 1986 г., която доведе до замяната на реда, наложен от ОПЕК с този на страните-потребители. Международната енергийна политика обикновено се представя като повлияна от държави, които се конкурират помежду си за ресурси и които постоянно се съревновават, за да излъчат краен победител. Подобно становище, фокусирано върху интересите на тези държави, не само пренебрегва факта, че пазарните сили са от значение в международната търговия с петрол и газ, но отчита и че през последните три десетилетия пазарните сили придобиха първостепенно значение в определянето на тенденциите в сферата на енергетиката въз основа на реформи, които в много случаи се изискват както от производителите, така и от потребителите. Изтегляне 61.53 Kb. Сподели с приятели:
|