Международни инструменти за употребата на антимикробни средства при

25
Компилация с инструменти за употребата на антимикробни средства идентифицирана като една от най-големите замърсители. Понастоящем списъкът със замърсители
(Приложение 2) не включва антимикробни средства. Освен това Протоколът е приет от 37 държави, повечето от които са в Европа. Независимо от това, системата на регистрите за изпускане и пренос на замърсители може да включва антимикробни средства чрез допълнителен инструмент.
3.4.3
Управление на водите


Нито един стандарт за управление на водите не е свързан конкретно с употребата на антимикробни средства и АМР, въпреки че важната роля на водата, хигиената и канализацията в по-широк план в АМР, включително управлението на водите, е очевидна.
49
СЗО предоставя някои насоки относно фармацевтичните продукти в отпадъчните води, показващи, че в много страни в питейната вода се намират определени антибиотици.
50
UNEP изготви различни протоколи, предоставящи стандарти по отношение на екологичното съобразното управление на пестициди и/или устойчиви органични замърсители, които могат да включват определени антимикробни средства.
51
3.4.4
Здраве на почвата


Незадължителен инструмент, свързан с околната среда и важен за употребата на антимикробни средства, е Доброволни насоки за устойчиво управление на почвата,
52
на FAO, който определя общ стандарт на грижа за предотвратяване на замърсяването на почвите и поддържане на микробния живот в тях.
Накратко някои международни инструменти адресират определени измерения на въздействието на антимикробните средства върху околната среда, които биха могли да повлияят на тяхната употреба, но тези инструменти са ограничени до човешкия, животинския и растителния сектор от тази компилация. Не съществуват международни инструменти, които конкретно да разглеждат въздействието на антимикробните средства върху околната среда и които биха могли да повлияят върху тяхната употреба.
49
FAO/OIE/СЗО. Техническа справка за водата, канализацията, хигиената и управлението на отпадъчните води за предотвратяване на инфекции и намаляване на разпространението на антимикробната резистентност.
Женева:
Световна здравна организация;
2020 г.
(http://www.fao.org/3/ca9120en/ca9120en.pdf, осъществен достъп на 17 август 2020 г.).
50
Фармацевтични продукти в питейната вода. Женева: Световна здравна организация; 2012 г. (https://apps.who.int/iris/handle/10665/44630, осъществен достъп на 17 август 2020 г.).
51
UNEP/CHW.13/6/Add.1/Rev.1. Общи технически насоки за екологично съобразното управление на отпадъци, състоящи се от, съдържащи или замърсени с устойчиви органични замърсители. Найроби: Програма на ООН за околната среда; 2017 г.; UNEP/CHW.12/5/Add.9. Технически насоки за екологично съобразното управление на отпадъци, състоящи се от, съдържащи или замърсени с пестициди. Найроби: Програма на ООН за околната среда; 2015 г.
52
Доброволни насоки за управлението на почвите. Рим: Организация на ООН за прехрана и земеделие; 2017 г. (http://www.fao.org/3/a- bl813e.pdf, осъществен достъп на 17 август 2020 г.).

26
Международни инструменти за употребата на антимикробни средства при хора, животни и растения
Мониторинг на прилагането на международните стандарти за използването на антимикробни средства
4.1
Прилагане на национално ниво
Глобалният план за действие относно АМР подчертава необходимостта националните правителства да предприемат действия за ограничаване на АМР, включително разработването на национални планове за действие (НПД), следвайки подхода „Едно здраве“. Много НПД съдържат планирани промени в националните инструменти и стандарти, включително хармонизация с международните стандарти. Тази компилация ще помогне на националните органи в усилията им да адаптират и приемат съответните международни инструменти и стандарти. Повечето държави са приемали закони, наредби, политики или други инструменти, насочени към някои аспекти на стандартите за лекарства, ветеринарни лекарства, пестициди и химически контрол. Тези мерки обаче съставляват само една част от широк спектър от регулаторни области с последици за употребата на антимикробни средства и
АМР. Стандартите за употреба на антимикробни средства трябва да се прилагат по изчерпателен начин, обхващащ петте етапа на антимикробния жизнен цикъл: производство, регулаторна оценка и разрешение за пускане на пазара, подбор, снабдяване и доставка и отговорна, разумна употреба и обезвреждане. Това изисква ефективни национални правни и политически рамки, ангажираност от страна на политическите лидери, функционални системи и наличие на финансови ресурси. Освен това ефективните механизми за прилагане от съответните органи и необходимият технически капацитет са от решаващо значение за прилагането на тези стандарти и инструменти.
4.2
Наблюдение на прилагането на стандартите от FAO, OIE и
СЗО
За да се проследява напредъкът на държавите в прилагането на техните НПД, от 2016 г. FAO, OIE и
СЗО провеждат ежегодно тристранно проучване на АМР за самооценка на държавите (TrACSS).
53
Проучването през 2019 – 2020 г. (TrACSS 4.0)
54
съдържа няколко въпроса относно стандартите за използване на антимикробни средства (вж. Приложение IV).
Трите организации също разработиха Мониторинг и оценка на глобалния план за действие относно
антимикробната резистентност: рамка и препоръчителни показатели
55, включващ показатели за употребата на антимикробни средства, свързани с тази компилация.
53
Вижте Глобален мониторинг на напредъка на страните със справянето с антимикробната резистентност: въпросник за самооценка 2019 – 2020 г.
Женева: Световна здравна организация; 2020 г. (https://www.who.int/antimicrobial-resistance/global-action-plan/monitoring-evaluation/AMR-coun- try-self- assessment-
2019/en/, осъществен достъп на 17 август 2020 г.).
54
Вижте Проучване за самооценка на държавите относно АМР (TrACSS). Женева: Световна здравна организация; 2020 г. (https:
//www.who.int/antimicrobi- al-resistance/global-action-plan/monitoring-evaluation/AMR-country-questionnaire-4.0-November-
2019.pdf, осъществен достъп до
17 август 2020 г.).
55
Вижте Мониторинг и оценка на Глобалния план за действие относно антимикробната резистентност: рамка и препоръчителни показатели. Женева:
Световна здравна организация, 2019 г. (https://apps.who.int/iris/handle/10665/325006, осъществен достъп на 17 август 2020 г.).

Изтегляне 1.71 Mb.

Сподели с приятели: