Microsoft Word novo-znanie-2-4-финал
Изтегляне 0.63 Mb. Pdf просмотр
|
- Навигация на страницата:
- 2. Теории за мотивация на персонала
| NEW KNOWLEDGE ISSN 1314-5703 UNIVERSITY OF AGRIBUSINESS AND RURAL DEVELOPMENT EDITION 15 За да се разбере кое е онова “заради което” или “поради което” хората действат, се използват различни начини. Такава възможност дава и описанието на човешкото поведение в понятията: субект и обект на дейността, потребности, интереси, мотиви, цели, ценности, норми, социални роли, очаквания, претенции (фиг. 1). 2. Теории за мотивация на персонала Целите, стоящи пред всяка стопанска организация, могат да се постигат само като резултат от съвместния труд на целия й персонал. Те се постигат толкова по-ефективно, колкото по- адекватно са съобразени с външната среда и действащите в нея фактори, колкото по-правилно е подбран персоналът или по-обективно са взети под внимание неговите възможности, но също така и колкото по-добре са мотивирани кадрите на фирмата. Една от важните задачи на ръководенето е мотивирането на хората. Мотивацията, като състояние на вътрешна убеденост да се прави нещо, се основава на потребности, които са вътре в индивида, и на стимули и цели, които са извън него. Потребностите са вътрешно присъщо качество, което ангажира поведението на човека за постигане на дадени цели. Мотивът или подбудата е нещо, което инициира, предизвиква определено поведение у някого – поведение на действие или поведение на целенасочено бездействие. Мотивиран или човек с мотивация е онзи, който по собствено желание възприема и осъществява определено поведение. Мотивацията е желание да се достигнат високи нива на усилия по отношение на организационните цели, които се обуславят от възможностите на усилията да удовлетворят някои индивидуални нужди. Мотивацията бива два вида [2]: вътрешна мотивация / „вътрешна” е условно определение, тъй като мотивацията е подбуда в мозъчната кора на човека и затова е нещо само вътрешно за него/ - тази, която се самозаражда у хората и влияе на тяхното поведение; външна мотивация / „външна” е също условно определение/ – желанието за определено поведение, което се предизвиква у съответния индивид под влияние или въздействие на други човешки индивиди. Външното мотивиране - създаването у някого на желание за нещо, е процес, при който даден субект (единичен или групов) използва целенасочено с успех някакво средство (стимул) за оказване на въздействие върху човек или група от хора, т.е. върху човешки обект, предизвиквайки у него желание да прави това, което е цел на въздействието. Предизвикването и/или поддържането на външна мотивираност е сложен процес. За да може преуспяващият мениджър да поддържа тази мотивираност у хората на организацията, на него му е необходимо: да разбира модела на процеса „мотивиране”; да познава принципно факторите, обуславящи мотивираност; да съзнава, че мотивирането не е просто даване повече пари на някого, за да стане той мотивиран; да разбира, че създаването у някого на чувство на прекалено задоволство може да бъде равносилно на състояние на демотивираност (самодоволство и инертност). В обзорите върху изследванията на мотивацията се обосновават различни класификации на мотивационните теории. Делят ги на съдържателни и процесуални – първите дават отговор на въпроса какво се мотивира, а вторите – как се мотивира (фиг. 2) [3]. Изтегляне 0.63 Mb. Сподели с приятели:
|