Microsoft Word novo-znanie-2-4-финал

НОВО ЗНАНИЕ
ISSN 1314-5703
ИЗДАНИЕ НА ВИСШЕ УЧИЛИЩЕ ПО АГРОБИЗНЕС И РАЗВИТИЕ НА РЕГИОНИТЕ 14
МОТИВАЦИЯ НА ПЕРСОНАЛА

ВEНЕЛИН ТЕРЗИЕВ*, ЮЛИЯН МЛАДЕНОВ**
*ВИСШЕ УЧИЛИЩЕ ПО АГРОБИЗНЕС И РАЗВИТИЕ НА РЕГИОНИТЕ
**РУСЕНСКИ УНИВЕРСИТЕТ „АНГЕЛ КЪНЧЕВ”
Резюме
В специализираната литература има различни дефиниции за понятието “мотивация”. Разбиранията на авторите по този въпрос може да се изразят с едно лесно разбираемо определение, според което мотивацията е това, което кара хората да се държат по точно определен начин.
Въпреки различните интерпретации на мотивите и мотивацията, авторите обикновено виждат същността на мотивите в причиняването, стимулирането и подтикването на човешкото поведение. Доколкото човешкото действие и поведение са сложни и разнообразно обусловени, “причиняването” и “стимулирането” се предшестват от избор, решения и ценности. Човешкото поведение е целево обусловено - като правило се подчертава целевата ориентация на човешката активност.

Ключови думи: мотивация, мотивационни теории, пирамида на човешките потребности, теории на
потребностите, стимулиране на персонала.

1. Що е мотивация и нейното приложение при
управление на персонала
Дейността на хората, независимо от тяхната сфера на работа, е свързана с определена мотивационна система. Най-често се използват общопризнатите теории на трудовата мотивация. Тук ще разгледаме основните положения на най-важните теории, които могат да се прилагат успешно за мотивиране на хората.
Хората, независимо от тяхното положение в обществото, при променяща се икономическа конюнктура избират една теория на мотивация, като я променят в зависимост от икономическите условия или в своите мотивационни решения приемат комбинация от определени постулати на няколко различни теории.
В нашата страна, а и не само в нея, хората използват комбинация в своите мотивационни изисквания за решаване на възникващите пред тях проблеми, за да осигурят за себе си и своето семейство най-напред добри условия на живот.
Това е предпоставка за успешно развитие на обществото и за неговия просперитет.
Мотивация произлиза от латинското “moveo” -
“движа”, повод да се предприеме или извърши нещо. Тя е степен на желание и избор, която е необходима на дадена личност, за да се ангажира да направи едно или друго поведение.
Еволюция на идеите за мотивацията се дава от много изследователи:

Мотивът е нещо, което инициира движение; мотивацията е това, което кара хората да действат или да се държат по определен начин. Да мотивираш хората означава да ги насочиш в определена посока и да предприемеш необходимите стъпки, за да стигнат те там. Да бъдеш мотивиран означава или да искаш да отидеш някъде по собствено желание, или да бъдеш окуражен с всички налични средства, за да тръгнеш целенасочено и да постигнеш успех при пристигането си;

Под мотивация се разбират тези психологически процеси, които причиняват възникването, насочването и трайното възпроизвеждане на доброволни целенасочени действия;

Мотивацията са всички тези обстоятелства на вътрешно домогване, които се описват като желания, стремежи, подбуди и други. Това е вътрешно състояние, което активизира или движи мотивацията и се отнася до усилието, упоритостта и целите;

Мотивирането е тази мрежа от отношения, които предразполагат човека да действа по определен целево насочен начин. Мотивирането е онова вътрешно състояние, което активизира, насочва и поддържа човешкото поведение да постига цели ;

Изучаването на мотивацията е свързано основно с това, защо хората действат по определен начин.
Мотивирането може да се определени като посоката и продължителността на действието. Това определение е свързано с въпроса, защо хората избират определен начин на действие и го предпочитат пред друг;

Процес или фактори, които карат хората да действат или да се държат по определен начин.
Еволюцията на възгледите за мотивацията следват основните стилове на интерпретиране на организационната действителност. Въпросът за това как да накараме хората да работят добре – производително, качествено и т.н., е основен проблем пред ръководството на всяка организация и се решава в съответствие с конкретни организационни представи.