49съзнателните си съдържания и констатира, че такъв принцип няма. Обикновено той смята това за доказателство, че в неговия случай тълкуването не съвпада.
Той пренебрегва факта, че именно за това става дума -тъй като не може да види този принцип, трябва да се научи да го вижда чрез обиколния път на симптома! Това обаче изисква съзнателен труд, полемика със себе си и не може да се осъществи с един бегъл поглед.
Следователно, ако един симптом въплъщава агресивност, той се е появил именно защото притежателят му или не
вижда у себе си агресивността, или дори не я изживява. Научи ли този човек нещо повече за тълкуването на агресивността, той ще се съпротивлява яростно срещу нея, както се е съпротивлявал винаги срещу тази тема - иначе тя не би се намирала в сянката.
Ето защо не е чудно, че той не открива у себе си агресивност
- ако я беше открил, изобщо нямаше да има такъв симптом. От тази реципрочна връзка не е трудно да се изведе правилото, че по силата на изненадата може да се съди доколко сполучливо е дадено тълкуване. Верните тълкувания отначало предизвикват неприятно чувство, страх, а оттук - и съпротивата. В подоб- ни случаи би било полезно човек да има близък партньор или приятел, когото може да разпита и който притежава смелостта открито да му посочи слабостите. Още по-сигурно е да се вслушваме в изявленията и критиките на своите врагове - те почти винаги имат право.
Сподели с приятели: